Р Е Ш Е Н И Е
№ 435/12.6.2019г. 12.06.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 11.06
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Н.Х.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №3003 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АКПЗ“ООД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника М. П.П., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС, а именно – 1870, 85 лв. – главница, 440, 29 – договорна лихва, 46,76
лв. – мораторна лихва, в едно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението.
В исковата молба се посочва, че на 05.07.2017 год. между праводателя
на ищеца – Банка „ДСК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за стоков кредит №*** в размер на 1870,85 лв. за закупуване на
стоки/услуги и еднократна застрахователна премия, която сума следвало да бъде
върната на 24 месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва. На
кредитополучателя била представена преддоговорна
информация, бил запознат с тарифите на банката, както и приел ОУ – неразделна
част от договора. Плащанията били преустановени на 14.07.2017 год. Предсрочната
изискуемост била обявена на 28.02.2018 год.Предвид забава в плащанията
ответникът дължал и мораторна лихва – чл.12 от
договора. На 29.09.2017 год. било
сключено рамково споразумение за прехвърляне на вземанията и Приложение 1 от
09.02.2018 год., по силата на които ищецът придобил вземането на банката срещу
ответника с всичките му привилегии и обезпечения.Длъжникът бил уведомен по чл.
99 от ЗЗД от цедента. Респ. се иска уведомлението за
цесия да бъде връчено с преписа от исковата молба. Иска се уважаване на иска,
както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор иска се оспорва по
основание и размер. Излагат се съображения по повод продажбата на дълга, вкл.
ненадлежно съобщаване на цесията на длъжника. На следващо място се посочва, че
предсрочната изискуемост, на която се позовава ищеца, не е съобщена на
ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което и иска
следвало да бъде отхвърлен само на това основание.Липсвали и доказателства за
предаване на сумата на кредитополучателя. Освен това договорът за стоков кредит
бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Иска се отхвърляне на иска
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от особен
представител, който оспорва претенцията по изложени в отговора съображения.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми,
включително разноски. Предвид , че ответникът е бил уведомена по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Представен е договор за стоков
кредит № *** от 05.07.2017 год., сключен
между „Банка ДСК“ЕАД и ответника П., по силата на който банката е отпуснала
кредит в размер на 1870,85 лв. за закупуване на стоки- телевизор на стойност 1649
лв. и еднократна застрахователна премия в размер на 221,85 лв.В договора е
уговорен съответния лихвен процент, застраховка, годишен процент на разходите,
включително срок за връщане на кредита – 24 месеца, считано от датата на
усвояването. Приети са и ОУ, подписани и приети от ответника, както и
погасителен план към договора, видно от който последната месечна погасителна
вноска е следвало да бъде заплатена на 23.06.2019 год.
С приетия рамков договор за покупко – продажба на вземания от 29.09.2017 год. , банката
е прехвърлила на ищеца вземанията си по приемо – предавателен
протокол по чл. 1.6 от договора /протоколът, съдържащ описание на прехвърлените
съгласно договора вземания/ С потвърждение /без дата/ цедентът
е потвърдил настъпилото прехвърляне на вземанията по ДС с дата на прехвърляне
09.02.2018 год. Представено е и копие от цитираното ДС от 09.02.2018 год., в
което фигурира вземане срещу М. П.П. по договор за
стоков кредит № *** от 13.04.2017 год. с краен падеж 13.04.2018 год., с посочен
разрешен размер 510, 65 лв.
Към исковата молба е приложено и
уведомление за извършената цесия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 ГПК,
чл. 79 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, но
неоснователен по следните съображения:
В процесния
случай страните не спорят, че праводателят на ищеца и
ответника са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по повод
сключен договор за стоков кредит от 05.07.2017 год., не е оспорено и
получаването на сумата по начина уговорен в договора. Основните възражения на
ответника са в насока, че не са представени доказателства за валидно извършено
прехвърляне на вземането ,както и че
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, не му е надлежно съобщена.
Съдът счита, че от
приетите по делото доказателства действително не се установява да е налице
валидно прехвърляне на вземанията по договор за стоков кредит от 05.07.2017
год. , съгласно твърденията на ищеца в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата
молба.
По делото е приет
валидно сключен рамков договор за прехвърляне на вземанията, както и ДС от
09.02.2018 год., по силата на които се твърди вземането по процесния
кредит да е придобито от ищеца. С ДС от 09.02.2018 год., обаче е прехвърлено
вземане срещу ответника в настоящото производство по кредит различен от процесния – договор за стоков кредит от 13.04.2017 год.,
със срок за погасяване 1 година и разрешен размер , различен от процесния. Ето защо и при липса на каквито и да е
доказателства ищецът да е придобил вземането предмет на настоящия правен спор срещу
ответника, то съдът счита, че претенцията му се явява лишена от основание,
поради което и следва да бъде отхвърлена.
Предвид отхвърляне на претенциите, разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани за заповедното и исковото производство.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от «Агенция за контрол на просрочени задължения, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *** против М.
П.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, а
и именно – 1870,85 лв. – главница 440,29
лв. – договорна лихва за периода 13.07.2017-09.02.2018 год.,46,76 лв. - мораторна
лихва за периода 14.07.2017- 21.04.2018 год., в едно със законната лихва от
датата на заявлението – 10.05.2018 год. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: