Решение по дело №303/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 515
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20213100900303
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900303 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията т.дело №303/2021г. по описа на ВОС, за да се
произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Образувано е по искова молба на ЕЛ. П. Б., ЕГН **********, Варна, чрез адв.В.Т. от
ВАК, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП АД, ЕИК *********, София, за осъждане на застрахователя да заплати на ищеца
сумите: 1651.31 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат от ПТП на 28.08.2020г., около 17.30 часа, в гр.Варна, на пешеходна пътека на
кръстовище между улиците Цариброд и Дунав, причинено от водача на л.а.Форд, модел
Транзит Кустом, рег.№********, собственост на Фьоникс Фарма ЕООД, управляван от
Г.Г.Г., ЕГН ********** както и иск за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
същото ПТП, в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва върху двете обезщетения,
считано от 31.12.2020г. /датата, на която изтича 15 дневния срок по чл.497 КЗ/, евентуално
от 19.02.21г., когато е постановен изричния отказ на застрахователя.
В исковата молба се твърдят съществените за предявения иск обстоятелства. Налице
са и твърдения за предявяване на осъдителните искове след надлежно сезиране на
застрахователя в съгласие с чл.497 и чл.380 КЗ. Съдът препраща към мотивите в
определение рег.№585/20.05.2021г. относно първоначалната преценка за допустимост на
иска и редовността на исковата молба.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор от застрахователя, който отговаря на
1
изискванията за редовност. Между страните са били разменени още допълнителна искова
молба и допълнителен отговор. Всички книжа са подадени от легитимирана страна, чрез
надлежно упълномощен проц.представител.
С определение от 23.08.2021г. съдът е обективиран доклада на спора ведно с
произнасяне по направените от страните доказателствени искания.
В съдебно заседание исковете се поддържат от ищеца чрез процесуалния му
представител.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковете.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно определението на съда по чл.374 ГПК, страните не спорят относно
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на процесното
МПС, причинило ПТП на 28.08.2020г., при което пострадала е ищцата ЕЛ. П. Б..
На първо място, при преценка допустимостта на иска съобразно специалните
изисквания при предявяване на застрахователната претенция пред съд, се констатира, че
исковата молба е предявена след сезиране на застрахователя по претенция от 27.10.2020г.
съгласно чл.498 вр.чл.380 от КЗ. Видно от приложеното и неоспорено искане на
пострадалото лице /л.17/, исковата молба е предявена след изтичане на срока за произнасяне
по претенцията. В искането до застрахователя, пострадалата е обективирала както искането
си за имуществени, така и за неимуществените вреди, което рефлектира върху
допустимостта на предявените кумулативно искове. Към искането е приложено и попълнено
от ищцата Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка ГО при
ПТП /на л.20 по делото/ от същата дата 27.10.2020г.
С писмо от 17.11.2020г. застрахователят е поискал от пострадалото лице представяне
на допълнителни писмени доказателства, а именно протокол за оглед, АТЕ, СМЕ и
протоколи за разпит на свидетели. В отговор на това писмо, пострадалата Е.Б. е депозирала
на 03.12.2020г. поисканите книжа както и допълнителни такива, описани в писмото на л.35
по делото, вкл. данни за НОХД №4832/2020г. на 23 състав на ВРС, по което е одобрено
споразумение с виновния за произшествието водач Г.Г.. С последващо писмо на
застрахователя от 19.01.2021г. /на л.75 по делото/ на пострадалото лице чрез неговия
пълномощник адв.Т. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение поради
недоказаност на претенцията.
Съгласно приложения протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 28.08.2020г.,
към посочената дата е реализирано ПТП между пешеходеца Е.Б. и МПС Форд Транзит с рег.
№********, собственост на Фьоникс Фарма ЕООД, управляван от водача Г. Г.. ПТП е
реализирано на кръстовището на ул.Цариброд и ул.Дунав.
Представени са по делото Епикриза на МБАЛ Св.Анна АД, Варна от 29.08.2020г., в
която са описани получените травматични увреди на ищцата при инцидента, а именно
2
травма в лява гривнена става, което наложило операция и съпровождащо лечение – лечение
на придружаващо заболяване, гипсова имобилизация, оперативно лечение, медикаментозно
лечение. Увреденото лице е изписано на 03.09.2020г. Съгласно амбулаторен лист от
04.09.2020г., налице е счупване на лява лъчева кост на типично място с поставяне на
метална остеосинтеза –плака и винтове. Предвидено е изваждане на конците от
оперативната рана на 14.09.2020г. и сваляне на гипса на 02.10.2020г. успоредно с приемане
на антибиотик и витамини. С нов амб.лист от 21.10.2020г. е констатирано нормално
протичане на оперативната рана с болезнен оток на лявата гривнена става с ограничени
движение и отслабен захват. По лекарска препоръка е извършена графия на гривнената
става на 21.10.2020г. /л.25/ Представен е талон за медицинско изделие ведно с фактура за
закупуването му, от която е видна стойността от 1500 лева. Представен е талон за заплатена
стационар в болницата за периода от 29.08.2020г. до 03.09.2020г. на стойност от 29 лева
както и касови бонове за закупени лекарства на стойност от 121.30 лева.
По делото е представен и амб.лист от22.01.2021г., съгласно който в резултат от
произшествието пострадалото лице е развило и друго заболяване /усложнение/, а именно
алгоневродистрофия –болест на Зудек, вкл. предложено освидетелстване от ТЕЛК. Със
следващ лист от февруари 2021г. е констатирано и увреждане на периферната нервна
система. /л.80 по делото/
Установява се наличието на валидна и действаща към датата на ПТП застраховка на
ГО за процесния автомобил, съгласно полица №BG03120000575728от 31.03.2020г. до
30.03.2021г.
Съгласно приложеното НОХД №4832/2020г. на ВРС се установява одобрено от съда
споразумение с протоколно определение от 30.11.2020г., с което водачът Г. Г. е признат за
виновен за това, че на 28.08.20г. при управление на л.а. Форд Транзит Кустом, на
ул.Цариброд, нарушил правилата на ЗДвП /чл.119 от закона/ и по непредпазливост
причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата лява
кост, обусловило трайно затруднение в движението на лявата ръка за период от около 2.5
месеца при обичаен оздравителен процес, извършено на пешеходна пътека.
От изслушаната по делото САТЕ /л.147/ се установява, че мястото на удара между
товарния автомобил Форд Транзит и пешеходеца е в зоната на пешеходната пътека както и
на разстояние от около 4м от стоп линията на пешеходната пътека; на 4 метра от десния
край на пътното платно за движение по ул.Цариброд. На изготвената мащабна скица е
отразено мястото на ПТП по т.3 от заключението. Причините за настъпване на процесното
ПТП според заключението са у водача на автомобила, който не е успял да осигури
предимство на преминаване на пешеходеца. От сблъсъка на кръстовището на ул.Цариброд и
ул.Дунав пешеходецът е паднал и получил увреждане на лявата ръка. Експертизата приема
именно описания в КП механизъм на настъпване на вредите при сблъсък между автомобила
и преминаващата на пешеходна пътека на ул.Цариброд Е.Б.. Вещото лице приема, че
настъпилите увреждания са в пряка връзка с ПТП – от прекия контакт на лявата ръка с
пътната настилка, поради което ръката е поела цялата тежест на тялото. При констатация, че
3
и двамата участници в инцидента са могли взаимно да се възприемат, водачът на
автомобила не е пропуснал пешеходката да премине както и не е извършил други действия
като напр.намаляване на скоростта на движение, заобикаляне и т.н. Вещото лице е отразило
в заключението, че ПТП е настъпило през светлата част на деня, на чист и ясен терен, без
данни за други движещи се автомобили успоредно със завиващия надясно процесен
автомобил. Зоната на процесното ПТП е била с налична хоризонтална и вертикална
маркировка. Процесното ПТП е било напълно предотвратимо според вещото лице при
навременна реакция на водача на МПС. Според вещото лице, от техническа гледна точка,
поведението на пешеходката е било съобразено с пътната обстановка, видимостта и
посоката на пресичане като липсват данни тя да е извършила някакви действия, с които да е
способствала ПТП. Преди сблъсъка, тя се е движила в посока отдясно наляво спрямо
посоката на движение на процесния автомобил. Пресичала е на обозначеното за това място
– на пешеходна пътека.
От изслушаната СМЕ /л.155 и сл. по делото/ се установява, че в резултат на ПТП
ищцата е получила счупване на лява лъчева кост, която травма отшумява след 2.5-3 месеца.
През това време е създала трайно затруднение в движението на ляв горен крайник.
Евентуално, би могло да се направи допълнителна хирургическа интервенция за премахване
на остеосинтезиращия материал. Според вещото лице, описаната травма е в резултат от удар
с или върху твърд тъп предмет. Счупването е, тъй като ударът най-вероятно е настъпил при
отворена длан на ръката. Според експерта, лечението е адекватно и навременно като по
време на изготвяне на заключението би могло да се препоръча болкоуспокояващи и
рехабилитация за поддържаща терапия. Тя е свързана както с полученото увреждане на
лявата гривнена кост, така и със съпровождащите увреждания на освидетелстваната, а
именно радикулопатия и увреждане на междупрешлени дискове. Наличните остеопоротични
промени забавят оздравителния процес. Според вещото лице, след увреждането са
констатирани прояви на болестта на Зудек, изразяващи се в болки в областта на
увреждането, вазомоторни нарушения, тръпнене, крехкост на костната тъкан и др. Не е
нарушена хватателната способност на ръката, но е налице ограничение в движението и
деформация, които налагат нова операция за изваждане на металния елемент. Останал е
белег от проведеното оперативно лечение. Следва да се проследява мястото на увреждането.
В съдебно заседание вещото лице С.М. сочи, че поради заварени хронични
заболявания - характерни за възрастта на ищцата артрозни промени, същите водят до
деформации на костната структура. Това изкривяване е симетрично на двете ръце, поради
което не се дължи на претърпяното ПТП. На инцидента се дължи в голяма степен
констатираната при ищцата от ортопед болест на Зудек, която е също характерна при
счупване на тази част от ръката. Тези обстоятелства действат комплексно при пострадалата
като забавят възстановителния процес. Освен това, според вещото лице се налага
допълнителна операция за отстраняване на импланта, която също крие неизвестни за общото
състояние на пострадалото лице. Вещото лице е констатирало и видим белег от вътрешната
страна на лявата ръка – на гривнена става и предмишница, около 7 см., който при повторна
4
операция би се уголемил. Посочените в медицинските документи лекарства според Д-р М.
са били необходими за съответната травма и лечението . Налице е ограничение в
движението на ставата без да се засяга хватателната способност. Според вещото лице
ограничението би могло да е до 60% като при добра рехабилитация ще се стигне до известно
подобряване, но не повече от 0.5%.
По делото е изслушана по искане на ищцата и психологическа експертиза /на л.182 и
сл. по делото/, от която се установява, че спомените от инцидента са още доминиращи в
съзнанието на св.Е.Б.. Отключената от събитието психотравма не е отшумяла и преработена
ефективно. Периодът след травмата и продължителното възстановяване е съпроводен с
дистрес – екзистенциални страхове за здравето и качеството на живот, усещане за
безпомощност и чувство на вина пред близките. Към момента на изготвяне на заключението
вещото лице констатира повишена ситуативна тревожност. Налице е отчетлив акцент върху
мисли за здравето. Налице са данни и за разстройство на съня. Препоръчителна е
психотерапия за преодоляване последиците от стресовата реакция. Не е наложителна
медикаментозна терапия.

Съдът коментира тези доказателства ведно с изслушаните свидетелски показания,
ценени при условията на чл.172 ГПК, доколкото са изслушани най-близките до ищцата лица
– съпругът и дъщеря . От същите се установява, че след инцидента ищцата останала в
болницата, в травматология за да бъде извършена операция на китката. Била депресирана и
изплашена. Била притеснена, че трябва в следващия ден да внесе 1500 лева за имплант. След
седем дни в болницата била изписана, но била със силни болки и не можела да се обслужва.
Съпругът правил всички домашни дейности вместо нея. Другата им дъщеря се върнала от
чужбина за да помага за майка си. За около 30 дни успели да вдигнат самочувствието ѝ. След
свалянето на гипса ръката била отточна и болезнена. Според св.Б., след това имало дълъг
период, в който съпругата му не можела да хваща нищо с ръката си. Ходила на процедури,
които подобрили нещата в известна степен, но въпреки това не можела да извършва
обичайните неща отпреди ПТП – не може да вдигне тенджера, не може да стисне нещо в
лявата си ръка. Това много и тежало. Излага, че след инцидента ищцата отслабнала с около
18-20 кг., не можела да спи спокойно. Наложило се свидетелят да спи до нея. Според него,
действията и в момента също за затруднени, не може да движи ръката си като преди, не
може да простре, не може да нареже нещо. Всичко това се извършва от свидетеля. Според
него ищцата заплатила сумата от 1500 лева както и престоя си в болницата. Дъщеря
изтеглила парите от своята банкова сметка за да плати дължимата сума за
остеосинтезиращия материал. Св.Н., дъщеря на пострадалото лице, също сочи, че майка
била силно стресирана след инцидента. Присъствала при изписването от болницата и се
грижила за нея непосредствено след това. Свидетелката останала в България до декември.
Наложило се да се грижат за пострадалата като за малко дете, тъй като тя не успявала да се
справи с обичайните дейности от ежедневието си. Трябвало да бъде обличана, събличана,
къпана, да се направи тоалета ѝ. Направила два курса с антибиотик, тъй като зарастването не
5
вървяло по план. Махали се конци, сменяли се превръзки. След свалянето на огромния гипс
била с оток на ръката. По време на физиотерапията получила много силни болки, което
наложило да спрат до 7 –та процедура. Според свидетелката, ищцата може да хваща, но не
може да стисне силно, не може да премести тежък предмет. Баща прави тези дейности
вместо пострадалата. Ръката също била деформирана. Не можела да спи на нея, усещала
болки при натиск. Според свидетелката, след сваляне на гипса се установило изтръпване в
цялата лява част от тялото. Било обяснено от лекар ортопед, че това е проява на болест на
Зудек, при което болката ирадира в цялата лява половина от тялото. Според свидетелите,
допреди инцидента Еленка била жизнена, активна и здрава, а сега непрекъснато се
притеснявала за здравето си, за ръката си, изпитвала болки и напрежение, страхувала се при
пресичане, не можела да отиде и да си напазари сама. Изпитвала притеснения при пресичане
и на светофар дори. Свидетелката споделя за направените имуществени разходи, свързани с
операцията като голяма част от тях изобщо не са предявени за плащане, тъй като не пазят
разходооправдателните документи. Свидетелката споделя също, че майка била ужасена от
предстоящата операция за изваждане на металното изделие от ръката. Тази бъдеща
интервенция видимо я притеснявала.
Въз основа на горната фактическа устаноновеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са искове от ЕЛ. П. Б., ЕГН **********, Варна, чрез адв.В.Т. от ВАК,
кумулативно съединени, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, ЕИК *********, София, за осъждане на
застрахователя да заплати на ищеца сумите: 1651.31 лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на 28.08.2020г., около 17.30 часа, в
гр.Варна, на пешеходна пътека на кръстовище между улиците Цариброд и ул.Дунав,
причинено от водача на л.а.Форд, модел Транзит Кустом с рег.№********, собственост на
Фьоникс Фарма ЕООД, управляван от Г.Г.Г., ЕГН ********** както и иск за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от същото ПТП, в размер на 35 000 лева,
ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 31.12.2020г. /датата, на
която изтича 15 дневния срок по чл.497 КЗ/, евентуално от 19.02.21г., когато е постановен
изричния отказ на застрахователя. Предявените преки обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр.чл.497 КЗ, са за заплащане от
застрахователя обезщетение за гражданската отговорност на деликвента, съответно за
понесените неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на
28.08.2019г.
Съдът е изложил мотиви във връзка с допустимостта на исковете съгласно чл.380 и
чл497 КЗ. От приложените по делото документи във връзка със застрахователната претенция
на ищцата се установява редовно сезиране на застрахователя с искане за обезщетение,
обхващащо както имуществени, така и неимуществени вреди, отказ на застрахователя да
изплати обезщетение както и предявяване на иска с изтичане на срока по чл.380 вр.чл.498 от
КЗ. И към настоящия момент не е налице изплащане изцяло или отчасти на обезщетение
6
съобразно претенцията на увреденото лице. Не са налице изключенията по чл.494 КЗ за
изключване от застрахователно покритие. Посоченото основание попада в обхвата на
застраховане по задължителна застраховка ГО съгласно чл.477 и чл.478 КЗ. Застрахователят
не оспорва наличието на покритие по застрахователната полица ГО, но оспорва механизма
на настъпване на произшествието, вината на застрахованото лице –деликвент, релевира
съпричиняване от страна на пешеходеца и най-после, оспорва размер на вредите –
имуществени и неимуществени като прекомерен.
Установява се наличие на валидно застрахователно правоотношение на гражданската
отговорност на водача на автомобила, причинил увреждането и покритие към датата на
ПТП.
По отношение механизма на ПТП, съдът намира, че от изслушаната Автотехническа
експертиза както и приложеното наказателно производство по НОХД №4832/2020г. на ВРС,
безспорно се установява начина на настъпване на увреждането - установява се, че ПТП е
настъпило при извършване на десен завой на автомобила на кръстовището на ул.Цариброд и
ул.Дунав, към ул.Дунав, когато същият удря пресичащата на пешеходна пътека Е.Б. –
пресичаща ул.Цариброд, посока ЖП гара. Ударът е настъпил на пешеходната пътека, след
хоризонтална стоп линия, когато при бутане на пешеходеца, той пада и тежестта на тялото
се поема от лявата ръка. Установява се безпротиворечиво, че пресичането на пътното платно
е осъществено на отреденото за това място – пешеходна пътека; при сухо и спокойно време
и в светлата част на денонощието. Не се установяват други обекти, които да препятстват
видимостта. Не се установява ищцата да се е движила или излязла по непредсказуем начин
на пешеходната пътека. Не се установява да са били налице някакви препятствия както за
нея, така и за водача на автомобила, взаимно да се възприемат. Освен това, в тази връзка
съдът е обвързан и от приетото от обективна страна в споразумението за прекратяване на
наказателното производство по НОХД №4832/2020г. на ВРС. Съгласно разпоредбата на
чл.383 от НПК, одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в
сила присъда като има задължителна сила за всички юридически и физически лица,
учреждения и длъжностни лица, а във връзка с гражданския процес задължителната сила на
присъдата се изразява в нейното установително действие по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието /чл.413 НПК/. Както е прието и в
решение № 53 на ОСНК на ВС, постановено по н.д.№41/1981г., което не е загубило сила,
поради аналогична уредба на силата на пресъдено нещо на присъдата по отменения НПК,
осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на
престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Поради това, настоящият
състав е обвързан от посочените в споразумението, одобрено от наказателния съд,
квалификации за нарушаване на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.25 от
ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
7
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Съгласно чл.119 ЗДвП, при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно
средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава
скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци. Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците. При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена с
пътна маркировка "пешеходна пътека" част, когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение
към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие“. Тъй като поведението на водача не е било съобразено с тези
изисквания на ЗДвП, то и същото е противоправно, обстоятелство, признато от обвиняемия
Г. в образуваното наказателно производство. Съгласно изслушаната САТЕ, вещото лице
също подчертава, че водачът е бил длъжен и е имал възможност да прецени положението на
пешеходеца като е могъл обективно да избегне удара. Въз основа на горното, съдът намира
за установен състава на чл.45 ЗЗД спрямо водача на автомобила, причинил ПТП, а при
наличие на застрахователно покритие, и отговорността на застрахователното дружество.
От събраните доказателства не се установява съпричиняване на вредоносните
последици от пешеходеца Е.Б.. Напротив, съобразно категоричните доказателства, същата е
пресичала на обозначеното за това място на пътното платно, на регулирано кръстовище като
не се установява да е предизвикала произшествието със свои действия или бездействия.
Релевантно е единствено обстоятелството, че пешеходецът е пресичал с нормална скорост
/неопровергано житейско предположение/ и при обективна възможност на водача на
автомобила да го възприеме. С оглед и на цитираната по –горе разпоредба на чл.119, ал.5 от
ЗДвП, съдът намира възражението на ответното дружество за съпричиняване съгласно чл.51,
ал.2 ЗЗД, за неоснователно. Поради наличие на настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка ГО, е налице основание за ангажиране
отговорността на застрахователя.
С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на
чл.429 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл.45 ЗЗД – имуществени и неимуществени както и посочените в чл.493 КЗ.
Поради това и двата съединени за общо разглеждане иска за вреди от ПТП намират
основание в предявения пряк иск по чл.432 КЗ.
Съдът намира за основателен предявения иск за имуществени вреди до установения и
претендиран размер от 1651.31 лева. Сумата е формирана от сторените от ищцата разходи
за закупуване на остеосинтезиращия материал в размер на 1500 лева както и сторените
8
други медицински разходи – за закупуване на медикаменти и за проведени изследвания във
връзка с претърпените вреди. Данни за необходимостта от тези разходи и тяхната
относимост се съдържат и в изслушаната медицинска експертиза, която съдът кредитира
изцяло, неоспорена в тази част, а в същата насока са и изслушаните свидетелски показания
и представени и неоспорени писмени доказателства.
По отношение на неимуществените вреди: При определяне размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните
доказателства и да определи по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението по чл.432
КЗ като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Съдът съобразява, че свързаните с увреждането болки,
страдания и негативни нематериални последици в житейски аспект, обикновено не се
ограничават само до преките последици от инцидента, а продължават и след това като могат
и да се влошат. В тази връзка съдът оценява състоянието на конкретния пострадал, който
към датата на ПТП е над 70 години /75/, чието състояние допълнително се влошава от
заварени артрозни промени и съпътстващи заболявания. В резултат от ПТП е възникнало и
свързано с увреждането ново заболяване – болест на Зудек. Налице е ограничение в
движението на лявата ръка в областта на китката, въпреки липсата на нарушена хватателна
възможност. Налице е видим белег и деформация на ръката. Според СМЕ, предстояща е
нова оперативна интервенция за изваждане на остеосинтезиращия материал от лявата
гривнена става, което е свързано с нови негативни преживявания и рискове с оглед
възрастта на пострадалата. За да определи възможно най-адекватен размер на обезщета
съдът преценява както преживените непосредствено от инцидента болки, страдания, шок и
неудобства, вкл. оперативна намеса и имобилизация на ръката, така и тези, които
неминуемо следват във времето с оглед забавяне и дори невъзможност за пълно излекуване.
При съвкупен анализ на експертизите /СМЕ и СПЕ/ както и свидетелските показания, се
установява, че е налице невъзстановени от инцидента физически и психически последици
върху здравето на ищцата, които няма да бъдат превъзмогнати във времето. Същите влияят
и на начина на живот, обслужване и съжителстване на ищцата като ограничават
възможността да се справя сама с ежедневните си нужди, предопределят необходимост от
чужда помощ. Претърпените травми водят и до нарушаване на емоционалната сфера на
живот като задълбочават чувството на безпомощност, несигурност и страх за живота и
здравето на ищцата. От друга страна се установява, макар и не водещо, негативно отражение
на ПТП върху психиката на пострадалата, в който смисъл е и изслушаната психологическа
експертиза. Съгласно същата травмата не е в достатъчна степен преработена и излекувана.
Поради изложеното и предвид необходимостта съдът да търси максимално точно пресичане
на интереса от претърпяната неимуществена вреда и паричната компенсация за
удовлетворяване, в контекста на обществената нагласа за справедливост, реципрочност и
еквивалентност, искът следва да бъде уважен до размера от 18 000 лева. За разликата
същият се явява неоснователен, в прекомерно завишен размер.
Предвид уважаване на иска за неимуществени и имуществени вреди, основателен се
9
явява и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на законната. Същата се претендира за
периода 31.12.2020г. до изплащане на задължението или евентуално, считано от 19.01.2021г.
Първата дата е обвързана от подаване на заявлението за обезщетяване и изтичане на срока
от 15 работни дни, а втората дата е постановеният изричен отказ от застрахователя.
От данните по делото е видно, че застрахователната претенция е входирана пред
ответника на 27.10.2020г. като с писмо от 17.11.2020г. застрахователят е поискал
допълнителни доказателства, представени му от пострадалия с писмо от 03.12.2020г. С
писмо от 19.01.2021г. /на л.75 по делото/ застрахователят е отказал заплащане на
обезщетение за всички претендирани вреди – както имуществени, така и неимуществени.
Установява се изпълнение на дадените от застрахователя указания с представяне на всички
необходими документи за установяване размера на вредите и обезщетението. Съдът отчита,
че споразумението за прекратяване на наказателното производство и одобряване на
постигнатото между страните споразумение е постановено на 30.11.2020г., т.е. именно към
момента на изпълнение от пострадалото лице на дадените указания за представяне на
допълнителни доказателства. Към този момент –началото на м.декември 2020г.
застрахователят е разполагал с всички съществени доказателства за определяне на
обезщетение на увреденото лице. Поради това, не са налице основания за забавата на
застрахователя извън срока по чл.497, т.1 КЗ и обезщетението в размер на законната лихва
следва да се дължи, считано от 31.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Въз основа на тези изводи, между страните следва да бъдат разпределени сторените
по делото разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Тъй като ищецът е освободен от
държавни такси и разноски съгласно чл.83, т.4 ГПК, то не е правил такива по делото. На
пълномощника му се дължи възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
установените реално извършени разходи до размера от 1926 лева, от които 1580 по иска за
неимуществени вреди и 1651.31 лева – по иска за имуществени вреди. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, на основание
чл.78, ал.5 ГПК вр.чл.7, ал.2 Наредба №1/2004г. за МРАВ. Възнаграждението по иска за
неим.вреди следва да бъде присъдено съразмерно на уважената част от иска за сумата от
18 000 лева. За разликата се следват разноски на насрещната страна на основание чл.78, ал.3
ГПК от предявения в списъка по чл.80 ГПК размер от 600 лева. Претендираните от ищеца
разноски за адв.възнаграждение напълно съответстват на предвидените в Наредба №1/2004г.
минимални размери.
Върху уважения размер застрахователят следва да заплати и дължимата за
производството държавна такса в размер: 720 лева по иска за неим.вреди и 66.05 лева по
иска за имуществени вреди както и заплатените от бюджета на съда разноски в размер на
450 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕЛ. П. Б., ЕГН
**********, Варна, сумите, както следва: 1651.31 лева, представляващи обезщетение за
понесените от ищцата имуществените вреди, претърпени в резултат от ПТП на 28.08.2020г.,
около 17.30 часа, в гр.Варна, на пешеходна пътека на кръстовището на ул.Цариброд и
ул.Дунав, причинено от водача на л.а.Форд, модел Транзит Кустом с рег.№********,
собственост на Фьоникс Фарма ЕООД, управляван от Г.Г.Г., ЕГН ********** както сумата
от 18 000 лева, обезщетение за понесените от същото ПТП неимуществени вреди – болки и
страдания, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 31.12.2020г.
/датата, на която изтича 15 дневния срок по чл.497 КЗ/, до окончателното изплащане на
задължението на застрахователя, на основание чл.432 вр.чл.497 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛ. П. Б., ЕГН **********, Варна срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП АД, ЕИК *********, София, иск за разликата над 18 000 лева до претендираните
35 000 лева, ведно със законните лихви върху сумата, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 28.08.2020г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, ЕИК *********, София, да заплати по сметка на ВОС
сторените разноски в размер на 450 лева /изплатени от бюджета на съда/ както и дължимите
върху уважената част на двата иска държавни такси, съответно 720 лева по иска за
неим.вреди и 66.05 лева по иска за имуществени вреди, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕЛ. П. Б., ЕГН
**********, Варна, сторените в производството разноски за адв.възнаграждение съобразно
уважената част от иска в размер на 812.60 лева по иска за неим.вреди както и сумата 346
лева – по иска за им.вреди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛ. П. Б., ЕГН **********, Варна, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП АД, ЕИК *********, София, сторените по делото разноски до размера от 291.43 лева,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис от
същото на страните с ВЖ пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11