Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2937 23.07.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18101 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, както и евентуални искове- по чл. 430 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Света София” № 5, е предявил против В.Г.А., ЕГН: ********** и И.Г.А., ЕГН: **********,***, като законни наследници на Г. В. А., иск за признаване на установено, че всеки от ответниците поотделно дължи присъдените по частно гр. дело № 10573/ 2017 г. на ПРС, XIV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 6899/ 19.07.2017 г., суми, както следва: сумата от 2 555, 81 лева, представляваща ½ част от главница, произтичаща от договор за предоставяне на потребителски кредит от 08.04.2010 г., вземанията по който са предсрочно изискуеми; сумата от 225, 19 лева, представляваща ½ част от договорна лихва по чл. 4 от договора за периода от 08.10.2012 г. до 31.01.2017 г.; сумата от 2 260, 37 лева, представляваща ½ част от наказателна лихва по чл. 7 от договора за периода от 08.10.2012г. до 05.07.2017г.; сумата от 60 лева, представляваща разноски за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 10.07.2017г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство.
При условията на евентуалност, е предявен иск срещу всеки от ответниците за осъждането им поотделно да заплатят следните суми: сумата от 2 384, 59 лева- част от главница по кредита с настъпил падеж до подаване на исковата молба, включена в месечните анюитетни погасителни вноски с падежи от 08.10.2012 г. до 08.11.2017 г. включително; сумата от 1 251, 46 лева- изискуеми договорни лихви по чл. 4 от договора за кредит, включени в месечните анюитетни погасителни вноски с падежи от 08.10.2012 г. до 08.11.2017 г. включително; сумата от 235, 90 лева- начислена наказателна лихва по чл. 7 ал. 1 от договора за кредит до датата на предявяване на иска върху неплатената главница по вноските с настъпил падеж за периода от 08.02.2017 г. до 08.11.2017 г. включително; сумата от 171, 23 лева- главница, включен а в месечни погасителни вноски с падеж от 08.12.2017 г.- 08.02.2018 г., която на основание чл. 19 от договора банката обявява за предсрочно изискуема с подаване на исковата молба; сумата от 60 лева- разноски за уведомяване на длъжника за изискуемостта, както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2010 г. между ищеца и Г. В. А.- наследодател на ответниците, бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, по който на кредитополучателя се предоставила в заем сумата от 6 332 лева, със срок на издължаване- 08.02.2018 г. Кредитът бил усвоен изцяло на 13.04.2010 г. по банкова сметка, ***риване на потребителски нужди на лицето. Уговорени били ГЛП от 16, 25 %, наказателна лихва, договорна лихва, както и застрахователна премия. Според чл. 19 от договора, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът автоматично ставал предсрочно изискуем, без да се уведомява кредитополучателя. Същият починал на 09.03.2012 г., като оставил за свои законни наследници двама си синове- ответниците, които наследявали по равно- по ½ от имуществените права и задължения. Лицата били приели наследството на баща си, като след смъртта му се били разпоредили с наследствени имоти. На 31.01.2017 г. поради неплащане на 52 броя погасителни вноски по кредита в общ размер на 6 099, 19 лева, дължими за периода 08.10.2012 г.- 30.01.2017 г., банката уведомила длъжниците и ги поканила да заплатят задълженията си по кредита, който обявила за предсрочно изискуем с връчена им нотариална покана. В дадения срок дългът не бил погасен, поради което за събиране на сумите се образувало заповедно производство, по което се издали заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу всеки от ответниците за по ½ част от дълга по кредита. било образувано и изпълнително дело № ***/*** г. по описа на *** *** ***, рег. № ***, като в срока за доброволно изпълнение всеки от длъжниците подал възражение срещу заповедта, поради което се предявявал и настоящият установителен иск за съществуване на вземането. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК, е предявен и осъдителен иск срещу ответниците, като се моли за осъждането им да заплатят на банката всички суми (главници и лихви) с настъпил падеж до датата на подаване на исковата молба, както и главниците, включени в погасителните вноски с падежи за периода 08.12.2017 г.- 08.02.2018 г., за които били налице условията за обявяването им за предсрочно изискуеми. Твърди се, че към 30.01.2017 г. бил настъпил падежа за плащане на 52 броя погасителни вноски по договора в общ размер на 6 099, 19 лева, дължими за периода 08.10.2012 г.- 20.01.2017 г. и на 05.05.2017 г. след изтичане на срока по чл. 84 ал. 1, изречение второ от ЗЗД ответниците били изпаднали в забава. Те били в забава и по отношение на следващите 10 погасителни вноски, дължими за периода 08.02.2017 г.- 08.11.2017 г., като били налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и по отношение на останалите погасителни вноски с падежи за периода 08.12.2018 г.- 08.02.2018 г., което волеизявление на банката се правело с настоящата искова молба. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа исковете. Представят се писмени становища по спора, както и писмена защита.
В срока за отговор са постъпили отговори от всеки от двамата ответници, които са с идентично съдържание, като с тях се оспорват по основание и размер установителните и осъдителните искове. Излагат се твърдения за това, че договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 14 от ЗПК, тъй като не били спазени изискванията за минимално необходимо съдържание на договора. Информацията не била вярна, точна, конкретна, като това се отнасяло до ГПР и ГЛП. Също така не било спазено изискването на чл. 7 т. 8 от ЗПК /отм./ за броя, размера, периодичността на вноските, нямало погасителен план, а само извлечение от сметка, в което се оспорва, че подписът е положен от наследодателя. Правят се възражение и по отношение на липсва на редовно уведомяване за предсрочна изискуемост. Наследниците първо следвало да бъдат поканени на основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, за да изпаднат в забава, преди да се обяви предсрочната изискуемост, а това станало едновременно с нотариална покана. Твърди се и нередовно изпълнена процедура по връчване чрез залепване на уведомление на ответника И.А., което опорочавало надлежното връчване. Към датата на поканата нямало виновно или забавено изпълнение, защото наследникът имал едноседмичен срок за изпълнение, едва след изтичането на който изпадал в забава. Недействителността на договора за потребителски кредит влияела и по отношение на осъдителните искове, като и тук се твърди, че липсвало виновно неизпълнение на вноски по кредита и нямало надлежна покана за изпълнение. В тази връзка се моли за отхвърляне на иска, като се претендират и разноски. В допълнителна молба посочват, че се прави и възражение за изтекла погасителна давност на вземането по предявените главен и евентуален искове. В съдебно заседание ответниците не се явяват, но чрез пълномощниците си поддържат подадените отговори. Представят и писмени защити.
С определение № 96/ 04.01.2018 г. съдът по искане на ответниците е конституирал по делото на тяхна страна като трето лице- помагач „ОББ- Метлайф Животозастрахователно дружество“ АД, ЕИК: *********. В срока за становище страната посочва, че между нея и банката действително бил сключен договор за Групова застраховка „Живот“ по застрахователна полица № ***, като наследодателят на ответниците бил включен в застрахователното покритие, за което имало издадено удостоверение № 378048/ 09.04.2010 г. Съгласно условията на застраховката, при настъпване на застрахователно събитие и при наличие на предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение, същото следвало да се изплати от дружеството към банката. До този момент обаче помагачът не бил уведомяван за настъпилата смърт на кредитополучателя нито от банката, нито от наследниците, поради което не можело да бъде изразено становище за това дали имало основания за изплащане на обезщетение по застраховката. В с.з. помагачът не се явява, като взема писмени становища по спора.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
С договор за потребителски кредит
без обезпечение от 08.04.2010 г. ищецът е предоставил на Г. В. А., ЕГН: **********,
сумата от 6 332 лева, с краен срок на издължаване- 08.02.2018 г., при ГПЛ-
16, 25 % и ГПР- 16, 45 %. Предвидено е още, че кредитът се издължава на 94
месечни анюитетни вноски, всяка от по 117, 39 лева,
включваща главница, лихва и годишна такса, като допълнително се дължи и
застрахователна премия от 6, 27 лева месечно. Предсрочна изискуемост настъпва
при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, без да е необходимо
уведомяване на кредитополучателя. Към договора е приложен погасителен план,
подписан от длъжника.
Кредитополучателят е починал на
09.03.2012 г. и за свои наследници по закон е оставил двамата си синове-
ответниците по делото.
До всеки един от ответниците
банката е изпратила през м. януари 2017 г. покана- уведомление, в което на
всеки от наследниците на починалия кредитополучател се предоставя едноседмичен
срок за доброволно заплащане на дълга, който се обявява и за предсрочно
изискуем. Посочен е размерът на задълженията за главници и лихви. Нотариалната
покана е връчена лично на ответника В.А.
на 28.02.2017 г., а на ответника И.А. е залепена с уведомление на адреса му,
като е приета за редовно връчена от 27.04.2017 г. Приложени са и разписките от
нотариуса при връчванията.
Със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
417 от ГПК № 6899/ 19.07.2017 г., постановена
по частно гр. дело № 10573/ 2017 г. на ПРС, XIV гр. с-в, всеки от ответниците поотделно е
бил осъден да заплати на банката следните суми: сумата от 2 555, 81
лева, представляваща ½ част от
главница, произтичаща от договора за предоставяне на потребителски кредит; сумата
от 225,
19 лева, представляваща ½
част от договорна
лихва по чл. 4 от договора
за периода от 08.10.2012 г. до 31.01.2017
г.; сумата от 2 260, 37
лева,
представляваща ½ част от
наказателна лихва по чл. 7 от договора за
периода от 08.10.2012г.
до 05.07.2017г.; сумата от 60
лева,
представляваща разноски за уведомяване
на длъжниците за предсрочната изискуемост,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда- 10.07.2017г. до окончателното
й погасяване, както и разноските в заповедното производство.
Издаден е и изпълнителен лист.
Срещу заповедта в срок са
постъпили възражения от всеки от длъжниците, като в
тази връзка е предявен и настоящият установителен
лист. Наред с това, всеки от длъжниците е подал и
частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист, като с определение №
3052/ 28.12.2017 г., постановено по В. ч. гр. дело № 2708/ 2017 г. на Окръжен съд- Пловдив, V гр. с-в, само по отношение на длъжника И.А.
разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, а изпълнителният лист е
обезсилен.
По делото е прието заключение на
съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на
счетоводната документация на банката е установила размера на дължимите по
кредита суми за главници и лихви, извършените погасителни вноски, както и е
изчислила размера на дължимите суми към датата на предявяване на иска. Също
така са пресметнати размерите на ГПР и лихвите по кредита, като вещото лице е
приложило и таблици към заключението си.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по обстоятелството, че между
банката и наследодателя на ответниците е бил сключен договор за потребителски
кредит, като предвид направените оспорвания в отговорите на първо място следва
да се обсъди въпросът за действителността на съглашението.
Като потребителски, кредитът трябва
да отговаря на изискванията по ЗПК, като според чл. 7 от закона /отм./ договорът
има изискване за минимално необходимо съдържание. Ответниците оспорват именно
това, че информацията в договора не била ясна, точна, конкретна и водела до
заблуждаване на потребителя относно параметрите на сделката. Видно от съдържанието
на договора, в него са посочени чистата стойност на кредита (6 332 лева),
ГЛП (15, 25 % и 16, 45 %- при липса на трудово правоотношение), ГПР (16, 45 %),
такси по обслужване (0, 5 %), както и брой, размер и падеж на погасителните
вноски (чл. 9 ал. 1 и ал. 2). Макар че в договора е посочено, че ГЛП е 15, 25
%, а в погасителния план е записано, че той е 15, 75 %, тук не става въпрос
нито за разминаване в числата, нито за форма на подвеждане на потребителя,
защото в по- високия лихвен процент се включва не само договорната лихва по чл.
4 ал. 1 (от 15, 25 %), но също така и годишната такса за управление и
обслужване на кредита по чл. 9 ал. 1 (в размер на 0, 5 %), като в договора
изрично е записано какво точно се включва в месечната вноска и кои са нейните
отделни компоненти. Наред с това, е записан и размерът на ГПР- 16, 45 %, с
което е спазена разпоредбата на чл. 7 т. 6 от ЗПК (отм.), като в случая е без
значение дали този размер е изчислен коректно или не, защото законодателят е
поставил изискване само да са посочени разходите, приложими към момента на
сключване на договора и потребителят да е информиран за тях. Оттук следва, че в
договора се съдържа необходимата информация за клиента, а и е приложен
погасителен план, в който подробно са описани вноските, падежите,
периодичността, лихви, суми и т.н. По отношение на погасителния план, ответниците
оспорват, че такъв е бил предоставен, но възраженията им са неоснователни,
доколкото баща им е направил изявление, в което е посочил, че такъв план му е
предоставен, което е признание за неблагоприятни факти и следва да се цени като
доказателство за тях. От друга страна, приложения документ под формата на
извлечение или справка по заема, представлява погасителният план, защото реално
съдържа цялата необходима информация за кредитополучателя, което вече беше
посочено по- горе. При това положение съществуват достатъчно данни, за да е
ясно на потребителя какви като вид и размер са неговите задължения и кога са
сроковете на връщане. В този смисъл банката е изпълнила изискването за
предоставяне на задължителната минимално необходима информация на клиента, без
да са нарушени или неблагоприятно засегнати правата на лицето, за да се приеме,
че е налице толкова съществен порок, който да води до недействителност на
съглашението на основание противоречие със закона.
На следващо място, във връзка с възраженията
в отговорите за предсрочната изискуемост, е необходимо да се посочи, че в
случая ответниците са наследници на починал кредитополучател, за които лица
няма спор, че са приели наследството и в тази връзка те отговорят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно получените дялове, които тук
са равни- по 1/2. Предсрочната изискуемост по своята същност представлява изменение на договора, която настъпва при наличието на
две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането
на част от падежирани вноски или лихви по
договор за кредит и субективен фактор,
обективиран в упражненото
от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните
институции предполага изявление
на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения негов остатък за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението още
не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче
има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й,
като получаването на
това волеизявление,
отправено от банката до длъжника, трябва да е реално и да
предхожда по време
предявената
претенция за търсеното вземане.
В настоящия случай
кредитополучателят е изпаднал в забава при погасяване на кредита поради
неплащане на 52 броя месечни погасителни вноски в общ размер на 6 099, 19
лева, дължими за периода 08.10.2012 г.- 30.01.2017 г. Няма спор, а и това се
установява от заключението на вещото лице, че е имало забава в заплащането на
месечните вноски, поради което право на банката е било да направи кредита
предсрочно изискуем, което е предвидено като възможност в чл. 19 от договора.
Доколкото обаче ответниците не са страна по заема, а се явяват наследници на
починалия кредитополучател, то за тях е приложима нормата на чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, изискваща предварително отправена покана за изпълнение. От представените
по делото писмени доказателства се установява, че до всеки от ответниците са
били изпратени нотариални покани, в които е посочено, че на наследниците им се
предоставя възможност да заплатят дължимите по кредита суми в седмодневен срок,
като в случай на неплащане, дългът ще се счита за предсрочно изискуем за
съответно описаните суми по размери. Няма пречка с едно писмо банката да покани
наследника и да обяви предсрочната изискуемост на кредита, защото в поканата се
съдържа срокът по чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, с което се изпълнява изискването на
закона първо да се покани наследника и само, ако той не изпълни доброволно в
дадения му срок, тогава за него кредитът да се счита за обявен като предсрочно
изискуем. Нито се твърди, нито пък се доказва по делото ответниците да са
изпълни задълженията си в срока за доброволно плащане, поради което след
изтичането му няма основание те да не се считат за уведомени за това, че
банката обявява кредита за предсрочно изискуем. С поканата наследниците са били
информирани за конкретните размери на задълженията по кредита, които, ако те не
погасят в дадения им срок, ще станат предсрочно изискуеми в посочените
стойности. Действително до момента на изпращане на поканата реално няма
забавено изпълнение от наследниците, т.е. липсва тяхно виновно поведение, което
да бъде санкционирано, но след изтичане на срока за доброволно плащане това
вече не е така и считано оттогава банката е в правото си да обяви кредита за
изискуем, което е направено. В случая не е било нужно да се отправя втора
покана до наследниците след дадения им срок за доброволно изпълнение, защото
банката с писмото вече ги е уведомила за неблагоприятните последици за тях, ако
не платят, като дългът, който е станал предсрочен, е посочен в конкретни
размери.
По отношение на единия от
наследниците- В.А., нотариалната покана е връчена лично, видно от приложената
разписка и проблем с уведомяването му няма. По различен начин обаче стоят
нещата с другия ответник- И.А., по отношение на който съдът намира, че липсва
надлежно връчено уведомление. Според уведомлението от нотариуса на адреса на
лицето, който няма друг различен според направената справка „ГРАО“, са били
извършени три поредни посещения, съответно на дати- на 28.02.2017 г., на
20.03.2017 г. и на 03.04.3017 г., като адресатът не е бил намерен и
уведомлението е било залепено на пристройката на жилищната сграда, но без да е
пуснато в някоя от двете налични там пощенски кутии. Макар че нотариусът
изрично е разпоредил да се извърши ново посещение на адреса и уведомлението да
се постави в пощенските кутии, по преписката няма данни това да е направено и
след като не са представени писмени доказателства в тази връзка, следва да се
приеме, че процедурата по връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47 от ГПК не е завършена. В този смисъл са и мотивите на състава на въззивния съд, отменил разпореждането за незабавно
изпълнение и обезсилил изпълнителния лист спрямо този длъжник. Така за него
липсва редовно връчено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
както и покана до наследник, поради което не са налице предпоставките за
настъпване на изискуемостта на дълга. Оттук- предявеният установителен
иск се явява неоснователен, без въобще да се излагат повече съображения по
съществото на спора, като спрямо това лице искът по чл. 422 от ГПК следва да
бъде отхвърлен, но доколкото е предявен и евентуален иск, той подлежи на
самостоятелно разглеждане.
От така изложеното дотук, следва,
че между ищеца и наследодателя на ответниците е възникнало действително правоотношение
по договор за потребителски кредит, по силата на който лицето е получило
съответна парична сума, която е следвало да върне в определен срок, ведно с
лихви и разноски по кредита. Със сключването на договора кредитополучателят се
е задължил да изпълни задълженията си като такъв и така се явява обвързан от
съглашението и всички негови клаузи, включително и тези санкционни последици,
свързани с начисляване на допълнителни лихви. Според ССчЕ
сумата е била получена от кредитополучателя, като му е преведена по сметка и кредитът
е бил усвоен изцяло, а вещото лице е посочило и размерите на дължимите суми.
Във връзка с горното, по
отношение на ответника В.А., установителният иск по
чл. 422 от ГПК се явява доказан по основание, като по размер същият съдът
намира за доказан от заключението на вещото лице. Според същото размерът на
непогасената главница по кредита е 5 111, 62 лева, от която сума този
ответник дължи половината- или 2 555, 81 лева, колкото се претендират с исковата
молба. По отношение на лихвите, за пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че те са предвидени в договора и са дължими, с оглед неплащането на
главния дълг. Договорната лихва е цената на услугата за предоставения от
банката на кредитополучателя паричен ресурс, която той следва да плати. Тази
лихва по погасителния план и данните от ССчЕ за
периода, търсен с исковата молба- от 08.10.2012
г. до 31.01.2017
г., възлиза на сумата от 450,37 лева, от която ответника дължи съобразно
наследствената си квота половината, или 225, 19 лева. Вторият вид дължима лихва в
случая е наказателната, като тя е предвидена под формата на вид санкция за кредитополучателя,
който не е изпълнил задълженията си по договора и представлява обезщетение за
забавата в плащанията. Според вещото лице за процесния
период- от 08.10.2012 г. до 06.07.2017 г. по
кредита е дължима наказателна лихва в общ размер на 4 520, 74 лева, от
което ответникът дължи също 1/2, или 2 260, 37 лева. Тези суми напълно съвпадат по
размер с претендираните по исковата молба, поради
което следва да се присъдят изцяло. Поради несбъдване на условието за
разглеждане на евентуалния иск тук, по него съдът не дължи произнасяне.
Досежно
ответника И.А., вече се посочи, че установителният
иск спрямо него следва да се отхвърли, което пък е процесуална предпоставка за
разглеждането на евентуалния иск. С исковата молба банката е направила
изявление, че претендира заплащане на сумите за главница и лихви с настъпил
падеж до момента на предявяване на иска, както и прави изявление за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита за вноските с падежи 08.12.2017 г.
(падежната дата на вноската, следваща месеца на подаване на исковата молба)-
08.02.2018 г. (крайният падеж на кредита). И тук важат изложените по- горе
съображения за това, че е допустимо исковата молба да представлява покана за
изпълнение до наследника за падежиралите вноски до
момента на предявяване на иска, както и уведомление за настъпване на
предсрочната изискуемост по отношение на останалите до края на срока на срока
на договора. С други думи, от данните по делото е ясно, че към 30.01.2017 г. е
настъпил падежът на 52 погасителни вноски в общ размер на 6 099, 19 лева,
считано от 08.10.2012 г. До предявяване на иска е настъпил падежът на още 10
вноски за периода 08.02.2017 г.- 08.11.2017 г., или забавата в плащанията на
този ответник е за 62 вноски. Предвид тази забава, са налице основанията на чл.
19 от договора банката да обяви кредита за предсрочно изискуем за вноските с
ненастъпил падеж към подаване на иска до края на срока по договора, или за
периода 08.12.2017 г.- 08.02.2018 г. Още в заповедното производство с подаване
на частната жалба и наведените съображения за нередовното му уведомяване, този
ответник е бил наясно с отправената до него покана за изпълнение и намерението
на банката да обяви кредитът за предсрочно изискуем, поради което с подаване на
исковата молба кредиторът е упражнил правата си, като волеизявлението му
поражда действие за ответника с получаване на преписите от съдебните книжа. Тук
не е необходимо да се повтарят съображенията на съда за това, че договорът е
действителен откъм съдържание и изисквания за редовност, като той обвързва
наследника, който дължи падежиралите и неплатени до
подаване на исковата молба вноски, а останалите до края на срока на договора-
дължи на основание настъпила предсрочна изискуемост, предвид неизпълнение на
задълженията за плащане. Конкретните стойности на дълга отново са посочени в ССчЕ, като според т. 3.5. от заключението размерът на
непогасената главница, включена в месечните вноски с падеж 08.10.2012 г.-
08.11.2017 г., е 4 769, 13 лева, от която ответникът следва да дължи
половината, или 2 384, 57 лева. Същевременно, размерът на непогасената
главница, включена в месечните вноски с падеж 08.12.2017 г.- 08.02.2018 г., е 342,
45 лева, като половината от сумата е 171, 23 лева. По отношение на лихвите,
договорната лихва по чл. 4 към датата на подаване на исковата молба е в размер
на 2 503, 76 лева, от която ответникът дължи половината- 1 251, 88
лева. Наказателната лихва се претендира само за неплатената главница по
вноските с настъпил падеж за периода 08.02.2017 г.- 08.11.2017 г., като според
приложенията в табличен вид към заключението на вещото лице тук сумата възлиза
на 471, 80 лева, а половината от нея- на 235, 90 лева. Доколкото сумите напълно
съвпадат с търсените по исковата молба, те следва да се присъдят изцяло. И по
отношение на двамата ответници банката е извършила
разходи, свързани с уведомяване на длъжниците за
настъпване на изискуемостта на задълженията им, които според извлечението от
счетоводните книги възлизат на сумата от 120 лева, която също е дължима и
следва да се понесе по равно от всеки от тях- или по 60 лева на човек,
доколкото представлява разходи по кредита, направени във връзка с изпълнение на
задълженията по погасяването му.
В допълнение на изложеното, в
срока за отговор е направено възражение за изтекла погасителна давност, по
отношение на което следва да се посочи, че същото е бланкетно
и изцяло неконкретизирано досежно това за кои
вземания и за кои периоди се отнася. Независимо от нередовността си, то е и
неоснователно, защото началният момент на давността е настъпване на
изискуемостта на вземането, т.е. изпадането на длъжника в забава по плащанията,
но оттогава до момента на подаване на заявлението по заповедното производство
не са изтекли пет години, за да се погаси дългът по давност.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане спрямо ответника В.А., по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат от ответниците направените по делото разноски в пълния им размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени: държавна такса в размер на 204, 05 лева (лист 40 от делото), депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 200 лева (л. 152) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 003, 30 лева (л. 39). Направените пък от ответниците разноски в процеса си остават за тяхна сметка, без да се възлагат в тежест на другата страна. Разноски не се дължат на ответника И.А. по отхвърления главен иск, предвид обстоятелството, че видно от договора за правна защита и съдействие, страната не се е защитавала поотделно срещу главните и срещу евентуалните искове, а на пълномощника й е платен един общ адвокатски хонорар за защита по делото, което като краен резултат е постановено против него.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 6899/ 19.07.2017 г., издадена по частно гр. дело № 10573/ 2017 г. на ПРС, XIV гр. с-в, В.Г.А., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Света София” № 5, като законен наследник на Г. В. А., следните суми: сумата от 2 555, 81 лева, представляваща ½ част от главница, произтичаща от договор за предоставяне на потребителски кредит от 08.04.2010 г., вземанията по който са предсрочно изискуеми; сумата от 225, 19 лева, представляваща ½ част от договорна лихва по чл. 4 от договора за периода от 08.10.2012 г. до 31.01.2017 г.; сумата от 2 260, 37 лева, представляваща ½ част от наказателна лихва по чл. 7 от договора за периода от 08.10.2012г. до 05.07.2017г.; сумата от 60 лева, представляваща разноски за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 10.07.2017г. до окончателното й погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Света София” № 5, против И.Г.А., ЕГН: **********,***, като законен наследник на Г. В. А., иск за признаване на установено, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 6899/ 19.07.2017 г., издадена по частно гр. дело № 10573/ 2017 г. на ПРС, XIV гр. с-в, дължи следните суми: сумата от 2 555, 81 лева, представляваща ½ част от главница, произтичаща от договор за предоставяне на потребителски кредит от 08.04.2010 г., вземанията по който са предсрочно изискуеми; сумата от 225, 19 лева, представляваща ½ част от договорна лихва по чл. 4 от договора за периода от 08.10.2012 г. до 31.01.2017 г.; сумата от 2 260, 37 лева, представляваща ½ част от наказателна лихва по чл. 7 от договора за периода от 08.10.2012г. до 05.07.2017г.; сумата от 60 лева, представляваща разноски за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 10.07.2017г. до окончателното й погасяване, както и разноските по заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Г.А., ЕГН: **********,***, като законен наследник на Г. В. А., да заплати на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Света София” № 5, следните суми: сумата от 2 384, 59 (две хиляди триста осемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) лева- част от главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 08.04.2010 г., включена в месечните анюитетни погасителни вноски с падежи от 08.10.2012 г. до 08.11.2017 г.; сумата от 1 251, 46 (хиляда двеста петдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) лева- изискуеми договорни лихви по чл. 4 от договора за кредит, включени в месечните анюитетни погасителни вноски с падежи от 08.10.2012 г. до 08.11.2017 г.; сумата от 235, 90 (двеста тридесет и пет лева и деветдесет стотинки) лева- начислена наказателна лихва по чл. 7 ал. 1 от договора за кредит до датата на предявяване на иска върху неплатената главница по вноските с настъпил падеж за периода от 08.02.2017 г. до 08.11.2017 г.; сумата от 171, 23 (сто седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки) лева- главница, включена в месечни погасителни вноски с падеж от 08.12.2017 г.- 08.02.2018 г., която на основание чл. 19 от договора банката обявява за предсрочно изискуема с подаване на исковата молба; сумата от 60 (шестдесет) лева- разноски за уведомяване на длъжника за изискуемостта, както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба- 14.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Г.Н., да заплати на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Света София” № 5, чрез пълномощника й „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет)- за държавна такса и 102, 03 (сто и два лева и три стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Г.Н., както и И.Г.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. С.М., да заплатят на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Света София” № 5, чрез пълномощника й „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, разноските по делото, както следва: сумата в размер на 204, 05 (двеста и четири лева и пет стотинки) лева- държавна такса, сумата в размер на 200 (двеста) лева- депозит за вещо лице и сумата в размер на 1 003, 30 (хиляда и три лева и тридесет стотинки) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ОББ- Метлайф Животозастрахователно дружество“ АД, ЕИК: *********, като трето лице- помагач на страната на ответниците- В.Г.А., ЕГН: ********** и И.Г.А., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала.
АД