Мотиви по НОХД
№ 301 по описа за 2010 г.
на Поповски районен съд
Подсъдимият К.А.М. ***, е предаден на съд по обвинение за това,че „на 02.04.2010 г., около 10.35 ч., в
с.Л., общ. П., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС с НП №
5228/17.12.2009 г. на Началника на РУМВР Разград, влязло в сила на 26.01. 2010 г., извършил такова
деяние като управлявал л.а.”Опел Вектра” с ДК № *******” - престъпление по чл.343в,ал.2,вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-П.
поддържа в с.з. обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид
характера на проведеното производство [по глава ХХVІІ от НПК] пледира за
наказание, индивидуализирано при условията на чл.55, във вр. с чл.2,ал.2 НК и
бъде определено наказание пробация с пробационни мерки по преценка на съда.
Подсъдимият се явява в с.з., признава
се за виновен, съжалява за стореното, твърди че става въпрос за инцидента
проява наложила се от конкретни обстоятелства, прави искане за разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК –
„съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. Предвид на това,
съдът, с две отделни определения, както следва: 1.) На осн.чл.372,ал.3,вр. с чл.371,т.1 от НПК прие, че действията
по извършеното разследване на досъдебното производство са съобразени изцяло с
реда, предвиден в НПК, с оглед на което одобри изразеното от подсъдимия и неговия
защитник адв.Р.М. ***, АК С. изрично съгласие досежно
това да не се провежда разпит на свидетели, а при постановяване на присъдата да
се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетели; 2.)На осн. чл.372,ал.4, вр. с чл.371,
т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали
доказателства по делото, поради което и обяви, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия
също намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие и определяне на наказание пробация
с продължителност на мерките около средния размер.Подсъдимият съжалява за
стореното, моли съда за справедливо наказание.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията вписани в
нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият К.А.М. ***, бил безработен, издържал се от доходите на фактическата
си съпруга, която работела в чужбина. Осъждан бил многократно, основно за
престъпления против собствеността, но и за такива по транспорта, търпял различни
по размер и вид наказания, в т.ч. и ефективно лишаване от свобода.
Подсъдимият е неправоспособен водач на
МПС по смисъла на чл.150 от ЗДвП, но въпреки това си позволявал да управлява
МПС, за което бил санкциониран по ЗДвП, с повече от 10 влезли в сила НП за
периода 2003 г.
– 2009 г.Така,
на 08.12.2009 г. около 11.30 ч. в гр.Разград, подс.М.
управлявал л.а. с рег.№ РР 3843 АН, когато при извършена полицейска проверка се
установила липсата на правоспособност. Бил съставен АУАН, въз основа на който
било издадено и НП № ****/17.12.2009 г. на Началника на РУ МВР Р. /приложено л.10/,
за извършено нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, с което му било
наложено наказание 300 лв. глоба. НП било предявено лично на нарушителя, не
били обжалвано в законоустановеният срок и по реда предвиден в ЗАНН, поради
което и след връчването на 18.01.2010 г., е влязло в законна сила на 26.01.2010
г., съгл.чл.64, б.”б.” от ЗАНН.
Административното
наказание наложено на обвиняемия с визираното по горе НП не изпълнило целите по
чл.12 от ЗАНН, тъй като не оказало нужното възпитателно въздействие, след като
продължил и занапред да управлява МПС без да има придобита по надлежния ред
правоспособност. На 02.04.2010 г. подсъдимият предприел пътуване до с.Л.,
община П., откъдето трябвало да получи изпратен от чужбина багаж. При навлизане
в населеното място, в посока от гр.Р., управляваният от подсъдимия л.а.”Опел Вектра” с рег.№ ****** бил спрян от служители на РУМВР
Попово и ДАИ, извършващи съвместен контрол по движението на ППС. При
последвалата проверка св.Х. установил, че подс.М. е
неправоспособен, поради което му съставил АУАН № 357 /приложен л.7/ за нарушение
по чл.150 от ЗДвП, който нарушителят подписал без възражения. След извършена допълнителна проверка в
информационните масиви на МВР се установило, че установеното от контролните
органи поредно нарушение е извършено в едногодишен срок от
санкциониране на обвиняемия по административен ред с НП №****/17.12.2009г. на
Началника на РУМВР Р., при което започнало и ДП против него за извършено
престъпление по чл.343в, ал.2,вр. с ал.1 от НК.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством приложените по ДП №431/2010 г. на РУП-П.
писмени доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК: протокол за разпит на свидетел, свидетелство за съдимост, справка за
нарушител от региона, АУАН и НП. При съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият
К.А.М. *** е извършител на инкриминираното деяние описано в обвинителния акт,
за което следва да се ангажира наказателната му отговорност. Ето защо и при
установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.343в ал.2 НК като
на 02.04.2010
г., около 10.35 ч., в с.Л., общ. П., в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление на МПС с НП № ****/17.12.2009 г. на Началника на РУМВР Р., влязло в
сила на 26.01.2010 г., извършил такова деяние като управлявал л.а.”Опел Вектра” с ДК № /******. От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните
действия на обвиняемия, който в разпита си в ДП твърди, че се касае за единичен
случай, обусловен от наложилите се обстоятелства.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, при спазване на императивните
изисквания на чл.373,ал.2 НПК, без да обсъжда наличието или липсата на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че наказанието
следва да се определи при условията на чл.58а НК, като на основание
чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК наказанието ЛОС бъде заменено с друг вид наказание, а
именно „пробация”, с включени в него конкретни пробационни мерки. В този
контекст съдът отчете, че относимата за определяне на наказанието материална
правна норма на чл.58а от НК е изменена с ДВ бр. 26/06.04.2010 г. и тъй като в ЗИДНК
не е определен срок на влизането му в сила,то съгласно чл.5,ал.5 от КРБ влиза в
сила три дни след обнародването, т.е. в 00.00 ч. на 10.04.2010 г. /по аргумент
и от чл.41,ал.4 от ЗНА/, а инкриминираното деяние е извършено на 02.04.2010
г.,т.е. по-рано. Съдът, в преценката си по чл.2,ал.2 от НК и
при съпоставяне в двете редакции на чл.58а от НК приема, че с оглед
възможността за определяне на друг вид наказание при замяна на наказание
лишаване от свобода и то без обсъждане на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства /което към настоящия момент също е възможно, но само като
изключение по чл.58а,ал.4 НК/, несъмнено прави предходната редакция на чл.58а НК „по-благоприятен за дееца закон” по смисъла на чл.2,ал.2 НК. Ето защо съдът
приложи именно санкция, индивидуализирана в предходната редакция на този текст.
Предвиденото в чл.343в,ал.2,вр. с ал.1 НК
наказание е до 2 год. лишаване от свобода. В предходната редакция на чл.58а НК,
вр. с чл.55 от НК се предвижда замяна на наказанието лишаване от свобода
единствено с наказание „пробация”. Съдът прие, че за реализиране целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК – за осъществяване на индивидуалната и
генералната превенция следва да бъдат приложени три пробационни мерки – освен
задължителните по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 от НК и още една – безвъзмезден труд в
полза на обществото (съгл.чл. 42а,ал.2,т.6 от НК). Съдът счита, че от една
страна, предвид съдържанието на задължителните пробационни мерки, целите на
индивидуалната превенция не биха се постигнали само с тяхното прилагане. От
друга страна, съдът прие, че чрез прилагане и на още една, допълнителна мярка
по чл.42а, ал.2,т.6 НК ще се реализират изцяло целите на наказанието, като така
определеното ще бъде адекватна форма на наказателна репресия, напълно
съответстваща на извършеното престъпление.
С оглед императивната разпоредба на чл.42а,ал.3 НК съдът определи и
диференциран размер на всяка пробационна мярка, като с оглед най-вече съдебното
минало на подсъдимия прие, че регистрацията по настоящ адрес и задължителните
периодични срещи с пробационен служител следва да бъдат с продължителност над
средния размер, а именно 2 години, като задължителната регистрация бъде с
периодичност два пъти седмично, а полаганият безвъзмезден труд в полза на
обществото 200 часа също в рамките на две 2 г. Съдът определи наказанието при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, като отчете че се касае за деец с изградени
престъпни навици, който никога не е предприемал действия по придобиване на
правоспособност по ЗДвП, а от друга страна не се отчетоха смекчаващи вината
обстоятелства (тъй като производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ НПК
направеното самопризнание и демонстрираното чрез него съдействие за разкриване
на обективната истина не може да се отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като предопределя своеобразен бонус,
регламентиран в чл.58а,във вр. с чл.55 НК).
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: