Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/ .2019 г.
гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в публично
заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 909 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове по чл.79 от ЗЗД вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗО и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
У.М.Б.А.Л.„С.И.Р.“ ЕАД твърди, че е сключил с Н.З.О.К.(НЗОК) Договор от
23.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и допълнителни споразумения към този договор, по силата на които
е оказвал болнична медицинска помощ на
здравноосигурени лица по клинични пътеки. Посочената дейност е била извършвана
в съответствие с Националния рамков договор и нормативните актове, в сила към
исковия период. Ищецът твърди, че НЗОК се е задължила да заплаща посочените
дейности по оказване на болнична помощ по посочените в договора цени за
отделните клинични пътеки, като е определяла стойността на посочените дейности
съобразно правила, приети на основание Закона за бюджета на НЗОК. На основание
правомощията на НЗОК да определя общи месечни стойности и обеми на медицинската
дейност по договора, страните са сключвали множество допълнителни споразумения,
които са целели изменение на определените стойности на медицинските дейности и които споразумения не са били резултат от
договаряне на страните, а са били едностранно определяни от НЗОК. При така
установените между страните правоотношения
за месеците юни, октомври,
ноември и декември 2016 г. ищецът е получил от НЗОК справки за
дейности, които не следва да фактурира на НЗОК, защото общата стойност на
медицинските дейности за съответния месец надхвърля установения лимит. Ищецът
твърди, че по този начин са останали незаплатени извършени от него дейности по
клинични пътеки в размери съответно 85 060 лв.,
13 936 лв., 87 605 лв. и 26 976 лв. за посочените месеци. Поддържа, че многократно е канил ответника да
заплати стойността на извършените
медицински дейности, защото утвърдените от НЗОК лимити не са съобразени с
действително извършените дейности от болницата и че извършени проверки са
установили липса на каквито и да било нарушения във връзка с медицинската
дейност. Ответникът е отказал да заплати извършените дейности по клиничните
пътеки. Ищецът поддържа, че липсва както законово, така и договорно основание да
се отказва предоставяне на болнична помощ на здравноосигурените лица, поради
което няма и основание да се отказва заплащането на така предоставената помощ,
напротив, доколкото тази болнична помощ се дължи с оглед статута на едно лице
като здравно осигурено, съответното здравно заведение, оказало такава помощ,
следва да получи заплащането й. В тази връзка ищецът поддържа, че клаузите на
чл. 36 и 37 от сключения договор (с редакцията след
измененията с допълнително споразумение 18/25.05.2016 г. – становище от
14.08.2018 г. на ищеца), които
не позволяват на ищеца да фактурира извършени медицински дейности над
установения лимит, противоречат на
закона, поради което са нищожни, както и че въвеждането на лимити за заплащане
на медицинските дейности не се основава на закона и противоречи на
Конституцията и на добрите нрави. Твърди, че заплащането на изпълнените медицински дейности е следвало да
става в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния, поради което с
изтичането на съответните дати е налице и забава на ответника. Моли да бъде
осъдена НЗОК да заплати стойността на извършена
болнична медицинска помощ по клинични пътеки както следва: 85 060 лв. за м.юни 2016 г., заедно с 15 335,65 лв. лихва за забава за времето от
31.07.2016 г. до 10.05.2018 г., 13 936 лв. за м.октомври 2016 г., заедно с 2 036,37 лв. лихва за забава за времето от
1.12.2016г. до 10.05.2018 г., 87 605 лв.
за м.ноември 2016 г., заедно с 12 070,99 лв. лихва за забава за времето от
31.12.2016 г. до 10.05.2016 г., 26 976 лв. за м. декември 2016 г., заедно с 3 484,68 лв. лихва за забава за времето от
31.01.2017 г. до 10.05.2018 г. Претендира освен това законна лихва
върху главниците от датата на предявяване на исковата молба, както и
разноските.
Ответникът
Н.З.К. оспорва всички искове като неоснователни. Не оспорва сключването на
договора от 23.02.2015 г. и на допълнителните
споразумения към него. Твърди, че не дължи заплащане на стойността на
предоставена болнична помощ извън лимитите, тъй като в ЗБНЗОК и в създадени на
основата на него правила се определят годишните стойности на плащания за медицински дейности, които са част от
бюджета на НЗОК. Освен това поддържа, че съгласно ЗЗО задължително осигурените
лица имат право на медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности,
който е гарантиран от бюджета на НЗОК. Позовава се също на решение на надзорния
съвет на НЗОК, обнародвано на 26.03.2016 г.,
което определя лимити за стойността на медицинските дейности и установява
условията за заплащане на извършените дейности. Твърди, че в случая НЗОК
администрира своя бюджет, което представлява действие по целесъобразност.
Оспорва и твърденията за противоречие на клаузи от договора със законите или с
Конституцията. Поддържа, че заплащане на търсените суми би довело до нарушение
на Закона за публичните финанси и до дисбаланс в държавния бюджет.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е сключен договор № 22-2451/37.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително
споразумение от 14.12.2015 г.,
допълнително споразумение 18/2016 г. от 25.05.2016 г. (с което са изменени, с
променена номерация и добавени нови разпоредби на основния договор) и
допълнителни споразумения с номера Б-1/23.06.2016 г., Б-2/25.07.2016 г.,
Б-3/29.07.2016 г., Б-4/25.08.2016 г., Б-5/09.09.2016 г., Б-6/13.09.2016 г.,
Б-7/18.10.2016 г., Б-8/25.11.2016 г., Б-10/22.12.2016 г. и Б-12/18.01.2017 г.
за промени на Приложение 2 „Стойности и
обеми на дейностите в болнична медицинска помощ и стойности на медицинските
изделия в болничната медицинска помощ и лекарствените продукти за лечение на
злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ“ с отразени
дейности за съответното тримесечие на 2016 г. и съответните месеци.
Останалите представени по делото допълнителни споразумения
касаят месеци, извън предмета на настоящото дело и няма да бъдат обсъждани.
Съгласно чл. 1 от договора (в редакцията с измененията с допълнително
споразумение 18/25.05.2016 г.) – релевантна към процесния период, за който се
претендира плащане – 06.2016 г. и 10-12.2016 г., ищецът, наричан „изпълнител“
се задължава да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по
§2, ал.1 от Закона за бюджета на Н.З.О.К.за 2016 г. (ЗБНЗОК за 2016 г.), за
акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 от
закона за здравето (ЗЗ) и на лицата по §8 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г.,
медицинска помощ по клинични пътеки (КП) от Приложение 9 към чл. 1 от Наредба
2/2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от
бюджета на НЗОК. Посочено е, че дейността следва да бъде извършена съгласно
изискванията на Закона за лечебните заведения, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2016 г.,
подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса на професионалната
етика и НРД за МД за 2015 г. и Решение РД-НС-0424-1/29.03.2016 г. на Надзорния
съвет на НЗОК (Решението). Ответникът, в качеството му на „възложител“ по
договора, е поел задължение да заплаща дейностите съгласно раздел VI, VII и VII от Решението. Според чл. 33 от договора (ред. доп.
споразумение 18/25.05.2016 г.) възложителят определя стойностите на дейностите
за болнична медицинска помощ съобразно Правила за условията и реда за прилагане
на чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016 г., приети на основание чл.4, ал.3 от
ЗБНЗОК за 2016 г. от НС на НЗОК (Правилата). Според чл. 34, ал.1 възложителят
закупува от изпълнителя дейности, съгласно договора, в рамките на стойностите и
обемите, определени по чл. 33 от договора. Съгласно чл. 36,
ал.1 от договора стойностите за дейност м.юни - м.ноември 2016 г. се
определят от възложителя по Правилата. Според ал.2 от чл. 36 месечните
стойности по ал.1 за дейностите за БМП (КП, КПр, АПр) се определят като обща
месечна стойност по всички сключени от изпълнителя договори с възложителя, като
с чл. 37, ал.1 се въвежда ограничение за изпълнителя да отчита с финансово –
отчетни документи, дейности на стойност, надвишаваща стойностите по чл. 36,
ал.2 от договора. В чл. 38 от договора е предвидена процедура за контрол от
възложителя, ако след анализ на текущо постъпващата информация се установи
тенденция за изпреварващо достигане на определената месечна стойност по приложение
2 или използваемост на леглата в дни, надвишаващи броя на дните в месеца.
Според чл. 39, ал.2 от договора, при извършени и отчетени от изпълнителя случаи
на стойност, надвишаваща определената
месечна стойност в Приложение 2 към договора, изпълнителят подава в сроковете за отчитане по чл. 31,
ал.10 (до осмия ден след изтичане на месеца, за който се отнася отчета, при
ежедневно електронно отчитане), писмено заявление до възложителя за увеличаване
на месечната стойност за тези случай, а когато се касае за случаи извън случаи
на спешна диагностика и лечение на пациенти следва да се посочат и причините за
допускане на извършването на такива хоспотализации. Според ал. 3 след изпращане
на месечното известие и анализ на
отчетите на всички изпълнители на БМП, възложителят има право да вземе решение
за закупуване на дейности, заявени по реда на ал.2 от всички изпълнители на
БМП, в рамките на неусвоените стойности по реда на ал.1 за всички изпълнители
при посочените в текста критерии. Ако и след промените по ал.3 се
установяват извършени дейности на стойност надвишаваща определената месечна
стойност в приложение 2 към договора, възложителят извършва проверка на цялата
отчетена месечна дейност на изпълнителя, като след проверката се изготвя доклад
до управителя на НЗОК за резултатите от проверките, с мотивирано искане за
корекции на стойностите, който се внася за разглеждане от НС на НЗОК. Надзорният
съвет разглежда докладите по чл. 39, ал.7 от договора, след анализите по чл.
199 от решението, като НС утвърждава корекции по стойностите на разходите за
БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за
здравноосигурените плащания за БМП на национално ниво. При достигане или надвишаване на средствата за здравноосигурителни
плащания за БМП на национално ниво и след верификация на дейностите,
надвишаващи месечните стойности на изпълнителителя на БМП, дейностите не се
отчитат за плащане. При осигурена
възможност на средства през следващите месеци, в рамките на средствата на НЗОК
за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, НС на НЗОК взема
решение за извършване на корекция на месечните стойности и закупуване на
потвърдените дейности, частично или напълно. В тези хипотези не се прилага разпоредбата на
чл. 4, ал.2 от договора, предвиждаща дължимост на
лихва за забава за просрочените плащания.
Видно от писмо, вх. номер на СЗОК 22-2451-50/11.11.2016 г.
ищецът като изпълнител по договора е поискал да му бъде заплатена стойността на
извършена дейност над определените лимити за месец октомври 2016 г. в размер на
12 936 лева. С писмо, вх. номер на СЗОК, адресирано и до НС на НЗОК и до
управителя на НЗОК 22-2451-56/28.11.2016 г. е поискано актуализиране на определените
стойности за медицинска дейност за месец ноември 2016 г., със сумата от 90 000
лева, мотивирано с броя на пациенти, потърсили услугите на здравното заведение
и решение РД-НС-04-122/26.10.2016 г. на НС на НЗОК. Видно от писмо, вх. номер
на СЗОК 22-2451-2/16.01.2017 г. ищецът като изпълнител е поискал да му бъде
заплатена стойността на извършена дейност над определените лимити за месец
декември 2016 г. в размер на 29 820 лева.
По делото е представено и Решение РД-НС-04-11/17.01.2017 г.
на НС на НЗОК от заседание, проведено на 17.01.2017 г., за закупуване на отчетената
дейност на изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат отчетена и
незаплатена дейност по КП, извършени в периода 04.2016 г. – 11.2016 г., чиято
стойност надвишава утвърдените стойности по Приложение 2 към сключените
договори със съответните изпълнители. Предвидено е извършване на проверки на
лечебните заведения.
Видно от заповед Nо РД-18-81/19.01.2017 г. на
Директора на СЗОК е наредено да се извърши проверка на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ на
основание Решение РД-НС-04-11/17.01.2017 г. и писмо на управителя на НЗОК, вх.
номер 35-00-82/18.01.2017 година по изпълнение на договорения пакет болнична
помощ, надвишили утвърдената стойност на
дейностите, приложените медицински изделия и лекарствена терапия през месеците
04.2016 г. – 11.2016 година.
Видно от протокол Nо РД-18-81/19.01.2017 г. за проверка, проверяващия екип е установил, че в описаните
242 броя истории на заболяванията по КП, е спазен чл. 31 от НРД за МД 2015
година. не са констатирани нарушения, което
дава основания проверените 242 броя ИЗ по КП да бъдат предложени за закупуване
от СЗОК на обща стойност 186 601 лева.
С решение Nо РД-НС-04-20/13.02.2017 г. на НС на НЗОК от
заседание, проведено на 13.02.2017 г., е взето решение изпълнението на
решение РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК да бъде отложено в срока
по § 9 от ПЗРЗБНЗОК за 2017 г. и се възлага на управителя на НЗОК да представи
допълнителен анализ за тенденциите и рисковете за изпълнение на
здравноосигурителните плащания.
По делото е представено и писмо, вх. номер на НЗОК
11-02-286/15.05.2017 г. от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ с
искане да се заплати стойността на извършена медицинска дейност за периода
април –ноември 2016 г. в размер на 186 601 лева.
В отговора от управителя на НЗОК е посочено, че при липса на налични средства на ниво РЗОК за
закупуване на извършени медицински дейности от основния пакет по чл.ч, ал.2 от Наредба
2/2016 г. на стойност, надвишаваща
определената месечна стойност в Приложение 2 на договорите с изпълнителите на
БМП, директорът на РЗОК извърша проверка на всички изпълнители на БМП и изготвя
доклад за проверката за разглеждане от
НС на НЗОК при възможност за средства през следващите месеци и в рамките на
предвидените в ЗБНЗОК за 2016 година. Посочено е, че до момента тази възможност
не е била реализирана.
С протоколно определение от 30.10.2018 г. за безспорно е
прието между страните по делото, че ищецът като изпълнител е изпълнил всички
посочени в исковата молба дейности по за
месеците април 2016 г. и октомври – декември 2016 г., като същите възлизат на
посочената в исковата молба стойности и с тези стойности се надвишават
определените месечни лимити от страна на НЗОК по Приложение 2 към договора
между страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Компетентността на гражданските съдилища да разгледат
настоящия спор следва от определение № 3 от 19.01.2018 г. по адм.д. № 78/2017
г., смесен 5-членен състав на ВАС.
По исковете с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 59, ал.1 от закона за здравното
осигуряване (ЗЗО)
Установява се по делото, че между страните валидно са
възникнали и развили правоотношения по договор № 22-2451/37.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително
споразумение от 14.12.2015 г.,
допълнително споразумение 18/2016 г. от 25.05.2016 г. и допълнителни
споразумения с номера Б-1/23.06.2016 г., Б-2/25.07.2016 г., Б-3/29.07.2016 г.,
Б-4/25.08.2016 г., Б-5/09.09.2016 г., Б-6/13.09.2016 г., Б-7/18.10.2016 г.,
Б-8/25.11.2016 г., Б-10/22.12.2016 г. и Б-12/18.01.2017 г. за промени на
Приложение 2 към договора.
Именно тази редакция на договора регламентира отношенията им
през исковия период юни 2016 г. и октомври
- декември 2016 година.
Наличието на тази конкретна договорна връзка се разполага в
рамките на засилената нормативна регламентация на взаимоотношенията между
участниците в процеса по предоставяне, ползване, отчитане, заплащане на
медицински дейности и отчитане и правата и законните интереси на лицата, които
не са страна по договора за оказване на болнична помощ, а са
„адресати“/“потребители“ на услугата. Поради това и изпълнението на
задълженията на страните по конкретния договор не следва да се разглежда изолирано,
а в рамките на цялостната нормативна уредба.
Съгласно чл. 52, ал.1 от Конституцията на Република България
„Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия
и по ред, определени със закон“.
Константна е практиката на Конституционния съд на Република
България относно разбирането за задълженията на държавата, съответно на
държавните органи за гарантиране на публичното право „право на здраве“ като цел
на националната здравна политика (така решение Nо 8/28.06.2016 г. по
к.дело 9/2015 г.). Задължението на държавата по чл.4, ал.2 и чл.52, ал.3 и 5 от Конституцията е в корелация с "правото на здраве" на гражданите,
уредено по специфичен начин в чл.52, ал.1 от Конституцията като право на
здравно осигуряване, гарантиращо
достъпна медицинска помощ, и безплатно
ползване на медицинско обслужване, при условия и по ред, определени със закон.
Това право е в основата на дейностите по осъществяване на държавната здравна политика
и има приоритет пред икономическите съображения за ефективност на здравните
грижи и минимизиране на разходите.
Изхождайки от разбирането на чл. 52, ал.1 от
КРБ за правото на здраве като основно право на гражданите, конституционният
законодател е предоставил уредбата на начина на здравно осигуряване, на
видовете осигуряване, на размера на здравноосигурителната вноска, на
осигурителната база, на осигурителния доход и на други правила да се уредят в
закони. Законодателят следва да прецени по целесъобразност каква система на
здравно осигуряване да приеме и на какви принципи то ще се осъществява в
съответствие с конституционните норми. Той може да даде едно или друго
конкретно разрешение по целесъобразност, стига то да не е в несъответствие с
принципите на Основния закон (вж. Решение № 10 от 13.09.2012 г. по к. д. № 15
от 2011 г.). Законодателят може по
целесъобразност при задължителното здравно осигуряване да определя обема на
медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в
един или повече пакети, доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на
Основния закон. (така решение № 3 от 8 март 2016 г. по конституционно дело № 6
от 2015 г.).
Като един от основните нормативни актове, регламентиращ правоотношенията в областта на здравеопазването,
Законът за здравното осигуряване регламентира, че задължителното здравно
осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ
чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности (чл.2, ал.1, in fine),
както и свободен избор на изпълнител,
сключил договор с районна здравноосигурителна каса, като правото на избор е
валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания
(чл. 4 от ЗЗО).
Съгласно разбирането на Конституционния съд при тълкуването
на чл.4 от ЗЗО обхватът и обемът на гарантираната медицинска дейност трябва да
бъдат определени, но не се приема, че са неограничени (така решение № 2 от 22
февруари 2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на КС на РБ). Но в
рамките на тази определеност, т.е определяне по законодателен път на вида,
обхвата и обема пакет от здравни помощи, законодателят следва да гарантира свободата
на избора на здравно осигурените лица, както е посочено по-горе. Именно такава
е и разпоредбата на чл.5, т.5 от ЗЗО вр. чл. 4, ал.2 от ЗЗО, регламентираща, че
един от основните принципи, на които се основава задължителното здравно
осигуряване е равнопоставеност при ползването на медицинска помощ.
Равнопоставеността в случая изхожда от разбирането за равен достъп до
медицинска помощ за всички лица, вкл. и не само независимо от размера на
осигурителните вноски, ползването на едни и същи здравни дейности (така решение
№ 3 от 8 март 2016 г. по конституционно дело № 6 от 2015 г.), включително и
достъпът до свободно избран изпълнител на медицинска дейност. Именно от тези
принципи се изхожда и при регламентацията на правото на българските граждани на
достъпна медицинска помощ съгласно Закона за здравето – чл.81, ал.2, т.2 от
Закона за здравето.
Следователно, при наличието на договори за осъществяване на
болнична дейност (по смисъла на чл. 55а от ЗЗО в редакцията към процесния
период) между НЗОК като „възложител“ и съответните болнични заведения,
осъществяващи болнична дейност по клинични пътеки, които договори се основават
на предоставянето на гражданите на необходимата им медицинска дейност в
качеството им на „пациенти“, в рамките на гарантираното публично неотменимо „право
на здраве“ по чл. 52 от КРБ, е недопустимо да се използват административни
механизми, за да се ограничи възможността на здравноосигурените лица за
свободен избор на лечебно заведение,
чиито услуги да се ползват и така да се ограничи обема на реално предоставените
медицински услуги. В този смисъл е и изричната подзаконова регламентация на чл.
19а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (ред.
ДВ бр. 22/22.03.2016 г.) (Наредбата), а именно, че задължително
здравноосигуреното лице има право да
избере лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на
съответната болнична помощ, на
територията на цялата страна.
Действително, както е казал и Конституционния съд в редица
решения, при изпълнението на своето задължение по чл. 52, ал. 3 от Конституцията да закриля здравето на гражданите, държавата разполага с публичен
ресурс, който е по правило ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве
налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства в
провеждането на здравната политика. Но тази дейност безспорно трябва да
отразява закрилата на здравето на гражданите като публично благо чрез
осигуряване на равнопоставен достъп до медицински дейности. Поради това и, е
допустимо да се предвидят ограничения пред възможността на РЗОК да сключват
договори за болнична дейност, заплащана от НЗОК по реда на задължителното
здравно осигуряване, доколкото се касае за законодателна преценка за
разходването на ограничения обществен ресурс (аргумент от решение Nо
8/28.06.2016 г. по к.дело 9/2015 г.), тъй като свободният пазар не е в
състояние сам да разреши противоречията между интересите на изпълнителите на
медицински дейности и държавата, която е длъжна да провежда национална здравна
политика с ограничен публичен финансов ресурс. В рамките обаче на вече сключени
договори за предоставяне на медицински услуги по КП, финансирани от НЗОК (изрично
в чл. 19б, ал.1 от Наредбата), настоящата съдебна инстанция намира, че е недопустимо
да се предприемат такива последващи действия от възложителя (НЗОК), които чрез
ограничаване на свободата на избор на здравноосигурените лица да се обезпечава достатъчността
на обществения финансов ресурс.
С оглед положението на НЗОК като единственият орган на
здравното осигуряване, който има монополно положение в неговото осъществяване с
произтичащите от това положителни и отрицателни последици (така решение № 8 от
4 юли 2012 г. по к. дело № 16 от 2011 г.), на този орган е възложено да
организира управлението и разпределението на средствата в рамките на бюджета за
здравно осигуряване, с цел правилното разходване на ограничения финансов
ресурс. Тези действия обаче, следва да се осъществяват в обхвата на посочената
по-горе конституционна и законодателна рамка.
По изложените по-горе съображения, Съдът намира, че
разпоредбата на чл. 51 от ЗЗО във връзка с чл. 45 от ЗЗО, следва да се тълкува
като налагаща ограничения за разходване на средствата от бюджета на НЗОК за
осъществяване на медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в
НРД, която медицинска дейност е дейността, попадаща в обхвата на
конституционната закрила по чл. 52, ал.1 от КРБ – аргумент от чл. 45, ал.2 от ЗЗО (ред. в сила към процесния период – след обявяване на част от текста за
противоконституционен с решение № 3 от 8 март 2016 г. по конституционно дело №
6 от 2015 г., обн. ДВ, бр. 20/2016 г.).
В конкретния случай, предмет на спора е заплащането, т.е
„закупуването“ по терминологията на закона и НРД и договора от 23.02.2015 г. в
съответната редакция, в сила към процесния период (м.06-12.2016 г.) медицинска
дейност, която безспорно попада в приложното поле на чл. 45, ал.2 от ЗЗО, тъй
като е част от пакета медицински дейности, финансирани от НЗОК за 2016 година.
Следователно, за тази дейност е неприложимо ограничението на чл. 51 от ЗЗО.
Начинът на разходване на средствата за осигуряване на
конституционно гарантираното „право на здраве“ в обемите, посочени по-горе от
НЗОК за исковия период, детайлно е регламентирано в Закона за бюджета на НЗОК
за 2016 г.(обн. ДВ бр. 98/15.12.2015 г.). Съгласно § 9, ал.1 от ПЗРЗБНЗОК за
2016 г. (в сила през исковия период, доколкото не е приет НРД за 2016 г.) в
рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.1, ред 1.1.3.6 и ред 1.1.3.7 (здравноосигурителни плащания
за болнична медицинска помощ – каквито са претендираните плащания по настоящото
дело) НЗОК определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща
стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци,
а районните здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази
алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ,
разпределена по месеци. Стойностите по ал. 1, т. 2 и тяхното изменение по реда
на ал. 3 се утвърждават от Надзорния съвет на НЗОК. Предвидена е в ал. 3 и 4
възможност за корекция на разходите,
в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК, като надзорният съвет на
НЗОК следва да приеме правила за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите по ал. 1, т. 1 и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал.
3.
Именно такъв механизъм, насочен към пълно оползотворяване на
иначе ограничения обществен финансов ресурс, отреден за гарантиране правото на
гражданите за здравно осигуряване, е предвиден и в Правилата за условията и
реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на Н.З.О.К.за
2016 г., приети с решение на Надзорния
съвет на НЗОК № РД-НС-04-34/27.04.2016 г., изменени и допълнени с
Решения на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-87 от 27.07.2016 г., №
РД-НС-04-99 от 08.09.2016 г. и № РД-НС-04-122 от 26.10.2016 година. Въведени са
задължения за РЗОК текущо да анализира постъпващите данни за достигнатите
стойности от всички изпълнители на болнична медицинска дейност, ежемесечно да
контролира и анализира използваемостта на легловата база, и по предложение на
директора на РЗОК да се извърши преразпределение на неусвоената стойност между
различните изпълнители. Ако и след това преразпределение се установяват извършени дейности (и приложените медицински
изделия към тях), на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в
приложение № 2 към договорите с НЗОК, директорът на РЗОК следва да изготви
доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки, с
мотивирано искане за корекции на стойностите на РЗОК. Надзорният съвет на НЗОК
разглежда докладите и след съответните анализи утвърждава корекции по
стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на
средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на
национално ниво. Едва ако се установи достигане
или надвишаване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на
национално ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните
стойности на изпълнителя на БМП е предвидено, че дейностите не се отчитат за
заплащане.
Настоящата съдебна инстанция няма да обсъжда съответствието
на нормата на чл. 17 от Решението с изискванията на ЗЗО, ЗЗ и на Конституцията,
гарантиращи равен достъп до здравно обслужване в рамките на определения пакет
от НЗОК на обезпечената от държавата медицинска дейност за всички лица по
смисъла на чл. 52 от КРБ, доколкото по делото липсват дори и твърдения от ответника НЗОК, че отказът за плащане в
конкретния случай е поради надвишаване на средствата на НЗОК за
здравноосигурителни плащания на национално ниво за исковия период. За
пълнота следва да се отбележи, че отговорност на Държавата е да предвиди такъв
пакет на медицинска дейност, гарантиран от бюджета на НЗОК, достъпът до който в
рамките на бюджетната година да е обезпечен за всички граждани, при хипотезите,
посочени в закона, а отговорност на НЗОК като основен орган в областта на
разпределение на бюджетните средства в областта на здравеопазването е да обезпечи
правилното разходване на този бюджет. Недостигът на бюджетни средства не може
да бъде използван като извинение за неизпълнение на поето от Държавата
задължение, чиито параметри самата тя определя (чрез приемане на съответната
наредба, определяща пакета дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗО). Нещо повече, самият закон предвижда възможност за преодоляване
на недостига на средства - чл. 23, ал.2
от Закона за здравното осигуряване.
Следователно, макар и породени от сключен между страните
договор, отношенията по осигуряване на
болнична медицинска дейност по клинични пътеки от здравни заведения, които
отговарят на определени законови изисквания и заплащането на тази дейност от
НЗОК, съответно упражняването на правата и задълженията на страните по този
договор, следва да се разглежда в рамките на съществуващата засилена регулация
на дейността, при която като водещ принцип е въведен интереса и правото на
лицата, ползватели на медицинската дейност (в определени хипотези това дори и
не са и здравноосигурени лица) да получат достъп до тази дейност в рамките на
законовия ангажимент на Държавата за осигуряване на публичното „право за
здраве“. Именно поради това и чл.55а от ЗЗО посочва изрично, че НЗОК планира,
договаря и закупува за
здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2. Т.е НЗОК
действа при сключване на договора и неговото изпълнение не за задоволяване на
собствения си интерес, а в изпълнение на нормативно възложена й функция, в
интерес на трети лица, интерес, който е въздигнат в конституционна ценност.
Поради това и настоящата съдебна инстанция намира, че при осъществяване на тази
договорна връзка в максимална степен следва да се изхожда от възможното
ограничаване на принципите на договорна свобода при наличие на повелителни
правни норми и съответно упражняване на правата по договора до обема, при който
няма противоречие с интересите на обществото (арг. чл. 8 и чл. 9 от Закона за
задълженията и договорите).
Именно изхождайки от
спецификата на тези договорни отношения, следва да се тълкуват и клаузите на
договора, като се обезпечи извличането на действителния смисъл в същите,
изхождайки от нормативната база, в която е разположена тази договорна връзка и
защитените ценности, чието обслужване следва да гарантира. Поради това,
доколкото тълкуването на отделните разпоредби следва да е във връзка с
останалите клаузи на договора, действителния смисъл на договора и общата воля
на страните (чл. 20 от ЗЗД), настоящата съдебна инстанция намира, че оспорените
в исковата молба разпоредби на договора от 23.02.2015 г., редакцията от
25.05.2016 г. (чл. 37, ал.1 – ограничението да се отчитат с финасово - отчетни
документи дейности на стойност, надвишаваща определената месечна стойност,
както и посочените предходни разпоредби на договора), следва да се тълкуват в
смисъл, че на изпълнителят на медицинска дейност се гарантира регулярност на
постъпленията на средства за осъществената медицинска дейност, в рамките на
пакета дейности, заплащан от НЗОК, когато това е осъществено до определени
месечни стойности, без обаче това да ограничава възможността (съответно
задължението – виж по-долу) да се предоставя такава дейност и над уговорените
лимити. Заплащането на тази дейност обаче ще става при различни условия.
Аргумент в тази насока е и предвиждането на такъв механизъм (за заплащане на
т.нар „надлимитна дейност“) в самия договор. Поради това и неоснователно е възражението
за нищожност на тези разпоредби, направено от ищеца.
В рамките на конкретното дело се установява, че основното
съдържание на разгледания по-горе механизъм за оперативно финансово
обезпечаване на дейността на изпълнителите
на медицинска дейност чрез закупуване на осъществената от тях такава в
рамките на сключения договор с НЗОК, е възпроизведено и в договора между
страните, с допълнителното споразумение 18/25.05.2016 г. – чл. 38-40 (виж стр.
4 от настоящото решение).
На базата на изложеното, следва, че тъй като ищецът като
изпълнител на медицинска дейност е осъществил медицинска дейност по клинични
пътеки, за които има договор с НЗОК, тези КП попадат в обхвата на пакета
медицинска дейност, финансирани от НЗОК, като не се спори, че дейностите са
извършени качествено, отчетени надлежно, то за ответника НЗОК като възложител е
възникнало задължение да закупи тези дейности, т.е да заплати стойността им на
изпълнителя – аргумент чл. 45 от ЗЗО и чл. 55а от ЗЗО.
В самия договор, противно на твърденията на ответника, не е
предвидено ограничение на задължението на възложителя да закупи тези дейности.
По изложените по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че нормите
на договора за оказване на дейност по
клинични пътеки от 23.02.2015 г., с допълнителното споразумение от 25.05.2016
г., отразяват посочения механизъм за осигуряване на възможност за пълноценно
разходване на ограничения финансов ресурс, поради което и следва да се тълкуват
именно в тази плоскост, каквото е и изискването на чл. 20 от ЗЗД. Доколкото изрично
е предвидена възможност за корекция на предвидените прогнозни стойности на
медицинската дейност, който ще бъдат изкупени, след съответна контролна
процедура, не може да се приеме, че дейността на договора е ограничена до
сумите, посочени в Приложение 2.
Обратното разбиране би довело до ограничаване на правата на
здравноосигурените лица, гарантирани от КРБ, ЗЗО и ЗЗ за свободен, равен достъп
до здравни грижи в рамките на пакета гарантиран от НЗОК, включително и по
отношение избора на медицинско заведение, където да се осъществи необходимата
му медицинска дейност, така както бяха очертани по-горе, тъй като след достигане
на определения в Приложение Nо 2 от договора лимит на
стойността на извършената медицинска дейност за месеца, изпълнителят на медицинска
дейност би следвало да откаже предоставянето на такава, или пък да я
предостави, но срещу заплащане (което му е забранено съгласно чл. 31, т.5 от
НРД за 2015 г.), или да я предостави безвъзмездно, което е очевидно
икономически необосновано да се очаква.
Нещо повече, за самия ищец, като „изпълнител“ по договора с
НЗОК съществуват задължения, както по договора, така и съгласно НРД за 2015 г. – чл. 31, съгласно който изпълнителите на
медицинска помощ се задължават да осигуряват на здравноосигурените лица
договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска
практика съгласно условията на НРД и да предоставят медицинска помощ по вид и
обем, съответстваща на договорената. Следователно, и ищецът няма избор дали да
предостави съответната медицинска дейност на правоимащо лице по смисъла на ЗЗ,
ЗЗО и НРД.
По изложените съображения, тъй като се установи, че ищецът
като изпълнител по договора за предоставяне на болнична помощ от 23.02.2015 г.
е предоставил медицинска дейност на ЗОЛ за месеците 06.2016 г., 10.2016 г.,
11.2016 г. и 12.2016 г., тази медицинска дейност попада в обхвата на договора
от 23.02.2015 г. и измененията му, същата е надлежно извършена и отчетена, вкл.
и след извършени проверки от страна на възложителя, то за ответника като
възложител е възникнало задължение да закупи, т.е да заплати тази дейност.
Не се спори и относно стойността на предоставената дейност,.
Поради това и искът следва да се уважи за претендираните суми - 85 060 лв.,
13 936 лв., 87 605 лв. и 26 976 лв. за посочените месеци.
Относно иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава за
задължението да заплати извършената от него дейност в срока, посочен за плащане
съгласно договора – чл. 45 (стар чл. 35) – до 30-то число на месеца, следващ
отчетите. Процесните случаи не попадат в изключенията, посочени в тази
разпоредба.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че тази разпоредба
не е приложима, тъй като тя урежда срочността на плащания, които следва да се
осъществят за реализирана медицинска дейност, в рамките на предвиденото
стандартно развитие на договорните отношения, т.е при извършване и отчитане на медицинска
дейност на стойност, която е в рамките на предвидената в Приложение 2 към
договора за съответния месец.
Вземанията, които се дължат не са от тази категория. Както бе
посочено, касае се за задължения за медицинска дейност, която подлежи на
заплащане, но след като се установи финансов ресурс, след съответната проверка
на изпълнителя и в рамките на корекция на разпределените средства в обхвата на
СЗОК, или на национално ниво.
По делото се установява, че проверката на лечебното заведение
е извършена на 19.01.2017 година, като преди това има решение на НЗОК - решение РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на
НЗОК от заседание, проведено на 17.01.2017 г. за закупуване на извършената медицинска
дейност за месеците април – ноември 2016 г., чиято стойност надвишава
утвърдените стойности по приложение 2 към договорите, след доклади, проверки и
потвърждаване ан дейността. Определен е
и срок за изплащане на сумите.
Както бе посочено, с решение от 13.02.2017 г. на НС на НЗОК е
взето решение за отлагане на плащането в срока по § 9 от ПЗРЗБНЗОК за 2017
година. В този текст е посочено, че плащането за болнична дейност се
осъществява не по-рано от 31.03.2017 година.
Няма данни да е взето решение на НЗОК за осъществяване на
плащането и след 31.03.2017 година.
Относно вземането за осъществена дейност над определените
стойности по Приложение 2 към договора за месец декември 2016 г. няма данни да
е била извършвана и проверка, т.е да се е реализирала процедурата по чл. 39-40
от договора.
Настоящата съдебна инстанция намира, че наличието на подобна
процедура, с оглед особения характер на извършвана дейност, начина на отчитане
на средствата и необходимост от преразпределение на бюджетни средства, е
оправдан. Същевременно обаче, видно от поведението на длъжника – НЗОК, същият
не е положил никакви усилия да приключи тази процедура, а за вземането за месец
декември 2016 г. и да започне същата. Действително, договорът, и приложимата
нормативна уредба не създават срокове за това задължение. Поради това съдът
намира, че следва да приложи пряко Директива 2011/7/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата
със забавяне на плащането по търговски сделки. Н.З.О.К.е „публичноправен орган“
по смисъла на чл. 2, , т.1, б. „а“ от Директива 2004/17/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 31 март 2004 година – юридическо лице, създадено с цел
задоволяване на обществени интереси без промишлен и търговски характер,
финансиран предимно от държавата, и като такъв орган попада в обхвата на
дейността, посочена в Директива 2011/7/ЕС. Предметът на договора между страните
е „търговска сделка“ по смисъла на чл. 2 от Директива 2011/7/ЕС – предоставяне
на определен вид услуги срещу възнаграждение. Ето защо и с оглед правилото на
чл. 4, параграф 3 от Директива 2011/7/ЕС, следва да се приеме, че срокът за
заплащане на т.нар „надлимитни“ здравни дейности е 30 календарни дни, след
датата на приключване на процедурата, очертана в договора. В конкретния случай
това е 30 календарни дни след 19.01.2017 г. за задълженията за юни 2016 г. и за
октомври и ноември 2016 г., тъй като към тази дата са извършени съответните
проверки, взето е и решение за заплащане на надлежно извършените надлимитни
дейности – чл.4, параграф 3, б „б“, iv. Задължението за декември 2016
г., същото е станало изискуемо с изтичане на 30 дневния период след изтичане на
срока за плащане, като период, необходим да се извърши съответното
преразпределение, при необходимост, т.е след 02.03.2017 година.
По изложените съображения искът
е основателен за периода 20.02.2017 г. – 11.05.2018 г. върху претенцията за
задълженията за месец юни 2016 г. , октомври и ноември 2016 година и за периода
02.03.2017 г. – 11.05.2018 г. за претенцията за месец декември 2016 година. На
основание чл. 162 от ГПК, съдът намира искът за основателен за следните суми:
- Сумата
от 10 537, 99 лева – за вземането за месец юни 2016 г.;
- Сумата
от 1 726,52 лева – за вземането за месец октомври 2016 г.,
- Сумата
от 10 853,29 лева – за вземането за месец ноември 2016 г.;
- Сумата
от 3 267,09 лева – за вземането за месец декември 2016 г.;
Относно претенцията за разноски
С оглед този изход на делото, на страните се дължат разноски съобразно правилото на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, СГС, VI –
10 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.З.К., адрес: гр. С.,
ул. „*****“ да заплати на У.М.Б.А.Л.„С.И.Р.“
ЕАД, ЕИК *****, адрес:гр. С., бул. *****по иск с правно основание чл. 79, ал.1
от ЗЗД вр чл. 59 от ЗЗО сумата от 85 060 лв.
– стойността на предоставена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки по договор № 22-2451/37.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително споразумение от 14.12.2015 г., допълнително споразумение
18/2016 г. от 25.05.2016 г. и допълнителни споразумения с номера Б-1/23.06.2016
г., Б-2/25.07.2016 г., Б-3/29.07.2016 г., Б-4/25.08.2016 г., Б-5/09.09.2016 г.,
Б-6/13.09.2016 г., Б-7/18.10.2016 г., Б-8/25.11.2016 г., Б-10/22.12.2016 г. и
Б-12/18.01.2017 г., за месец юни 2016 г.
над стойностите, посочени в Приложение 2
„Стойности и обеми на дейностите в болнична медицинска помощ и стойности
на медицинските изделия в болничната медицинска помощ и лекарствените продукти
за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска
помощ“ за съответния месец, сумата
от 13 936 лв. – стойността на предоставена болнична медицинска помощ по
клинични пътеки по договор № 22-2451/37.02.2015 г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително споразумение от 14.12.2015 г., допълнително споразумение
18/2016 г. от 25.05.2016 г. и допълнителни споразумения с номера Б-1/23.06.2016
г., Б-2/25.07.2016 г., Б-3/29.07.2016 г., Б-4/25.08.2016 г., Б-5/09.09.2016 г.,
Б-6/13.09.2016 г., Б-7/18.10.2016 г., Б-8/25.11.2016 г., Б-10/22.12.2016 г. и
Б-12/18.01.2017 г., за месец октомври
2016 г. над стойностите, посочени в Приложение 2 „Стойности и обеми на дейностите в болнична
медицинска помощ и стойности на медицинските изделия в болничната медицинска
помощ и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията
на болнична медицинска помощ“ за съответния месец; сумата от 87 605 лв.
– стойността на предоставена
болнична медицинска помощ по клинични пътеки по договор № 22-2451/37.02.2015 г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително споразумение от 14.12.2015 г., допълнително споразумение
18/2016 г. от 25.05.2016 г. и допълнителни споразумения с номера Б-1/23.06.2016
г., Б-2/25.07.2016 г., Б-3/29.07.2016 г., Б-4/25.08.2016 г., Б-5/09.09.2016 г.,
Б-6/13.09.2016 г., Б-7/18.10.2016 г., Б-8/25.11.2016 г., Б-10/22.12.2016 г. и
Б-12/18.01.2017 г., за месец ноември 2016
г. над стойностите, посочени в Приложение 2
„Стойности и обеми на дейностите в болнична медицинска помощ и стойности
на медицинските изделия в болничната медицинска помощ и лекарствените продукти
за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска
помощ“ за съответния месец и сумата от 26 976
лв. – стойността
на предоставена болнична медицинска помощ по клинични пътеки по договор №
22-2451/37.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително
споразумение от 14.12.2015 г.,
допълнително споразумение 18/2016 г. от 25.05.2016 г. и допълнителни
споразумения с номера Б-1/23.06.2016 г., Б-2/25.07.2016 г., Б-3/29.07.2016 г.,
Б-4/25.08.2016 г., Б-5/09.09.2016 г., Б-6/13.09.2016 г., Б-7/18.10.2016 г.,
Б-8/25.11.2016 г., Б-10/22.12.2016 г. и Б-12/18.01.2017 г., за месец декември 2016 г. над
стойностите, посочени в Приложение 2
„Стойности и обеми на дейностите в болнична медицинска помощ и стойности
на медицинските изделия в болничната медицинска помощ и лекарствените продукти
за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска
помощ“ за съответния месец, заедно със законната лихва върху тези суми за периода
от 12.05.2018 г. до окончателното им заплащане, по иск с правно основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД сумата от 10
537, 99 лева – лихва за забава за периода 20.02.2017
г. – 11.05.2018 г. върху вземането за месец юни 2016 г.; сумата от 1 726,52 лева - лихва за забава за периода 20.02.2017 г. –
11.05.2018 г. върху за вземането за месец октомври 2016 г.; сумата от 10 853,29 лева – лихва за забава
за периода 20.02.2017 г. – 11.05.2018 г. върху вземането за месец ноември 2016
г. и сумата от 3 267,09 лева – лихва за забава за периода 02.03.2017 г. –
11.05.2018 г. върху за вземането за месец декември 2016 г., както и на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК вр чл. 25, ал.2 вр ал.1 от ЗПП сумата от 440
лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 9750 лева – заплатена държавна
такса.
ОТХРЪРЛЯ предявения
от У.М.Б.А.Л.„С.И.Р.“ ЕАД, ЕИК *****, адрес:гр. С., бул. *****срещу Н.З.К., адрес: гр. С.,
ул. „*****“ иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 10 537, 99 лева
– лихва за забава за периода 20.02.2017 г. – 11.05.2018 г. върху вземането за
месец юни 2016 г. до пълния претендиран размер от 15 335,65 лева и за
периода 31.07.2016 г. – 19.02.2017 г.; за сумата над 1 726,52 лева - лихва
за забава за периода 20.02.2017 г. – 11.05.2018 г. върху за вземането за месец
октомври 2016 г. до пълния претендирам размер от 2 036,37 лева и за
периода 01.12.2016 г. – 19.02.2017 г. ; за сумата над 10 853,29 лева – лихва за забава за периода 20.02.2017 г. –
11.05.2018 г. върху вземането за месец ноември 2016 г. до пълния претендиран
арзмер от 12 070, 99 лева и за периода 31.12.2016 г. – 19.02.2017 г. и и
за сумата над 3 267,09 лева –
лихва за забава за периода 02.03.2017 г. – 11.05.2018 г. върху за вземането за
месец декември 2016 г. до пълния претендиран размер от 3 484,68 лева и за
периода 31.01.2017 г. – 01.03.2017 година като неоснователен.
ОСЪЖДА У.М.Б.А.Л.„С.И.Р.“
ЕАД, ЕИК *****, адрес:гр. С., бул. *****да заплати на Н.З.К., адрес: гр. С.,
ул. „*****“ на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.8 от ГПК сумата от 58 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: