Решение по дело №15527/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262100
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 9 септември 2022 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20181100115527
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.06.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 15527 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по мотивирано искане на К.П.К.О.Н.П.И./КПКОНПИ/ с предявен против М.Б.М. *** иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 494 273.49лв., от които:

-лек автомобил Мерцедес 200Д с ДК № ******, рама № WDB1241201A382510, двигател № 60191210057567, придобит на 17.08.2012г.;

-сумата от 16 775лв., представляваща извършени вноски на каса за осъществяване на погасителни вноски по ипотечен кредит по разплащателна сметка в лева ******към „Алианц Банк България“ АД;

-сумата от 300лв., представляваща извършени вноски по кредитна карта по сметка ******към „Алианц Банк България“ АД;

-сумата от 160лв., представляваща извършен вътрешнобанков превод от сметка ******към „Алианц Банк България“ АД;

-сумата от 4007.75лв., представляваща получен превод от трето лице по спестовен влог в евро по сметка ******към „Банка Пиреос България“ АД;

-сумата от 3160лв., представляваща извършени вноски на каса по разплащателна сметка в лева ******към „Юробанк България“ АД;

-сумата от 67 373лв., представляваща извършени вноски на каса по разплащателна сметка в лева ******към „Банка ДСК“ ЕАД;

-сумата от 78 736лв., представляваща извършени вноски на каса от трети лица по разплащателна сметка в лева ******към „Банка ДСК“ ЕАД;

-сумата от 18 527.28лв., представляваща изтеглена сума на каса от спестовен влог в лева по сметка  ************  към „Търговска Банка Д“ АД;

-сумата от 1800лв., представляваща получена от трето лице вноска по спестовен влог в лева по сметка ************ към „Търговска Банка Д“ АД;

-сумата от 10 210 евро, с левова равностойност 19 969.02лв., представляваща извършени вноски на каса по спестовен влог в евро по сметка ******към „Търговска Банка Д“ АД;

-сумата от 100лв., представляваща паричната равностойност на отчуждени 100 дружествени дяла с номинал по 1лв. всеки от капитала на „К.“ ЕООД;

-сумата от 5000лв., представляваща паричната равностойност на отчуждени 50 дружествени дяла от капитала на „С.К.и Л.“ ЕООД всеки с номинал по 100лв.;

-сумата от 5000лв., представляваща паричната равностойност на отчуждени 500 дружествени дяла от капитала на „П.-96“ ЕООД всеки с номинал по 10лв.;

-сумата от 271 965.44лв., представляваща извършени на каса вноски по разплащателна сметка в евро ******към „Тексим Банк“ АД с титуляр „Н.Ж.****“ ЕООД.

В искането се излага, че ответникът М.Б.М. е привлечен в качеството на обвиняем  по ДП № 154/2015г. по описа на ГДБОП за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа уведомление от Специализираната прокуратура от 18.03.2016г. комисията взела решение и започнала проверка срещу него, обхващаща периода 12.05.2006г.-12.05.2016г., в рамките на която били събрани данни относно семейното положение, личното имущество, участие в търговски дружества, притежание на МПС, банкова информация за разкрити банкови сметки и движението по тях, данъчно-осигурителна информация, статистически данни от НСИ относно общия разход за издръжка по години и задгранични пътувания, въз основа на които установено значително несъответствие в имуществото по смисъла на чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр.§1, т.7 от ДР на  ЗОПДНПИ /отм./ в размер на 665 083.91лв.  Във връзка с това било взето решение № 967/14.11.2018г. за предявяване на иск против ответника за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, съставляващо имуществото индивидуализирано в мотивираното искане.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за недопустимост на иска по съображения, че е предявен след изтичане на предвидения в закона срок за проверка за несъответствие в имуществото. Оспорва основателността с доводи, че комисията претендира отнемане на имущество, за което е изтекъл десетгодишния давностен срок и начина на определяне стойността на несъответствието в имуществото му, дължащо се на грешна методология и едностранна оценка на събраните от комисията доказателства. Навежда, че паричните суми за вноски по банкови сметки, погасителни вноски по кредити, кредитни карти и получени средства от трети лица не са налични в имуществото му към края на проверявания период, поради което не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата. Оспорва изводът на комисията да е направил разход през 2014г. от 103 000лв. за придобиване на недвижим имот, тъй като имотът е закупен от юридическо лице за сумата 78 000лв. чрез ипотечен кредит, платена по банков път. В тази връзка оспорва приетата от комисията стойност като несъответстваща на реалната.

В съдебно заседание ответникът не се явява и представлява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

С протокол от 11.05.2016г. на ТД на КОНПИ-гр.София е образувана проверка по ЗОПДНПИ /отм./ за установяване значително несъответствие в имуществото на М.Б.М.. Основание за това е постъпило уведомление вх.№ УВ631/26.04.2016г. на Специализираната прокуратура за образувано ДП № 154/2015г. по описа на ГДБОП против В.П.М., Р.Д.Т.и М.Б.М. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК и престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. С постановление от 17.03.2016г. М.М. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че в периода началото на 2015г.-15.09.2015г. участвал в организирана престъпна група заедно и в съучастие с посочените лица, създадена с користна цел да извършва съгласувано на територията на цялата страна престъпления по чл.253 НК и чл.255 НК свързани с избягване установяването и плащането на данък добавена стойност. Престъплението, за което е повдигнато обвинение попада в основанието по чл.22, ал.1 т.23 вр. т.18 ЗОПДНПИ /отм./.

На основание чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ /отм./ проверката обхваща периода 12.05.2006г.-12.05.2016г. След извършването й и въз основа постъпил доклад № ТД10-Сф/УВ-8745/01.11.2018г. от директора на ТД на КОНПИ-София комисията взела Решение № 967/14.11.2018г. за внасяне на иск в съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 494 273.49лв. от проверяваното лице М.М..

От представената справка от НБД „Население“ е видно, че М.М. е имал граждански брак с Ю.Ю.М., сключен през 1983г. и прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение от 19.06.2008г. по гр.д.№ 4898/2007г. по описа на СРС. От брака си имат две родени деца-Б.М.М. и Р.М.П., които към началната дата на проверявания период са били пълнолетни.

От представените писмени доказателства се установява участие на ответника в 5 търговски дружества-„Б.-И.“ ООД, „К.“ ЕООД, „С.К.и Л.“ ЕООД, „П.-96“ ЕООД, в 2 граждански дружества по ЗЗД-„Менс“  и „З.-Л.“, както и в сдружение с нестопанска цел „ФК Л.-101“. По данни на комисията последните три и „Б.-И.“ ООД не притежават имущество, поради което и участието на ответника в тях е без значение за настоящото дело.

„К.“ ЕООД е регистрирано на 08.03.2010г. първоначално като ООД със съдружници Г.С.и Т.Ф.при равни дялове-по 50 дяла всеки на стойност 1лв. През 2011г. с отделни договори съдружниците продали на Е. Й.И. дяловете си, вследствие на което последният станал едноличен собственик на капитала, а дружеството преобразувано в ЕООД. От своя страна с договор за покупко-продажба от 30.01.2012г. ги прехвърлил на М.М. срещу цена от 100лв. с отбелязването, че е платена изцяло от купувача при подписването. Така от 30.01.2012г. ответникът бил едноличен собственик на капитала на „К.“ ЕООД и негов управител до 16.07.2015г., когато продал дяловете на П.П.К.също за сумата от 100лв.

„С.К.и Л.“ ЕООД е регистрирано през 2008г. с едноличен собственик на капитала С.А.Б.а от 2011г. с едноличен собственик на капитала италианският гражданин С.Г., разпределен в 50 дяла всеки на стойност 100лв. С договор за покупко-продажба от 30.10.2012г. последният прехвърлил на М.М. всички дялове срещу цена от 5000лв., платена изцяло при подписването. Продажбата е отразена в търговския регистър на 06.11.2012г. с вписване ответника за едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител. Такъв е бил до 30.07.2014г., когато с договор за покупко-продажба прехвърлил дяловете на П.С.С.срещу цена от 5000лв.

„П.-96“ ЕООД е регистрирано през 1996г. с решение по ф.д.№ 6699/1996г. на СГС, което считано от м.09.2006г. е с едноличен собственик на капитала Л.Л.П.. Капиталът е разпределен в 500 дяла, всеки с номинална стойност 10лв. С договор за покупко-продажба от 26.08.2010г. Л.П.прехвърлила всички дялове от дружеството на М.М. срещу цена от 5000лв. с отбелязването, че е платена изцяло преди подписването му, като последица от което последният станал едноличен собственик на капитала и негов управител с вписване тези обстоятелства в търговския регистър. На 17.05.2011г. ответникът прехвърлил дяловете на О.Б.В.с договор за покупко-продажба срещу сумата от 5000лв., получена при подписването изцяло в брой.

„Н.Ж.****“ ЕООД е регистрирано през 2013г. с капитал от 2лв. разпределен в 2 дяла, които ответникът придобил на 01.06.2015г. с договор за покупко-продажба срещу цена от 2лв. от И.Р.Д.и до настоящия момент е едноличен собственик на капитала и управител със сключен с дружеството договор за управление.   

В рамките на проверявания период ответникът и съпругата му Ю.М.са притежавали няколко недвижими имота.

През 1997г. с договор за покупко-продажба придобили в режим на съпружеска имуществена общност УПИ XXII-183 в кв.14 по плана на гр.София, кв.Обеля, целият с площ 1560 кв.м., при граници по скица: ул.2-ра и поземлени имоти XXI-182, VIII-191, VII-190, VI-189 и I-184 и при граници по нотариален акт: улица 2-ра, П.С.Д., Е.Ц.Р., Т.Г.и С.Б., заедно с всички подобрения в него. Върху този имот били учредени договорни ипотеки в полза на „Банка Пиреос България“ АД-първата с НА № 99, том III, рег.№ 4333, дело № 433/2004г. в обезпечение на отпуснат на кредитополучателя „Л.“ ЕООД банков кредит от 26 000 евро и втората с НА № 167, том I, рег.№ 1730, дело № 148/2006г. в обезпечение на отпуснат на кредитополучателя „В.-51 ООД банков кредит от 60 000лв. Поради изпълнение задълженията по двата договора и дадено съгласие от кредитора към 30.11.2006г. двете ипотеки са били заличени. Също през 2006г. имотът бил ипотекиран в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с НА № 133, том III, рег.№ 6911, дело № 430/21.08.2006г. в обезпечение на предоставен на „В.-51“ ООД кредит от 63 000лв., с част от който рефинансиран кредита на това дружество към „Банка Пиреос България“ АД. Поради неизпълнение задълженията по този договор „Банка ДСК“ ЕАД се снабдила с изпълнителен лист против кредотополучателя и въз основа на него образувано изп.д.№ 2009841041545 по описа на ЧСИ Н.М.с насочване изпълнението върху ипотекирания имот с налагане възбрана върху него /стр.490/. Възбраната е вдигната с постановление на ЧСИ по искане на взискателя /стр.489/ и заличена с вписване в имотния регистър. С НА № 187, том IV, рег.№ 10553, дело № 719/28.12.2009г., след прекратяване на брака им, М.М. и Ю.М.продали имота на „А.-К.“ ЕООД срещу цена от 150 000лв., от които 90 000лв. за първия и 60 000лв. за втората с постигнато съгласие част от припадащата се на ответника сума да бъде преведена от купувача по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД, а друга част по сметка на ЧСИ в погашение за паричните задължения по банковия кредит и изпълнителното дело. Според заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ пазарната стойност на имота към деня на отчуждаването /продажбата/ възлиза на 198 000лв.

През 1993г. по време на брака съпрузите придобили недвижим имот-Апартамент № 13 в гр.София, ж.к.******с площ 81.78кв.м., заедно с избено помещение № 13 с площ 4.56 кв.м., който дарили на своите деца Б.М. и Р.М.с НА № 32, том I, рег.№ 207, дело № 30/25.01.2008г.

Представени са доказателства за придобит през 1997г. от Ю.М.по време на брака с ответника недвижим имот-Апартамент № 39 в гр.София, ж.к.Обеля, ул.******с площ 65.51 кв.м. чрез договор за издръжка и гледане, който е бил развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение с влязло в сила съдебно решение от 07.07.2006г. по гр.д.№ 12902/2005г. на СРС, 44 състав, по иск на прехвърлителката Радка Топалова.

С НА № 25, том I, рег.№ 0737, дело № 22/2014г. М.М. придобил чрез покупко-продажба от „С.Б.“ ЕООД недвижим имот-Апартамент № 20 в гр.София, ул.******, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1386.858.1.27, със застроена площ 73.30 кв.м. за сумата 78 000лв. с отбелязването, че 1000лв. от продажната цена е заплатена преди сключване на договора, а останалата част от 77 000лв. ще бъде преведена по сметка на продавача чрез отпуснат на купувача банков кредит от „Алианц Банк България“ АД и след учредяване законна ипотека в полза на банката. Видно от представените по делото доказателства /стр.428/ между ответника и „Алианц Банк България“ АД е бил сключен на 24.02.2014г. договор за кредит за сумата 77 000лв. с вписване на 28.02.2014г. законна ипотека върху продаваемия имот в обезпечение на произтичащите от него задължения. Няма спор, че кредитната сума представляваща посочената част от продажната цена е била преведена на продавача по уговорения начин. Поради неизпълнение задълженията по договора за кредит банката се снабдила с изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 29401/2015г. на СРС, 32 състав, с образувано изп.д.№ 20158390400345 на ЧСИ И.М.-К.с наложена възбрана върху имота /стр.426/, върху който възбрана е наложена и от друго ЧСИ по друго изпълнително дело с друг взискател/стр.424/.  Според заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ пазарната стойност на имота към деня на придобиването му с договора за покупко-продажба възлиза на 80 000лв.

Въз основа справка от централна база на АИС-КАТ, СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че на името на М.М. се водят 3 бр. моторни превозни средства.

-л.а.Мерцедес  200Д с ДК № С 5867, рама № WDB1241201A382510 и двигател № 60191210057567, с дата на първа регистрация през 1986г. Автомобилът е придобит от ответника на 17.08.2012г. с договор за покупко-продажба, сключен с Д.П.М.за сумата 500лв. с отбелязването да е платена напълно и брой на продавача. Няма данни да е отчужден и липсва спор, че е наличен в имуществото. Според заключението по изслушаната по делото САТЕ пазарната му стойност към деня на придобиването е в размер на 4 500лв.

-л.а. Деу Есперо с ДК № *****/стар С 2309 ВВ/, рама № KLAJF1981VB190904 и двигател № C18LF25212081, с дата на първа регистрация през 1998г. Автомобилът е придобит преди началото на проверявания период през 2002г. и продаден през 2007г. с договор за покупко-продажба за сумата 800лв. Същият не е предмет на иска за отнемане в полза на държавата.

-л.а.Рено с ДК № *****, рама № VF1C3730000671017 и двигател № C2JA768C100223, с първа регистрация през 1992г. По делото липсват данни за датата и начина на придобиване собствеността върху него от ответника. Според посоченото от комисията в мотивираното искане към 01.10.2006г. е с прекратена регистрация, поради което е прието да е придобит преди проверявания период и с оглед на това не е предмет на отнемане.

От представените справки на ТД на НАП-София е видно, че М.М. подал годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2007г., в която е деклариран доход от извънтрудово правоотношение в размер на 2016.30лв. след данъчно облагане и декларация по чл.57 и чл.73 ЗОДФЛ за 2015г. с деклариран доход от 422.92лв. получен от ДПФ „Алианц България“. Липсват данни за подадени данъчни декларации от бившата му съпруга за времето от началото на проверявания период до 19.06.2008г.

Приложена е справка за деклариран осигурителен доход за периода м.10.2012г.-м.03.2016г., според която ответникът е осигуряван от „К.“ ЕООД и „С.К.и Л.“ ЕООД като изпълнител по договор за управление и контрол на търговските дружества, както и като самоосигуряващо се лице, както следва: от м.10.2012г. до м.12.2012г. с осигурителен доход от 1095.65лв.; за 2013г. с осигурителен доход  от 3500лв.; за 2014г. общ осигурителен доход от 23 040лв.; за 2015г. общ осигурителен доход от 21 780лв.; за м.01.2016г.-м.03.2016г. осигурителен доход от 4500лв. Такива данни за бившата му съпруга са налични за периода м.06.2006г.-м.06.2008г. за осигуряването й от „И.Г.“, както следва: за м.06.2006г.-м.12.2006г. осигурителен доход от 1672.40лв.; за 2007г. осигурителен доход от 3 351.90лв. и за м.01.2008г.-м.006.2008г. осигурителен доход от 1922.40лв.

В рамките на проверката и въз основа Решение от 15.06.2016г. по гр.д.№ 32203/2016г. по описа на СРС, 138 състав, и Решение 31.05.2016г. по гр.д.№ 28802/2016г. на СРС, 113 състав, с които е постановено разкриване на банкова тайна по ЗКИ, са събрани данни относно разкрити банкови сметки на ответника, бившата му съпруга и дружествата, в които има участие, движението и наличностите по тях за проверявания период, както и наличието на изтеглени кредити и тяхното погасяване, от които се установяват разкрити множество банкови сметки в различни банки в страната.

Видно от представените доказателства М.М. е титуляр на две банкови сметки в „Алианц Банк България“ АД-разплащателна сметка в лева ******, открита на 11.02.2014г., и сметка по кредитна карта на физическо лице в лева ******, открита на 11.02.2014г. Първата е открита във връзка със сключения договор за кредит за покупка на посочения по-горе недвижим имот, по която кредитните средства са били усвоени, съответно предназначена за внасяне на вноски за неговото погашение, а втората за обслужване на предоставена кредитна карта с лимит 1000лв. За периода 2014г.-2015г. по разплащателната сметка ответникът правил вноски на каса, с част от които са били погасявани задълженията по договора за ипотечен кредит, а други после теглил също на каса. Към 05.01.2016г. сметката е активна /не е закрита/, но по нея няма наличност-начислена е такса на банката за поддръжка от 1.45лв. и отразени блокирани 1858.44лв., представляващи задължение по издадената кредитна карта. От другата сметка са усвоени общо 1255.87лв., част от които изтеглени на каса, а с други извършени плащания чрез ПОС терминали през 2014г. За периода 2014г.-2015г. е направил вноски общо от 300лв., както и наредил вътрешнобанков превод към тази сметка от разплащателната в същата банка в размер на 160лв., с които са били погасявани задълженията му по кредитната карта, изискуеми от 27.03.2015г. Към м.05.2016г. по картовата сметка няма наличност.  

В „Банка Пиреос България“ АД ответникът има спестовен влог в евро ******, открит на 26.05.2009г. Видно от представените доказателства на 27.05.2009г. по нея постъпила сумата 2050 евро /4007.75лв./ с основание захранване на сметка чрез трансфер от сметка от „Л.К.2004“ в същата банка. В деня на внасянето и до 19.08.2011г. цялата сума е била наредена с преводи до различни лица, като към последната дата и до настоящия момент е активна, но няма наличности.

По данни на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ответникът е имал три разкрити банкови сметки-разплащателна сметка в лева  ******, открита на 03.07.2003г. и закрита на 17.07.2015г.; картова сметка в лева по издадена дебитна карта ******, открита на 04.11.2004г. и закрита на 06.10.2011г., по която е бил усвоен и погасен кредит, разплащателна сметка в евро ******, открита на 23.01.2003г. и закрита на 30.09.2014г. Парични средства от тези сметки не са предмет на искане от комисията за отнемане в полза на държавата.

По данни на „Централна кооперативна банка“ АД е бил титуляр на разплащателна сметка в лева  ******, открита на 23.02.2004г. и закрита на 04.03.2008г., по която са плащани малки суми в погашение на неразрешен овърдрафт.

По данни на „Юробанк България“ АД е бил титуляр на две сметки- разплащателна сметка в лева ******, открита на 26.03.2008г. първоначално в „Алфа банка“-клон България, която се е сляла с „Юробанк България“ АД, и разплащателна сметка в лева ******, открита на 12.09.2014г. По първата за проверявания период няма наличности. Внесена е сума от 72лв. послужила за заплащане на банкова такса. По втората през м.09.2014г. е постъпила парична сума по договор за заем на ответника от „К.“ ЕООД от 400лв., изтеглени на каса в деня на постъпването по сметката, а на 20.03.2015г. внесъл на каса сумата 3160лв., които впоследствие наредил по сметка на „Б.Р“ ЕООД чрез вътрешнобанков превод. Към 12.06.2016г. по тази сметка няма други постъпления или движение с начислени единствено такси от банката.

По данни на „Банка ДСК“ ЕАД ответникът е бил титуляр на четири банкови сметки-разплащателна сметка **********, открита на 03.05.2007г. и закрита на 01.04.2008г.; разплащателна сметка в лева **********, открита на 27.08.2008г.; разплащателна сметка в лева **********, открита на 05.09.2014г. и закрита на 25.09.2014г. и спестовен влог в лева № 13895088, открит на 03.05.2007г. и закрит на 09.05.2013г. По първата сметка през 2007г. и 2008г. ответникът е направил вноски на каса в общ размер на 25 215.30лв., които са били изтеглени към 13.03.2008г. По втората в годините от откриването до 29.08.2014г. ответникът е правил вноски на каса и са внасяни суми от трети лица в различен размер. Част от тези суми са били изтеглени от него на каса, а друга част нареждани в полза на трети лица, като към посочената дата сметката е с дебитно салдо 5.79лв. По третата и четвъртата сметки няма движение на парични средства.

По данни на „Уникредит Булбанк“ АД ответникът е бил титуляр на пет сметки-разплащателна сметка в лева  **********, открита на 21.07.2004г.; разплащателна сметка в лева **********, открита на 16.06.2004г.; разплащателна сметка в лева **********, открита на 01.08.2005г. и закрита на 11.10.2010г.; разплащателна сметка в лева към кредитна карта № **********, открита на 21.07.2004г. и закрита на 21.11.2006г. и разплащателна сметка в лева № **********, открита на 16.06.2004г. и закрита на 21.11.2006г. По първата няма постъпления по вноски или преводи, като към 30.06.2007г. е отрицателно салдо -38лв. Втората е с отрицателно начално салдо -20.22лв., като 2008г. по нея е направена вноска от трето лице на сумата от 6000лв., с която са били погасени задължения по кредит на ответника към банката и към 2011г. е с нулево салдо. В периода на съществуване на третата сметка през 2006г., 2007г. и 2008г. ответникът е внасял парични суми, както и са правени вноски на каса от трети лица в различен размер., които парични средства е изтеглил. По четвъртата и петата сметки няма движение на парични средства. В същата банка бившата съпруга на ответника и имала разплащателна сметка в лева **********, открита на 21.11.2006г. и закрита на 14.07.2016г., по която към 19.06.2008г. /до когато са били в брак/ са били превеждани средства за възнаграждение от трудово възнаграждение с „И.Г.“ ООД.

По данни на „Търговска банка Д“ АД ответникът е титуляр на две банкови сметки-спестовен влог в лева ************, открит на 25.04.2012г. и спестовен влог в евро ******, открит на 24.11.2015г. По първата сметка през 2012г. има постъпления общо от 2810лв. от извършени от ответника вноски на каса и преводи от трети лица, от които същата година е извършвал плащания на ПОС терминал и теглил на каса общо 1270.52лв.; през 2013г. има постъпления общо от 2093.50лв. от вноски от ответника на каса и преводи от трети лица, от които същата година е извършвал плащания на ПОС терминал и теглила на каса общо 1887.80лв.; през 2014г. по сметката са постъпили 1800лв. от трето лице и внесени от ответника 300лв., които са били изтеглени от него; през 2015г. са внесени 2590лв. от ответника и от трето лице, като с внесената от него сума 2440лв. е използвал за плащания на ПОС терминал и теглил на каса; през 2016г. има постъпления от 15 140.53лв., която сума ответникът е изтеглил на каса. По първата сметка през 2015г. и 2016г. има постъпления общо от 10210 евро /19 969.03лв./ внесени от ответника, с която сума в размер на 10 115 евро са извършени преводи към трети лица, а за остатъка са заплатени към банката такси за преводите.

По данни на „ОББ“ АД ответникът е титуляр на две сметки-разплащателна сметка в лева BG47 UBBS ******, открита на 20.01.2003г. и закрита на 03.02.2016г. и разплащателна сметка по кредитна карта № ******, открита на 22.04.2005г. По първата има постъпление от 14.50лв. от трето лице, изтеглени на каса. От втората е изтеглил кредитния лимит по картата от 500лв., по която не е извършвал плащания и няма други постъпления.

По данни на „Техимбанк“ АД  дружеството „Н.Ж.****“ ЕООД е било титуляр на две банкови сметки. По разплащателна сметка  в евро BG 33 TEXI ******, открита на 06.03.2015г., ответникът е правил вноски общо от 139 053.72 евро, към момент, когато не е бил едноличен собственик на капитала. Сметката е закрита на 16.10.2015г. без налични суми по нея.

От приетото като доказателство писмо № УРИ 328200/06.06.2016г. на ГД „Гранична полиция“ се установява, че за проверявания период 12.05.2006г.-12.05.2016г. М.М. има задгранични пътувания с регистрирани излизания и влизания през различни ГКПП през 2007г., 2008г., 2009г., и 2015г., а съпругата му едно излизане извън страната през 2006г.

Според заключението на вещото лице по изслушаната по делото СИЕ за периода 12.05.2006г.-12.05.2016г. получените от ответника и бившата му съпруга /до м.06.2008г./ доходи от трудови и извънтрудови правоотношения, суми от отчуждени МПС, дялове от търговски дружества и недвижим имот, средста по кредити и кредитни карти са в общ размер на 259 186.79лв. За същия период необходимите разходи за издръжка на семейството-до м.06.2008г. от двама члена, а след това от един член-ответникът по данни на НСИ възлизат на 45 388.50лв., разходите за пътувания и престой в чужбина, изчислени съгласно НСКСЧ възлизат на 11 674.69лв. и други разходи /такси за плащания чрез ПОС терминали, плащания към бюджета  и платени такси на банки/ от 9043.52лв. или общо обичайни и извънредни разходи от 66 106.71лв.лв. Дава заключение, че размерът на нетните доходи на ответника, като разполагаем доход след приспадане на разходите е общо 193 080.08лв. Същевременно разходите за придобиване на дружествени дялове, на МПС-та, недвижими имоти, предоставени заеми и суми на трети лица, внесени парични средства от ответника и трети лица за захранването на банковите сметки, както и погасените суми по кредитите са общо в размер на 833 049.25лв. На база установените законни доходи и получени приходи, съпоставени с разходите по стойност и с натрупване по години вещото лице дава заключение, че е налице несъответствие в размера между нетните доходи и стойността на придобитото имущество от 639 969.17лв., т.е. с тази сума разходите надвишават нетните приходи.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:

Проверката от КПКОНПИ е извършена при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/, обн. ДВ бр.38/18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г., отменен със ЗПКОНПИ /обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018г., в сила от 23.01.2018г./. Мотивираното искане е внесено в съда след влизане в сила на ЗПКОНПИ, но с оглед §5 от ПЗР от него приложение следва да намерят разпоредбите на ЗОПДНПИ /отм./

Налице е спазване предвидената в ЗОПДНПИ /отм./ процедура-повдигнато обвинение против М.М. за престъпление от общ характер попадащо в приложното поле на чл.22, ал.1 от закона, надлежно уведомяване на комисията от органа, ръководещ досъдебното производство, проведена проверка с вземане на решение по чл.27, ал.4, т.3 от закона за образуване на производство, а впоследствие и решение по чл.61, ал.2, т.2 за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Възражението на ответника за процесуална недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на предвидения в чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ срок за проверка е неоснователно.

С ТР № 1/04.06.2020г. по тълк.дело № 1/2018г., ОСГК на ВКС, по задължителен за съдилищата начин е прието, че изтичането на срока за проверка по чл.27, ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в правната норма срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ след изтичане на този срок.

Съгласно чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобито имущество, което се счита за такова, ако не е с  установен законен източник-чл.1, ал.2. Основание за комисията да предяви иск по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане е формирано след проверка обосновано предположение, че дадено имущество е придобито незаконно при установено  значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Затова на доказване в съдебното производство, освен изискването проверяваният да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията изброени в чл.22 от закона, следва да се установи и значително несъответствие в имуществото му, което според дефиницията на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период.

На изследване подлежи имуществото /§1, т.1/, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /доходи, приходи и източници на финансиране по §1, т.4/, направените през това време разходи /обичайни по смисъла на §1, т.6 и извънредни/ и възникналите задължения. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен /вж. мотивите към Решение № 13/13.10.2012г. по к.д.№ № 6/2012г. на Конституционния съд/. За да опровергае това в тежест на проверявания е да докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства, че получените на законно основание доходи и/или приходи надвишават разходите /обичайни и извънредни/ за проверявания период или, че конкретно придобито имущество е със законен източник.  

Събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ установяват несъответствие в имуществото на ответника за релевантния период спрямо доходите му и източниците на приходи, намалени с разходите в размер на 639 969.17лв., което надвишава 150 000лв. и е значително по смисъла на §1, т.7 от ДР на  ЗОПДНПИ /отм./.

Предмет на отнемане на основание чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ в полза на държавата е незаконно придобито имущество от лицата посочени в чл.63, ал.2. Когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 62, отнема се паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска /чл.63, ал.1/, когато имуществото липсва или е отчуждено се отнема паричната му равностойност /чл.72/, а в случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество /чл.70/.

Съгласно чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ за незаконно се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Нормата установява презумпция за незаконност на придобитото имущество, оборването на която при условията на главно и пълно доказване е в тежест на ответника. Това означава с всички допустими по ГПК доказателства и доказателствени средства да установи законен източник на конкретно придобитото имущество.

Възражението на ответника, че претенцията за отнемане се отнася до имущество, за което е изтекъл предвидения в чл.73 от закона десетгодишен давностен срок е неоснователно. В мотивираното искане  изрично е посочено за кои имущества през проверявания период давността е изтекла. По отношение тези, които са предмет на искането съдът констатира, че този срок не е изтекъл.

Налице са предпоставките на чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на л.а. Мерцедес  200Д с ДК № С 5867, рама № WDB1241201A382510 и двигател № 60191210057567. Автомобилът е закупен от ответника с договор за покупко-продажба на 17.08.2012г., по време след прекратяването на брака с Ю.М.и в този смисъл е лично имущество. Придобит е за сумата 500лв., като съобразно разпоредбата на чл.69 от закона и заключението на вещото лице по САТЕ е с пазарна стойност към този момент 4500лв.  По делото не са представени доказателства в оборване законовата презумпция по чл.1, ал.2 установяващи законен източник на платените за придобиването сума, от което следва, че е незаконно придобит.

Налице са и предпоставките за отнемане на сумата от 100лв. за отчуждени 100 дружествени дяла с номинал по 1лв. всеки от капитала на „К.“ ЕООД; сумата от 5000лв. за отчуждени 50 дружествени дяла от капитала на „С.К.и Л.“ ЕООД всеки с номинал по 100лв. и сумата от 5000лв. за  отчуждени 500 дружествени дяла от капитала на „П.-96“ ЕООД всеки с номинал по 10лв. Ответникът е придобил дяловете от тези дружества със средства, за чийто произход не е представил доказателства, респ. не е установено да имат законен източник. Поради разпореждането с тях на основание чл.72 ЗОПДНПИ /отм./ на отнемане подлежи паричната равностойност.

В останалата част искането на комисията за отнемане в полза на държавата подлежи на отхвърляне поради следното:

Според установената съдебна практика не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, неналични към датата на предявяване на иска по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, защото законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане в полза на държавата може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл.64-67 ЗОПДНПИ /отм./, а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл.74 от закона, са придобити имущества, то на отнемане подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.63-67 от закона, не попадат в предметния обхват на чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, а както е посочено в решение № 97/18.05.2018г. по гр.д.№ 3224/2017г. на ВКС, ІV г.о. не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период /Решение № 147/16.09.2019г. по гр.д.№ 1998/2018г. на ВКС, ІV г.о. и цитираното в него решение на същия съдебен състав/. Предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия /Решение № 189/27.12.2018г. по гр.д.№ 588/2018г. на ВКС, ІІІ г.о./.

По делото е установено, че всички внесени парични суми от ответника, в тази част внесените от трети лица по разкритите на негово име банкови сметки, предмет на иска, са били изтеглени в рамките на проверявания период, т.е. не са налични, а част от сметките са закрити. След като не са налични няма законово основание за отнемането им, тъй като с оглед посочената съдебна практика са преминали през имуществото му и не се намират в неговия патримониум към края на проверявания период. Същото разрешение е приложимо и по отношение паричните суми, с които ответникът е правил вноски в погашение на свои кредитни задължения, както и вноски по банковата сметка на „Н.Ж.****“ ЕООД. Не се твърди и не установено изтеглените парични средства от ответника да са трансформирани в друго имущество.

 

По разноските:

Съгласно чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Съобразно изхода на делото разноски се дължат и на двете страни.

Предявените от комисията искове са на стойност 494 273.49лв. Ищецът е направил разноски от 1710лв., от които 1150лв. депозити за вещи лица, 110лв. такса за обнародване в ДВ и 450лв. възнаграждение за юрисконсулт. С оглед уважената част ответникът следва да му заплати сумата 50.51лв.

Ответникът е направил разноски от 650лв. за депозити за вещи лица. С оглед отхвърлената част ищецът следва да му заплати 630.80лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважената част от 584лв. Ответникът не дължи заплащането на държавна такса за отхвърлената част

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТНЕМА по иска на К.П.К.О.Н.П.И./КПКОНПИ/, гр.София, бул.******, в полза на държавата от М.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.72 ЗОПДНПИ /отм./ следното имущество:

-лек автомобил Мерцедес 200Д с ДК № ******, рама № WDB1241201A382510, двигател № 60191210057567, с пазарна стойност към деня на придобиването 17.08.2012г. от 4500лв.;

-сумата от 100лв., представляваща парична равностойност на отчуждени 100 дружествени дяла с номинал по 1лв. всеки от капитала на „К.“ ЕООД;

-сумата от 5000лв., представляваща парична равностойност на отчуждени 50 дружествени дяла от капитала на „С.К.и Л.“ ЕООД всеки с номинал по 100лв.;

-сумата от 5000лв., представляваща парична равностойност на отчуждени 500 дружествени дяла от капитала на „П.-96“ ЕООД всеки с номинал по 10лв.;

ОТХВЪРЛЯ иска на К.П.К.О.Н.П.И./КПКОНПИ/, гр.София, бул.******, по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата от М.Б.М. на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.72 вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ на следното имущество:

сумата от 16 775лв., представляваща извършени вноски на каса за осъществяване на погасителни вноски по ипотечен кредит по разплащателна сметка в лева ******към „Алианц Банк България“ АД;

-сумата от 300лв., представляваща извършени вноски по кредитна карта по сметка ******към „Алианц Банк България“ АД;

-сумата от 160лв., представляваща извършен вътрешнобанков превод от сметка ******към „Алианц Банк България“ АД;

-сумата от 4007.75лв., представляваща получен превод от трето лице по спестовен влог в евро по сметка ******към „Банка Пиреос България“ АД;

-сумата от 3160лв., представляваща извършени вноски на каса по разплащателна сметка в лева ******към „Юробанк България“ АД;

-сумата от 67 373лв., представляваща извършени вноски на каса по разплащателна сметка в лева ******към „Банка ДСК“ ЕАД;

-сумата от 78 736лв., представляваща извършени вноски на каса от трети лица по разплащателна сметка в лева ******към „Банка ДСК“ ЕАД;

-сумата от 18 527.28лв., представляваща изтеглена сума на каса от спестовен влог в лева по сметка  ************  към „Търговска Банка Д“ АД;

-сумата от 1800лв., представляваща получена от трето лице вноска по спестовен влог в лева по сметка ************ към „Търговска Банка Д“ АД;

-сумата от 10 210 евро, с левова равностойност 19 969.02лв., представляваща извършени вноски на каса по спестовен влог в евро по сметка ******към „Търговска Банка Д“ АД;

- сумата от 271 965.44лв., представляваща извършени на каса вноски по разплащателна сметка в евро ******към „Тексим Банк“ АД с титуляр „Н.Ж.****“ ЕООД.

ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН **********,***, да заплати на К.П.К.О.Н.П.И./КПКОНПИ/, гр.София, разноски по делото на основание чл. 78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. чл.78, ал.1 ГПК от 50.51лв.

ОСЪЖДА К.П.К.О.Н.П.И./КПКОНПИ/, гр.София, да заплати на М.Б.М., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл. 78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. чл.78, ал.3 ГПК от 630.80лв.

ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК от 584лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ: