МОТИВИ към решение № 260001 / 11.02.2021 г., постановено по АНД № 13 / 2021 г. на Районен съд КОТЕЛ
Срещу
М.И.М. е повдигнато обвинение, затова че на 18.08.2019г. по ул. Стойчо Божилчев
в село Мокрен, община Котел, при управление на МПС – лек автомобил „Хонда сивик“
с рег. № У5196АХ, собственост на Ф.С. Б., нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно : чл.20, ал.1 от ЗДП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, чл.20, ал.2 от ЗДП
„Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на П. Х. В.
от село Мокрен, изразяващи се във фрактура на лявата бедрена кост, наложила
оперативно лечение, самостоятелно и съвкупно с фрактурата на тазовите кости
вляво – срамна и седалищна, което е довело до трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник, и фрактура на таза – лявата срамна и седалищната кост,
неналагащи оперативно лечение, самостоятелно и съвкупно с фрактурата на лявата
бедрена кост, което довело до трайно затруднение на движението на левия долен
крайник, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2 вр. чл.342, ал.1 вр. чл.129 от НК вр.
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП.
В съдебно заседание представителят на РП Сливен поддържа
предложението. Моли обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение и да му бъде наложено наказание административно наказание глоба в
размер на 1500.00 лева, както и лишаване от право да се управлява МПС.
Защитникът
на обвиняемия – адв. Е.М. ***, не оспорва описаните в постановлението
фактически обстоятелства и дадената правна квалификация. Моли за налагане на
минимален размер на административното наказание глоба, което да бъде определено
само при наличие на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Обвиняемият
не се явява лично в съдебно заседание.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
На 18.08.2019г около 23:30 часа обвиняемият М.М.
управлявал лек автомобил „Хонда сивик“ с рег. № У5196АХ по ул. Стойчо Божилчев в село Мокрен, община Котел. Автомобилът
бил собственост на св. Ф. Б. който обаче бил употребил алкохол и не желаел да
управлява. Отзад отляво била монтирана резервна гума с червена джанта, видима
на снимковия материал. До водача на предната седалка седял св. Ф. Б., а отзад
седели св. П. В. (зад водача) и св. М. С. (зад св. Ф. Б.). Асфалтовата настилка
била набраздена от дупки. С резервна гума може да се управлява със скорост не
по-висока от 50 км/ч. Въпреки това, обвиняемият увеличил скоростта до 89 км/ч,
в резултат на което изгубил контрол върху автомобила, той станал неуправляем и
поднесъл наляво. Св. Ф.Б. завъртял волана надясно, но автомобилът продължил да поднася
наляво, като задният мост поднесъл надясно по посока на часовниковата стрелка и
оставил следи от простъргване по уличното платно и странично триене.
Автомобилът продължил движението си напред и надясно, напуснал уличното платно
и се ударил с лявата си страна в електрически бетонен стълб и се завъртял около
него. Разстоянието, което изминал автомобилът от момента, в който е станал
неуправляем, до удара в стълба, е 26 м.След удара автомобилът се изместил на 4м
и спрял до зида на дом № 15.
Всички пътници в автомобила били зашеметени от удара. Оттам
минавал с автомобила си св. Х. А., който слязъл да види какво се е случило.
Разпознал обвиняемият и пострадалият В.. Пътниците започнали да се свестяват и
се питали един друг дали са пострадали. Тъй като ударът бил силен, живущите по
ул. Стойчо Божилчев излезли и се притекли на помощ. Обадили се за инцидента в
полицията и на Бърза помощ.
Свидетелите П. В.и Ф. Б. били отведени до ЦСМП в град
Сливен. Пострадалият В. бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в
град Сливен, а св. Б. бил изписан, тъй като нямал тежки увреждания.
Пострадалият бил лекуван от 19 до 28.08.2019г. На
19.08.2019г била извършена първата операция за реимплантация на скалп, а на
22.08.2019г – втората операция на лявата бедрена кост. Поставена му е била
метална остеосинтеза със заключваща диафизарна плака за фемур с 10 отвора.
В окончателната епикриза са описани следните диагнози :
травматичен шок, а като придружаващи заболявания – открита рана на други части
на главата; счупване на основата на черепа; дифузна травма на главен мозък;
контузия на гръден кош; контузия на коремна стена; счупване на тялото на
бедрената кост; счупване на пубиса.
Според назначената по досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза, изготвена от д-р Станислав Стоянов, постр. Велчев получил множество
увреждания : контузии/натъртвания в областта на главата, гърдите, корема,
крайниците – съчетана травма; рани с характер на разкъсно – контузни (раната на
главата с оформен скалп-ламбо); фрактури на кости – бедрена кост, тазови кости –
пубисна и седалищна и челна кости; малки контузни огнища на мозъка вдясно
фронтално и малък епидурален хематом на същото място.
Травматичният оток, макар и с леко изразени нарушения на
основните жизнени функции (нормално дишане, стабилна хемодинамика и кръвни
показатели, без степенна промяна на съзнанието, липса на състояние на
прострация) е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Контузията на главата с оформената рана – скалп, малките
контузиони огнища и малкият епидурален хематом, неизискващи оперативно лечение,
включително и фрактурата на вътрешната пластина (табула) на челната кост вдясно
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Фрактурата на таза – лявата срамна и седалищна кости,
неналагащи оперативно лечение, самостоятелно и съвкупно с фрактурата на лявата
бедрена кост е довела до трайно затруднение на движението на левия долен
крайник. Срокът на имобилизация е от две до четири седмици, невъзможността да
се извършва физически труд – два-три месеца, а нефизически – месец и половина
до два месеца.
Фрактурата на лявата бедрена кост, наложила оперативно
лечение, самостоятелно и съвкупно с фрактурата на тазовите кости – срамна и седалищна,
е довела до трайно затруднение на движението на левия долен крайник.
С разписка от 24.07.2020г обвиняемият платил на
собственика на лекия автомобил сумата 700.00 лева като обезщетение за
причинените по лекия автомобил повреди. Според автотехническата експертиза,
стойността на щетите е 586.00 лева.
Съдът изгради описаната фактическа обстановка, след като
анализира всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства.
Показанията на всички разпитани свидетели съдът възприема и кредитира, тъй като
са в унисон с писмените доказателства. Към доказателствената съвкупност съдът
приобщи двете експертизи – съдебномедицинската, изготвена от д-р Станислав
Стоянов, и автотехническата, изготвена от инж. Георги Хинов. Посредством тях се
дават отговори на въпроси, за които са нужни специални знания, заключенията са
обосновани и нито за страните, нито за съда са налице съмнения в
професионализма и обективността на вещите лица.
Протоколът за оглед е съставен по реда на НПК, без да са
допуснати някакви особено съществени нарушения откъм форма или съдържание,
поради което са доказателствено средство
за извършване на действията, за реда, по който са извършени, и за събраните
доказателства – чл.131 от НПК.
Съдът прочете и приобщи по реда на чл.283 от НПК
приложените в хода на досъдебното производства писмени доказателства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Обвиняемият М.И.М. следва да бъде признат за виновен за
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК,
затова че на 18.08.2019 г. в село Мокрен, община Котел, при управление на МПС
нарушил правилата на движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДП, и по
непредпазливост причинил на П. Х. В. средни телесни повреди.
Налице са всички съставомерни признаци на престъплението,
за което срещу обвиняемия е повдигнато обвинение. Безспорно е установено
времеизвършването на престъплението – на 18.08.2019 г., така и мястото на
неговото извършване – по улица Стойчо Божилчев в село Мокрен, община Котел. Не
се спори, че обвиняемият е този, който е управлявал автомобила. На пострадалия
са причинени две средни телесни повреди, които самостоятелно и съвкупно помежду
си са довели до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник.
Съдът прие, че обвиняемият
е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП, тъй като при избиране на
скоростта на движение не се е съобразил със състоянието на управлявания от него
автомобил. В автотехническата експертиза се поддържа, че с резервна гума е
допустимо да се управлява най-много с 50 км/ч до сервиз, където на мястото на
резервната да бъде поставена обичайна. Обвиняемият се е движил със скорост от
89 км/ч, която е в причинна връзка с настъпилото ПТП и предпоставка автомобилът
да стане неуправляем. Вещото лице инж. Хинов поддържа, че при тази скорост е
било технически невъзможно да се предотврати ПТП.
Съдът обаче прие, че
обвиняемият не е извършил нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДП,
задължаващо водача да контролира непрекъснато превозното средство, което
управлява, тъй като вмененото с този текст задължение не е изводимо от избраната
скорост - решение № 222 от 26.05.2014 г. на ВКС по наказателно дело № 539/2014
г., II н. о.
Гореизложеното даде на съда основание да приеме, че обвиняемият
е извършил престъплението при условията на непредпазливост под форма на
небрежност – не е предвиждал общественоопасните му последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Задължението за предвиждане произтича от нормативно
установените правила за движението по пътищата, които очертават границите на
грижата, която обвиняемият е трябвало да прояви, за да избегне
общественоопасния резултат. Обвиняемият е бил във възможност да предвиди
последиците, тъй като, макар и с недълъг опит, е правоспособен
водач, който познава правилата за движение и е наясно, че при монтирана резервна гума следва да е
още по-внимателен, когато избира скоростта на движение. Липсват обективни данни
по делото, които да разколебават извода на съда, че подсъдимият не е бил
длъжен, респ. че не е могъл да предвиди общественоопасните последици.
Налице са всички
предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба. Обвиняемият е пълнолетно лице, деянието е извършено умишлено,
предвижданото наказание е лишаване от свобода до три години лишаване от свобода
или пробация. Причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава ХХVІІІ от НПК. Не са налице пречките, очертани в ал.7-ма. При
определяне размера на глобата, която да се наложи на обвиняемия, съдът се
съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на деянието
и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства. Решаващият състав счита, че размерът
на глобата следва да бъде определен при липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства и наличие само на смекчаващи такива – добрите характеристични
данни на обвиняемия, както и обстоятелството, че настоящият случай се явява
изолиран в поведението на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Изложените съображения мотивираха съда да определи глобата в предвидения
минимален размер от 1000.00 лева. Съдът лиши обвиняемия от право да управлява
МПС за срок от една година.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати на ОД на МВР Сливен сумата 651.80
лева, представляващи направени разноски за възнаграждение на експертите,
изготвили медицинската и автотехническата експертизи. По делото няма данни
какво е възнаграждението, платено за изготвяне на химическото изследване на
кръвта на обвиняемия. Тези разноски следва да останат за сметка на органа,
който ги е направил, тъй като посредством тях не се установяват факти, относими
към състава на престъплението, за извършването на което беше признат за виновен
обвиняемият.
Ръководен
от горните съображения, съдът постанови решението си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :