Р
Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр.Варна,19.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на прокурор Илия Н. и секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№340/17г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. и по реда на
чл.274 и сл. от ГПК. Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба както
следва.Въззивна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество чрез процесуалния представител гл.инспектор-юрист А.В., против
решение №540/ 05.04.2017г., постановено по гр.д.№3020/15г. по описа на ВОС,
гр.о., в частите му, с които е
отхвърлен предявеният от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
иск с пр.осн. чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на Държа -вата по
мотивирано искане с вх.рег.№32494 от 01.11.2013г. против И.Г.Н., Н.Ф.Н. и К.Г.К. с искане на основание чл.28,
ал.1 от ЗОПДИППД и Решение № 353/30.10.2013 г. на КУИППД, да се отнеме в полза
на държавата следното имущество: I/ от ответниците И.Г.Н. и Н.Ф.Н. с пр.осн. чл.9, вр. чл.4, ал.1 и чл.8 от
ЗОПДИППД/отм./: 1/ 500 дяла от капитала на "Заложна къща Доверие
2009" ЕООД, ЕИК *********, per. в ТР на 13.07.2009г., седалище и адрес
на управление: гр.Варна, кв.Аспарухово, ул."Калач" № 23, с номинална
стойност 5000лв.; 2/ Лек
автомобил, марка "Нисан", модел "Патрол" с рег.№ В 6183
РК, рама № JN10KYY
60U0804790, двигател
№ RD28083820A, дата
на първа регистрация 22.06.1989г.; 3/ Лек автомобил, марка
"Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№ В 1381 НВ, рама № WVWZZZ3BZWE044474, двигател № AFN285150, дата на първа регистрация 10.10. 1997г.;
4/ Лек автомобил, марка
"Фолксваген", модел "Голф" с рег.№ В 5553 КК, рама № WVWZZZ1JZ1W269033, двигател № AJM312673, дата на първа регистра -ция
27.09.2000г.; II/ от ответниците И.Г.Н. и Н.Ф.Н. с пр.осн. чл.4, ал.2 вр. чл.10 от ЗОПДИППД /
отм./: 1/ сумата от 7500лв., получена от продажбата на лек
автомобил, марка "БМВ", модел "320 И" с рег.№ В 4790 CP, дата на първа регистрация 25.02.1991г.; 2/ сумата от 1000лв., получена
от продажбата на лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "С 180" с рег.№ В 8593 CP, дата на първа регистрация
31.05.1995г., отчужден съгл. Договор от 06.02.2012г.; 3/ сумата от 6000лв. получена от продажбата на
Мотоциклет, марка "Кавазаки", модел "ЗХ 6 Р" с рег.№ В 3686 К, рама
№ JKBZXJC115А010699,
двигател № ZX636CE010404, дата
на първа регистрация 02.01.2005г., отчужден, съгласно Дого -вор от 08.12.2010г.;
III/
от ответниците И.Г.Н. и К.Г.К. с пр.осн. чл.4, ал.2 вр.
чл.10 от ЗОПДИППД /отм./: 1/ сумата от 1600 лв. по твърдението,
че е получена от продажбата на лек автомобил, марка
"Форд", модел "Фиеста" с рег.№ В 4567 АМ, рама № VSGBXXWPFBFG59612, двигател № FG59612, дата на първа регистрация
17.09.1998г., отчужден, съгласно Договор от 23.06.1999г.; 2/ сумата от 12
000лв., по твърдението, че е получена от продажбата на лек
автомобил, марка "БМВ", модел "735" с рег.№ В 6009 АТ, рама
№ WBAGB 410403151272, двигател № 41164233, дата
на първа регистрация 14.03.1995г., отчужден, съгласно Договор от 19.07.2006г.,
както и КОНПИ е осъдена да заплати на И.Г.Н.
и Н.Ф.Н. сумата от 3 055, 15лв., представляваща направени по
делото разноски/съответни на обжалваната част от решението/, на осн.чл. 78,
ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск в горецитираната му част бъде уважен като се
отнеме в полза на държавата посоченото имущество.Претендират се разноски.Частна
жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество чрез
процесуалния представител гл. инспектор-юрист А.В., против определение
№1498/06.06.2017г., постановено по гр.д.№3020/15г. по описа на ВОС, гр.о., с
което е оставена без уважение молба вх.№11358/20.04.2016г./в диспозитива е
допусната очевидна фактическа грешка при посочване годината на подаване на
молбата, като действителната такава е 2017г./, подадена от КОНПИ за изменение в
частта за разноските на решение №540/05.04.2017г., постановено по гр.д.№3010/15г.
/в диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка при посочване номера на
делото, като действителният такъв е гр.д.№3020/15г./ по описа на ВОС, гр.о.В жалбата
се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения,
като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
молбата на страната с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена, като присъденото на
насрещната страна адв. възнаграждение бъде редуцирано до минималния предвиден в
Наредба №1/04г. на ВАдвС размер.
Въззиваемите И.Г.Н., Н.Ф.Н.
и К.Г. К.,
тримата чрез процесуалния им представител адв.Б.Ж., в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържат становище за неоснователност на
същата и молят решението на ВОС в обжалваните му части да бъде
потвърдено.Претендират разноски.В депозирания отговор по частната жалба в срока
по чл.276, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната неоснователност и молят
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Представителят на
Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за основателност на подадените
жалби.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
По въззивната жалба.
Подадено е мотивирано
искане по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество против И.Г.Н., Н.Ф.Н. и К.Г.К. за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.Искането е подадено в
изпълнение на взетото решение №353/30.10.2013г. по чл.13, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД
/отм./.
В искането, както и в
уточняващите молби към същото от 18.11.2013г., 16.03. 2015г. и 25.03.2015г.,
депозирани след оставяне на производството без движение и дадени указания на
ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба, се излага, че ответникът И.Г.Н.
е осъден с влязла в сила присъда №5/15.01.2009г., постановена по НОХД №1087/08г.
по описа на ВОС, за престъп -ление по чл.354а, ал.3, т.1 и за престъпление по
чл.339, ал.1, които попадат съответно в обхвата на чл.3, ал.1, т.25 и т.23 от
ЗОПДИППД /отм./.Със споразумение по НОХД №1895/10г. по описа на ВОС е признат
за виновен и осъден за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. чл.18, ал.1 от НК.В проверявания период ответникът и членовете на семейството му: ответницата К.Г.К.
- първа съпруга и Н.Ф.Н. - втора съпруга придобили имущество на значителна стойност,
а именно движимо и недвижимо имущество, придобито по възмезден начин, част от
което тяхна собственост към настоящия момент, а друга отчуждена.Икономическият
анализ показал, че през проверявания период ответникът и членовете на
семейството му са извършили разходи в много по-голям размер, а именно 1 208,
58 МРЗ от реализираните приходи от законоустановени източници от 118, 26 МРЗ.Придобитото
имущество е на стойност 626, 38 МРЗ, представляващо имущество на значителна
стойност по см. на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./.Предвид горното и на отнемане
подлежи придобитото в проверявания период 01.01.1997г.-30.10.2013г. имущество,
за което липсват данни за законни източници, както следва: I/ от ответниците И.Г.Н.
и Н.Ф.Н. с пр.осн. чл.4, ал.1, вр. чл.10 от ЗОПДИППД /отм./.: 1/ нива, находяща се в землището на
с.Бенковски, общ.Аврен, с площ от 3 дка, съставляваща имот №013004, при
съответни граници; 2/ 5/6 ид.ч. от
дворно място, находящо се в с.Бенковски, цялото с площ от 1 440 кв.м.,
представляващо УПИ II-109,
ведно с 4/6 ид.ч. от построената в него
жилищна сграда; II/ от ответниците И.Г.Н. и Н.Ф.Н. с пр.осн. чл.9, вр. чл.4, ал.1 и чл.8 от
ЗОПДИППД/отм./: 1/ апартамент на втори етаж, находящ се в гр.Варна,
ул.”Калач”№23, с площ от 93 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5503.11.1.2 и гараж с площ от 16, 52 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5503.11.1.4; 2/ 500 дяла
от капитала на "Заложна къща Доверие 2009" ЕООД, ЕИК
*********, per. в
ТР на 13.07.2009г., седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.Аспарухово,
ул."Калач" № 23, с номинална стойност 5000лв.; 3/ Лек автомобил, марка "Нисан", модел
"Патрол" с рег.№ В 6183 РК, рама № JN10KYY60U0804790, двигател № RD28083820A, дата на първа регистрация
22.06.1989г.; 4/ Лек автомобил, марка "Фолксваген", модел
"Пасат" с рег.№ В 1381 НВ, рама № WVWZZZ3BZWE044474, двигател № AFN285150, дата на първа регистрация 10.10. 1997г.;
5/ Лек автомобил, марка
"Фолксваген", модел "Голф" с рег.№ В 5553 КК, рама № WVWZZZ1JZ1W269033, двигател № AJM312673, дата на първа регистрация
27.09.2000г.; III/ от ответниците И.Г.Н. и Н.Ф.Н. с пр.осн. чл.4, ал.2 вр. чл.10 от ЗОПДИППД /
отм./: 1/ сумата от 7500лв., получена от продажбата на лек
автомобил, марка "БМВ", модел "320 И" с рег.№ В 4790 CP, дата на първа регистрация 25.02.1991г.; 2/ сумата от 1000лв., получена
от продажбата на лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "С 180" с рег.№ В 8593 CP, дата на първа регистрация
31.05.1995г., отчужден съгл. Договор от 06.02.2012г.; 3/ сумата от 6000лв. получена от продажбата на
Мотоциклет, марка "Кавазаки", модел "ЗХ 6 Р" с рег.№ В 3686 К, рама
№ JKBZXJC115А010699,
двигател № ZX636CE010404, дата
на първа регистрация 02.01.2005г., отчужден, съгласно Дого -вор от 08.12.2010г.;
IV/
от ответниците И.Г.Н. и К.Г.К. с пр.осн. чл.4, ал.2 вр.
чл.10 от ЗОПДИППД / отм./: 1/ сумата от 1600 лв. получена
от продажбата на лек автомобил, марка "Форд", модел "Фиеста"
с рег.№ В 4567 АМ, рама № VSGBXXWPFBFG59612, двигател № FG59612, дата на първа регистрация
17.09.1998г., отчужден, съгласно Договор от 23.06.1999г.; 2/ сумата от 12
000лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка "БМВ",
модел "735" с рег.№ В 6009 АТ, рама № WBAGB 410403151272, двигател № 41164233, дата
на първа регистрация 14.03.1995г., отчужден, съгласно Договор от 19.07.2006г.
Ответниците И.Г.Н., Н.Ф.Н.
и К.Г. К.
в депозирания отговор в срока
по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват искането.Твърдят, че същото
е недопустимо, т.к. производството за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност, е образувано с решение на КОНПИ №310/25.09.2013г. на осн.
чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД/отм./, който закон е отменен считано от
19.11.2012г.Към 19.11.2012г. срещу И.Г.Н. не е било налице висящо производство
за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност по отменения закон, в
т.ч. и производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност /такова е налице, считано от 25.09.2013г./, предвид което и нормата на
§5 от ПЗР на ЗОПДНПИ е неприложима.Уведомяването на комисията за извършено
престъпление или за повдигнато обвинение, както и изискването и събирането на
информация, са действия, които не слагат сами по себе си началото на
производството за установяване на имущество по см. на чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД/отм./.С
оглед горното и заявяване на претенция за отнемане на имущество под
250 000лв., при положение, че няма основание да се прилага отмененият
закон е недопустимо.В условие на евентуалност се твърди, че искането е неоснователно,
като се поддържа, че придобитото процесно имущество е чрез средства, имащи
изцяло законен произход, включващи доходи от трудова дейност, доходи от
свободна професия, доходи от продажба на имущество, получени обезщетения и
дарения, предвид което и не подлежи на отнемане.Неправилно се претендират
пазарни стойности, при липса на данни такива да са действително получавани от
ответниците, вкл. без да се съобразяват наведените в декларациите по чл.17 от ЗОПДИППД/отм/
възражения относно лошото състояние, в което са били закупувани повечето
автомобили, както и неправилно се начисляват разходи за годините, в които
ответниците не са придобивали имущество, единствено, за да се обоснове цена на
иска над 60 000лв.Неоснователни са претенциите да отнемане от съпругите на
проверяваното лице на имущество, след като се твърди, че същите нямат принос за
придобиването му, т.к. това имущество не би било притежавано в собственост от
тях при липсата на принос.Извършеното от ответника престъпление не би могло да
доведе до придобиване на средства в сочения от ищеца размер.Всички недвижими
имоти са придобивани чрез относително симулативни сделки, при които не са
заплащани посочените в н.а. продажни цени, за което са съставени обратни
документи.Първият л.а е закупен със средства, събрани при сватбата на Н.Н. и
К.К. през 1998г., а
парите от продажбата му са вложени за закупуване на следващия. Леките
автомобили и мотоциклетът са били закупувани в лошо техническо състояние и
продавани в такова състояние.И.Н. е работил по време на първия си брак като
тракторист в земеделска кооперация, след това в автоморга като продавач, охрана
в дискотеки, по време на престоя си в затвора от 2006г. до 2008г. е работил
като стругар и готвач, 2010г. и 2012г. като перач и в частна строителна борса
като общ работник.Н.Н. е работила в периода 2000г.-2003г. в бензиностанция,
после последователно в туристическа агенция, разнос на вестници, в Пикадили, в
заложна къща, сключвала е застраховки.Н. са били подпомагани от родителите си,
както следва: майката на Н.Н. им е дарила сумата от 26 000лв., а баща му
сумата от около 15 000лв., като сумите са теглени от банковите им
сметки.Част от тези средства са употребявани за текущи разходи, останалата за
придобиване на някои от л.а.От 2001г. Н. живеят при родителите на Н.Н., като
са били постоянно поддържани в ежедневието си от тях.Ответницата К.К. е направила възражение за изтекла
погасителна давност за претенциите, насочени спрямо нея.
С влязло в сила в тази
му част решение искането е отхвърлено в частта му, с която се иска отнемане на
всички горепосочени недвижими имоти.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.осн.
чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, вр. §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ.
Производството пред
КУИППД е образувано въз основа на уведомление от Окръжна прокуратура гр.Варна с
вх.№48/25.05.2006г. по описа на ТД на КУИППД гр. Варна за образувано
наказателно производство против И.Г.Н. за престъпления по чл.116, ал.1, т.6 и
чл.354а, ал.1 от НК, последното попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1,
т.25 от ЗОПДИППД/отм./.С присъда №5/15.01. 2009г., постановена по НОХД
№1087/08г. по описа на ВОС, влязла в сила в долупосочената й част на
16.12.2009г., И.Г.Н. е признат за виновен и осъден за това, че на 20.11.2004г.
в гр.Варна без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества -
0, 65 грама кокаин с активен наркотично действащ компонент 16% на стойност 58,
50лв., 47 бр. розови таблетки с лого „пеперуда” с общо тегло от 10, 650 грама,
представляващи 3, 4% метилендиокси - амфетамин на стойност 319, 50лв. -
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, както и за това, че на 20.11.2004г. в
гр.Варна държал огнестрелно оръжие - ловна гладкоцевна пушка „I J 27 E” с фабричен №С 10051 със скъсена цев
и приклад, както и боеприпаси-5бр. ловни патрони 12-ти калибър и 41бр. патрони
за пистолет калибър 7.65, без да има надлежно разрешително за това -
престъпление по чл.339, ал.1 от НК.Със споразумение от 10.01.2011г. по НОХД
№1895/10г. по описа на ВОС И.Г.Н. е признат за виновен за това, че на
28.05.2010г. в гр.Варна без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество с цел разпространение - кокаин със съдържание на основно вещество 46%
с нетно тегло 0, 372 гр. на стойност 59, 52лв., като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив и е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини-престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 от НК, както и за това, че на 28.05.2010г.
направил опит да разпространи на С.К.Г.
високорисково наркотично вещество - кокаин със съдържание на основно вещество
46% с нетно тегло 0, 372 гр. на стойност 59, 52лв., като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив и е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини-престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. чл.18, ал.1 от НК.
В разпоредбата на §5 от
ПЗР на ЗОПДНПИ е предвидено, че неприключилите до влизането в сила на този
закон проверки и производства за отнемане на имущес -тво, придобито от
престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на отменения ЗОПДИППД.В
настоящия случай проверката е започнала преди 19.11. 2012г. въз основа на
полученото на 25.05.2006г. уведомление по чл.21 от ЗОПДИППД/отм./ от органите
на досъдебното производство.Започналата преди 19. 11.2012г. начална
административна фаза на производството, включваща събиране на сведения и
доказателства за установяване произхода и местонахождението на имущество, за
което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност,
попадаща в предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, обосно - вава и
извода, че на осн. §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ и втората му фаза, включваща обезпечаването на бъдещия иск и предявяването
му след вземане на съответните за това решения от комисията по чл.13 от ЗОПДИППД/отм./
ще продължи по реда на отменения закон, независимо, че времево се развива при
действието на ЗОПДНПИ.Относно приложимия закон в производства, при които
проверките са започнали при действието на ЗОПДИППД/отм./, а решението на
комисията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД/отм./ за образуване на производство
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е взето след
19.11.2012г., т.е. при действието на ЗОПДНПИ/както е и в настоящия случай/, е
налице задължителна съдебна практика относно допускането на обезпечение на
такъв бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ по реда на ЗОПДИППД/отм./ - определение
№443/19.12.2013г. по ч.гр.д.№7643/13г. по описа на ВКС, II, гр.о. при допуснато касационно
обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/незадължителна практика в
същия смисъл-определение №2/05.01.2015г. по ч.гр.д.№6837/14г., ВКС, IV гр.о./.По този въпрос е допуснато
касационно обжалване и на постановено решение на същото основание с определение
№768/06.07.2017г. по гр.д. №5291/16г. по описа на ВКС, IV гр.о., по което понастоящем не е
постановено решение.
Съгласно нормата на чл.4
от ЗОПДИППД/отм./ на отнемане подлежи имущество, което е придобито през
проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по
чл.3, и в конкретния случай може да се направи основа- телно предположение, че
придобитото е свързано с престъпната дейност на лица -та, доколкото не е
установен законен източник, а когато имуществото е прехвърле - но на трето
добросъвестно лице по възмезден начин на отнемане подлежи само полученото от
горепосочените лица.Въззиваемият е осъден с цитираната присъда, постановена по
НОХД №1087/08г. по описа на ВОС, за престъпления, попадащи в предметния обхват
на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./.Впоследствие, видно от представената справка за
съдимост, е бил осъден и със споразумение от 10.01. 2011г. по НОХД №1895/10г.
по описа на ВОС и за други престъпления, попадащи също предметния обхват на
чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./.
По отношение на
предпоставката придобиване на имущество/като съвкупност от имуществените
активи/ на значителна стойност по см. на §1, т.2 от ДР на закона, определена
към датата на придобиване на имуществото, видно от изготвените по делото оценителни
експертизи е, че придобитото от въззиваемите имущество в проверявания период
1997г.-2013г. е в размер по-голям от 60 000лв.Релевантна величина за
определяне на тази стойност е именно пазарната стойност на иму -ществото към
момента на придобиване, която е обективната величина, визирана в закона,
съответно не е релевантна цената, посочена от страните по отделните сделки/с
изключение на тези сделки, по които държавата е страна/ - в този смисъл решение
№89/29.01.2010г., постановено по гр.д.№717/09г., ВКС, ІІІ гр.о., формира -що
задължителна съдебна практика.
За да подлежи на
отнемане имуществото е необходимо, съгласно разясненията, дадени от ТР
№7/2014г. на ОСГК на ВКС и да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната
дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ и придобиване на имуществото, като е
достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед
обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в
придобиване на имуществото, за да подлежи то на отнемане.Обоснова - ването като
логическа операция изисква наличие на причинна връзка между осъществената в
определен период от време престъпна дейност и придобиване на имущество на
значителна стойност.
През 1997г. въззиваемият
не придобива движимо и недвижимо имущество, не се установява в производството
придобиването на приходи от законоустановени източници.Обичайните разходи за
издръжка по НСИ са в размер от 639 625 неде - ном.лв.
През 1998г. въззиваемият
закупува л.а. „Форд Фиеста” с ДК №4567АМ
с дого -вор, сключен на 13.11.1998г., с посочена в договора цена от
500 000 неденом. лв. и застрахователна стойност 1 600 000
неденом.лв.Към датата на закупуване е в брак с въззиваемата К. К., сключен на
24.09.1998г.Действителната пазарна стойност на л.а. съгласно САвЕ от
17.02.2016г. е 1 290 деном.лв.Съгласно показанията на св.М.М./първи братовчед на майката на И.Н./ И.
събрал пари от първата си сватба и си купил бял л.а. „Форд Фиеста”.Съгласно
изявленията на въззиваемата К.К.
в отговора й на исковата молба същата няма принос в придобиването на този
л.а./т.е. показанията противоречат на твърденията на въззиваемата/.За 1998г. не
се установява в производството придобиването на приходи от законоустановени
източници от И.Н., за К.К.
същите са в размер от 25, 34 деном.лв.Обичайните разходи за издръжка по НСИ са
в размер от 1 452 993 неденом.лв.Дори и да не се кредитират
показанията на св.М.
в посочената им част с оглед противоречието с изявленията на самата страна,
съдът приема, че предвид времевата отдалеченост между датата на
придобиване-1998г. и датата, за която е установено с влязлата в сила присъда,
че въззиваемият е извършвал престъпна дейност, която е от естеството, че да
генерира приходи, а именно 2004г., когато в негово държание са се намирали
наркотични вещества, т.е. период от 6 години не би могло да се обосновано да се
предполага, че имуществото е придобито именно чрез средства от тази престъпна
дейност.Действително въззиваемият е осъден и за други престъпления, извършени
преди тази дата, а именно през 1991г. за престъпление по чл.346, ал.1 от НПК и
през 1993г. за престъпление по чл.343, ал.2, пр.2 и пр.3 от НПК, които обаче от
една страна не са от естеството да генерират приходи, а от друга и не попадат в
предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, т.е. не би могло логически
да се предположи, че средствата за закупуване на л.а. са от тези престъпления.
През 1999г. Н.Н. и К.К. не придобиват движимо и недвижимо иму
-щество.Обичайните разходи за издръжка по НСИ са в размер от 3 933лв.Не се
установяват в производството приходи.На 23.06.1999г. И.Н. и К.К. продават л.а. „Форд Фиеста” с ДК
№4567АМ за сумата от 1 600 000 неденом.лв. /стойността се приема за
действителната такава от въззивника/.Претендира се отнемане на осн. чл.4, ал.2
от ЗОПДИППД/отм./ на получената от продажбата стойност от 1 600
деном.лв.Предвид невъзможността са се предположи логически, че закупеният през
1998г. л.а. е придобит със средствата, генерирани с установената, че е извършвана
през 2004г. престъпна дейност или с друга предходна установена престъпна
дейност, попадаща в предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, съдът
приема, че искането за отнемане на тази сума от И.Н. и К. Кирязова е
неоснователно.
През 2000г. Н.Н. и К.К. не придобиват движимо и недвижимо иму
-щество.Обичайните разходи за издръжка по НСИ са в размер от 4 230лв.Не се
уста- новяват в производството приходи от законоустановени източници за Н.Н.
/показанията на св.М.М.,
според които И.Н. работил като тракторист в с.Константиново, а после в с.
Бенковски като печал и продавал хляб, не се подкре -пят от надлежни
доказателства/.За К.К.
приходите са в размер от 90, 50лв.
През 2001г. Н.Н. не
придобива движимо и недвижимо имущество.Същият е във фактическа раздяла с К.К. и живее на съпружески начала с Н. Н. - обстоятелство, неспорно между
страните, а и установяващо се от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на св.Ф.Д./баща
на Н. Н./, съгласно които от 2001г. Николови живеят в едно домакинство с него и
съпругата му и те ги подпомагат, поемайки ежедневните домакински разходи.
Обичайните разходи за издръжка по НСИ са в размер от 2 931лв.Приходите от
законоустановени източници за Н.Н. са в размер от 975лв.За Н.Н. тези приходи са
в размер от 637лв.
През 2002г. Н.Н. по
време на брака си с К.К.,
но и докато са във фактическа раздяла, закупува л.а. „БМВ 735”, ДК №В 6009 АТ с
цена по договор от 23.07.2002г. от 800лв.Съгласно показанията на св.М.М. при закупуване на л.а. същият е бил в
лошо техническо състояние - ударени врати, калници, със счупена скоростна кутия
и счупен фар, не бил в движение/според цитирания договор МПС е в движение към
датата на продажбата/, И.Н. я ремонтирал сам.Видно от САвЕ от 14.04.2016г.,
кредитирано от съда, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните и съобразено с цитираните свидетелски показания относно състоянието на
л.а. към датата на закупуване, пазарната му стойност съобразно това състояние
възлиза на 14 000лв.Към 2002г. не са установяват в производството приходи
от законоустановени източници за Н.Н..Показанията на св.М.М., че И.Н. дал през 1999г. парите от
продажбата на л.а. „Форд Фиеста” /1600 деном.лв./ на майка си за съхранение, за
да не ги изхарчи и после през 2002г. закупил с тях л.а. „БМВ 735” са житейски
необосновани, а и сумата от 1600 деном. лв. е многократно по-ниска от
действителната пазарна стойност на закупения през 2002г. л.а.Според показанията
на св.Н.М.
И.Н. работил без договор като лична охрана, после в автоморга/за последното и
показанията на св.П.К.
и М.М./,
после като охрана в дискотека/за последното и показания на св.Ф. Д./, в която му плащали около 15-20лв.
на смяна.Такива приходи, обаче не биха били достатъчни, за да обосноват
наличието на законен доход в размер на 14 000лв. към 23.07.2002г.Доходите
от законен източник на Н.Н. за годината възлизат на 1 200лв., а обичайните
разходи за издръжка по НСИ са в размер от 3 326лв.Ако и да се приеме, че Н. са били подпомагани в издръжката си
от родителите на Н.Н., то доходът на Н.Н. от 1 200лв също не би бил
достатъчен.Предвид характера на осъществяваната от И.Н. престъпна дейност,
която е от естеството, че да генерира приходи в значителен размер и с оглед
липсата на установени законни доходи, съдът приема, че може основателно да се
предположи, че придобиването е със средства, генерирани от тази дейност.
През 2003г. Н.Н.
закупува л.а. „БМВ 320И” с ДК №В 4790 СР с договор от 10.11.2003г. с посочена в
договора цена от 2 500лв.Сделката е осъществена преди брака между
страните, сключен на 19.07.2005г., но по време на фактическото им
съжителство.Пазарната стойност на вещта към 10.11.2003г. е 8 900лв.
съгласно САвЕ от 17.02.2016г.Доходите от законен източник на Н.Н. за годината
възлизат на 1 500лв., на И.Н. на 0лв., обичайните разходи за издръжка по
НСИ са в размер от 3 508лв., които не следва да се начисляват в пълен размер,
т.к. въззиваемите са били подпомагани в издръжката си от родителите на Н.Н..
Съгласно показанията на св.Ф.Д.
същият е давал няколкократно по-крупни суми на дъщеря си за закупуване на
автомобили, по 3-4 хиляди лева, общо около 10-15 хиляди лева, като средствата
са от получаваното от него трудово възнаграждение /от 1992г. работил във фирма
„Зодиак”, получавал възнаграждението си по сметка в щ.д., съпругата му
разполагала с пълномощно да тегли суми от сметката му/.През 2003г., видно от
представеното извлечение по сметката на свидетеля в щ.д., е, че на 03.06.2003г.
е изтеглена сумата от 2 600 щ.д., на 24.09.2003г. сумата от 500 щ.д., на
03.10.2003г. 500 щ.д. и на 22.10.2003г. 500 щ.д.Не е необичайно да се приеме,
че свидетелят е подпомагал Н.Н. за закупуването от нея на л.а., като същевременно
същата е имала и собствени средства от законен доход.Получаваните от свидетеля
доходи/видно от извлечението в различните месеци са превеждани по сметката суми
от порядъка на 1000, 950, 750, 650, 500 щ.д./ също са със законен произход/не
се оспорва от въззивника, че по посочената сметка са превеждани суми от
трудовото възнаграждение на Ф.Д./.Предвид
така установеното съдът приема, че Н.Н. е разполагала със средства със законен
произход за придобиването на л.а.Наред с горното следва да бъде посочено и, че
Н.Н. към 10. 11.2003г. не е била в брак
с И.Н..Нормите на чл.8, 9 и чл.10 от ЗОПДИППД /отм./ изрично очертават
субектите, чието имущество подлежи на отнемане, като сред тях не е посочено
лицето, намиращо се във фактическо съжителство с лицето по чл.4 от ЗОПДИППД /отм./,
като не могат да се споделят твърденията на въззивника, че следва нормите да се
прилагат по аналогия и да се приеме, че наред със съпруга, се включва и лицето,
живеещо във фактическо съжителство, и имуществото следва да се счита като
имущество СИО.Обстоятелство, косвено подкрепящо твърдението, че в действалите
норми на закона законодателят не е визирал лицата във фактическо съжителство е
фактът, че е бил изготвен през 2008г. проект на закон за изменение и допълнение
на ЗОПДИППД/приет само на първо четене от НС/, в който тези лица са били
изрично добавени.В новия ЗОПДНПИ-чл.63 тези лица също са изрично посочени.Не би
могло да се приеме и, че нормата на чл.7 от ЗОПДИППД/отм./ обхваща настоящата
хипотеза, доколкото същата визира сделките, които проверяваното лице е
извършило с трети лица, но с вече придобито от него имущество от престъпна
дейност, с което се е разпоредило.По тях, съгласно изрично посоченото в закона,
се отнема от третото лице даденото от проверя -ваното лице имущество по
сделките, докато в настоящия случай въззивникът претендира отнемането не на
твърдяното, че е дадено от въззиваемия, което теоретично би било паричната
сума, дарена за закупуване на вещта/не се твърди персонална симулация/, а на
получената от третото лице сума при последваща сделка, с която то се е
разпоредило в полза на друго лице с вещта, като се претендира отнемане на тази
сума от лицето във фактическо съжителство и от проверявания.В определение
№480/27.04.2017г. по гр.д.№4178/16г. по описа на ВКС, IV гр.о., съставляващо незадължителна
съдебна практика, е прието, че фак -тическото съжителство обвързва придобитото
от това лице имуществото със сред -ствата на проверяваното лице в хипотезите на
чл.7 от ЗОПДИППД/отм./ и подлежи на отнемане, но в това производство при
извършена последваща разпоредителна сделка с имуществото действителната
стойност на продадената вещ е претенди -рана и съответно присъдена не от
лицето, живеещо във фактическо съжителство, а от лицето по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./.Дори
и обаче да се възприеме тази практика, то както се изложи по-горе Н.Н. е
разполагала със средства със законен произход за закупуването на този л.а.,
предвид което и трансформираното впоследствие имущество не подлежи на отнемане.
През 2004г. И.Н. и Н.Н.
не придобиват движимо и недвижимо имущество.За 2004г. не са установяват в
производството приходи от законоустановени източници за Н.Н., за Н.Н. възлизат
на 104, 21лв./осигурителен доход/.С договор от 29.10.2004г. Н.Н. продава л.а.
„БМВ 320И” с продажна цена по договора 200 лв.Действителната продажна стойност
на вещта съгласно САвЕ от 17.02.2016г. възлиза на 7 600лв.Претендира се за
отнемане сумата от 7 500лв. от И. и Н. Н., като искането по изложените по-горе
съображения съдът приема за неоснователно.
През 2005г. И.Н. не
придобива движимо и недвижимо имущество.Н.Н. закупува на 25.01.2005г./т.е.
преди сключване на брака й с И.Н./ л.а. „Мерцедес 180” ДК №8593 СР с цена,
посочена в договора 600лв.Пазарната стойност на вещта е 9 550лв.Не се
установява в производството придобиването на приходи от законоустановени
източници от И.Н..Обичайните разходи за издръжка по НСИ са в размер от 4
690лв.Тази сума не би следвало да се начислява в пълен размер, т.к. считано от
24.11.2004г. И.Н. е бил задържан, като предварителното му задържане по мярката
за неотклонение „задържане под стража” съгласно цитираната присъда от
15.01.2009г. е от 24.11.2004г. до 11.10.2008г.Видно от цитираното извлечение от
банковата сметка на свидетеля Ф.Д. е, че на 04.11.2004г. от неговата сметка е била
изтеглена сумата от 6000 щ.д., като според показанията му същият е давал суми
на дъщеря си за закупуване от нея на леки автомобили.Отделно Н.Н. е разполагала
и със средствата от продажбата на л.а. „БМВ 320И”.
През 2006г. И.Н. и Н.Н.
не придобиват движимо и недвижимо имущество.За 2006г. не са установяват в
производството приходи от законоустановени източници за Н.Н., за Н.Н. възлизат
на 408, 70лв.Обичайните разходи за издръжка по НСИ са в размер от 4 690лв.,
които по изложените по-горе съображения относно 2005г. не би следвало да се
начисляват в пълен размер.На 19.07.2006г. И.Н. и К.К., чрез пълномощника си Н.Н., продават
л.а. „БМВ 735” с цена по договор от 300лв.Съгласно показанията на св.Ф.Д. и св.М.М. към датата на продажбата л.а. бил в
лошо състояние.Бил задържан преди това от полицията в гр.София и когато им го
върнали бил с повредена охлаждаща система, докарали го на платформа.Видно от
САвЕ от 14.04.2016г. пазарната стойност на л.а. към датата на отчуждаване,
съобразена със състоянието му, установено от тези свидетелските показания,
възлиза на 8 900лв.Претендират се за отнемане сумата от 12 000лв. от И.Н.
и К. К. Доколкото
въззиваемите са се разпоредили с имуществото в полза на трето добросъвестно по
см. на чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ лице на отнемане подлежи получената действителна
стойност срещу имуществото.Съгласно съдебната практика по чл.290 от ГПК - напр.
Решение №187/26.07.2011г. по гр.д. №1557/10г., ВКС, ІІІ гр.о. и Решение №276/20.11.2012г.
по гр.д.№1393/11г., ВКС, ІІІ гр.о. в хипотезата на чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./
получената действителна стойност съставлява действителната стойност на
имуществото, съответстваща на реалната му пазарна стойност към момента на
извършване на разпоредителната сделка или в случай това е сумата от
8 900лв.Искането за отнемане на тази сума е основателно, но само досежно
И. Н..Автомобилът е придобит от И.Н. по време на безспорната му фактическата
раздяла с К.К.,
като същият не е СИО по смисъла на чл.21 от СК поради липса на принос по см. на
СК/различен като понятие от приноса по чл.10 от ЗОПДИППД/отм./.След като
имуществото е било изцяло лично на И.Н., а не е било СИО, неоснователно е
искането за отнемане на сумата от продажбата му и от К.К..
През 2007г. И.Н. и Н.Н.
не придобиват движимо и недвижимо иму -щество.За 2007г. не са установяват в
производството приходи от законоустанове -ни източници за Н.Н./твърди, че е
работил в затвора и получавал там възнаг - раждение, но не представя
доказателства за горното/, за Н.Н. възлизат на 2 188, 41лв.Съгласно
показанията на св.С.А.
през 2007г. свекървата на Н. Н. /Ц. З./
продала недвижими имоти и й дала около 10 000 лв./или евро/.Това станало в
„Експресбанк”, изтеглила парите в брой и ги дала на Н.Н. пред
свидетелката.Според извлечението от сметките на Ц.З. в „Експресбанк”АД в лева и евро,
същата е теглила от сметката си в лева/по която има превод на 08.06.2007г. на
26 325лв./ на 26.06.2007г. 10 000лв., а на 19.10.2007г. е превела от
същата сметка 10 000лв. в сметката си в евро - 5 108, 30 евро, които
след това на същата дата, заедно с наличните в сметката 300 евро е изтеглила.От
сметката си в лева е теглила 3 000лв. на 21.06.2007г. и още 3 000лв.
на 19.10.2007г. В сметката си в евро има превод на 23.04.2008г. на сумата от
5 448, 77 евро, а е изтеглила на 02.12.2008г. сумата от 5 500
евро.Свидетелските показания относно предаване на сумата от 10 000лв.
кореспондират с представените писмени доказа -телства, предвид което съдът
приема, че на 26.06.2007г. Н.Н. е получила от З.З. сумата от 10 000лв.Същата
свидетелка сочи, че Н.Н. й е казала, че свекърва й на няколко пъти й е давала
по 2-3 хиляди лева, за които също се установява, че З.З. е имала в наличност.Не се установява
обаче влагането на тези суми, т.к. през 2007г. и 2008г. Николови не придобиват
имущество възмездно.
През 2008г. е сключен
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№114/ 08г., съгласно който Б. и Ф.Д. продават на Н.Н. по време на брака й
с И.Н. апартамент на втори етаж, находящ
се в гр.Варна, ул.”Калач”№23, с площ от 93 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.5503.11.1.2 и гараж с площ от 16,
52 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.5503.11.1.4. за сумата от 25 267, 80лв., равна на данъчната оценка
на имотите.Сделката е относително симулативна видно от представения обратен
договор от 20.12.2008г., подписан от същите страни, като прикрива договор за
дарение.С оглед горното и се приема, че Н.Н. не е извършила разход в посочения
размер.За 2008г. не са установяват в производството приходи от
законоустановени източници за Н.Н./твърди, че е работил в затвора и получавал
там възнаграждение, но не представя доказателства за горното/, за Н.Н. възлизат
на 109, 09лв.
През 2009г. са сключени
договори за покупко-продажба, обективирани, съответ -но в н.а.№85/04.08.2009г.,
н.а.№88/16.09.2009г. и н.а.№89/16.09.2009г., съгласно които Р.П./баба на И.Н./ и Ц.З./майка на И.Н./ продават на И.Н. по
време на брака му с Н.Н., съответно нива, находяща се в землището на
С.Бенковски за сумата от 142, 50лв., равна на данъчната оценка на имота, и 5/6
ид.ч от дворно място и къща, находящи се в с. Бенковски/обща цена 3 544,
30лв., равна на данъчната оценка на имота/.Сделките са относително симулативна видно от представените обратни
договори от 16.09. 2009г., подписани от страните, като прикриват за
прехвърленото от Ц.З. имущество
договор за дарение и за прехвърленото от Р.П. договор за
издръжка и гледане.С оглед горното и се приема, че И.Н. не е извършил разход в
посочения размер.За
2009г. приходите от законоустановени източници за Н.Н. възлизат на 470, 71лв.
/установен осигурителен доход/, а за Н.Н. възлизат на 780лв. /също установен
осигурителен доход/.Обичайните разходи за издръжка по НСИ са в размер от
7747лв.На 04.03.2009г. И.Н. е закупил л.а. „Рено Меган” с посочена в договора
цена от 1000лв., равна на застрахователната стойност на л.а.Действителната
пазарна стойност е в размер на 3 650лв.На 24.08. 2009г. И.Н. е закупил от
С.Л. мотоциклет „Кавазаки” с посочена в
договора цена в размер на 300лв. и действителна пазарна стойност 6 750лв.
Съгласно показанията на св.М.И.
докато работил в заложната къща на И. Н. през 2009г. И. имал кола, която искал
да продаде, а клиент на заложната къща искал да си продаде мотора /имал проблем
със запалването/.Клиентът намерил купувач за колата на И./синя, двуврата,
спортна/ и след като я продали И. заплатил мотора.Показанията противоречат с
датите на разпоредителните сделки - л.а. „Рено Меган” е продаден на
14.10.2009г., докато мотоциклет „Кавазаки” е закупен на 24.08.2009г. и в
договора е посочено, че продажната цена е получена от продавача напълно в брой
от купувача при сключване на договора.Л.а. „Рено Меган” е продаден на
14.10.2009г. с посочена в договора цена от 1000лв.Действителната стойност на
л.а. към посочената дата е 3 490лв.След неговата продажба е закупен на
04.12.2009г. от Н.Н. л.а. „Нисан патрол” за сумата от 2 400лв. по фактура,
която цена се признава от въззивника и се твърди трансформация на средствата от
продажбата на л.а. „Рено Меган”.На 23.09.2009г. е закупен от Н. Н.
л.а.”Фолксваген пасат”, ДК №В 8778СК с цена по договора 2700лв. и действителна
пазарна стойност съгласно САвЕ от 14.04.2016г. при отчитане техническото
състояние на л.а, установено от показанията на св.Н.М., а именно очукан от лявата страна,
проблеми с ходовата част, ремонтът не струвал фрапиращи суми, е в размер на
15 500лв.На 13.07.2009г. е вписана в ТР регистрацията на „Заложна къща
Доверие 2009”ЕООД с едноличен собственик на капитала И.Н., като капиталът е в
размер на 5000лв., от които внесени 1 750лв.С договор от 15.09.2009г. И.Н.
е продал на Н.Н. притежаваните от него 500 дружествени дялова, всеки на
стойност 10лв., за сумата от 5000лв.Претендира се отнемане от Н. на 500
дружествени дяла от капитала на „Заложна къща Доверие 2009”ЕООД на номинална
стойност 5000 лв.Придобитите Н.Н. дружествените дялове подлежат на отнемане на
осн. чл.8 от ЗОПДИППД /отм./, като знанието й, че имуществото е придобито от
престъпната дейност, не е опровергано. По въпроса относно отнемане на
дружествени дялове/а не на равностойност/ - решение №506/25.07.2012г. по
гр.д.№1792/10г., ВКС, IV
гр.о., формиращо задължителна съдебна практика.Предвид характера на
осъществяваната от И.Н. престъпна дейност и с оглед липсата на установени
законни доходи, съдът приема, че може основателно да се предположи, че
придобиването на л.а. „Рено Меган” и мотоциклет „Кавазаки” е със средства, генерирани от тази
дейност.Впоследствие е налице трансформация като сумата от продажбата на л.а.
„Рено Меган” е вложена в закупуването на л.а. „Нисан патрол”.Последният е СИО
по см. на СК, но за придо -биването му липсва принос по см. на чл.10 от ЗОПДИППД
/отм./ от страна на съпругата, който принос съгласно формираната трайна
задължителна съдебна практика се изразява единствено в средства от законен
източник/напр. решение №66/26.07.2011г. по гр.д.№ 863/10г., ВКС, ІІІ
гр.о./.Общите походите на Н.Н. за цялата 2009г. възлизат на 780лв., като не би
могло да се предположи, че дарените й през 2007г. 10 000лв. /нужни й и за
текуща издръжка/ са спестени и впоследствие дадени за закупуването на тези
л.а., като най-малкото няма доказателства тази сума напр. да е била вложена в
банка.С оглед горното и съдът приема, че л.а. „Нисан патрол” подлежи на
отнемане от Н.
През 2010г. И.Н. и Н.Н.
не придобиват движимо и недвижимо имущество.За 2010г. не са установяват в
производството приходи от законоустановени източници за Н.Н./твърди, че е
работил в затвора и получавал там възнаграждение, но не представя доказателства
за горното/.Н.Н. е получила приходи в размер на 13 302лв.-получено по
банков път на 05.01.2010г. обезщетение от ЗК „Уника АД”/изплатено
застрахователно обезщетение за вреди, причинени на л.а. ”Фолксваген пасат”, ДК
№В 8778СК, като сумата е изтеглена от Н.Н. /на 07.01.2010г.-5000лв., на
08.01.2010г.-5000лв. и на 11.01.2010г.-3 300лв./, както и признат от
въззивника в ИМ доход 1680лв./осигурителен доход/.Обичайните раз -ходи за
издръжка по НСИ са в размер от 8 151лв., като не следва да се начисляват в
пълен размер, т.к. за част от периода Н.Н. пребивава в затвора.На 08.12. 2010г.
Н. продават мотоциклет
„Кавазаки” с посочена в договора цена в размер на 300лв. и действителна пазарна
стойност към посочената дата 6 600лв. Предвид изложените по-горе
съображения относно придобиването на това имущество през 2009г., за което
основателно може да се предположи, че е със средства, генерирани от
осъществяваната от И.Н. престъпната дейност и липсата на доходи от законен
източник в посочения размер, съдът приема, че на осн. чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД
/отм./ подлежи на отнемане действителната пазарна стойност към момента на
продажбата.Същата е в размер на 6 600лв.Претендира се за отнемане сумата
от 6 000лв., като искането следва да бъде уважено за сумата от 6000лв.
През 2011г. И.Н. и Н.Н.
не придобиват движимо и недвижимо имущество.За 2011г. не са установяват в
производството приходи от законоустановени източници за Н.Н./твърди, че е
работил в затвора и получавал там възнаграждение, но не представя доказателства
за горното/, за Н.Н. тези приходи възлизат на 1207лв., сума, получена по банков
път от МВР.Обичайните разходи за издръжка по НСИ са в размер от 8 151лв.,
като не следва да се начисляват в пълен размер, т.к. Н.Н. пребивава в затвора.
През 2012г. на 13.03. Н.Н. закупува л.а. „Фолксваген голф”, ДК №В 5553 КК с посочена в
договора цена от 1000лв., равна на застрахователната стойност на
л.а.Действителната пазарна стойност съгласно САвЕ от 14.04.2016г. при отчитане
техническото състояние на л.а, установено от показанията на св.М.К., а именно без десен калник, предно
колело, смачкани врати, е в размер на 4 800лв.На 23. 08.2012г. Н.Н. закупува
л.а.”Фолксваген пасат”, ДК №В 1381 НВ с посочена в договора цена от 600лв.,
равна на застрахователната стойност на л.а.Действител - ната пазарна стойност
съгласно САвЕ от 17.02.2016г. без отчитане на повреди е в размер на
2 950лв.Съгласно показанията на св.М. К. автомобилът бил с ударени калник,
врата, без преден фар, повредена гарнитура, ремонтът на същите би бил на
стойност от 870лв. съгласно цитираната САвЕ и ако се приеме, че със същата сума
се намалява цената то пазарната стойност била 2 080лв.За 2012г. не са
установяват в производството приходи от законоустановени източници за Н. Н./твърди,
че е работил в затвора и получавал там възнаграждение, но не представя
доказателства за горното/, за Н.Н. тези приходи възлизат на 163,
20лв.-застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс”АД, постъпило по банков път.
Няма данни за дарения след 2010г.Обичайните разходи за издръжка по НСИ са в
размер от 8 151лв., като не следва да се начисляват в пълен размер, т.к.
Н.Н. пребивава в затвора.На 06.02.2012г. Н.Н. е продала придобитият от нея
преди брака л.а. „Мерцедес 180” за сумата от 1000лв./цената се признава от въззивника
за действителна/.По изложените по-горе съображения относно средствата, с които
е придобит л.а. „Мерцедес 180”, съдът приема, че получената продажна цена не
подлежи на отнемане.Не се установява, обаче семейството да е разполагало към
2012г. със средства от законен произход в размера, достатъчен за придобиването
на л.а. „Фолксваген голф” и л.а.”Фолксваген пасат”-Н.Н. е получила
застрахователно обезщетение през м.01.2010г., но същото от една страна е било
необходимо за текущи разходи в рамките на година и три месеца, а от друга и
самото обезщетение е получено за щетата на л.а., за придобиването на който също
не е установен законен доход в необходимия размер.Предвид осъществяваната от И.Н.
до 2010г., вкл., престъпна дейност - разпространение на наркотични вещества,
може да се предположи обосновано, че са били престирани средства от
установената престъпна дейност, предвид което и имуществото подлежи на отнемане.
През 2013г. И.Н. и Н.Н.
не придобиват движимо и недвижимо имущество.За 2013г. не са установяват в
производството приходи от законоустановени източници за Н.Н. и Н.Н.
Предвид
гореустановеното, съдът приема, че искането на КОНПИ е частично основателно, а
именно по отношение на 500 дружествени дяла от капитала на „Заложна къща
Доверие 2009”ЕООД, които следва да се отнемат от Н.Н., по отношение на л.а.
„Нисан патрол”, л.а. „Фолксваген голф” и л.а.”Фолксваген пасат”, които следва
да се отнемат от И.Н. и Н.Н., по отношение на сумата от 6 000лв. от
продажбата на мотоциклет „Кавазаки”, които следва да се отнемат от И.Н. и Н.Н.
и по отношение на сумата от 8 900лв. от продажбата на л.а.”БМВ 735”, които
следва да се отнемат само от И.Н..Решението на ВОС в частите му, с които
искането е отхвърлено по отношение на това имущество, следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго в изложения смисъл.На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
въззиваемите, по отношение на които искането е уважено, следва да бъдат осъдени
да заплатят дължимата държавна такса пред първа и въззивна инстанция за
уважената част от искането/обща цена на това имуществото 29 400лв./ или
сумата от 1 764лв.Решението на ВОС в останалата му обжалвана пред
настоящата инстанция част следва да бъде потвърдено.
Всяка от страните е
направила искане за присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция.Въззивникът
в размер на 450лв., представляващи юрискон -султкско възнаграждение/в размерите
по чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, които следва да
бъдат приложени съгласно нормата на чл.78, ал. 8 от ГПК/, от които следва да му
бъдат присъдени съразмерно 310, 56лв.Въззива -емият И.Г.Н. в размер на 2000лв.,
представляващи адв.възнаг -раждение, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 02.10. 2017г., от които съразмерно следва да му бъдат
присъдени 619, 72лв.Въззивникът претендира присъждане и на сторените пред първа
инстанция разноски, които са общо в размер на 1 730лв., от които
съразмерно с уважената част от исковата пре -тенция следва да бъдат присъдени
394, 17лв. или общо на въззивника се следват 704, 73лв.
По частната жалба.
С решението на ВОС на
ответниците по иска при отхвърлянето му са присъдени разноски в общ размер от
9 254, 10лв., от които адв.възнаграждение в размер на 8 482, 50лв.,
платено по банков път, и други разноски/възнаграждения за в.л./ в раз- мер от
771, 60лв.В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ищецът с молба от 20.04.2017г. е
поискал решението да бъде изменено в частта му относно разноските, като присъ
-деното адв.възнаграждение като прекомерно бъде редуцирано до минималния предвиден
в Наредба №1/04г. на ВАдвС размер, като се съобрази направеното от ищеца в
последното проведено о.с.з. пред ВОС на 16.02.2017г. възражение за прекомерност
на претендираното от ответниците като разноски възнаграждение.С обжалваното
определение молбата е оставена без уважение.
Минималният предвиден в
Наредба №1/04г. на ВАдвС размер на възнаграж -дението към момента, когато
същото се е претендирало за присъждане съобразно с материалния интерес по
делото/129 036лв./ възлиза на 4 110, 72лв. и при добавя -не по реда на
чл.7, ал.8 от цитираната наредба по 100лв. за всяко заседание след второто още
900лв. общо на сумата от 5 010, 72лв.Делото се отличава с факти -ческа и
правна сложност, но тази сложност не е прекомерна.С оглед горното и съ -дът
приема, че претендираното възнаграждение в размер от 8 482, 50лв. се явява
прекомерно, поради което следва да бъде редуцирано до размера от 6 500
лв., или общо разноски биха били в размер на 7 271, 60лв.Предвид резултата
пред настоя -щата инстанция - основателна част от искането с цена от
29 400лв., съответно неоснователна с цена от 13 200лв. и цената по
влязлата в сила част от решението 86 436лв., следващите се на ответниците
по иска разноски за първа инстанция при този резултат и при редуциране на
адв.възнаграждение са в размер на 5 614, 81лв. Обжалваното определение
като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което на ответниците за първа инстанция се определят разноски до този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №540/05.04.2017г.,
постановено по гр.д.№3020/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е отхвърлен предявеният от Комисия за отне -
мане на незаконно придобито имущество иск с пр.осн. чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ за
отнемане в полза на Държавата на следното имущество: І/ от ответницата Н.Ф.Н. с
пр.осн. чл.8 от ЗОПДИППД/отм./: 1/ 500 дяла от капитала на "Заложна
къща Доверие 2009" ЕООД, ЕИК *********, per. в ТР на 13.07.2009г., седалище и адрес
на управление: гр.Варна, кв.Аспарухово, ул."Калач"№23, с номинална
стойност 5000лв.; ІІ/ от ответниците
И.Г.Н. и Н.Ф.Н. с пр.осн. чл.9, вр.
чл.4, ал.1: 1/ Лек
автомобил, марка "Нисан", модел "Патрол" с рег.№ В 6183
РК, рама № JN10KYY60U0804790, двигател
№ RD28083820A, дата
на първа регистрация 22.06.1989г.; 2/ Лек автомобил, марка
"Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№ В 1381 НВ, рама № WVWZZZ3BZWE044474, двигател № AFN285150, дата на първа регистрация 10.10. 1997г.;
3/ Лек автомобил, марка
"Фолксваген", модел "Голф" с рег.№ В 5553 КК, рама № WVWZZZ1JZ1W269033, двигател № AJM312673, дата на първа регистра -ция
27.09.2000г.; IІI/ от
ответниците И.Г.Н. и Н.Ф.Н. с пр.осн.
чл.4, ал.2 вр. чл.10 от ЗОПДИППД/отм./: 1/ сумата от 6 000лв. получена
от продажбата на Мотоциклет, марка "Кавазаки", модел "ЗХ 6 Р" с рег.№ В 3686 К, рама
№ JKBZXJC115А010699,
двигател № ZX636CE010404, дата
на първа регистрация 02.01.2005г., отчужден, съгласно Договор от 08.12.2010г.; IV/ от ответника И.Г.Н.
с пр.осн. чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./: 1/ сумата от 8 900лв., получена
от продажбата на лек автомобил, марка "БМВ", модел "735" с
рег.№ В 6009 АТ, рама № WBAGB
410403151272,
двигател № 41164233, дата на първа регистрация 14.03.1995г., отчужден, съгласно
Договор от 19.07.2006г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА от Н.Ф.Н. с ЕГН **********, адрес ***,
в полза на Държавата на осн. чл.8 от ЗОПДИППД/отм./
500 дружествени дяла от капитала на "Заложна къща Доверие 2009"ЕООД,
ЕИК *********, per. в
ТР на 13.07.2009г., седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.Аспарухово,
ул."Калач" № 23, с номинална стойност 5000лв.
ОТНЕМА
от И.Г.Н. с ЕГН **********
и Н.Ф.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, в полза на Държавата на осн. чл.9, вр. чл.4, ал.1: 1/ Лек автомобил, марка
"Нисан", модел "Патрол" с рег.№ В 6183 РК, рама № JN10KYY60U0804790, двигател № RD28083820A, дата на първа регистрация
22.06.1989г.; 2/ Лек автомобил, марка "Фолксваген", модел
"Пасат" с рег.№ В 1381 НВ, рама № WVWZZZ3BZWE044474, двигател № AFN285150, дата на първа регистрация
10.10.1997г.; 3/ Лек автомобил,
марка "Фолксваген", модел "Голф" с рег.№ В 5553 КК,
рама № WVWZZZ1JZ1W269033, двигател № AJM312673, дата на първа регистрация
27.09.2000г.
ОТНЕМА от И.Г.Н. с ЕГН ********** и Н.Ф.Н. с
ЕГН **********, двамата с адрес ***, като на осн. чл.10, вр. чл.4, ал.2 от
ЗОПДИППД/отм./ ги ОСЪЖДА да заплатят на Държавата сумата
от 6 000лв., получена от продажбата
на Мотоциклет, марка "Кавазаки", модел "ЗХ 6 Р" с рег.№ В 3686 К, рама
№ JKBZXJC115А010699,
двигател № ZX636CE010404, дата
на първа регистрация 02.01.2005г., отчужден, съгласно Договор от 08.12.2010г.
ОТНЕМА от И.Г.Н. с ЕГН **********, адрес ***,
като на осн. чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./
го ОСЪЖДА да заплати на
Държавата сумата от 8 900 лв., получена
от продажбата на лек автомобил, марка "БМВ", модел "735" с
рег.№ В 6009 АТ, рама № WBAGB
410403151272,
двигател № 41164233, дата на първа регистрация 14.03.1995г., отчужден, съгласно
Договор от 19.07.2006г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №540/05.04.2017г.,
постановено по гр.д.№3020/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е отхвърлен предявеният от Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество иск с пр.осн. чл.28 от ЗОПДИППД /отм./
за отнемане в полза на Държавата по мотивирано искане с вх.рег.№32494 от
01.11.2013г. против И.Г.Н., Н.Ф.Н. и
К.Г.К. с искане на основание
чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД и Решение № 353/30.10.2013г. на КУИППД, да се отнеме в
полза на държавата следното имущество: I/ от
ответниците И.Г.Н. и Н.Ф.Н. с пр.осн.
чл.4, ал.2 вр. чл.10 от ЗОПДИППД/отм./: 1/ сумата от 7500лв., получена
от продажбата на лек автомобил, марка "БМВ", модел "320 И"
с рег.№ В 4790 CP, дата
на първа регистрация 25.02.1991г.;
2/ сумата от 1000лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка
"Мерцедес", модел "С 180" с рег.№ В 8593 CP, дата на първа регистрация
31.05.1995г., отчужден съгл. Договор от 06.02.2012г.; II/ от ответниците И.Г.Н.
и К.Г.К. с пр.осн. чл.4, ал.2 вр. чл.10 от ЗОПДИППД / отм./: 1/ сумата
от 1600 лв. по твърдението, че е получена от продажбата на
лек автомобил, марка "Форд", модел "Фиеста" с рег.№ В 4567
АМ, рама № VSGBXXWPFBFG59612, двигател № FG59612, дата на първа регистрация
17.09.1998г., отчужден, съгласно Договор от 23.06.1999г.; 2/ сумата, представляваща
разликата над 8 900лв. до 12 000лв., по твърдението, че е получена
от продажбата на лек автомобил, марка "БМВ", модел "735" с
рег.№ В 6009 АТ, рама № WBAGB
410403151272,
двигател № 41164233, дата на първа регистрация 14.03.1995г., отчужден, съгласно
Договор от 19.07.2006г.; IІІ/
от ответницата К.Г.К./за осъждане заедно с И.Г.Н./ с пр.осн. чл.4, ал.2
вр. чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ сумата от 8 900лв., по твърдението, че е получена от продажбата на лек
автомобил, марка "БМВ", модел "735" с рег.№ В 6009 АТ, рама
№ WBAGB 410403151272, двигател № 41164233, дата
на първа регистрация 14.03.1995г., отчужден, съгласно Договор от 19.07.2006г.
ОСЪЖДА И.Г.Н. с ЕГН ********** и Н.Ф.Н. с
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, адрес гр.София, ул.”Г.С.
Раковски”№112 сумата от 704, 73лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с уважената част от иска,
на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество, БУЛСТАТ *********, адрес гр.София, ул.”Г.С. Раковски”№112 да заплати
на И.Г.Н. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 619, 72лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред
въззивна инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.Н. с ЕГН ********** и Н.Ф.Н. с
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАпС сумата от 1 764лв., представляваща държавна такса
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение №1498/06.06.2017г., постановено
по гр.д.№3020/15г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 от ГПК решение №540/05.04.2017г.,
постановено по гр.д.№3020/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските,
с която Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да
заплати на И.Г.Н. и Н.Ф.Н.
сумата от 9 254, 10лв., представляваща направените по делото разноски на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като НАМАЛЯВА сумата от 9 254, 10лв. на 5 614, 81лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: