№ 21
гр. Велико Търново, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000232 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260021 от 19.11.2020г., постановено по т.д. № 35/2020г.
Ловешкият окръжен съд е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД - гр.София
да заплати на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД: на Т. Т. В., от гр.
Ловеч, допълнително застрахователно обезщетение от 160 000 лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на съпруга й В. В. В., в
резултат пътно-транспортно произшествие на 15.05.2019 г. около 17,10 часа,
на третокласен път 301 /гр. Левски - гр. Ловеч/, при километър 46 +500, в
землището на с. Умаревци, обл. Ловешка, при управление на МПС л.а.
Нисан", модел „Алмера тино" с per № ЕН32****, собственост на Т. Л. И. от
гр. Плевен, причинено от водача Х. Т. И., ведно с лихвите от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 600 лв. за имуществени вреди - разходи за погребение и траурен
ритуал на В. В., ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, а искът до пълния претендиран размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 240000 лв. отхвърлил като
неоснователен; на В. В. В., от гр. Ловеч, допълнително застрахователно
обезщетение от 130 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди от
смъртта на баща си В. В. В., настъпила в резултат на горното пътно-
транспортно произшествие, ведно с лихвите от датата на завеждане на
1
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1440
лв. за имуществени вреди - разходи за надгробен паметник и бетонна ограда
на гроба на баща му В. В., ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, а искът до пълния претендиран
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 190000 лв. отхвърлил
като неоснователен. Със същото решение Ловешкият окръжен съд отхвърлил
като неоснователни и недоказани, активно субективно и обективно
съединените искове, с правно основание чл. 432,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
предявени от П. АТ. В., АЛ. В. В. и В.В. В., последната действаща чрез своя
баща и законен представител В. В. В., против ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД
да заплати: на П. АТ. В. – застрахователно обезщетение от 80 000 лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на свекъра й В. В. В.,
настъпила в резултат в резултат на посоченото пътно-транспортно
произшествие, ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; на АЛ. В. В. – застрахователно
обезщетение от 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на дядо й В. В. В., настъпила в резултат на процесното пътно-
транспортно произшествие, ведно с лихвите от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; на В.В. В., чрез своя
баща и законен представител В. В. В. – застрахователно обезщетение от 80
000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дядо й В.
В. В., настъпила в резултат на посоченото пътно-транспортно произшествие,
ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД да заплати на
адв. Д.С. С. съдебно-деловодни разноски за производството пред първата
инстанция в размер на сумата 1812 лв. за процесуално представителство на
Т.В., както и съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1828.80 лв. за
процесуално представителство на В.В.. Осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД
да заплати на В. В. В. съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 520 лв.
за процесуално представителство на В.В.. Осъдил е П. АТ. В. да заплати на
ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД съдебно-деловодни разноски в размер на
сумата 2930 лв. Осъдил е АЛ. В. В. да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане”
АД съдебно- деловодни разноски в размер на сумата 2930 лв. Осъдил е В.В.
В., чрез своя баща и законен представител В. В. В., да заплати на „ОЗК -
Застраховане” АД съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 2930 лв.
Осъдил е П. АТ. В., АЛ. В. В. и В.В. В., последната чрез своя баща и законен
представител В. В. В., да заплатят на „ОЗК - Застраховане” АД съдебно-
деловодни разноски в размер на сумата 1210 лв. – депозит за вещи лица и
такса. Решението е постановено при участие на Х. Т. И. в качеството на трето
лице помагач на страната на ответника.
С определение № 260060 от 29.01.2021г., постановено по т.д. №
35/2020г. на Окръжен съд – Ловеч е оставено без уважение като
неоснователно и недоказано искането по молба на Т.В., В.В., П.В., А.В. и В.В.
за изменение на постановеното по делото решение № 260021 от 19.11.2021г. в
2
частта за разноските.
С определение № 260122 от 4.03.2021г., постановено по т.д. № 35/2020г.
Ловешкият окръжен съд осъдил на основание чл. 77 от ГПК ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД да заплати по сметката на Окръжен съд – Ловеч сумата 350
лв. – депозит за вещо лице по приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Постъпила е въззивна жалба от АЛ. В. В. и В.В. В. срещу горното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените от тях обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във с чл. 86 от ЗЗД
за суми от по 50 000 лв. за всяка от тях. В жалбата се излага, че съдът не е
оценил правилно събраните доказателства, които, според жалбоподателите,
категорично доказват, че А.В. и В.В. са имали трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Твърди се, че починалият е имал много близка връзка с внучките си, изиграл е
основна роля в тяхното възпитание и изграждане като личности, като подобна
близост между дядо и внучки надхвърля обичайната. Посочва се, че при
постановяване на отхвърлителния диспозитив по претендираните
обезщетения от А.В. и В.В., съдът не е взел предвид заключенията на
съдебно-психиатричната експертиза, както и свидетелските показания.
Жалбоподателите считат също, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ е неприложима в случая, тъй като противоречи на правото на ЕС –
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката
„Гражданска отговорност“. Посочва се, че разпоредбите на директивата са
транспонирани във вътрешното право видно от § 7, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 429
от КЗ. Жалбоподателите се позовават и на решение на СЕС от 24.10.2013г. по
дело С-277/12, съгласно което чл. 3, §1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и 2 от
Втора директива 84/5 не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската
отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Направено е искане да бъде постановено
решение, с което на АЛ. В. В. и на В.В. В. да бъдат присъдени
застрахователни обезщетения от по 50 000 лв. за всяка от тях за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на дядо им В. В. В., настъпила в резултат на
процесното ПТП, ведно с лихвите от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите. Претендира се присъждането на
разноски за двете инстанции.
В отговора по горната жалба ответната страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата. В отговора
се посочва, че по делото не е установено наличието на изключителни
3
житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали причина между
починалия В. В. и внучките му да се е породила особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетения за действително претърпени
неимуществени вреди. Твърди се, че връзката между А.В. и В. В., от една
страна, и между В.В. и В. В., от друга, не е била различна от и не е
надхвърляла обичайната такава между дядо и внучка, което да налага
присъждането на обезщетение. Ответната по жалбата страна счита също така,
че претенциите на А.В. и на В.В. са завишени по размер, тъй като не
съответстват нито на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, нито на критериите за
справедливост, установени в чл. 52 от ЗЗД. В случай, че съдът намери
исковете за основателни, застрахователят счита, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. В., за когото се твърди,
че е пътувал без поставен обезопасителен колан, което е улеснило
настъпването на леталния изход. Като неоснователна и недоказана е
възприета и претенцията за присъждане на лихви върху претендираните суми,
тъй като застрахователят се е произнесъл в срок по предявената претенция и е
изплатил обезщетения, като не е налице забава от негова страна. Направено е
искане въззивната жалба на А.В. и В.В. да бъде оставена без уважение.
Претендира се присъждането на сторените в производството разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД гр. София срещу решението, в частта, с която първоинстанционният съд е
осъдил ответното дружество да заплати на Т. Т. В. допълнително
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60
000 лв. до присъдената сума от 160 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати
допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на В. В.
В. за разликата над сумата от 60 000 лв. до присъдените 130 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Решението се обжалва и в осъдителната му част, с
която на ищците Т. Т. В. и В. В. В. са присъдени имуществени вреди. В
жалбата се излага, че първоинстанционният съд е постановил решението си в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като не е отчел всички релевантни за спора факти
и не е обсъдил най-важните обстоятелства, които съставляват ориентир за
справедливостта при определяне размера на обезщетението. Посочва се, че по
делото не са събрани доказателства, които да съответстват на приетия с
обжалваното решение обем на неимуществените вреди, претърпени от
ищците Т.В. и В.В.. Твърди се, че присъдените допълнителни обезщетения на
двамата ищци са прекомерни и са определени в противоречие с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика по сходни случаи.
Жалбоподателят счита, че обезщетения в общ размер от по 120 000 лв. за
всеки от ищците е достатъчен да обезщети търпените от тях болки и
страдания, с оглед доказания по делото обем неимуществени вреди. Излага се
още, че окръжният съд не се е произнесъл по възражението за съпричиняване
4
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за което се твърди, че е
своевременно релевирано от ответника с отговора на исковата молба. Твърди
се, че пострадалият В. В. е пътувал без поставен обезопасителен колан, което
е улеснило настъпването на леталния изход. Жалбоподателят счита също, че
съдът неправилно е приел, че акцесорните искове за присъждане на законна
лихва за забава върху присъдените обезщетения са основателни, тъй като
застрахователят се е произнесъл в срок по предявената претенция, изплатил е
обезщетения и не е налице забава от негова страна. Направено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, като
бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове за
разликата над 60 000 лв. за всеки един от ищците Т.В. и В.В., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и да бъдат отхвърлени предявените
от тях искове за имуществени вреди. Претендира се присъждането на
сторените в производството разноски.
В отговора по въззивната жалба на застрахователя ответниците по
същата Т. Т. В. и В. В. В./ в определението за насрочване на делото, поради
допусната очевидна фактическа грешка неправилно като ответник по
въззивната жалба е изписан В. В. В./ изразяват становище, че жалбата е
неоснователна. Считат доводите и твърденията, наведени в жалбата за
немотивирани и неподкрепени от доказателствата по делото. Излагат
подробни съображения в тази насока. Направено е искане решението да бъде
потвърдено в обжалваната от застрахователното дружество част. Претендира
се присъждането на разноски за производствата пред двете инстанции.
Постъпила е също и частна жалба от ищците в производството Т. Т. В.,
В. В. В., П. АТ. В., АЛ. В. В. и В.В. В. срещу определение №
260060/29.01.2021 г. постановено по т.д. № 35/2020г. на Окръжен съд-Ловеч с
правно основание чл. 248 от ГПК. В частната жалба се излага, че размерът на
дължимите от ищците разноски за адвокатско възнаграждение е определен
неправилно, тъй като от представените от ответното дружество доказателства
за извършени разноски се установявало, че ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е
заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 14 970,80 лв. за
процесуално представителство по т.д. № 35/2020г. на Окръжен съд – Ловеч.
Според жалбоподателите тази сума съответства на минималното
възнаграждение, съгласно Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, отнесено към общия размер на ищцовите
претенции от 672 000 лв. Твърди се, че в случая не са налице пет отделни
договора между адвокатското дружество и ответника, по всеки от който да е
заплатен хонорар, съответстващ на претенцията на всеки от ищците, а само
един договор, като в този смисъл жалбоподателите считат, че съдът е
следвало да определи дължимите разноски за адвокатски хонорар,
изчислявайки общия размер на отхвърлените претенции на ищците и на
основа на неуважената част от исковете да осъди солидарно ищците да
възстановят частично платения от ответника адвокатски хонорар. Излага се,
5
че при отхвърлени искови претенции общо в размер на 380 000 лв., съдът
следва да осъди ищците солидарно да заплатят на ответното дружество
адвокатски хонорар общо в размер на 9 130 лв., а не присъденото с решението
възнаграждение общо в размер на 14 050 лв. На следващо място
жалбоподателите считат за неправилно решението в частта, с която А.В., В.В.
и П.В. са осъдени да заплатят на ответното дружество солидарно 1 210 лв.
разноски по делото. Твърди се, че при отхвърлени 56,55 % от претенциите на
ищците са присъдени 100 % от направените разноски на ответното
дружество. Отделно от това жалбоподателите считат за неправилно
направеното от съда разпределяна на тежестта на разноските само на трима от
петимата ищци. Излага се също, че неправилно съдът е намалил присъденото
адвокатско възнаграждение на адв. Д.С. чрез компенсация с адвокатското
възнаграждение на ответното дружество, тъй като адв. С. имал отделни
договори за правна защита с всеки от ищците, с оглед на което правилно били
определени възнаграждения за всяка една от отделните искови претенции
спрямо уважения от съда размер. Направено е искане обжалваното
определение да бъде отменено, а разноските за производството пред първата
инстанция да бъдат определени по следния начин: ищците солидарно да
заплатят на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение,
съответстващо на отхвърлената част от исковите претенции, в размер на 9 130
лв., вместо присъденото такова общо в размер на 14 050 лв.; ищците
солидарно да заплатят на ответното дружество разноски, направени по
делото, в размер на 665,50 лв., вместо А.В., В.В. и П.В. да заплатят разноски в
размер на 1 210 лв.; ответното дружество да заплати на адв. Д.С. на основание
чл. 38 от ЗАдв възнаграждение в размер на 4 742 лв. за уважената част от
претенциите на Т.В. и в размер на 4 158 лв. за уважената част от претенциите
на В.В., вместо присъдените 1 812 лв. по компенсация за процесуално
представителство на Т.В. и 1 828,80 лв. по компенсация за процесуално
представителство на В.В..
Ответникът по горната частна жалба ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД гр.
София в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на
жалбата. Излага се, че възражението на жалбоподателите за сумиране на
облигационните претенции и процентно съотнасяне към разноските е
неоснователно, тъй като ищците П.В., А.В. и В.В. са предявили
самостоятелни искове и задълженията, които възникват в хода на делото са
техни самостоятелни задължения; не възниква солидарна отговорност за
поемане на разноските по делото. Посочва се, че след като исковете са
отхвърлени изцяло, не може да се определи дължимост само на част от
разноските в полза на ответника. По същите съображения правилно били
определени и разноските, дължими от ищците Т.В. и В.В.. Посочва се, че
правилно съдът е присъдил разноските по компенсация, с оглед улесняване
изпълнението на съдебния акт и за яснота на страните. Направено е искане
частната жалба да бъде оставена без уважение.
Постъпила е частна жалба и от ответника в производството ЗАД „ОЗК
6
Застраховане“ АД гр. София срещу определение № 260122/4.03.2021 г.
постановено по т.д. № 35/2020г. на Окръжен съд-Ловеч с правно основание
чл. 77 от ГПК. В жалбата се излага, че неправилно съдът е възложил в тежест
на ответната страна разноски за събирането на доказателства, допуснати по
искане на ищците по делото. Твърди се, че на основание чл. 76 вр. чл. 83, ал. 3
от ГПК, както и с оглед обстоятелството, че ответникът не носи тежест за
доказване на отрицателни факти (че ищците не търпят сочения в исковата
молба обем неимуществени вреди), депозитът за исканата от ищците
съдебно-психиатрична експертиза следва да бъде платен от бюджета на съда.
Посочва се, че обстоятелството, че ищците не дължат такси и разноски
поради наличието на влязла в сила присъда относно процесното ПТП не е
основание разноските да се поемат от ответната страна. Жалбоподателят
счита, че неправилно съдът вместо да възстанови надвнесената от ответника
сума за депозит в размер на 400 лв. е причислил тази сума към депозита за
вещо лице на П. Г. за експертиза, която ответникът не е искал да бъде
допусната по делото. В условията на евентуалност жалбоподателят счита, че
съдът е следвало да осъди ответника да заплати разноските за посочената
експертиза на вещото лице П. Г. съобразно изхода на делото – съответно на
отхвърлената част от исковете, а не наполовина. Направено е искане
обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а в условията на евентуалност – да бъде намален размера
на депозита съобразно отхвърлената част от исковете.
Не е постъпил отговор по частната жалба на застрахователното
дружество.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във
въззивните жалби оплаквания и данните по делото, приема за установено
следното:
Пред Ловешкият окръжен съд са предявени искове с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ от Т. Т. В., В. В. В., П. АТ. В., АЛ. В. В. и В.В. В. против
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищците вследствие на
смъртта на В. В. В. (съпруг на първата ищца, баща на втория ищец, свекър на
третата ищца и дядо на останалите две ищци), настъпила при ПТП на
15.05.2019 г., в следните размери: за Т.В. – допълнително обезщетение от
240 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и 600 лв. за
имуществени вреди – разходи за погребение и траурен ритуал на В. В., ведно
със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите; за В.В. – допълнително обезщетение от
190 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и 1 440 лв. за
имуществени вреди – разходи за надгробен паметник и бетонна ограда на
гроба на В. В., ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите; за П.В. – обезщетение от
80 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
7
сумите; за А.В. – обезщетение от 80 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите; за В.В. – обезщетение от 80 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е оспорил
исковете.
От фактическа страна се установява следното:
По делото безспорно е установено обстоятелството, че на 15.05.2019 г. е
настъпила смъртта на В. В. В., вследствие на травмите, получени при ПТП,
настъпило на същата дата.
С присъда № 24 от 7.11.2019г. по НОХД № 429/2019 г. по описа на
Ловешкия окръжен съд Х. Т. И. е признат за виновен за това, че на
15.05.2019г., в землището на с.Умаревци, Ловешка област , нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта
на В. В. В. от гр.Ловеч, за което му е наложено наказание.Присъдата е влязла
в сила на 23.11.2019г.
Между страните не е спорно, че по отношение на Х. Т. И. към датата на
процесното ПТП е бил налице валидно сключен с ответното застрахователно
дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С писмено заявление вх. 141/20.12.2019 г. ищците са предявили
извънсъдебно претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди от смъртта на техния близък, настъпила във
връзка с процесното ПТП. По заявлението при ответното застрахователно
дружество е образувана застрахователна преписка /щета/ № 0411-100-0017-
2019.
С писмо изх. № 163/8.01.2020 г. на ищците Т.В. и В.В. е предложено
сключване на извънсъдебно споразумение за заплащане на обезщетение по
заведената от тях претенция в размер на 60 000 лв. за всеки от тях. Така
определените обезщетения са изплатени на двамата ищци от застрахователя.
Не е спорно и от представеното по делото удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № С-26/17.05.2019 г., издадено от Община Ловеч, се
установява, че ищцата Т. Т. В. е съпруга на починалия В. В. В.; ищецът В. В.
В. е негов син; ищцата П. АТ. В. е съпруга на В.В. и снаха на починалото
лице; ищците АЛ. В. В. и В.В. В. са дъщери на В. и П. В.и и внучки на В. В..
От представената по делото епикриза от Държавна психиатрична
болница-Ловеч се установява, че ищцата Т.В. е била на лечение в болницата
от 17.10.2019г. до 28.01.2020г.
От заключението по допуснатата по делото автотехническа експертиза
се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
лекият автомобил „Нисан Алмера Тино“, с рег. № ЕН 32**** и водач Х. Т. И.
8
се движел в посока към гр. Ловеч в зоната на лява пътна крива. Насреща в
посока от гр. Ловеч към гр. Левски, преди началото на дясна пътна крива, се
движел лек автомобил „Тойота РАВ 4“, с водач В. В. В.. Водачът на лекия
автомобил „Нисан Алмера Тино“ в зоната на ляв за него завой, при
ограничена видимост, загубил контрол над посоката на движение на
автомобила, навлязъл в насрещната пътна лента, като не предприел
своевременно маневра, с която да коригира посоката на движението отново
към полагащата му се пътна лента. При това навлизане в насрещната пътна
лента лекият автомобил „Нисан Алмера Тино“ ударил насрещно движещият
се лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с водач В. В.. Траекториите на двата
автомобила са се пресекли в дясната пътна лента. Настъпил челен ляв удар и
за двата автомобила. Лекият автомобил „Тойота РАВ 4“ в мястото на удара се
е намирал в десния край на пътното платно. При удара предната част на
лекият автомобил „Нисан Алмера Тино“, която е по-ниска от тази на другия
автомобил, навлиза под нея. След удара двата автомобила се транслирали и
ротирали, при което лекият автомобил „Нисан Алмера Тино“ със задната си
част се завъртял по посока, обратна на часовниковата стрелка. Лекият
автомобил „Тойота РАВ 4“ се завъртял със задния си край надясно, в посока,
обратна на часовниковата стрелка, и се преместил на около 4 м след мястото
на удара, вдясно, извън пътното платно. В първата фаза от удара двата
автомобила са проникнали един в друг и са се деформирали масивно, като с
нарастване силата на удара деформациите са се предали на елементите на
автомобилите. С изчерпване на кинетичната енергия се е получило известно
завъртане и изместване на двата автомобила. Първата фаза е завършила с
достигането на максималните деформации – пластични и еластични. Втората
фаза съдържа само взаимно отблъскване от еластичните, напрегнати при
удара части, като при частичното отделяне между тях на пътното платно са се
разпилели елементи от двата автомобила по посоката им на движение след
удара. След това двата автомобила извършили постъпателно движение
напред, обратно на посоката на огледа и се завъртели спрямо надлъжната ос
на пътното платно и извън същото. Произшествието е приключило с
установяването на автомобилите в местата, където са намерени при огледа на
местопроизшествието. От заключението се установява още, че скоростта на
движение на лекия автомобил „Тойота РАВ 4“ преди инцидента е била 86,5
км/ч., при максимално разрешена скорост в пътния участък от 90 км/ч., като
от техническа гледна точна е била съобразена с релефа, конфигурацията на
пътя, пътната настилка, сезона и конкретната пътна обстановка. В района на
ПТП няма въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта и в двете
посоки, като разрешената скорост извън населено място за път от този клас е
90 км/ч. И в двете посоки в района на ПТП има поставени пътни знаци,
предупреждаващи за опасен завой, както е въведена и забрана за
изпреварване. Вещото лице посочва, че водачът на лекия автомобил „Тойота
РАВ 4“ В. В. се е движел в полагащата му се пътна лента, не е имал видимост
преди това за приближаващия срещу него лек автомобил „Нисан Алмера
9
Тино“ и не е допринесъл с никакви действия за настъпването на ПТП.
Непосредствено преди удара лекият автомобил „Тойота РАВ 4“ се е намирал
дясната част на полагащата му се лента за движение – тази за движение от гр.
Ловеч към гр. Левски. Установява се също, че при огледа на ПТП не са
намерени спирачни следи и от двата автомобила, като по делото няма данни
за аварийна употреба на спирачки от страна на В. В.. Вещото лице е
изчислило, че при скоростта, с която са се движили двата автомобила,
опасната зона при сух асфалт и аварийно спиране е 75 м. За да спрат до
мястото на удара двамата водачи трябва да се движат и да възприемат
насрещно движещия се автомобил от над 150 м, но в конкретния случай, те са
нямали такава видимост и на това разстояние лекият автомобил „Нисан“ все
още се е движел в полагащата му се лента за движение. Според експерта, от
техническа гледна точка може да се направи извод, че в създалата се
ситуация, ударът е бил неизбежен от страна на В. В.. По-нататък вещото лице
е изяснило, че лекият автомобил „Тойота РАВ 4“ е оборудван с предпазни
обезопасителни триточкови инерционни колани на мястото на водача и за
другия предновозещ се пасажер, както и със съответните въздушни
възглавници. При първоначалният оглед е записано, че коланът не е поставен,
а при допълнителен оглед от вещите лица е установено, че двата колана са в
изходно положение – прибрани, въпреки отворените въздушни възглавници
пред водача и дясностоящия. Според вещото лице може да се направи
изводът, че предпазния колан на водача е бил изправен към момента на ПТП.
При челен ляв ексцентричен удар, какъвто е настъпил в случая, тялото на
водача на лекия автомобил „Тойота РАВ 4“ първоначално е политнало напред
и наляво, след което предната част на автомобила е била повдигната от по-
ниската такава на лекия автомобил „Нисан Алмера Тино“, която навлязла
отдолу, тялото се е разгънало назад и се е облегнало рязко (с удар) на
облегалката, както е продължило да бъде вследствие на инерционните
центробежни сили и при завъртането на „Тойота“-та около вертикалната ос,
обратно на часовниковата стрелка, и транслирането назад до установяване
извън пътното платно, напречно на него. В. В. е намерен на мястото на
водача, облегнат назад и леко наляво в облегалката. Вещото лице посочва, че
са налични свидетелски показания, според които В.ев е бил с поставен
предпазен колан. Според извършения допълнителен оглед от експертите,
двата колана на лекият автомобил „Тойота“ са били в прибрано положение,
блокирани, което води до извода, че В.ев по-скоро не е бил с поставен
предпазен колан. В заключението е изяснено, че предпазният колан
притежава лимит е предпазването на ползващото го лице при удар със
скорост до 50 км/ч. в неподвижно препятствие. При челен удар на две
превозни средства със сумарна скорост от 174 км/ч. поставеният предпазен
колан не може да бъде гаранция за оцеляването на водача или пътниците в
което и да е от превозните средства. При удара са се отворили и двете
въздушни възглавници – пред водача и вдясно от него. При челния ляв
ексцентричен удар В.ев е политнал напред и наляво, като главата му е
10
достигнала предното обзорно стъкло вляво от волана и малко над
арматурното табло, като го е счупила отвътре навън с форма на концентрични
окръжности. В този момент лявата част на гърдите на водача е достигнала
кормилния кръг и го е деформирала, а ребрата вляво са се счупили по две
линии. При описаната обстановка мнението на експерта е, че дори и при
правилно поставен предпазен колан в конкретния случай би било трудно или
невъзможно избягването на леталния изход. В съдебно заседание пред
първоинстанционния съд вещото лице уточнява, че не може категорично да
се каже дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, или не.
Независимо от това, експертът посочва, че получените увреждания биха
настъпили дори и при поставен предпазен колан.
От заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза се
установява, че видно от извършената аутопсия върху трупа на В. В. се касае
за ПТП, при което на пострадалия са причинени травматично разкъсване и
смачкване на сърцето – повреда несъвместима с живота. Смъртта е била
неизбежна и мигновена. На починалото лице е причинено още травматично
счупване на ребра вляво, счупване на дясната бедрена кост, кръв в гръдната
кухина, масивно кръвонасядане по предната гръдна стена в лява горна
половина. Установените изменения са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. При внимателния оглед на трупа, не са установени
категорични данни за поставен предпазен колан.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза уточнява, че това, че не са
установени категорични изменения по предната гръдна стена на пострадалия
за поставен колан, не противоречи на казаното от свидетеля и на измененията,
които са открити. Тези изменения са много тежки и в причинна връзка с
процесното ПТП, като сочат на силен челен удар. Трупът има малки
охлузвания, малки разкъсно-контузни рани предимно по лицето от стъклата.
Налице е и фрактура на крака – счупване на бедрена кост. Пострадалият е
получил травматични изменения на най-важния орган – сърцето, като
повредата е несъвместима с живота и смъртта е била мигновена. Не е имал
увреждания на главата. Измененията са предимно в областта на гръдния кош.
Вещото лице е уточнило също, че от колана не винаги остават следи. Това
зависи от скоростта, от начина на удара. Констатирано е кръвонасядане в
лявата раменна става на пострадалия, което е възможно да е от предпазния
колан. Категорични данни за косо кръвонасядане, започващо от раменната
част, прекосяващо гръдния кош, коремната стена и завършващо в хълбока, не
са установени в случая, но според вещото лице това не означава, че
предпазният колан не е бил поставен.
От заключението на допуснатата и изготвена съдебно психиатрична
експертиза по отношение на ищцата Т.В. се установява, че внезапната смърт
на В. В. е причинила срив в емоционалното и психическо състояние на
ищцата, като е довело и до отключване на психично разстройство.
Първоначално е било налице посттравматично стресово разстройство, което
11
впоследствие е прераснало в тревожно-депресивно разстройство на фона на
приемана медикаментозна терапия, която В. е спряла да приема за известен
период след изписването от ДПБ – Ловеч. Към момента на изготвяне на
заключението ищцата е диагностицирана с рекурентно депресивно
разстройство, съгласно международната класификация на болестите. Това е
разстройство, характеризиращо се с повтарящи се депресивни епизоди, без
анамнеза за отделни от тях епизоди на приповдигнато настроение и
хиперактивност, които биха удовлетворили критериите за мания. Възрастта
при началото на заболяването, неговата тежест и продължителност, както и
честотата на депресивните епизоди варират в широки граници. Отделните
епизоди са с продължителност от 3 до 12 месеца и въпреки, че
възстановяването между отделните епизоди обикновено е пълно, малка част
от болните могат да останат трайно депресивни, най-вече в напреднала
възраст. Отделните епизоди, независимо от тежестта им, обикновено са
провокирани от стресови житейски събития и в повечето култури са два пъти
по-чести при жените, отколкото при мъжете. Установено е, че вследствие на
психотравмено изживяване (смъртта на съпруга ) Т.В. е отключила
посттравматично стресово разстройство, което е довело до посещение при
психиатър и назначена терапия, но без съществен ефект. Това е наложило
приемането в ДПБ – Ловеч с диагноза тревожно-депресивно разстройство и
след проведено лечение е изписана с подобрение и на поддържаща терапия.
За известен период от време тя не е приемала предписаната терапия, което е
довело до развитието на рекурентно депресивно разстройство. В случая са
налице данни за силна по степен психотравма, която е довела до
отключването на психично разстройство. Към момента на изготвяне на
експертизата психотравмата все още не е била преодоляна, като при Т.В. е
налице фаза на емоционален срив и психогенни разстройства. Като е взело
предвид данните по делото и тези от проведения преглед на ищцата Т.В.,
вещото лице посочва, че наличното психично разстройство при нея е довело
до нарушаване на нормалното социално функциониране – В. станала
тревожна, не можела да спи, не се хранела, отслабнала на тегло, нямала сили
и желание за нищо, усамотявала се, изказвала мисли за малоценност и
безперспективност. Сутрин и вечер слагала снимката на съпруга си и му
правела кафе. Споделяла, че все още не може да приеме, че него го няма;
навсякъде виждала само него. Според заключението на вещото лице
психиатър при ищцата Т.В. интензитета на психологична травма от събитието
е бил толкова силен, че е довел до възникването на психично разстройство,
което въпреки провежданото лечение все още не е преодоляно. Вещото лице
посочва, че в зависимост от тежестта на симптоматиката и от своевременно
предприетото лечение, обикновено периода за възстановяване е средно около
6 месеца, като при по-затегнати случаи може да продължи 1година, а в по-
тежки случаи понякога дори и две години и повече. Преживените
психологични травми при Т.В. са в причинно-следствена връзка със смъртта
на В. В.. При наличие на психично разстройство, каквото е установено при
12
ищцата, лечение може да се провежда както в стационари, така и в
амбулаторни условия. То включва както медикаментозни препарати –
антидепресанти и бензодиазепини, така и оказване на психологична помощ –
консултиране с психолог. Психичното разстройство може да бъде
преодоляно, но тава зависи от възможностите за справяне, които включват
личностните особености на лицето, емоционалната му и психическа
устойчивост, подкрепата на близки, роднини и приятели, специализираната
психологични или психиатрична помощ. Мъката, болката и страданието
винаги ще ги има, но с течение на времето те леко ще избледнеят и няма да са
с такава сила и интензитет. Вещото лице не е в състояние да посочи точния
период от време, необходим за преодоляване на психичното разстройство при
Т.В..
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице д-р П.
Г. излага, че към момента на прегледа състоянието на Т.В. все още е
депресивно, което налага прием на медикаменти. Прилаганите до онзи
момент медикаменти не са породили очаквания ефект. Продължителността на
един депресивен епизод и то след преживяна загуба на близък човек, може да
продължи много дълго. При стриктно приемане на медикаментите и подкрепа
от страна на близките, е възможно депресивната симптоматика да отзвучи в
рамките на 2 години или дори по-скоро. Със сигурност ще има подобрение в
състоянието на Т.В., но е необходим редовен прием на медикаментите и
консултация с психолог. Ако терапията бъде спряна, съществува опасност,
предвид възрастта на ищцата, да настъпи отново обостряне на състоянието .
В началото интензитета на психотравмата, която е преживяла, е бил доста
силен, предвид дългогодишното съвместно съжителство с пострадалия и
емоционалната им свързаност. С течение на времето интензитетът на
травмата ще отслабне. Психотравмата при Т.В. все още не е преодоляна
напълно. Тя все още е подтисната, отвлечена, трудно се задържа вниманието
, често се разплаква. Споменът за случилото се и болката при нея са налице
и то с доста голяма сила.
От заключението на съдебно психиатричната експертиза, изготвено по
отношение на ищеца В.В., се установява, че при него смъртта на В. В. е
довела до срив в психичното и емоционално състояние и до развитие на остра
стресова реакция. Към момента на прегледа, извършен от вещото лице, се
установява нормалпсихологична и разбираема реакция на тъга и скръб от
преживяната загуба, но въпреки това ищецът е продължил работата си, поел е
тежестта и отговорността за семейството, започнал е да се грижи и за къщата
и градината на село, което дава основание на вещото лице да допусне, че
понастоящем при В.В. не е налице психично разстройство и психотравмата се
намира във фаза на преодоляване, освобождаване, пълно осъзнаване, като
изходът от нея е възстановяване на психофизиологичното равновесие на
личността. От общителен и комуникативен човек преди инцидента, след
претърпяната психотравма В.В. е станал по-затворен и е загубил обичайния
си апетит. По интензитет психотравмата при него е била с голяма тежест,
13
довела до възникването на остра стресова реакция, която постепенно е
преодоляна с течение на времето. Вещото лице посочва, че преживените
психологични травми са в причинно-следствена връзка със смъртта на В. В..
От проведеното интервю с него вещото лице е установило, че ищецът В.В. не
е търсил психиатрична помощ по никакъв повод и под никаква форма.
Единствено за период от два месеца след смъртта на баща му е приемал
медикамента Валидол. В съдебно заседание пред първостепенния съд, вещото
лице е допълнило, че при извършения преглед В.В. не е представил
медицински документи за приемания от него медикамент Валидол.
Информацията за това вещото лице е почерпило само от анамнезните данни,
които ищецът е споделил. След преживяната загуба, която за него е била
доста сериозна, В.В. е съумял да се справи, въпреки всичко. При него не се
налага провеждането на някаква медикаментозна терапия. Ищецът потиска
психотравмата, предвид обстоятелството, че трябва да се справя.
Тревожността и скръбта по загубата на близък човек все още са налице и ще
продължат да се проявяват.
От заключението на съдебно психиатричната експертиза, изготвено по
отношение на В.В. се установява, че тя е била предпазена от близките си с
оглед крехката психика и младата възраст, което не е довело до
емоционален и психологичен срив, тъй като не е била подложена директно на
въздействието на стресогенното събитие. След запознаване с материалите по
делото и проведения преглед, вещото лице е установило наличие на
психологична травма при В.В., която се изразява в нахлуване на спомени,
тревожност, както и тъга и скръб, която продължава и към момента на
изготвяне на заключението, но с много по-малка тежест. Установява се
нормалнопсихологична и разбираема реакция на тъга и скръб от загубата, но
въпреки това ищцата продължава образованието си, среща се и си играе с
връстниците си, не е променила успеха си в училище, което дава на вещото
лице основание да смята, че травмата е почти напълно преодоляна. Понякога
нахлуването на спомени за дядо нарушава нейната концентрация при
заучаване на учебния материал, но не се е стигнало до съществено повлияване
на нормалното социално функциониране. Психотравмата е била слаба по
тежест, поради факта, че В.В. е била предпазена от близките си от
непосредственото въздействие на стресогенното събитие, като във времето
остава разбираема реакция на тъга и скръб, съчетани с нахлуване на спомени.
Вещото лице посочва, че характерна при децата е способността им по-бързо
да се справят и преодоляват последиците от такова трагично събитие, но
ежедневната среща поради съвместното им съжителстване с баба , която все
още е в тежко психично състояние, може и да доведе до психологичен срив и
при В.В.. Преживените от последната психични травми са в причинно-
следствена връзка със смъртта на В. В..
От заключението на съдебно психиатричната експертиза, изготвено по
отношение на А.В. се установява, че в резултат на смъртта на В. В., тя е
изпитала емоционален срив, придружен с остра стресова реакция. И при нея е
14
налице психологична травма, въпреки, че към момента на изготвяне на
заключението тя е успяла да превъзмогне загубата, все още присъстват
болката, мъката и страданието, като инцидентът е оставил дълбока следа.
Споменът за него е все още жив и се проектира понякога в сънищата . Към
момента на извършения преглед от вещото лице се установява
нормалпсихологична и разбираема реакция на тъга и скръб от загубата, но
въпреки това А.В. е поела отговорността да се грижи за своята баба, а
впоследствие да кандидатства и да бъде приета във висше учебно заведение.
Това говори, че психотравмата се намира във фаза на преодоляване,
освобождаване, пълно осъзнаване, свикване, като изходът е възстановяване на
психофизиологичното равновесие на личността. Вещото лице е установило,
че след първоначалния емоционален срив и острата стресова реакция, при
А.В. се разкрива мобилизация и енергичност и не се е стигало до нарушаване
на нейното социално функциониране. По интензитет психотравмата е била с
голяма тежест, довела е до възникването на остра стресова реакция, но с
течение на времето тя е в процес на преодоляване, като на преден план са
останали мъката и скръбта. Прогнозата за преодоляване на последиците от
събитието при ищцата е оптимистична с оглед младата възраст и бъдещите
планове. Преживените травми са в причинно-следствена връзка със смъртта
на В. В..
От показанията на свидетелката Н. Й. Й., първа братовчедка на ищцата
Т.В., се установява, че с В. и Т. се виждали често, поне 2-3 пъти седмично. Те
били сплотено семейство. В. бил много всеотдаен, много обичал децата. Той
живеел в гр. Ловеч, на бул. „България“ № 49, като си ходел и на село (с.
Деветаки), където отглеждал животни. Пътувал непрекъснато и дори оставал
да преспива там. Свидетелката не е чувала Т.В. и покойният съпруг да се
карат. В. бил тих и кротък. Двамата с Т. имали силна връзка. Когато той
отивал на село, тя го чакала да се прибере с нетърпение. Комуникирали си
непрекъснато. На посочения адрес в гр. Ловеч, в съседен апартамент живеят
синът им, снаха им и двете им внучки. Двата апартамента са на един етаж,
един до друг, като всички се хранели заедно в апартамента, в който живее
синът им. Всеки обед и всяка вечер били заедно. Децата много обичали В. и
непрекъснато го търсели. Били привързани към него. Самият той с
нетърпение чакал бала на едно от децата. Много се грижел за тях, водел ги на
село, като и те му помагали много. Като съпруг и като баща В. бил много
благ. В. е единствен син на В. и много помагал на баща си. Разполагал с
техника за обработване на градината и му помагал за всяко едно нещо.
Допитвали се един до друг. П. и В. също се разбирали. Той се грижел за
всички и тя много го уважавала. Свидетелката не е чувала да имат
пререкания, нито негативни коментари от страна на свекъра. Между тях
съществували нормални отношения и привързаност. Т. и В. имали над 40
години брак, като свидетелката не знае да е имало извънбрачни връзки, както
и злоупотреба с алкохол. По думите на свидетелката Т. още не може да излезе
от състоянието, в което се намира след инцидента. Тя потърсила лекарска
15
помощ. Не можела да спи, плачела непрекъснато, питала се постоянно защо
на нея се е случило подобно нещо. Синът я водел при психиатър.
Предписали някакви медикаменти, които все още приема. Постоянно
плачела и не можела да излезе от това състояние. Спряла да излиза навън,
отчуждила се, не можела да спи. Не била същата Т., която свидетелката
познавала. Станала много затворена. В. също изживял тежко смъртта на баща
си. Децата също били много стресирани. Голямата дъщеря не искала да
повярва какво се е случило с дядо . Той липсва и на двете им. Продължават
да го споменават. И двете деца били много уплашени и стресирани. За всички
случилото се е било изненадващо и стресиращо. Понастоящем А. е студентка
в Плевен, учи медицина. В. учи в училище „В. Левски“ в гр. Ловеч.
Свидетелката не разполага с информация А. и В. да са оставали сами поради
дълго отсъствие на родителите им.
От показанията на свидетеля Г. А. Л. се установява, че с В. се познавали
от военното окръжие, където той бил електротехник в продължение на около
10 години. Свидетелят не е забелязал през годините В. да се кара с някого.
Посещавал е и семейството му, като също не е забелязвал кавги. В. и Т. били
съпрузи от повече от 30 години. В. не употребявал алкохол и нямал
извънбрачни връзки. След като се пенсионирал, В. идвал при свидетеля Л.
всяка седмица. Пенсионирал се преди около 10 години. Живеел и в с.
Деветаки и в гр. Ловеч, като свидетелят не е в състояние да конкретизира
къде е прекарвал повече време. Направил големи подобрения на село, където
отглеждал животни. По думите на свидетеля, В. бил един образцов мъж. След
смъртта му свидетелят виждал неговата съпруга няколко пъти, като за нея
знае, че е приела случилото се много тежко. По думите на свидетеля В.
живеел сам. Той посещавал децата в Ловеч, а също така цялото семейство
посещавало с. Деветаки. Постоянно били заедно. Малката внучка на В.
постоянно искала да бъде с дядо си.
От показанията на свидетеля И. К. М. – племенник на ищцата Т.В., се
установява, че познава семейството на В. В. още от ученическите си години.
Били женени над 30 години. Разбирали се, В. държал на семейството си.
Никой от съпрузите не е злоупотребявал с алкохол. Двамата много се
разбирали помежду си и си помагали взаимно с родителите на свидетеля. В. е
от с. Деветаки, откъдето били и неговите родители. Баща му починал преди
около 5-6 години. В. живеел в гр. Ловеч и ходел на село, за да се грижи за
животните, които отглеждал там. Много държал на семейството си и на двете
си внучки. Постоянно били заедно, като и внучките му били много
привързани към него. В началото не казали на децата за случилото се, за да не
ги травмират. В. и Т. винаги били заедно. Тя ходела на село да му помага.
Много трудно понесла смъртта му – постоянно плаче и е под постоянен стрес;
отслабнала много. В. и неговата снаха били в добри отношения.
Първоначално семейството на В. и това на В. живеели заедно в един
апартамент, а в съседния на него апартамент живеели родителите на Т.. От
скоро (около година по думите на свидетеля) те заживели отделно в двата
16
апартамента. Много пъти цялата фамилия се събирала в с. Деветаки.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Решението в частта, с която ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД е осъдено да
заплати на Т.В. и В.В. суми от по 60 000 лв. за всеки от тях, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на техния близък В. В., е влязло в сила като необжалвано. Решението
е влязло в сила като необжалвано и в частта, с която предявените искове са
отхвърлени за разликата над 160 000 лв. до пълния претендиран с исковата
молба размер от по 240 000 лв. за ищцата Т.В., и за разликата над 130 000 лв.
до пълния претендирам размер от 190 000 лв. за ищеца В.В., ведно със
законните лихви от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане. Решението е влязло в сила като необжалвано и в частта, с която е
отхвърлен предявения от П. АТ. В. иск за заплащане на обезщетение в размер
на 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на В.
В., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Решението е влязло в сила и в частта, с
която са отхвърлени предявените искове от А.В. и В.В., действаща чрез своя
баща и законен представител В.В., за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на всяка от тях за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв.
като необжалвано в посочените части.
Решението в обжалваните части, с които на ищцата Т.В. е присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 60 000 лв. до
160 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане, на ищеца В.В. е присъдено обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за сумата над 60 000 лв. до 130 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, в частта, с която са уважени предявените искове за
имуществени вреди- 600 лв. в полза на Т.В. и и 1440 лв. в полза на В.В., както
и в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от А.В. и В.В. за
заплащане на обезщетения от по 50 000 лв. за всяка от тях, ведно със
законните лихви от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане, е валидно и допустимо. Предявените искове са допустими и са
налице предпоставките за разглеждането им по същество.
По съществото на спора въззивният съд, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди направените с жалбите
оплаквания, намира следното по исковете, предявени от Т.В. и В.В.:
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване
на прякото право на увредените лица по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането срещу ответното дружество като застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност".
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са
17
наличието на деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
"Гражданска отговорност".
По делото по безспорен начин е установено извършването на
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника с договор за
застраховка "Гражданска отговорност" лек автомобил, от което е последвала
смъртта на В. В.. Налице е влязла в сила присъда, с която Х. Т. И. е признат за
виновен за настъпването на смъртта на В. В. В. при станалото на 15.05.2019г.
ПТП. На ищците Т.В. (съпруга на починалото лице) и В.В. (син на починалия)
са причинени неимуществени вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние.
Налице е основание за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.432 ал.1 от КЗ спрямо ищците Т.В. и В.В..
В случая страните спорят по размера на застрахователното обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от ищците Т.В. (съпруга на
починалото лице) и В.В. (син на починалия) от смъртта на В. В., като
застрахователят оспорва размера на действително претърпените
неимуществени вреди от ищците Т.В. и В.В., а освен това е навел и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, което поддържа и пред настоящата инстанция.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищците
вреди зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на
причинена смърт, въззивният съд се съобрази с т. ІІ на Постановление №
4/1968г. на Пленума на ВС относно критериите, които следва да бъдат
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.
В т. ІІ на цитираното постановление е посочено, че при определяне на
обезщетението при причинена смърт следва да се имат предвид възрастта на
пострадалото лице, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента
на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение,
действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия
обезщетение. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за
размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент /момента на увреждането/. С оглед на горното
въззивният съд при определяне размера на обезщетението взе предвид
следните обстоятелства:
Пътно-транспортното произшествие, при което е починал В. В. В.,
съпруг на ищцата Т.В. и баща на ищеца В. В. В., е настъпило на 15.05.2019г.
Към този момент пострадалият В. В. В. е бил на 69 години. Според
18
свидетелските показания той е бил пенсионер, но бил жизнен, енергичен,
отглеждал животни. Смъртта му е настъпила в резултат на причинено
травматично разкъсване и смачкване на сърцето – повреда несъвместима с
живота, получена при процесното ПТП. Смъртта е била неизбежна и
мигновена. Разпитаните по делото свидетели Н. Й., Г. Л. и И. М. установяват,
че ищците Т.В. и В. В. В. тежко понесли внезапната смърт на своя съпруг и
баща. Ищците Т.В. и В. В. В. са претърпели душевни болки и страдания от
смъртта на В. В., които подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно
чл.52 от ЗЗД.
Установява се от свидетелските показания, че В. В. и съпругата му
Т.В., които са били женени от 30 години, са били в много добри отношения,
живеели са заедно, помагали си, имали силна връзка. Ищцата Т.В. е изживяла
изключително тежко загубата на съпруга си. Според показанията на
свидетелите след смъртта на съпруга си тя плачела непрекъснато, не можела
да спи, отслабнала, говорела си постоянно „защо на нея се е случило“,
наложило се да потърси психиатър и да приема медикаменти, не можела да
излезе от това състояние. От заключението на съдебно психиатричната
експертиза се установява, че внезапната смърт на В. В. е причинила срив в
емоционалното и психическо състояние на ищцата Т.В., като е довело и до
отключване на психично разстройство. Първоначално е било налице
посттравматично стресово разстройство, което впоследствие е прераснало в
тревожно-депресивно разстройство на фона на приемана медикаментозна
терапия, която В. е спряла да приема за известен период след изписването
от ДПБ – Ловеч. Към момента на изготвяне на заключението ищцата е
диагностицирана с рекурентно депресивно разстройство, съгласно
международната класификация на болестите. Установено е, че вследствие на
психотравмено изживяване (смъртта на съпруга ) Т.В. е отключила
посттравматично стресово разстройство, което е довело до посещение при
психиатър и назначена терапия, но без съществен ефект. Това е наложило
приемането в ДПБ – Ловеч с диагноза тревожно-депресивно разстройство и
след проведено лечение е изписана с подобрение и на поддържаща терапия.
В. е била на лечение в Държавна психиатрична болница-Ловеч от 17.10.2019г.
до 28.01.2020г. Съгласно заключението на вещото лице психиатър
депресивното разстройство при В. се е повлияло от болничното лечение и тя
е била изписана с подобрение, но след като е спряла за известен период от
време поддържащата терапия, се е достигнало до развитие на рекурентно
депресивно разстройство. Според заключението на психиатричната
експертиза в случая при Т.В. са налице данни за силна по степен
психотравма, която е довела до отключването на психично разстройство. Към
момента на изготвяне на експертизата психотравмата все още не е била
преодоляна, като при Т.В. е налице фаза на емоционален срив и психогенни
разстройства. Наличното психично разстройство при нея е довело до
нарушаване на нормалното социално функциониране – В. станала тревожна,
не можела да спи, не се хранела, отслабнала на тегло, нямала сили и желание
19
за нищо, усамотявала се, изказвала мисли за малоценност и
безперспективност. Сутрин и вечер слагала снимката на съпруга си и му
правела кафе. Споделяла, че все още не може да приеме, че него го няма;
навсякъде виждала само него. Според заключението на вещото лице
психиатър в зависимост от тежестта на симптоматиката и от своевременно
предприетото лечение, обикновено периода за възстановяване е средно около
6 месеца, като при по-затегнати случаи може да продължи 1година, а в по-
тежки случаи понякога дори и две години и повече. При стриктно приемане
на медикаментите и подкрепа от страна на близките, е възможно
депресивната симптоматика да отзвучи в рамките на 2 години или дори по-
скоро. Заключението на вещото лице психиатър е, че със сигурност ще има
подобрение в състоянието на Т.В., но е необходим редовен прием на
медикаментите и консултация с психолог. Ако терапията бъде спряна,
съществува опасност, предвид възрастта на ищцата, да настъпи отново
обостряне на състоянието . Според вещото лице в началото интензитета на
психотравмата, която е преживяла, е бил доста силен, предвид
дългогодишното съвместно съжителство с пострадалия и емоционалната им
свързаност. С течение на времето интензитетът на травмата ще отслабне.
Ищецът В. В. В. е бил на 46 години, когато е станало пътно-
транспортното произшествие, вследствие на което е загинал баща му.
Отношенията с баща му били изключително близки. Ищецът В. със
семейството си живеел заедно с родителите си в апартамент в гр.Ловеч, а след
това заживял със семейството си в друг апартамент на същия етаж, в който
ежедневно семействата се събирали на обяд и вечеря. Видно от заключението
на съдебно психиатричната експертиза, смъртта на баща му довела до срив в
психичното и емоционално състояние на В.В. и до развитие на остра стресова
реакция. Към момента на прегледа, извършен от вещото лице, се установява
нормалпсихологична и разбираема реакция на тъга и скръб от преживяната
загуба, но въпреки това ищецът е продължил работата си, поел тежестта и
отговорността за семейството, започнал е да се грижи и за къщата и
градината на село. Според вещото лице психиатър и психотравмата при В.
В. се намира във фаза на преодоляване, освобождаване, пълно осъзнаване,
като изходът от нея е възстановяване на психофизиологичното равновесие на
личността. От общителен и комуникативен човек преди инцидента, след
претърпяната психотравма В.В. е станал по-затворен и е загубил обичайния
си апетит. Според психиатричната експертиза по интензитет психотравмата
при него е била с голяма тежест, довела до възникването на остра стресова
реакция, която постепенно е преодоляна с течение на времето.
За да определи размера на дължимите обезщетения на ищците Т.В. и
В.В. за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща В. В. В.,
въззивният съд взе предвид горните обстоятелства, които се установяват от
показанията на свидетелите и от заключението на психиатричната експертиза,
отчете близката родствена връзка между тях пострадалия В. В.;
съществувалите приживе изключително близки отношения между ищците
20
Т.В. и В.В. и починалия; възрастта на починалия и възрастта на всеки от
ищците към момента на смъртта му; тежките преживявания на всеки от
ищците и обстоятелството, че са лишени от подкрепата на съпруг и родител;
отражението върху психиката им, подробно описано по-горе;
обстоятелството, че при ищеца В.В. психотравмата вече е преодоляна, докато
при ищцата Т.В. още не е, но съществува възможност при редовно приемане
на медикаменти и с помощта на близките си и тя да преодолее психотравмата;
обстоятелството, че ищецът В.В. е пълнолетен и има самостоятелно
домакинство; обстоятелството, че ищцата Т.В. има подкрепата и утехата от
сина си и снаха си и от двете си внучки, намира, че ищцата Т.В. следва да
бъде обезщетена общо със сумата от 180 000 лв., а ищецът В.В. със сумата от
общо 150 000лв. От този размер следва да се приспадне размера на
изплатеното доброволно от застрахователя на всеки от ищците обезщетение в
размер на 60 000 лв. преди завеждане на делото, след което на ищцата Т.В.
следва да се присъди допълнително обезщетение от 120 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-02.03.2020г. до изплащането, а на ищеца В.В. да се присъди
допълнително обезщетение от 90 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.03.2020г. до
изплащането. Следователно предявеният иск от Т.В. е основателен за сумата
от 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а предявеният иск от
В.В.-е основателен за сумата от 90 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди.
Въззивният съд намира, че този размер на обезщетенията е съобразен с
всички релевантни обстоятелства, изложени по-горе, съответства на обема и
степента на понесените неимуществени вреди от най-близките на загиналия
В. В.-неговата съпруга и син, съобразено е с икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия и поради това не е налице
основание за намаляване на обезщетенията на ищците Т.В. от 120 000 лв. и на
ищеца В.В. - от 90 000 лв. Неоснователно е твърдението на ответното
застрахователно дружество, че първостепенният съд не се е произнесъл по
направеното възражение за съпричиняване. На стр.6 от решението съдът е
обсъдил възражението за съпричиняване като е приел, че за пострадалия В. В.
било невъзможно избягването на летален изход, дори при поставен предпазен
колан.
По делото е изяснено от заключението на автотехническата експертиза,
че лекият автомобил „Тойота РАВ 4“, който е бил управляван от пострадалия
В.ев, е бил оборудван с предпазни обезопасителни триточкови инерционни
колани на мястото на водача и за другия предновозещ се пасажер, както и със
съответните въздушни възглавници.
По делото не е доказано по категоричен и несъмнен начин, че
21
пострадалият В. В. е управлявал лекия автомобил в момента на
произшествието без поставен предпазен колан. Свидетелят Й. Й., младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към КАТ гр.Ловеч, който е
посетил процесното ПТП, посочва, че е откопчал обезопасителния колан на
водача на лекия автомобил „Тойота РАВ 4“ и започнал да проверява
жизнените функции на лицето, но не открил такива. Същевременно
заключението на автотехническата експертиза е, че по-скоро водачът не е бил
с поставен предпазен колан. От заключението на същата експертиза става
ясно, че при първоначалният оглед е записано, че коланът не е поставен, а
при допълнителен оглед от вещите лица е установено, че двата колана са в
изходно положение – прибрани, въпреки отворените въздушни възглавници
пред водача и дясностоящия. Според извършения допълнителен оглед от
експертите, двата колана на лекият автомобил „Тойота“ са били в прибрано
положение, блокирани, което според вещото лице, изготвило
автотехническата експертиза води до извода, че В.ев по-скоро не е бил с
поставен предпазен колан. Освен това вещото лице, изготвило
съдебномедицинската експертиза, в съдебно заседание изяснява пред
първостепенния съд, че въпреки, че не се установяват категорични изменения
по предна гръдна стена, които са характерни за поставен предпазен колан, то
при пострадалия има кръвонасядане в лява раменна става, което е възможно
да е от колана. Преценявайки описаните доказателства въззивният съд
въззивният съд приема, че пострадалият В. В. по време на пътното
произшествие, е бил с поставен предпазен колан. Основание за този извод
дават показанията на свидетеля Й. и разясненията на вещото лице съдебен
лекар, изготвило медицинската експертиза. При липсата на категоричност в
заключението на автотехническата експертиза по въпроса дали е бил водачът
В. В. по време на ПТП с поставен предпазен колан, показанията на свидетеля
Й. не могат да бъдат отхвърлени и следва да бъдат кредитирани.
Дори и да се приеме, че пострадалият В. В. е бил без предпазен колан, в
случая не е налице основание за уважаване на възражението за
съпричиняване.
При релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от починалия, поради управление на автомобила без предпазен колан,
намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък размер, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Само
обстоятелството, че пострадалият е управлявал лекия автомобил и е пътувал
без поставен предпазен колан, не е достатъчно да се приеме за доказано
наличието на съпричиняване на увреждането.
Въз основа на подробно описания механизъм на произшествието и
подробно изследване движението на тялото на водача на лекия автомобил
„Тойота РАВ 4“ при челен ляв ексцентричен удар, какъвто е настъпил в
случая, заключението на вещото лице, изготвило автотехническата
22
експертиза, е че при челен удар на две превозни средства със сумарна скорост
от 174 км/ч. поставеният предпазен колан не може да бъде гаранция за
оцеляването на водача или пътниците в което и да е от превозните средства. В
заключението е изяснено, че предпазният колан притежава лимит е
предпазването на ползващото го лице при удар със скорост до 50 км/ч. в
неподвижно препятствие. При удара са се отворили и двете въздушни
възглавници – пред водача и вдясно от него. При челния ляв ексцентричен
удар В.ев е политнал напред и наляво, като главата му е достигнала предното
обзорно стъкло вляво от волана и малко над арматурното табло, като го е
счупила отвътре навън с форма на концентрични окръжности. В този момент
лявата част на гърдите на водача е достигнала кормилния кръг и го е
деформирала, а ребрата вляво са се счупили по две линии. При описаната
обстановка, мнението на експерта е, че дори и при правилно поставен
предпазен колан, в конкретния случай би било трудно или невъзможно
избягването на леталния изход. В съдебно заседание пред
първоинстанционния съд вещото лице посочва, че получените увреждания
биха настъпили дори и при поставен предпазен колан. С оглед това
заключение на автотехническата експертиза, предвид осъществяването на
челен ляв ексцентричен удар на две превозни средства със сумарна скорост от
174 км/ч., мястото на удара, нанесените деформации по автомобила/откъм
мястото на водача/, мястото на пострадалия в автомобила/на лява предна
седалка, не може да се приеме, че поставянето на обезопасителния колан от
страна на пострадалия, би предотвратило леталния му изход. С оглед на това
въззивният съд приема, че след като по делото не е установено по несънен
начин, че при поставен обезопасителен колан от пострадалия смъртта му не
би настъпила, то възражението за съпричиняване е неоснователно и
обезщетенията на ищците Т.В. и В.В. не следва да бъдат намалявани.
Първостепенният съд е присъдил допълнително обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата Т.В. от 160 000лв., след приспадане на
доброволно заплатените от застрахователя 60 000 лв., а на ищецът В.В.
допълнително обезщетение от 130 000 лв., след приспадане на сумата от
60 000 лв. изплатена доброволно от застрахователя. За ищцата Т.В.
определеният от съда общ размер на обезщетението е 220 000 лв., а за ищеца
В.В.-190 000 лв.
Първостепенният съд при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди на всеки от ищците Т.В. и В.В. не е взел предвид
всички обстоятелства, посочени по-горе, поради което е надценил
претърпените вреди и е завишил обезщетенията в противоречие с критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Възизвната жалба на ЗАД“ОЗК-Застраховане“
АД е частично основателна.
Поради частично несъвпадане на изводите на въззивният съд с тези на
първоинстанционният съд, решението следва да се отмени в частта, с която на
ищцата Т.В. е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на съпруга й В. В., за разликата над 120 000 лв.
23
до 160 000 лв., а по отношение на В.В. - за разликата над 90 000 до 130 000 лв.
и вместо него да се постанови решение, с което предявените искове за
посочената разлика като неоснователни, да бъдат отхвърлени.
Решението следва да се потвърди в частта, с която на ищцата Т.В. е
присъдено допълнително обезщетение за сумата над 60 000 лв. до 120 000 лв.,
а на ищеца В.В. е присъдено допълнително обезщетение за разликата над
60 000 лв. до 90 000 лв.
Решението следва да се потвърди и в частта, с която първостепенният
съд е присъдил законна лихва върху обезщетенията от 120 000 лв. за ищцата
Т.В. и от 90 000 лв. за ищеца В.В., считано от датата на завеждане на
исковата молба - 2.03.2020г. до изплащането. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД-гр.София, ответното дружество
не е изпаднало в забава, тъй като се е произнесло по претенцията на ищците и
е изплатило обезщетения. Ответното застрахователно дружество дължи лихва
за забава, в конкретния случай откогато е поискана-от датата на исковата
молба, тъй като е не е изплатило застрахователно обезщетение в пълния
размер, съответстващ на неимуществените вреди на ищците Т.В. и В.В., а е
заплатило само част от тях.
В чл.493 ал.1 т.5 от КЗ по отношение на застраховка „Гражданска
отговорност“ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл.429 ал.2 т.2 при ограниченията по чл. чл.429
ал.3 от КЗ-само в рамките на застрахователната сума/лимита на отговорност/
и за периода с начало от уведомяването на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие или от датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице. С разпоредбата на чл.494 т.10 от КЗ са
изключени от застрахователно покритие всички разноски и лихви извън тези
по чл.429 ал.2 и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429 ал.3 от КЗ.
Следователно не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата
на уведомяване на застрахователя. В случая процесното ПТП, при което е
настъпила смъртта на В. В. е станало на 15.05.2019г. Ищците Т.В. и В.В. са
предявили претенцията си за обезщетяване пред застрахователя на
20.12.2019г. С оглед разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ вр.с чл.493 ал.1 т.5 от
КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху присъдените
обезщетения за неимуществени вреди, считано от 20.12.2019г.-датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица Т.В. и В.В.,
но с оглед направеното искане в исковата молба, лихвата за забава се
присъжда от датата, от която е поискана- 2.03.2020г.
Решението следва да се потвърди и в частта за присъдените в полза на
тези двама ищци обезщетения за имуществени вреди-на Т.В. от 600 лв. за
погребение и траурен ритуал, а на В.В. - от 1440 лв. за надгробен паметник и
бетонна ограда на гроба.
В посочените размери предявените искове за имуществени вреди са
основателни и следва да бъдат уважени. Неоснователно е оплакването в
24
жалбата на застрахователното дружество, че тези разходи на подлежат на
обезщетяване от застрахователя. Направените разходи от ищците са в
причинна връзка с настъпилата смърт на техния съпруг и баща и подлежат на
обезщетяване. Неоснователно е и оплакването, че ищците не са доказали по
делото, че именно те са извършили въпросните разходи. По делото е
представена фактура, по която задължено лице за разходите за погребение и
траурни услуги, е именно ищцата Т.В.. Освен фактурата е представен и
фискален бон, от който се установява, че са заплатени извършените разходи в
размер на 600 лв. Също така от представена фактура за паметник и бетонна
ограда на гроб, е видно, че задължено лице е ищецът В.В., а от представения
фискален бон се установява, че сумата по фактурата в размер на 1440 лв. е
заплатена. От посочените писмени доказателства ясно се установява кой е
направил разходите за траурни услуги по погребението и за направата на
паметник, както и че тези услуги са заплатени. Обезщетенията на
имуществени вреди съответно от 600 лв. за Т.В. и от 1440 лв. за В.В. се
дължат ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-
2.03.2020г., по изложените по-горе съображения за началния момент от който
в случая е дължима законната лихва.
По исковете на ищците А.В. и В.В.:
Въззивният съд намира всеки един от предявените искове от А.В. и от
В.В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
дядо им В. В. В., за неоснователен. До същия извод е достигнал и
първостепенният съд. Въззивният съд в настоящия състав споделя мотивите,
изложени в обжалвания акт и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Установено е от представените по делото писмени доказателства, че
ищците А.В. и В.В. са внучки на починалия при ПТП В. В. В..
Въззивният съд в настоящия състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че в конкретния случай ищците не са доказали, че
съществуващата между всеки един от тях и починалия емоционална връзка е
дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени
отношения, както и че настъпилите в резултат на неговата смърт болки и
страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по
Тълкувателно дело № 1/2016 г. е разширен кръгът на лицата, които имат
право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни
близки, като е прието, че освен лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г., в този кръг, по
изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
25
В разглеждания случай не е доказано наличието на особено близка
връзка на ищцата А.В. и на ищцата В.В. с починалия им дядо В. В. и
действително претърпени от смъртта му вреди.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Й., И. М., се
установява, че ищците А.В. и В.В. с родителите си живеели в апартамент в
гр.Ловеч заедно с дядо си В. В. и баба си Т.В., а година преди смъртта му,
заживели със семейството си в друг апартамент на същия етаж, в който
ежедневно семействата се събирали на обяд и вечеря. Безспорно е установено
по делото, че децата А. и В. са живеели и са отглеждани от родителите си. В.
В. държал на семейството си и на двете си внучки, прекарвал време с тях,
когато не бил зает с дейността си в селския имот, помагал им. Внучките му
А.В. и В.В. много го обичали и непрекъснато го търсели. Ищците А. и В.
били много привързани към дядо си В. В.. Той много се грижел за тях. Водел
ги на село. Там те много му помагали. Децата били много стресирани от
смъртта на дядо си. Плакали за дядо си и не можели да повярват какво се е
случило с него. От заключенията на съдебно психиатричните експертизи се
установява, че ищцата А.В. /20годишна към момента на ПТП/ в резултат на
смъртта на дядо си В. В. първоначално е изпитала емоционален срив,
придружен с остра стресова реакция, като към момента е
нормалпсихологична и разбираема реакция на тъга и скръб от загубата и
острата стресова реакция е в процес на преодоляване, а ищцата В.В./на 11г.
към момента на ПТП/ е изживяла нормалпсихологична и разбираема реакция
на тъга и скръб от загубата на своя дядо, но не е преживяла емоционален и
психологичен срив, тъй като е била предпазена от близките си. От
заключенията на същите експертизи се установява, че децата въпреки
загубата са продължили образованието си, срещат се с връстниците си и не се
е стигнало до съществено повлияване на нормалното и социално
функциониране.
От така установеното от свидетелите, може да се направи извод, че
между ищците А.В. и В.В. и техния дядо В. В. е имало обичайни роднински
отношения. От свидетелските показания се установява присъщата
емоционална връзка между дядо и внучките му, обичайните и традиционни
отношения между тях, характеризиращи се с привързаност, грижи, обич,
помощ, но не се установява особено близка и изключително дълбока връзка,
равняваща се и заместваща обичта към най-близките-родителите.
Аналогични са изводите за страданията, които ищците А. и В. са
преживели от смъртта на дядо си В. В.. Тези страдания също са обичайни и не
надхвърлят по интензитет и продължителност нормалните и присъщите за
родствената връзка мъка и тъга.
В разглеждания случай за получаване на обезщетение не е достатъчна
формалната родствена връзка и установеното по делото, че децата изпитват
тъга от смъртта на дядо си. Не е установена по делото визираната в
тълкувателното решение изключителност на създадените емоционални и
26
трайни връзки, които да обуславят правото на обезщетяване по смисъла на
задължителната съдебна практика. Не е доказано по делото, че ищците търпят
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка между внуци и дядо. От ищците-
внучки на починалия при ПТП В. В., не е била търсена психологична или
психиатрична помощ във връзка с загубата на техния дядо. Предвид на
изложеното следва да се приеме, че претърпените от ищците А.В. и В.В.
болки и страдания от загубата на техния дядо, не надхвърлят по интензитет и
продължителност нормалните и обичайни за родствената връзка-дядо-внучка
мъка и скръб.
Същият извод за неоснователност на предявените искове е направил и
първостепенният съд, поради което решението, в обжалваната част, с която
са отхвърлени исковете, предявени от А.В. и от В.В. за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всяка, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, при който уважените
искове за ищеца В.В. са в общ размер 91 440 лв., за направените от него
разноски в производството пред първата инстанция общо 780 лв./депозит за
експертиза и депозит за свидетел/ ответникът му дължи сумата не от 520лв., а
сумата от 372.56 лв. Ето защо решението следва да бъде отменено, в частта,
с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на В.В. като
разноски по делото за първата инстанция за сумата над 372.56 лв.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, при който уважените
искове са в общ размер 212 040 лв. дължимата държавна такса, която
ответникът следва да заплати за производството пред първата инстанция е в
размер на сумата от 8481.60 лв. Ето защо определение № 260156/2.04.2021г.
на Окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с която ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да внесе по сметка на Окръжен
съд Ловеч сума за държавна такса за разликата над 8481.60 лв. до 11 681.60
лв.
По частната жалба на ищците Т.В., В.В., П.В., А.В. и В.В.:
Частната жалба е против определение № 260060 от 29.01.2021г. на
Ловешкия окръжен съд, с което в производство по чл.248 от ГПК, съдът е
оставил без уважение искането на ищците за изменение на решението в частта
за разноските. Молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта
за разноските е подадена от всички ищци по делото, чрез упълномощения
адвокат Д.С., като с нея е поискано изменение на решението в частта за
разноските относно размера на дължимите от ищците разноски от
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника; относно осъждането
на ищците П.В., А.В. и В.В. да заплатят на ответното дружество в размер на
1210 лв., с оплакване, че тези разноски неправилно са разпределени само на
трима от ищците по делото, относно размера на присъденото адвокатско
възнаграждение на адвокат С. за осъщественото от него процесуално
27
представителство на Т.В. и В.В..
В случая предвид резултата по спора в настоящата инстанция, при
който се променя размера на отхвърлената част от предявените искове на
ищците Т.В. и В.В., който рефлектира върху общия размер на отхвърлените
искове, относим към разпределянето на разноските, направени от ответника,
определението по чл.248 от ГПК следва да бъде отменено. Следва да се
отмени и решението в следните части относно разноските: за осъждането на
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София да заплати на адв. Д.С. С. съдебно-
деловодни разноски за производството пред първата инстанция в размер на
сумата 1812 лв. за процесуално представителство на Т.В. и съдебно-
деловодни разноски в размер на сумата 1828.80 лв. за процесуално
представителство на В.В., след компенсация с дължими от ищцата на
ответника разноски от 2930лв. и компенсация на дължими от ищеца В.
разноски на ответника в размер на 2330 лв.; за осъждането на П. АТ. В., АЛ.
В. В. и В.В. В., чрез своя баща и законен представител В. В. В., да заплати
всяка от тях на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от по 2930 лв.; за осъждането на П. АТ. В., АЛ. В. В. и В.В.
В., чрез своя баща и законен представител В. В. В., да заплатят на „ОЗК -
Застраховане” АД съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1210 лв. –
депозит за вещи лица и такса, като вместо това с настоящото решение се
присъдят разноските, дължими на адвокат Д.С. на основание чл.38 ал.2 от
ЗАД за защита на ищците Т.В. и В.В. при съобразяване и на изхода на спора
пред настоящата инстанция, както и разноските, които всеки един от ищците
дължи на ответника за производството пред първата инстанция, при
съобразяване на изхода на спора в тази инстанция, който се отразява на общия
размер на отхвърлената част от исковете, от значение за разпределяне на тези
разноски между ответниците, и при съобразяване на наведените възражения
относно определянето на горните разноски, направено от ищците в молбата
им по чл.248 от ГПК, съответно в частната им жалба. Молбата на чл.248 от
ГПК, съответно частната жалба в частта относно размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат Д.С. въззивният съд счита за подадени
в тази им част не от ищците по делото, а лично от адвокат С., тъй като
легитимиран по това пискане е адвокатът, а не страната.
Относно разноските за производството пред първата инстанция:
За осъществената безплатна правна помощ на ищцата Т.В. в
производството пред първата инстанция, на основание чл.38 ал.2 от ЗА на
адвокат Д.С. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
3178.90 лв. Този размер на дължимото адвокатско възнаграждение е изчислен
съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съответно на уважената част от исковете на Т.В. с оглед
резултата в настоящата инстанция- уважена част от исковете 120600 лв.
За осъществената безплатна правна помощ на ищеца В.В. в
производството пред първата инстанция, на основание чл.38 ал.2 от ЗА на
28
адвокат Д.С. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
2560 лв. Този размер на дължимото адвокатско възнаграждение е изчислен
съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважената част от исковете на В.В. с оглед
резултата в настоящата инстанция- уважена част от исковете 120600 лв.
Неправилно първостепенният съд с определените суми за адвокатско
възнаграждение за защита на всеки от ищците Т.В. и В.В. е извършил
компенсация с дължимите от всеки от посочените двама ищци суми за
разноски на ответното дружество, съобразно отхвърлената част от исковете.
Сумите за адвокатско възнаграждение не се дължат на ищците В. и В., а на
адвокат С.. Касае са за вземания на различни субекти, поради компенсация не
може да се извършва. Сумите за адвокатско възнаграждение не се дължат на
ищците В. и В., а на адвокат С..
Относно разноските, които ищците дължат на ответното
застрахователно дружество, съобразно отхвърлената част от исковете.
Въззивният съд намира, че следва да се разпределят между всички
ищци, дължимите от тях разноски на ответното дружество, а не те да се
възлагат само на някои от ищците, както е направил първостепенния съд.
Освен това под разноски на ответното дружество следва да се имат предвид
всички, направени от тази страна разноски за първата инстанция-адвокатско
възнаграждение, разноски за експертизи и такси. Тези разноски са относими
към цялото производство пред първата инстанция. Заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника е общо за цялото производство и не е
отграничено по размер по всеки един от предявените искове. Така в
първоинстанционното производство ответното застрахователно дружество е
направило разноски в общ размер 16 180.80 лв./ 1200 лв. депозити за
експертизи, 14970.80 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв.
такси/.
Общия размер на предявените искове от всички ищци е 672 040 лв.
Съобразно изхода на спора в настоящата инстанция отхвърлената част
от предявените искове от петимата ищци възлиза на сумата от 460 000 лв. За
направените по делото разноски в първата инстанция на ответното
дружество /16 180.80лв./, съобразно отхвърлената част от
исковете/460 000лв./ се дължат разноски в размер на 11 075.48 лв. Тази сума
следва да бъде разпределена между всички ищци, съобразно отхвърлената
част на иска на всеки от тях. При отхвърлена част от иска на Т. В. в размер на
120 000 лв., съответства задължение за разноски към ответното дружество в
размер на 2889.26 лв., като тази сума ищцата В. следва да бъде осъдена да
заплати на ответното застрахователно дружество. При отхвърлена част от
иска на ищеца В.В. от 100 000 лв., съответства задължение за разноски към
ответното дружество в размер на 2407.71лв., като тази сума ищецът В. следва
да бъде осъден да заплати на ответното застрахователно дружество. При
отхвърлена част от иска на всеки един от ищците П.В., А.В. и В.В. от по
29
80 000 лв., съответства задължение за разноски към ответното дружество в
размер на 1926.17 лв. от всеки един от тези ответници, като всеки от тях
следва да бъде осъден да заплати на ответното застрахователно дружество по
1926.17 лв. Сбора от сумите, дължими от всеки един от ищците като разноски
на ответника, се равнява на сумата от 11 075.48 лв.
По частната жалба на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София:
С определение № 260122 от 4.03.2021г., постановено по т.д. №
35/2020г. Ловешкият окръжен съд осъдил на основание чл. 77 от ГПК ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД да заплати по сметката на Окръжен съд – Ловеч
сумата 350 лв. – депозит за вещо лице по приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза.
Жалбата е неоснователна.
За назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза
първостепенният съд е разпределил между страните депозита за експертизата,
като е указал на ищците да внесат 750 лв., а на ответника също да внесе 750
лв. Ответникът е внесъл депозит за първоначално за тази медицинска
експертиза в размер на 400 лв., с оглед на което е останал задължен със
сумата от 350 лв. за депозит за назначената съдебно-медицинска експертиза.
Поради невнасяне на тази част от депозита в размер на 350
лв.първостепенният съд е постановил обжалваното определение, с което е
осъдил застрахователното дружество да заплати тази сума по сметка на
Окръжен съд-Ловеч. Установява се по делото, че тази сума е внесена от
застрахователното дружество по сметка на съда.
Определението е правилно.
С оглед необходимостта на изясняване на делото с помощта на
експертиза, правилно съдът е разпределил сумата на депозита за експертизата
между страните по делото. Неоснователно е оплакването на „ОЗК –
Застраховане“ АД, че съдът неправилно внесения депозит по една експертиза
причислявал към депозита за друга експертиза. Поначало разноските за
съдебно-психиатричната експертиза съдът е възложил върху ответника по
делото с определението си, постановено в съдебното заседание от 5.08.2020г.,
на което представителят на ответника не е възразил. По-късно, когато е
станало ясно, че възнаграждението за експертизата ще бъде в по-голям
размер, с оглед на изготвяне на заключение за всеки един от ищците, съдът е
завишил депозита, разпределяйки го вече между страните по делото по
равно. Неоснователно е искането на този частен жалбоподател при
условията на евентуалност да се намали размера на депозита, съобразно
отхвърлената част от исковете. Страната е следвало своевременно да внесе
депозита и като разноски по делото да го претендира за присъждане с
решението, съобразно отхвърлената част от исковете. Поради внасянето на
депозита от 350 лв. едва след постановяване на определението от 4.03.2021г.
ответникът е пропуснал възможността да претендира тази сума като разноски
по делото. С оглед на изложеното определението от 4.03.2021г. на Окръжен
30
съд-Ловеч следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Д.С. С. от САК за процесуалното
представителство на Т. Тодорова В. и В. В. В.-ответници по въззивната
жалба на застрахователното дружество, за производството пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата, тъй като не са налице
предпоставките на чл.38 ал.2 от ЗА. Основателно е оспорването от страна на
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, че в случая не са налице
основания за осъществяване на безплатна правна защита и съдействие на
ищците Т.В. и В.В. за производството пред въззивната инстанция, тъй като
същите след постановяване на решението, на 8.01.2021г. са получили от ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София плащане на част от присъденото
допълнително застрахователно обезщетение от по 60 000 лв. и лихви, видно
от приложените по първоинстанционното дело платежни нареждания. Така с
получените суми ищците Т.В. и В.В. са могли да заплатят на процесуалния
си представител адвокат Д.С. адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция. Освен това същите са получили преди завеждане на
делото обезщетения от по 60 000 лв. от застрахователното дружество.
Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Д.С. С. от САК за процесуалното
представителство на жалбоподателките АЛ. В. В. и В.В. В., тъй като
въззивната им жалба не е уважена.
За производството пред възизвната инстанция по въззивната си жалба
застрахователното дружество е направило разноски в размер на 3400 лв. за
държавна такса и 5916 лв. за адвокатско възнаграждение. Този размер на
адвокатското възнаграждение е прекоремен с оглед на това, че съгласно
Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения съобразно
обжалваемия интерес по въззивната жалба минималния адв.хонорар е 4930
лв. При направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна-ответниците по въззивната жалба,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на сумата от 4930 лв.
Така разноските на жалбоподателя ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-
гр.София за въззивната инстанция по въззивната жалба на дружеството
възлизат на 8330 лв. С оглед изхода на делото, съобразно уважената част от
жалбата, ответниците Т.В. и В.В. дължат на застрахователя като разноски за
въззизванта инстанция сумата общо от 3920 лв., а поотделно всеки от тях по
1960 лв., за която следва да бъдат осъдени.
За защита по въззивната жалба на ищците АЛ. В. В. и В.В. В. ответната
страна ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е направила разноски в
размер на 4872 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Това
възнаграждение е прекомерно, каквото възражение се прави от насрещната
страна, тъй като по Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски
31
възнаграждения възнаграждението е в размер на 3530 лв. и следва да се
намали до размер на 3530лв. С оглед изхода на делото в настоящата
инстанция, при който въззивната жалба на ищците АЛ. В. В. и В.В. В. не е
уважена, същите следва да заплатят на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-
гр.София разноските за тази инстанция в размер на по 1765 лв.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260021 от 19.11.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 35/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати на Т. Т. В.,
от гр. Ловеч, допълнително застрахователно обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди от смъртта на съпруга й В. В. В., в резултат пътно-
транспортно произшествие на 15.05.2019 г. около 17,10 часа, на третокласен
път 301 /гр. Левски - гр. Ловеч/, при километър 46 +500, в землището на с.
Умаревци, обл. Ловешка, при управление на МПС л.а. Нисан", модел
„Алмера тино" с per № ЕН32****, собственост на Т. Л. И. от гр. Плевен,
причинено от водача Х. Т. И., за разликата над 120 000лв. до 160 000лв., ведно
със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. В. против ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за
заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на съпруга й В. В. В., в резултат пътно-транспортно произшествие на
15.05.2019г., причинено виновно от Х. Т. И., за разликата над 120 000 лв. до
160 000 лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 260021 от 19.11.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 35/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати на В. В. В.,
от гр. Ловеч, допълнително застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от смъртта на баща му В. В. В., в резултат пътно-
транспортно произшествие на 15.05.2019 г. около 17,10 часа, на третокласен
път 301 /гр. Левски - гр. Ловеч/, при километър 46 +500, в землището на с.
Умаревци, обл. Ловешка, при управление на МПС л.а. Нисан", модел
„Алмера тино" с per № ЕН32****, собственост на Т. Л. И. от гр. Плевен,
причинено от водача Х. Т. И., за разликата над 90 000лв. до 130 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази разлика считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. В. против ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за
заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на баща му В. В. В., в резултат пътно-транспортно произшествие на
32
15.05.2019г. причинено виновно от Х. Т. И., за разликата над 90 000 лв. до
130 000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021 от 19.11.2020г. на Окръжен съд-
Ловеч, постановено по т.д. № 35/2020г. по описа на същия съд, в останалите
обжалвани части.
ОТМЕНЯ решение № 260021 от 19.11.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 35/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати на В. В. В.
съдебно-деловодни разноски за първата инстанция за разликата над 372.56
лв. до 520 лв.
ОТМЕНЯ определение № 260156 от 02.04.2021г. на Окръжен съд-
Ловеч, постановено по т.д. № 35/2020г. по описа на същия съд, в частта, с
която ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да внесе по
сметка на Окръжен съд-Ловеч държавна такса за разликата над 8481.60 лв. до
11 681.60 лв.
ОТМЕНЯ определение № 260060 от 29.01.2021г. на Окръжен съд-
Ловеч, постановено по т.д. № 35/2020г. по описа на същия съд и ОТМЕНЯ
решение № 260021 от 19.11.2020г. на Окръжен съд-Ловеч, постановено по т.д.
№ 35/2020г. по описа на същия съд, в частите с които: осъжда ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София да заплати на Д.С. С. съдебно-деловодни
разноски за производството пред първата инстанция в размер на сумата 1812
лв. за процесуално представителство на Т.В. и съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата 1828.80 лв. за процесуално представителство на В.В.;
осъжда П.А. Велчева да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-
гр.София съдебно-деловодни разноски за първата инстанция в размер на 2390
лв.; осъжда АЛ. В. В. да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-
гр.София съдебно-деловодни разноски за първата инстанция в размер на 2390
лв.; осъжда В.В. В., чрез своя баща и законен представител В. В. В., да
заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София съдебно-деловодни
разноски за първата инстанция в размер на 2390 лв.; осъжда П.А. Велчева,
АЛ. В. В. и В.В. В., чрез своя баща и законен представител В. В. В., да
заплатят на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София съдебно-деловодни
разноски за първата инстанция в размер на сумата 1210 лв.-депозит за вещи
лица и такса, вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №
7, ет.5 да заплати на адвокат Д.С. С. от САК сумата от 3178.90 лв. на
основание чл.38 ал.2 от ЗА за процесуалното представителство на ищцата Т.
Тодорова В. в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №
7, ет.5 да заплати на адвокат Д.С. С. от САК сумата от 2560 лв. на основание
чл.38 ал.2 от ЗА за процесуалното представителство на ищеца В. В. В. в
33
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Т. Т. В. от гр.Ловеч, **************, с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК *********
сумата от 2889.26 лв., представляваща разноски за производството пред
първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В. В. В. от гр.Ловеч, **************, с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК *********
сумата от 2407.71 лв., представляваща разноски за производството пред
първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА П. АТ. В. от гр.Ловеч, **************, с ЕГН **********
да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК *********
сумата от 1926.17 лв., представляваща разноски за производството пред
първата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА АЛ. В. В. от гр.Ловеч, **************, с ЕГН **********
да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК *********
сумата от 1926.17 лв., представляваща разноски за производството пред
първата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА В.В. В. от гр.Ловеч, **************, с ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител В. В. В. да заплати на ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК ********* сумата от 1926.17
лв., представляваща разноски за производството пред първата инстанция,
съобразно отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260122 от 04.03.2021г. на Окръжен
съд-Ловеч, постановено по т.д. № 35/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. Т. В. от гр.Ловеч, **************, с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК *********
сумата от 1960 лв., представляваща разноски за производството пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. В. В. от гр.Ловеч, **************, с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК *********
сумата от 1960 лв., представляваща разноски за производството пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА АЛ. В. В. от гр.Ловеч, **************, с ЕГН **********
да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК *********
сумата от 1765 лв., представляваща разноски за производството пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В.В. В. от гр.Ловеч, **************, с ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител В. В. В. да заплати на ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София, ЕИК ********* сумата от 1765 лв.,
представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Х. Т. И. в качеството му на
трето лице помагач на страната на ответника.
34
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35