№ 572
гр. Пловдив , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. Н. П. против Наказателно постановление
№ 548684- F568364/23.11.2020г., издадено от *** на Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП-Пловдив, с което на Б.И. П., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 200 лв. на основание чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за
нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО вр. § 25, ал. 1 ЗМДВИП вр. чл. 92, ал. 1 от
ЗКПО.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП. Сочи се, че от административнонаказващия
орган не са били отчетени всички факти и обстоятелства от значение по
делото. Моли се за приложение на чл. 28 ЗАНН. Отправя се искане
наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата,
като в съдебно заседание излага конкретни съображения. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото НП е
връчено на 29.01.2021г., а жалбата е входирана в ТД на НАП-Пловдив на
1
05.02.2021г. Същата освен това е подадена от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка: при извършена служебна проверка на 27.07.2020г. в
ТД НАП Пловдив се установило, че Б. Н. П., в качеството си на
представляващ Автосервиз Стар Сервиз ЕООД, не е подал в ТД на НАП-
Пловдив Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансова 2019г.
в законоустановения срок до 30.06.2020г. включително. По декларирани
данни дружеството е извършвало дейност, отчело е финансов резултат –
счетоводна загуба в размер на 1584,78 лв. и не попада в условията на чл. 92,
ал. 4 от ЗКПО. Декларацията е подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен
път на 09.07.2020г. с вх. № 16000И0971863/09.07.2020г. По отношение на
дружеството към момента на издаване на НП не е имало други извършени
нарушения, установени с влезли в сила наказателни постановления.
Счетоводството на фирмата се осъществявало от счетоводна кантора,
в която работела В.Б.. Същата прикачила необходимите документи до 30
юни, но поради технически проблем документите не били приети. Липсата на
входящ номер била установена след 30 юни 2020г. На 09.07.2020г. били
подадени документите отново, след като била отстранена техническата
повреда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства- показания
на актосъставителя В., която в съдебно заседание изрично заяви, че поддържа
отразеното в АУАН, показания на св. Б., Покана до Б. Н. П. от 28.07.2020г.
Посочените доказателства еднопосочно разкриват фактическата обстановка,
която освен това не се оспорва от жалбоподателя, в същите не се съдържат
никакви противоречия, поради което е и безпредметно по-детайлното им
обсъждане.
2
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед №
ЗЦУ- 1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП се установява
компетентността на актосъставителя (2.1.) и на административно наказващия
орган (1.3.б.).
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 03.09.2020г., за
установено на 27.07.2020г. нарушение, а НП е издадено на 23.11.2020г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно
са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- норма от която
произтича задължението за подаване на Годишна данъчна декларация, срок за
изпълнение на задължението и липса на изпълнение в предвидения в закона
срок.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на 92, ал. 2 от ЗКПО, тъй като
обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на Годишна
данъчна декларация, при съществуващо такова задължение.
Основателно обаче се явява възражението на жалбоподателя, че
случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
3
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице, когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда, конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна
квалификация, по следните аргументи:
На първо място следва да се отчете, че нарушението е отстранено
доброволно, като това е станало едва 9 дена след допускането му и по мнение
на настоящия състав този период следва да се счете за незначителен.
Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за
маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди
да бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото в АУАН и
НП изрично е отбелязано, че Годишната данъчна декларация е подадена още
на 09.07.2020г., а нарушението е открито няколко седмици по-късно – на
27.07.2020г.
На следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на
нарушението е станало по собствена инициатива на наказаното лице, при
това веднага след узнаването за наличния технически проблем, поради който
не са били подадени документите в срок.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд -
Пловдив, която приема, че важен признак за преценката дали се касае за
маловажен случай на нарушение е обстоятелството дали то е отстранено по
собствената инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за
съставяне на АУАН.
Така Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г.
4
на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от
20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1470 от 02.07.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай нарушението е отстранено на 09.07.2020г., а
поканата за съставяне на АУАН е връчена в по-късен период. По- важното
обаче е, че отстраняването на нарушението, както вече се отбеляза по-горе, е
станало не само преди изпращане на поканата за АУАН, но още преди
установяването му от контролния орган.
Като следващо обстоятелство, занижаващо обществената опасност на
извършеното, съдът цени добросъвестното поведение на жалбоподателя-
признава вината си, не оспорва фактическата обстановка, но моли за
снизхождение и прилагане на чл. 28 ЗАНН. Посоченото е една индиция, че
целите на административната репресия вече са постигнати и в този смисъл е
достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо провинение
реално ще бъде наказан.
Не на последно място следва да се отбележи, че от представените по
делото доказателства се установява, че нарушението е за първи път, като
досега не е била прилагана административно-наказателна репресия спрямо
лицето, което също е смекчаващо обстоятелство. Като смекчаващо съдът
цени и обстоятелството, че дружеството, на което е управител
жалбоподателят, е декларирало финансова и счетоводна загуба, което
обстоятелство е изрично описано в АУАН и не се оспорва от въззиваемата
страна, поради което и неподаването на годишната данъчна декларация в срок
съгласно представените от дружеството данни не се е отразило на фиска.
Смекчаващо обстоятелство в случая се явява и причината за
неподаването на декларацията в срок, а именно – техническият проблем,
възникнал при подаването на декларацията. В тази връзка съдът следва да
обърне внимание, че на самостоятелно основание установената причина за
забавянето не е условие да се приложи институтът на маловажния случай. В
случай на установена небрежност от страна на обслужващата счетоводна
5
фирма, това би довело до възможност наказаният субект да търси
обезщетение за вреди по гражданскоправен ред, но ако това е единственото
смекчаващо обстоятелство, същото не би могло да доведе до отпадане на
административно наказателната отговорност, доколкото счетоводното
отчитане е основно публично задължение за всеки търговец и в този смисъл,
той във всеки един момент е длъжен да гарантира изпълнението му било
лично, било чрез обслужваща счетоводна фирма.
В случая обаче, при наличието на всички гореизброени смекчаващи
обстоятелства, които се установиха при извършването на административното
нарушение, в тяхната съвкупност, мотивират съда да счете, че процесното
нарушение е маловажно.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, НП да се отмени, а на
нарушителя да се укаже, че това е последен компромис, който му се прави,
като при следващо нарушение ще бъде реално санкциониран.
С оглед изхода на спора, разноски са дължат на жалбоподателя.
Такива са претендирани в последното съдебно заседание и са представени
доказателства за извършването им в размер на 300 лв. за заплатен адвокатски
хонорар, поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да ги
заплати. Договореният хонорар не се явява прекомерен, тъй като не
надвишава предвидения минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна ТД на НАП - Пловдив не е самостоятелно юридическо
лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от
което е част наказващият орган, а именно Национална Агенция по приходите,
като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19
от Закона за НАП.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 548684-
F568364/23.11.2020г., издадено от *** на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Пловдив, с което на Б.И. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 200 лв. на основание чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушение
на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО вр. § 25, ал. 1 ЗМДВИП вр. чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.
ОСЪЖДА Националната Агенция по приходите да ЗАПЛАТИ на
Б.И. П., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7