РЕШЕНИЕ

 

№521/27.10.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова..………………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………………..като разгледа докладваното от   съдия Байнова   Адм. дело №376 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл.76 ал.5 от Закона за здравното осигуряване  (ЗЗО) вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „МБАЛ – Хасково“ АД  - ***, подадена чрез Д-р Г.Н.Г. – Изпълнителен директор , срещу Заповед за налагане на санкции №РД-08-222/24.03.2021г.  на Директора на РЗОК-Хасково, в частта й по т. 1, т.2, т.3, т.5, т.6 и т.11.

            Жалбоподателят счита, че заповедта в обжалваната й част е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила , в противоречие с материалния закон и неговата цел. 

По отношение на т.1 от заповедта излага съображения, че не е уточнено заболяването от Приложение №11 към НРД, за което не е следвало да се събира потребителска такса, както и че е неясно кой НРД се визира. Твърди, че е налице съществено противоречие между правното основание за налагане на санкция и изложените в заповедта мотиви. Счита за недоказани твърденията за повторност на нарушението при осъществяване на болнична медицинска помощ по КП /клинична пътека/ №26 като в тази връзка твърди, че в двете заповеди, на които се позовава административния орган не са описани нарушения на лечебното заведение /ЛЗ/ по КП №26, които биха могли да се считат за идентични с тези по т.1 от оспорената заповед, още повече при неяснота какво точно е нарушението по т.1 от същата.

По отношение на наложената по т.2 от заповедта санкция жалбоподателят оспорва размера на наложената такава. Сочи, че при определянето й не е отчетено извършването, съотв. наличието на ЕКГ на пациента при постъпването му в ЛЗ. Счита, че не са изложени мотиви за налагане на санкция в размер двукратно по-голям от минималния като същият е определен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 от АПК.

По отношение на наложената по т.3 от заповедта санкция жалбоподателят оспорва констатацията, че ЛЗ е нарушило изискванията за пълно и правилно документиране на хоспитализациятана пациента като твърди, че протоколът от ехокардиографията, ведно с апаратната снимка от проведеното изследване – неразделна част от същия, съдържа необходимите реквизити, а КП №26 е изпълнена изцяло. Счита за недоказани твърденията за повторност на нарушението при осъществяване на болнична медицинска помощ по КП №26. Твърди, че в заповедта, на която се позовава административния орган не са описани нарушения на ЛЗ по КП №26, които биха могли да се считат за такива от същия вид като описаното в т.3 от оспорената заповед.

По отношение на наложената по т.5 от заповедта санкция жалбоподателят твърди, че на стр.1 от ИЗ /история на заболяването/ е отбелязан номерът на болничния лист. Сочи, че доколкото в случая пациентът е насочен за определен период към санаторно лечение, направлението за хоспитализация, ведно с цялото ИЗ следва да представено в ЛЗ за санаторно лечение. Твърди, че посочените като нарушени разпоредби на чл.380 и чл.385, ал.1 от НРД не са достатъчни да обосноват задължението на ЛЗ да опише в направлението за хоспитализация издадения болничен лист. Излага съображения, че с болничният лист се уреждат правоотношения в областта на общественото осигуряване и трудовия процес , които не са свързани извършеното лечение и необходимостта от преценка адекватността на действието на лекарите в ЛЗ. Счита за недоказани твърденията за повторност на нарушението при осъществяване на болнична медицинска помощ по КП №28. Твърди, че в заповедта, на която се позовава административния орган не са описани нарушения на ЛЗ по КП №28, които биха могли да се считат за такива от същия вид като това по т.5 от оспорената заповед, извършени от лекари от ЛЗ.

По отношение на т.6 от заповедта жалбоподателят оспорва констатацията, че ЛЗ е нарушило изискванията за пълно и правилно документиране на хоспитализацията на пациента като твърди, че протоколът от ехокардиографията, ведно с апаратната снимка /2бр./ от проведеното изследване – неразделна част от същия, съдържа необходимите реквизити, а КП №28 е изпълнена изцяло.

По отношение на наложената по т.11 от заповедта санкция жалбоподателят оспорва размера на наложената такава. Счита, че заповедта в тази й част е немотивирана като размерът на санкцията е определен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 от АПК. Счита за недоказани твърденията за повторност на нарушението при осъществяване на болнична медицинска помощ по КП №218. В тази връзка сочи, че в заповедите, на които се позовава административния орган не са описани нарушения на ЛЗ по КП №218, които биха могли да се считат за такива от същия вид като това по т.11 от оспорената заповед, извършени от лекари от ЛЗ.

По изложените съображения жалбоподателят моли да се отмени заповедта в оспорените й части.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

            Ответникът -  Директорът на РЗОК-Хасково чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна  по подробно  изложени съображения.

            Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите  на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и в това си качество е сключил с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договор № 260478/26.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури /АПр/ с НЗОК и за извършване на клинични процедури /КПр/ с НЗОК.

Обжалва се Заповед №РД-08-222/24.03.2021г.  на Директора на РЗОК-Хасково, в частта й по т. 1, т.2, т.3, т.5, т.6 и т.11 , с която на основание чл.74 ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл.422 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022г. (НРД 2020-2022) във връзка с извършена тематична проверка по изпълнението на индивидуален договор №260478/2020г. за оказване на болнична помощ по КП, извършване на АПр и извършване на КПр, на „МБАЛ – Хасково“ АД  - гр.Хасково, представлявано от Д-р Г.Н.Г., са наложени следните санкции :

По т.1 – финансова неустойка в размер 1х800 лева на основание чл.414, ал.4 от НРД за МД 2020-2022

По т.2 – финансова неустойка в размер 1х400 лева на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД 2020-2022

По т.3 – финансова неустойка в размер 1х400 лева на основание чл.416, ал.4 от НРД за МД 2020-2022

По т.5  - финансова неустойка  в размер 1х400 лева на основание чл.416, ал.4 от НРД за МД 2020-2022

По т.6 – финансова неустойка в размер 1х400 лева на основание чл.416, ал.4 от НРД за МД 2020-2022

По т.11 – финансова неустойка в размер 1х800 лева на основание чл.414, ал.4 от НРД за МД 2020-2022.

Заповедта е издадена въз основа на  Протокол №РД-13-161/05.03.2021г. за извършена от 23.02.2021г. до 05.03.2021г. тематична проверка, наредена със Заповед №РД-08-124/22.02.2021г. на Директора на НЗОК. Видно от заповедта, проверката е извършена със задача: контрол на дейността на ЛЗ за БМП за периода м.10.2020г. – м.01.2021г., във връзка с  чл.361 от НРД 2020-2022г.

            Съгласно констатациите по протокола е установено  следното :

По т.1: При ИЗ №15746/2020г. с болничен престой на пациента от 12.10.2020г. до 14.10.2020г. е констатирано, че е приложена фактура от 14.10.2020г. за платена потребителска такса за 3 дни болничен престой на обща стойност 17.80лв /3 х 5.80лв/, броят на пролежаните леглодни е 2, при което е надвзета потребителска такса за един ден в размер на 5.80 лв. Така констатираното е прието за нарушение на изискванията на чл.277, ал.3 и чл.284 от НРД 2020-2022 вр. чл. 37, ал.1 и чл.55 ал.2, т.3 от ЗЗО. Посочено е, че нарушението е извършено при дехоспитализацията на пациента на 14.10.2020г. в МБАЛ-Хасково АД, гр.Хасково.

По т.2: При ИЗ № 15463/2020г. е констатирано неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм /ДЛА/ на КП 26 относно изискването ЕКГ да се извършва до 60-тата минута от началото на хоспитализацията, като задължителното изследване , приложено в ИЗ е осъществено в 14.15ч. – четири часа след приемането на ЗОЛ. Така констатираното е прието за нарушение на изискванията на чл.280 и чл.292 от НРД 2020-2022 вр. чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО, извършено при хоспитализацията на пациента на 07.10.2020г.

По т.3: При ИЗ №18131/2020 с болничен престой на пациента от 02.12.2020г. до 09.12.2020г. е констатирано, че приложеният протокол от извършена ЕКГ не съдържа изискуемите реквизити – не е отразен час на извършване на изследването и липсва подпис на д-р А.Г. – лекар със специалност по кардиология, притежаващ сертификат за експертно ниво по ехокардиография. Така констатираното е прието за нарушение на изискванията на чл.295, т.8 от НРД 2020-2022 вр. чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, извършено на 02.12.2020г.

По т.5 : При ИЗ №16958/2020 с болничен престой на пациента от 05.11.2020г. до 08.11.2020г. е констатирано, че в „Направлението за хоспитализация /лечение по амбулаторни процедури“ не е отбелязан издаденият болничен лист. Така констатираното е прието за нарушение на изискванията на чл.380 и чл.385 от НРД 2020 вр. чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, извършено на 08.11.2020г.

По т.6: При ИЗ №16480/2020г.  с болничен престой на пациента от 26.10.2020г. до 29.10.2020г. е констатирано, че приложеният в ИЗ протокол от извършена ЕКГ не съдържа изискуемите реквизити – име на пациента, час на извършване на изследването и подпис на д-р А.Г. – лекар със специалност по кардиология, притежаващ сертификат за експертно ниво по ехокардиография. Така констатираното е прието за нарушение на изискванията на чл.295, т.8 от НРД 2020-2022 вр. чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, извършено на 26.12.2020г.

По т.11: При ИЗ №14802/2020 с болничен престой на пациента от 25.09.2020г. до 05.10.2020г.  е констатирано, че в ИЗ и Епикризата са отразени придружаващи заболявания на пациента „Болест на Паркинсон“ и „Артериална хипертония“ като нито едно от тях не е отразено в „Направлението за хоспитализация /лечение по амбулаторни процедури“ при дехоспитализацията. Установено е също, че пациентът неправомерно е заплатил потребителска такса съгласно приложената в ИЗ фактура в размер на 58.00 лв за 10 дни болничен престой, доколкото придружаващото заболяване „Болест на Паркинсон“ с код по МКБ - G20 попада в Приложение №11 – „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от заплащане на потребителска такса по чл.37, ал.1 от ЗЗО. Прието е, че са нарушени изискванията на чл.380 и чл.385, ал.1, както и на чл.277, ал.4  от НРД 2020 – 2022 вр. чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗО, като нарушението е извършено по време на болничния престой в периода от 25.09.2020г. до 05.10.2020г.

Екземпляр от протокола е връчен срещу подпис на представляващия ЛЗ на 16.03.2021г.

Към протокола са приложени заверени копия от коментираните в същия ИЗ, както и други документи, касаещи констатираните нарушения.

Констатациите по протокола, както и посочените за нарушени разпоредби са възпроизведени по идентичен начин в оспорената заповед като наред с това са изложени и мотиви за налагане на санкция.

Оспорената заповед е връчена на представляващия ЛЗ на 25.03.2021г. , видно от разписката към нея.  Жалбата срещу нея е депозирана чрез административния орган на 08.04.2021г., видно от поставения входящ номер.

            По делото са представени Договор №260478/26.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК;  Заповед за налагане на санкции №РД-08-348/17.07.2020г. и Заповед за налагане на санкции №РД-08-767/23.11.2020г.

По делото се събраха и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля д-р А.Г.Г., завеждащ кардиологично отделение в „МБАЛ – Хасково“АД.

Свидетелят сочи, че притежава сертификат за експертно ниво по ехокардиография. Заявява, че една от първите дейности, която се осъществява при постъпване на пациент в кардиологично отделение по дадена КП е т.нар. ехокардиография /ЕКГ/ като същата се извършва от оторизиран лекар, който е дежурен или работещ в отделението. Посочва, че ЕКГ е снимка, изображение на това, което е видяно от провеждащия изследването и която апаратна снимка задължително се разчита от кардиолог. Обяснява, че разчитането е протокол, отразяващ видяното от изследващия, а снимката документира видяното в един отрязък от време като онлайн изследването може да трае 10-15 минути. Тъй като изследването не може да бъде дадено онлайн на диск , а не се и изисква от здравната каса, се прилага снимка, на която са отразени в горния десен ъгъл месец, ден, година, час, минута, секунда, които реквизити задължително ги има. Снимката задължително е неразделна част от протокола, макар да не отразява целия отрязък от време, като последното е и невъзможно, а протокол без снимка не може да съществува. Изписването на ден, месец, година, час, минута, секунда е заложено в апаратурата.

След предявяване на протокола от ЕКГ към ИЗ 18131/2020г. /л.55/, свидетелят посочва, че върху печата в долния десен ъгъл е неговият подпис т.е. е разчел ЕКГ. Заявява, че на гърба е снимката, на която в горния десен ъгъл са посочени час, минута, секунда, година, месец и дата, и това е апаратната снимка, която разчита с протокола и се подписва. На първа страница на протокола, горе в ляво е посочено името на пациента. Там се посочва и номера на ИЗ.

След предявяване на протокола от ЕКГ към ИЗ 16480/2020г. /л.45/, свидетелят посочва, че в долния десен ъгъл е неговият подпис, а горе е изписан номерът на ИЗ  - 16480, както и името на пациента – С.. На гърба на л.45 е апаратната снимка, отразени са час, минута, секунда, година, месец и дата горе в дясно. Изписаното под снимката „СИТ 3 “ означава „Сектор интензивна терапия“, а цифрата 3 е номерът на леглото на пациента в интензивния сектор на кардиологичното отделение. Свидетелят заявява че протоколът от ЕКГ, който върви заедно със снимката, е неразделна част от ИЗ. В ИЗ , на титулната страница са посочени трите имена  и всички данни за пациента, което изискване е задължително и се спазва за всички пациенти. Самата ИЗ съдържа всички изследвания, направени по време на лечението на пациента.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

            Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.74, ал.5 от ЗЗО и е обективирана в писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването й.   

Не се установява при издаването й да са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта е издадена след проверка, извършена в съответствие с изискванията на чл.72, ал.2 от ЗЗО от длъжностни лица – служители на РЗОК, определени със заповед на директора на РЗОК-Хасково, като тя е приключила в определения със заповедта срок. За установените нарушения е съставен протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, който е връчен на проверяваното ЛЗ. В предвидения в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО 7-дневен срок последното не е се е възползвало от правото си да подаде писмено възражение по направените констатации, поради което е пристъпено към издаване на заповед за налагане на санкции в съответствие с разписаното в чл.75, ал.4 от ЗЗО.

            При преценка относно съответствието на заповедта в оспорените й части с материалния закон, съдът намира следното:

По т.1 от оспорената заповед:

            Според записаното в констативната част на заповедта и посочените за неспазени разпоредби, нарушението по т.1 се изразява в надвнасяне на потребителска такса в размер на 5.80 лв като вместо пролежаните 2 дни от болничния престой на пациента, са таксувани 3 такива, с което не са спазени изискванията на чл.277, ал.3 и чл.284 от НРД 2020-2022 вр. чл.37, ал.1 и чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО. Същевременно, в мотивите към т.1 е посочено, че не е изпълнено задължението  да не се събира потребителска такса от лица със заболявания, попадащи в Приложение №11 към НРД, като е необходимо да се отбележи, че подобна констатация по отношение на ИЗ №15746/2020г. не е отразена в протокола от проверката. При така записаното не става ясно за кое от двете нарушения се налага санкцията.

Наред с горното, санкцията „финансова неустойка“ е наложена на основание чл.414, ал.3 от НРД 2020-2022 т.е. за повторно нарушение. При неяснотата обаче кое от двете, визирани в т.1 от заповедта нарушения се санкционира, не може да се прецени налице ли е  „повторност“ по смисъла на  пар.1 т.3 от ДР на НРД.  

Предвид изложеното, оспорената заповед в частта й по т.1 следва да се отмени като незаконосъобразна.

По т.2 от оспорената заповед:

Нарушението, описано в т.2 от заповедта не се оспорва от жалбоподателя, а същевременно извършването му се потвърждава от приложените към ИЗ № 15463/2020г. документи. Оспорва се единствено размера на наложената за същото санкция. Видно от посоченото в заповедта, санкцията за това нарушение е наложена на основание чл.414, ал.3 от НРД 2020-2022. Съгласно тази разпоредба , когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2 , т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД , управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.

В случая е наложена санкция от 400 лв. без да е обосновано защо е определен именно такъв размер на същата. Съображения в тази насока се излагат едва в съдебно заседание, което е недопустимо. Административният орган изрично е възприел, че нарушението е първо за ЛЗ, поради което отчитайки това обстоятелство, съдът счита, че  санкция в минималния размер по чл.414, ал.3 от НРД 2020-2022 би била съответна на тежестта му. В тази връзка заповедта в частта й по т.2 следва да се измени, като наложената финансова неустойка следва да се намали на 200 лв.

По т.3 от оспорената заповед:

Според записаното в констативната част на заповедта и посочените за неспазени разпоредби, нарушението по т.3 е свързано с ИЗ №18131/2020г. и се изразява в неизпълнение на нормативно и договорно задължение за правилно и пълно документиране на хоспитализацията на пациента , а именно липса на изискуеми реквизити в протокола от извършената на пациентката ЕКГ – неотразен час на извършване на изследването и липса на подпис на д-р А.Г. , лекар със специалност по кардиология, притежаващ сертификат за експертно ниво по ехокардиография. Това нарушение не се потвърждава от събраните по делото доказателства.

Съгласно диагностично-лечебния алгоритъм по КП №26, до 60-та минута от хоспитализацията се извършва ЕГК. Според въведените изисквания за изпълнение на клиничната пътека /КП №26 / , протоколът от извършеното ехокардиографско изследване се подписва от специалист по кардиология/ревмокардиология, с квалификация в областта на ехокардиографията, притежаващ свидетелство за професионална квалификация по ехокардиография като остава неразделна част от ИЗ и подлежи на проверка от контролните органи на НЗОК. В случая ЕКГ е извършена, видно от приложената към ИЗ Ехокардиограхия, ведно с апаратна снимка, като на самата снимка са отразени дата и час на извършеното изследване. Освен това, апаратната снимка е разчетена, видно от попълнените параметри в т.нар. протокол от ЕКГ /л.55/, като в долния десен ъгъл на същия са положени правоъгълен печат „А.Г. лекар“ и подпис. От показанията на разпитания по делото свидетел Д-р Г., за когото  не е спорно, че е лекар със специалност по кардиология, притежаващ сертификат за експертно ниво по ехокардиография и след предявяване на т.нар. протокол от ЕКГ, се установява, че положеният подпис в долния десен ъгъл , върху печата е негов. При така установеното, няма как да се приеме, че необходимата документация не съдържа изискуемите реквизити, респ. не е налице нарушението, описано в т.3 от заповедта, а още по-малко – повторно такова.

Предвид горното,  заповедта в тази й част следва да се отмени като издадена в несъответствие с материалния закон.

По т.5 от оспорената заповед:

Според записаното в констативната част на заповедта и посочените за неспазени разпоредби, нарушението по т.5 е свързано с ИЗ №16958/2020г. и се изразява в неотбелязване на издадения болничен лист на пациента в „Направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“.

Според въведените изисквания за изпълнение на клиничната пътека /в случая КП №28 /, „Направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ , наред с ИЗ и епикризата /при изписване/, е документ, отразяващ хоспитализацията на пациента, съотв. изписването/превеждането към друго лечебно заведение.

„Направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ е първичен медицински документ съгласно чл. 218, ал.1 т.12 от НРД 2020-2022 , утвърден съгласно Приложение №2 към същия НРД . Видно Указанията за попълването му, в частта “Преминал през лечебното заведение пациент” , графа „болничен лист № и брой дни“ , се въвежда номерът на болничния лист, издаден на пациента при изписването му (ако има издаден такъв); вписва се броят на дните, за които се издава болничен лист; ако броят дни е едноцифрено или двуцифрено число, отпред се добавят “0”. В случая  тази графа не е попълнена, поради което правилно е прието, че липсва реквизит в  изискуемата документация относно хоспитализирането, респ. налице е нарушение по смисъла на чл.380 и чл.385, ал.1 от НРД 2020-2022 вр. чл.55, ал.2 т.5 от ЗЗО. Този извод не се променя от факта, че номерът на болничния лист е посочен в ИЗ, доколкото същото е различен документ от „Направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“. Без значение според съда е и обстоятелството, че предвид предписаното санаториално лечение, направлението за хоспитализация, ведно с цялото ИЗ следва да бъде предадено в ЛЗ за санаторно лечение. Последното не отменя изискването номерът на болничния лист да се попълни в направлението за хоспитализация, още повече, че в случая, видно от попълненото в ИЗ , в графата „След изписването болният е насочен за лечение:…“ ,   пациентът е насочен за санаториално лечение, непосредствено от болничното такова като дните за санаториално лечение са включени в периода, за който е издаден болничния лист. По аргумент от разпоредбата на чл.35, ал.3 от НМЕ, този болничен лист се издава от ЛКК на болничното заведение, което е изпратило пациента за санаторно лечение. В случая няма спор, че такъв болничен лист е издаден и няма основание същият да не бъде вписан в направлението за хоспитализация.

Правилно е прието, че нарушението по т.5 от заповедта е извършено повторно. Видно от приложената Заповед за налагане на санкции №РД-08-767/23.11.2020г., в т.5 от същата е установено нарушение по чл.385, ал.1 от НРД 2020-2022 вр. чл.55, ал.2 т.5 от ЗЗО. Действително, то касае непопълнени реквизити от „Направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“, които са различни от непопълнените в процесното такова, но следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.385, ал.1 от НРД не прави подобно разграничение. Касае се за един и същ първичен медицински документ, който не е попълнен съгласно реквизитите по Приложение №2 към НРД 2020-2022. В тази връзка е без значение, че предходното нарушение е свързано с друга клинична пътека.

Предвид горното, правилно нарушението е санкционирано по реда на чл.416, ал.4 от НРД като наложената финансова неустойка е в минималния, предвиден в нормата размер.

По изложените съображения, заповедта в тази й обжалвана част е съответна на материалния закон.

По т.6 от оспорената заповед:

Според записаното в констативната част на заповедта и посочените за неспазени разпоредби, нарушението по т.6 е свързано с ИЗ №16480/2020г. и се изразява в неизпълнение на нормативно и договорно задължение за правилно и пълно документиране на хоспитализацията на пациента , а именно липса на изискуеми реквизити в протокола от извършената на пациентката ЕКГ – име на пациента, неотразен час на извършване на изследването и липса на подпис на д-р А.Г. , лекар със специалност по кардиология, притежаващ сертификат за експертно ниво по ехокардиография.

Това нарушение не се потвърждава от събраните по делото доказателства и заповедта в тази й част следва да се отмени като несъответна на материалния закон. Съображенията в тази насока са идентични на изложените относно нарушението по т.3 от оспорената заповед.

По т.11 от оспорената заповед:

Според записаното в констативната част на заповедта и посочените за неспазени разпоредби, нарушението по т.11 е свързано с ИЗ №14802/2020г. и се изразява в неправомерно събиране на потребителска такса, заплатена от пациента  съгласно приложената в ИЗ фактура в размер на 58.00 лв за 10 дни болничен престой, доколкото придружаващото заболяване „Болест на Паркинсон“ с код по МКБ - G20 попада в Приложение №11 – „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от заплащане на потребителска такса по чл.37, ал.1 от ЗЗО.

Нарушението, описано в т.11 от заповедта не се оспорва от жалбоподателя, а същевременно извършването му се потвърждава от приложените към ИЗ № 15463/2020г. документи. Оспорва се единствено размера на наложената за същото санкция като немотивиран, а наред с това се претендира, че не е доказано нарушението да е  повторно. 

Видно от посоченото в заповедта, санкцията за това нарушение е наложена на основание чл.414, ал.4 от НРД 2020-2022 – за повторно нарушение по ал.3, а ал.3 предвижда санкциониране при нарушаване условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2 , т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД.

В случая повторността на нарушението е обоснована с извършени предходни такива, санкционирани със Заповед за налагане на санкции №РД-08-348/17.07.2020г. и Заповед за налагане на санкции №РД-08-767/23.11.2020г. След запознаване със съдържанието на тези две заповеди, съдът не установи от оспорващото ЛЗ да е извършено нарушение от същия вид. В заповедта от 17.07.2020г. не е констатирано нарушение от вида на коментираното, а в заповедта от 23.11.2020г. , по т.5 е констатирано и съответно санкционирано нарушение, изразяващо се в надвезта потребителска такса за един ден болничен престой без да е налице пролежан леглоден. Надвземането на потребителска такса означава, че такава е дължима, но е събрана в по-голям размер спрямо пролежаните леглодни. Това нарушение е различно от визираното по т.11 от процесната заповед, което се изразява в събиране на потребителска такса, която по принцип е недължима. 

Предвид горното, основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че твърдението за повторност на нарушението по т.11 от заповедта е недоказано. В тази връзка неправилно финансовата неустойка за коментираното нарушение е определена на основание чл.414, ал.4 от НРД 2020-2022, поради което заповедта в тази част не съответства на материалния закон.  

        По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед в частта ѝ по т.1, т.3, т.6 и т.11 е незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.4  от АПК и следва да се отмени в тези ѝ части.

В част относно наложената по т.2 финансова неустойка, оспорената заповед следва да се измени, като размерът на санкцията следва да се намали на минималния такъв по чл.414, ал.3 от НРД 2020-2022.

В частта й по т.5, оспорената заповед съответства на изискванията за законосъобразност, поради което жалбата в тази ѝ част е неоснователна и следва да се отхвърли. 

            Водим от горното и на основание чл.171 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-08-222/24.03.2021г.  на Директора на РЗОК-Хасково, в частта й относно наложените санкции по т.1, т.3, т.6 и т.11 от същата.

ИЗМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-08-222/24.03.2021г.  на Директора на РЗОК-Хасково, в частта й относно наложената санкция по т.2 от същата като намалява размера на финансовата неустойка от 400 лв на 200 лв.  

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МБАЛ – Хасково“ АД - ***, подадена чрез Д-р Г.Н.Г. – Изпълнителен директор , срещу Заповед за налагане на санкции №РД-08-222/24.03.2021г. на Директора на РЗОК-Хасково, в частта й относно наложената санкция по т.5 от същата.    

Решението подлежи на обжалване  пред Върховниия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                   

                                                                                         Съдия: