РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело №
7015/2020 г., по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 249219 от 21.10.2019 г., постановено по гр. дело № 79830/2017 г. по
описа на СРС, 43-ти състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
против С.Х.Г. и Н.Х.К., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, пасивно субективно при
условията на разделност и обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, като е признато за установено, че С.Х.Г. дължи на ищеца сумата от 354,04
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г. и за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.”******, както и сумата от 7,10
лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 14.12.2016 г. до окончателното изплащане и сумата от 37,14 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от м.ноември 2013 г.
до м.януари 2014 г., начислена за периода от 31.12.2013 г. до 27.10.2016 г.,
като са отхвърлени предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над
354,04 лева до пълния предявен размер от 684,30 лева и за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г., както и предявения иск за главница за услуга дялово
разпределение за сумата над 7,10 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева, както и предявения иск за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за сумата над 37,14 лева до пълния
предявен размер от 75,29 лева, начислена за периода от 31.03.2014 г. до
27.10.2016 г., както и предявения иск за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение в размер на 2,22 лева и за периода от 31.12.2013 г. до
27.10.2016 г., а Н.Х.К., дължи на
ищеца сумата от 1770,25 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г. и за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.”******, както и
сумата от 35,50 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 14.12.2016 г. до окончателното
изплащане, сумата от 185,70 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от м.ноември 2013 г. до
м.януари 2014 г„ начислена за периода от 31.12.2013 г. до 27.10.2016 г., като са
отхвърлени предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над
1770,25 лева до пълния предявен размер от 3421,52 лева и за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и предявения иск за главница за услуга
дялово разпределение за сумата над 35,50 лева до пълния предявен размер от
50,80 лева, както и предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за сумата над 185,70 лева до пълния предявен размер от 376,47
лева, начислена за периода от 31.03.2014 г. до 27.10.2016 г., както и
предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 11,10 лева и за периода от 31.12.2013 г. до
27.10.2016 г.
Със същото решение страните са осъдени по правилата на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК , съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете, да заплатят разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били отхвърлени
срещу двамата ответници, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Изтъква се, че е неправилен извода на СРС за недействителност
на клаузи от ОУ на Т.С. ЕАД, тъй като в ТР № 2 от 2016 г. на ВКС, дефинитивно
били разрешени противоречията между ЗЕ и ЗЗП, поради което ответниците
дължали пълния размер на претендираната топлинна
енергия. Поддържа, че по дело са приложени Общи фактури за всички процесни отоплителни сезони, като били издадени и кредитни
известия, които установявали претендираното вземане в
неговата цялост. Сочи още, че съгласно
чл. 32, ал. 1 от ОУ дължимите суми се заплащат в 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който отнасят, поради което били изпаднали в забава и дължали
пълния размер на претендираната лихва за забава. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове,
както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите ответници - С.Х.Г. и Н.Х.К.,
както и третото лице помагач – Н. ЕАД, не са подали в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба и не вземат
становище по същата.
Решението
в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД против С.Х.Г. и Н.Х.К.,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, пасивно субективно при условията на разделност и обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.
150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
не е обжалвано от ответниците и е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд. По конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
Съгласно основния действащ
принцип в българското гражданско процесуално право, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК,
предметът на делото и обемът на дължимата защита се определя от страните.
В контекста на изложеното следва да се отбележи, че от неоспореното от ищеца заключението
на вещото лице по изслушаната СТЕ, което настоящият състав на съда намира за
компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че за процесния период от 01.11.2013 г. до
30.04.2014 г., посочен в исковата молба, стойността на реално доставената топлинна
енергия до имота на ответниците възлиза общо на сумата
от 1322,74 лв. Доколкото от ответника С.Х.Г. се претендира 1/6 от цялото задължение,
то същата, в съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес, възлиза на сумата от
220,46 лв., а задължението на ответника Н.Х.К. възлиза на 1102,28 лв. Следва да
се изясни, че не е установено по делото, че заключението на вещото лице по СТЕ
е невярно по смисъла на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното
материално правоотношение лице – „Нелба“ ЕАД, като
съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период е
изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е
още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално
доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните
изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената
топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема
фактическите изводи, до които е
достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата
СТЕ е анализирало данните, обективирани в
представените главни отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба методология.
Изложеното налага извод, че с обжалванато
решение за претендирания от ищеца период СРС е
признал за установено по отношение на ответците
вземане в полза на ищеца Т.С. ЕАД, което надвишава дължимото от същите, но с
оглед забраната на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК положението на жалбоподателя не
може да бъде влошено.
Доколкото
във въззивната жалба липсват други конкретни
оплаквания, включително и по отношение размера на предявените акцесорни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл.
269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението извън наведените оплаквания, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на цената на всеки един от обективно и
субективно съединените установителни искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 249219
от 21.10.2019 г., постановено по гр. дело № 79830/2017 г. по описа на СРС, 43-ти
състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД против С.Х.Г. иск за главница за
топлинна енергия за сумата над 354,04 лева до пълния предявен размер от 684,30
лева и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и предявения иск за
главница за услуга дялово разпределение за сумата над 7,10 лева до пълния
предявен размер от 10,16 лева, както и
предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
сумата над 37,14 лева до пълния предявен размер от 75,29 лева, начислена за
периода от 31.03.2014 г. до 27.10.2016 г., както и предявения иск за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,22
лева и за периода от 31.12.2013 г. до 27.10.2016 г., както и срещу Н.Х.К., в частта, с която са
отхвърлени предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 1770,25
лева до пълния предявен размер от 3421,52 лева и за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., както и предявения иск за главница за услуга дялово
разпределение за сумата над 35,50 лева до пълния предявен размер от 50,80 лева,
както и предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за сумата над 185,70 лева до пълния предявен размер от 376,47 лева, начислена
за периода от 31.03.2014 г. до 27.10.2016 г., както и предявения иск за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на
11,10 лева и за периода от 31.12.2013 г. до 27.10.2016 г.
РЕШЕНИЕТО в
необжалвана част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: