РЕШЕНИЕ
№260060
Гр.Русе, 19.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на 20 април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ПАВЛОВА
При секретаря ТОДОРКА
НЕДЕВА като разгледа докладваното търговско
дело №359 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
глава ХХХII ГПК.
Исковете са обективно кумулативно съединени, с правно основание чл.79 ЗЗД,
вр. чл.430-432 ТЗ.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД,
ЕИК000694749, чрез пълномощник адв. Г. Д., АК-К.,
твърди, че на 17.05.2007г. сключили с ответниците С.К.М. и Н.Р.М.-кредитополучатели,
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL21485,
съгласно който банката им предоставила кредит в общ размер 30000 евро. За
обезпечаване на кредита, вкл. главница, лихви, такси, комисионни и др. разноски
била учредена договорна ипотека върху недвижим имот. Банката предоставила
сумата на кредитополучателите на 28.05.2007г. Съгласно чл.5 от договора крайния
срок за издължаване е 420 месеца, считано от усвояването, т.е. до 28.08.2042г.
Погасяването е на месечни вноски във валутата, в която е разрешен /чл.6, ал.2/.
Ответниците дължат лихва, определена по реда на чл.3, която се завишава с 10
пункта при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост /чл.3, ал.3/. В чл.4 страните уговорили дължимите такси за
обслужване на кредита. На основание чл.24, ал.1 страните се съгласили, че
банката може едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора на
трети лица, вкл. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД. Банката прехвърлила
вземанията си на последното дружество с договор от 03.10.2007г., приложение №2.
На 26.11.2009г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“АД-цедент и ищеца /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи
България“АД/-цесионер, по силата на който вземанията по договори за ипотечни
кредити по Приложение №1 били прехвърлени на цесионера, вкл. и по процесния. За
прехвърляне на вземанията по двата договора за цесия, ответниците били
уведомени по реда на чл.47 ГПК на 12.05.2016г. На 06.03.2009г. било сключено
допълнително споразумение, неразделна част от договора за кредит между
„Бългериън Ритейл Сървисиз“АД и ответниците, с което те се договорили
просрочените задължения към датата на сключването му да бъдат преоформени чрез
натрупване към редовната главница по т.1.3, въведен бил 12-месечен период на
облекчено погасяване на кредита, променена била банковата сметка, по който той
се обслужва. С допълнително споразумение от 31.08.2010г. бил преоформен
размерът на дължимата главница, като към непогасената част и непросрочена част
от нея са добавени просрочените задължения /чл.3/, въведен е 12-месечен период
на облекчено погасяване, през който е фиксирана лихвата на 4.45% и е намален
размера на вноските. Съгласно т.6 ответниците се задължили след изтичане на периода
на облекчено погасяване, да погасят остатъка на месечни анюитетни вноски, като
върху общия размер на дълга се начислява лихва. По същество идентично е и
допълнително споразумение от 15.11.2011г. Съгласно договора за кредит-чл.18,
ал.1, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, или при неизпълнение
на което и да е задължение, банката може да направи кредита изцяло и частично
предсрочно изискуем. Банката твърди, че към 3.07.2017г. ответниците не са
погасили 54 месечни вноски за главница, считано от 10.01.2013г. и 59 месечни
вноски за лихви, считано от 10.08.2012г., както и всички следващи погасителни
вноски, което съставлява неизпълнение на задълженията им и е настъпило
основание за обявяване кредита за предсрочно изискуем, което тя сторила с нотариална
покана, която се счита връчена на ответниците на 26.04.2018г. Твърди, че
предсрочната изискуемост на вземането по кредита е настъпила на основание
чл.18, ал.1 от договора и съобразно връченото уведомление за обявяването й, на
03.05.2018г. Претендира съдът да осъди ответниците солидарно да заплатят
следните суми: главница - 32211.39 евро, за периода от
10.09.2014г.-28.05.2042г., частично от общия размер 32686.94 евро за периода
10.01.2013г. до 28.05.2042г., ведно със законна лихва от завеждане на делото до
окончателното й изплащане; такси -112.60 евро за периода 26.10.2016г.-27.08.2019г., частично от 340.94 евро,
дължими за периода 09.08.2012г.-27.08.2019г.; застраховки – 52.56 евро за
периода 18.05.2017г.-27.08.2019г., нотариални такси-635.27лв. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Ответниците са подали отговор на исковата молба,
чрез назначения им особен представител адвокат Т.Т..
Оспорват се исковете по основание и размер. Прави се възражение за нищожност на
клаузите в допълнителните споразумения, с които страните се съгласяват всички
плащания във връзка с кредита да се преоформят от банката служебно, чрез
натрупване към редовната главница, към датата на всяко от тях, подробно
посочени. Твърди се нищожност на уговорките на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като в резултат на тях към главницата се прибавя изтекла
лихва и повторно се олихвява с уговорената договорна и наказателна лихва, а
начисляване на лихва върху лихва не е предвидено в нормативната база за гражданските
правоотношения. Оспорват се в тази връзка погасителните планове към договора и
допълнителните споразумения. По отношение на претенциите за такси и нотариални
такси, считат същите за неоснователни, тъй като два пъти се търси една и съща
сума, с оглед чл.12 от допълнителното споразумение. Твърди се нищожност на
клаузата на чл.3, ал.5 от договора, в резултат на която банката едностранно, без съгласието им и без
постигане на споразумение е изменяла възнаградителната лихва, в резултат на
което е променяна и наказателната лихва. Нищожността е на основание чл.143,
т.10 и 12, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП. В чл.3, ал.5 банката си е запазила правото
едностранно да променя БЛП по кредита, без да е посочено при какви условия това
може да стане и без да е предвидено реципрочно право ответниците-потребители да
се откажат от договора. Оспорват да са уведомявани от банката, че обявява
кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, нито за втората
цесия. По отношение на прехвърленото вземане между банката и „Свети Георги
груп“ЕООД от представеното извлечение считат, че не е ясно, че е цедиран
кредита по процесния договор.
С допълнителна искова молба ищецът е пояснил
първоначалната и е отговорил на възражения на ответниците. Счита възражението
за нищожност на клаузите от допълнителните споразумения за неоснователно. Пояснява, че с подписването
им страните са изменили правоотношението, като са увеличили главницата с
размера на всички просрочени и дължими задължения, които са се погасили,
ответниците са признали, че са неизправна страна и е договорено чрез взаимни
отстъпки да се извърши корекция на дълга, по отношение на дължимите главници,
възнаградителни лихви, гратисен период и да се формира ново по размер
задължение. Твърди, че няма пречка при наличие на съгласие да се капитализира
лихвата. Няма начисляване на лихва върху лихва, тъй като при капитализацията тя
загубва този си характер, а става част от преструктурираната главница.
Оспорването на съдържанието на погасителните планове счита за бланкетно и неконкретизирано.
Оспорва като неоснователно възражението за нищожност на клаузата на чл.3, ал.5
от договора, за което излага съображения. Оспорва възраженията, свързани с
дължимостта на такси по договора, пояснява, че естеството на двете заявени
претенции е различно и на две различни основания. Твърди, че за двете цесии
ответниците са уведомени с нотариална покана, изхождаща и от банката-цедент по
първата цесия и от „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД-цедент по втората. Счита
възражението за нередовно обявена предсрочна изискуемост за неоснователно,
отделно с оглед характера на иска-осъдителен, излага съображения, че исковата
молба има характер на уведомление за настъпването й.
С отговор на допълнителната искова молба
ответниците, чрез особения представител поддържат становището си за
неоснователност на исковете.
Като трето лице-помагач на страната на ищеца е
привлечено и конституирано „Колект БГ“ЕАД София, което е встъпило за участие в
делото. Счита, че исковете са основателни.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях процесуални
действия, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и е
установено, че на 17.05.2007г. между „Българска пощенска банка“АД и ответниците
С.К.М. и Н.Р.М.-кредитополучатели е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижими имот HL21485, по силата на който банката им предоставила кредит в размер на 30000
евро, от който: 9650 евро-за покупка на описан недвижим имот и 20350 евро-за
други разплащания. Посочено е, че лицата подписали договора като
кредитополучатели отговарят за връщане на кредита и за другите задължения
солидарно /ал.2, чл.1/, както и че кредита се усвоява по сметка на кредополучателя С.М., след предоставяне на посочени
документи /чл.2, ал.1/. Според чл.3, ал.1 за усвоения кредит
кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора от БЛП на банката за
жилищни кредити в евро , плюс
договорна надбавка от 0.5 пункта, към момента на сключване на договора БЛП за
жилищни кредити в евро е 6%. В ал.3 на чл.3 е уговорено, че при просрочие на
дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита се
дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, съгл. ал.1, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. В ал.5 е посочено, че действащия БЛП за евро
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за
евро и за датата от окято е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони. Договорените надбавки не се променят. В чл.4 са договорени
таксите, които кредитополучателите
заплащат. Крайния срок за погасяване /издължаване/ на кредита, вкл. лихвите
е 420 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка /чл.5/, кредита
се погасява на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на вноската 181.25 евро /чл.6, ал.1/, като в ал.3 е посочено, че при
промяна на БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателите дават своето неотменимо
и безусловно съгласие. В чл.18, ал.1
страните са уогворили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателите,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2
е посочено, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло
или частично,целия остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните. Според чл.24 страните се съгласили,
че банката във всеки един момент може да прехвърли вземанията си по договора,
вкл. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД. С
договор за прехвърляне на вземания от 3.10.2007г., „Българска пощенска банка“АД-цедент
е прехвърлила на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“АД-цесионер всички свои вземания по договори за потребителски и
жилищни кредити, изброени в Приложения №1 и №2, неразделна част от договора,
заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл.
начислената лихва. В Приложение №2 под №4074 е посочен процесния договор,
съответно с размера на прехвърлените вземания. С обратна цесия от 26.11.2009г.
„Бългериън Ритейл Сървисиз“АД прехвърля на „Юробанк И Еф Джи България“АД,
вземанията, посочени в първата цесия, като в Приложение №1 под №904 е посочен
процесния договор и размера на прехвърлените вземания. С уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост банката е уведомила ответниците, че към
3.07.2017г. имат натрупани просрочия по договора в общ размер 16401.40 евро и
564.47лв., считано от 10.08.2012г., а поради непогасяване на 54 месечни вноски за
главница, считано от 10.01.13г. и 59 месечни вноски за лихви, считано от
10.08.12г., на основание чл.18, ал.1 от договора и чл.60 ЗКИ обявява кредита за
изцяло предсрочно изискуем. Посочен е общ размер на задължението, като са
поканени да погасят задълженията си в 7 дневен срок от получаване на поканата.
Поканата е връчена на ответниците по реда на чл.47, ал.1 и 5 ГПК на
11.04.2018г. /л.70-71/. Представени са застрахователен сертификат и
застрахователни полици /л.91-93/, платежни документи. Между „Бългериън Ритейл
сървисиз“АД и ответниците на 6.03.2009г. е сключено допълнително споразумение
към процесния договор, с което страните са констатирали размера на задълженията
по договора към датата на споразумението, приет е облекчен ред за погасяване на
вземанията, както и кредитополучателите се съгласили сумата, представляваща
разликата между сумата 200.06 евро /еднократно погасяване за да влезе в сила
споразумението/ и просрочените главница и лихви да бъде преоформена чрез
натрупване към редовната главница. С допълнително споразумение от 31.08.2010г.
банката и ответниците са констатирали размера на задълженията, съгласили са се
да се ползва 12-месечен период на облекчено погасяване, както и че просрочените
главница, лихва и такси се натрупват към редовната главница. С допълнително
споразумение от 15.11.2011г., сключено между банката и ответниците, са
предоговорени условия на договора, приет е 12-месечен период на облекчено
погасяване, както и е прието, че просрочените главница, лихви и такси се
прибавят към редовната и непогасена част от главницата. По делото е изслушано и
прието заключение на икономическа експертиза, по което страните не са имали
възражения и което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. От
него се установява, че по сметка на ответницата С.М. на 28.05.2007г. е постъпила сума в размер на 30000 евро с основание-усвояване
на кредит. Размерът на направените от ответниците погасителни вноски по
договора е 8485.80 евро, като последната
платена в пълен размер погасителна вноска е с дата 10.08.2012г. Кредитът е в
просрочие на лихви от 11.09.2012г. и в просрочие на главница от 11.01.2013г.,
като в периода 28.06.2007г.-10.01.2013г.
погасената главница е 414.92 евро. Вещото лице е дало варианти на дължимите
суми при капитализирана и при некапитализирана главница.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е установено по делото сключването
на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL21485 от 17.05.2007г. между „Българска пощенска банка“АД,
чиито правоприемник е ищеца и ответниците-кредитополучатели, по силата на който
на последните е отпуснат кредит в размер на 30000 евро, със срок за погасяване
420 месеца, на равни /анюитетни/ месечни вноски. Безспорно е установено от
заключението на вещото лице, че ищецът е изпълнил задължението си по договора
за предоставяне на кредита, но ответниците не са изпълнили задължението си да
връщат кредита, съгласно уговореното, като са в просрочие на дължими лихви от
11.09.2012г. и на главница-от 11.01.2013г. Предвид това, за ищеца е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 18 от кредитния
договор и той го е упражнил, посредством изпратено до ответниците уведомление,
връчено им на 26.04.2018г. по реда на чл. 47 ГПК. Принципното разрешение, залегнало в мотивите на т. 18 на ТР № 4/2013
г. на ОСГТК, е че предсрочната изискуемост проявява своето действие от момента
в който длъжника е получил волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В хипотезата на
предявен осъдителен иск с надлежното връчване на исковата молба и приложените
към нея документи, включваща и горепосоченото уведомление до ответниците,
същите са надлежно уведомени за волеизявлението на банката и предсрочната
изискуемост е проявила своето действие. Предвид това и установеното, че
ответниците са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита с уведомление,
връчено по реда на чл.47 ГПК, възражението на особения представител на
ответниците, че не са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост се явява
неоснователно.
Ответниците чрез назначения особен представител
са направили възражение за нищожност на
клаузите на допълнителните споразумения, с които страните са се съгласили
всички плащания във връзка с кредита да се преоформят служебно от банката чрез
натрупване към редовната главница, поради наличие на анатоцизъм, на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД. То е основателно. Във всяко от допълнителните споразумения към
договора за кредит се съдържа клауза за преоформяне на просрочена главница и
просрочена лихва чрез натрупване към редовна главница. Подобно „капитализиране“
на лихва представлява забранен от закона анатоцизъм. Според решение № 66/
29.07.2019 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, „Уговорката в допълнителни споразумения към договор
за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по см. на чл. 10, ал. 3 33Д, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване
на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба
на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 33Д.“
От експертното заключение е установено, както бе
посочено, че кредита е в просрочие на лихва от 11.09.2012г. и на главница от
11.01.2013г. С уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост /л.70-71/
банката е обявила на ответниците, че кредитът е изцяло предсрочно и изискуем. Според експертизата размерът на просрочената
некапитализирана главница за процесния период-от 10.09.2014г. до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост и без съобразяване промените в
допълнителните споразумения е в размер на 27923.27 евро, при олихвяване на
кредита при условията на договора. До този размер съдът намира, че предявеният
частичен иск е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата му част-отхвърлен.
Доколкото предмет на делото е само претенция за главница, съдът не дължи
произнасяне по възраженията за неравноправност на договорни клаузи, касаещи
възнаградителната и наказателната лихви.
Частично основателна е претенцията за такса за
периода 26.10.2016г.-27.08.2019г., за 112.60 евро-частично от 320.94 евро за
периода 9.08.2012г.-27.08.2019г. Задължението
за непогасените такси, произтича от чл. 4, т. 2 от договора, където е
предвидено ежемесечно заплащане на комисионна за управление на кредита. Според вещото лице дължимата
такса за периода възлиза на 49.81 евро до който размер същата следва да се
уважи, а в останалата част следва да се отхвърли, като неоснователна и
недоказана.
Основателна е претенцията за заплащане на
застрахователни премии в размер на 52.56 евро, заплатени от банката на
основание чл.14, ал.4 на застрахователя /л.94-96/, на застрахователя.
Неоснователна е претенцията за заплащане на
сумата 635.27лв.-нотариални такси за периода 21.04.2017г.-27.08.2019г. Не са
представени надлежни платежни документи, които да установят заплащането им,
респ. дължимостта им основана на договорни клаузи. Констатациите на вещото
лице, че такива разноски са направени не води до извод за дължимостта им, тъй
като констатациите му са основани на извлечения от кредита. Претенцията следва
да бъде отхвърлена изцяло.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 2288.27лв. Не се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като липсват доказателства такива да са договорени. Не се
присъждат и разноски за депозит за особен представител и внесен депозит за
експертиза, съответно 2449лв. и 400лв., тъй като те са внесени от третото
лице-помагач, а не от ищеца.
Мотивиран
така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН**********
*** и Н.Р.М., ЕГН********** ***, да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път № 260, сумата 27923.27 евро-дължима предсрочно изискуема главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL21485 от 17.05.2007г., за периода
10.09.2014г.-28.05.2042г., ведно със законна лихва от завеждане на
делото-15.10.2019г. до окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до частично предявения размер
32211.39 евро за периода 10.09.2014г.-28.05.2042г., от общо дължимия размер
33067.22 евро за периода 10.01.2013г.-28.05.2042г.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН********** *** и Н.Р.М., ЕГН********** ***, да ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път
№ 260, сумата 49.81 евро-такси
за периода 26.10.2016г.-27.08.2019г., частично от 320.94 евро дължими за
периода 9.08.2012г.-27.08.2019г., и ОТХВЪРЛЯ
претенцията в останалата част до частично предявения размер 112.60 евро, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН********** *** и Н.Р.М., ЕГН********** ***, да ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път
№ 260, сумата 52.56 евро-застрахователни
премии за периода 18.05.2017г.-27.08.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на сумата 635.27 лв.-нотариални такси, като неснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН********** *** и Н.Р.М., ЕГН********** ***, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Околовръстен път № 260, сумата 2288.27лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на „Колект БГ“ЕАД гр.София,
ЕИК203693558, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Окръжен съдия: