№ 226
гр. Бургас, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120200402 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на *** ЕИК***, против Наказателно постановление
№ РД-05-25/15.12.2023г. на Директора на РЗИ-Бургас, с което за административно
нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ и на осн.чл.211, ал.1, вр. ал.3 и чл.231
ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000лв. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и развива
допълнителни съображения по същество.
АНО не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 26.06.2023г., на Базова станция на антена за мобилен
оператор, монтирана в зелените площи пред НХК пл.Тройката експлоатирана от *** било
установено, че не е уведомена РЗИ не по-късно от започване на дейност. Било установено,
че в близост до съоръжението имало жилищни сгради, заведения за хранене, пейки за
граждани. При направена справка в регистъра на обектите с обществено предназначение
воден от РЗИ се установило, че въпросната станция не е вписана, с което е нарушена
разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗЗ. За нарушението бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
1
Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че
нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ и осн. чл.211,
ал.1, вр. ал.3 и чл.231 ал.1от ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000лв.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в
законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.първо от ЗАНН. При съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му
на жалбоподатреля. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Тоест според
настоящият състав не са налице съществени процесуални нарушения, допуснати при
съставянето на АУАН и издаването на НП, които да водят от отмяната на НП на
процесуално основание.
От безпротиворечивите с останалите по делото събрани писмени доказателства
показания на актосъставителя В. на длъжност инспектор в ОЗ ДЗК при РЗИ-Бургас се
установява, че за проверявания обект не е имало регистрация и РЗИ, никога не е била
уведомявана, че в него се извършва дейност. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя като логични, подробни, безпристрастни и кореспондиращи на писмените
доказателства по делото, които на свой ред се възприемат като достоверни, обективни,
взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.
При тази фактическа установеност съдът намира, че по делото са налице категорични
и безспорни доказателства относно факта, че от страна на жалбоподателя е реализирано
нарушението по цитираната правна квалификация. Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за
здравето „Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за
това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня за започване на
дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него,
както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец –
посочва ЕИК. Уведомлението може да се извърши и по електронен път, при условията и по
реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронното
управление. Безспорно е, че провереният обект е такъв с обществено предназначение,
посочен в § 1, т.9, буква „в” от ДР на Закона за здравето /ЗЗ/. Същевременно и нормата на
чл.2, ал.1 от Наредба № 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен
регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни
2
инспекции предвижда задължение за всеки, който открие обект с обществено
предназначение, да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-
късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно приложение №
2.
След като нарушението и нарушителят са били установени, то правилно и
законосъобразно е било санкционирано дружеството жалбоподател. От приложеното писмо
с вх. N 7008366/08.11.2021г. до кмета на гр.Бургас и ОС Бургас е видно, че ползвател на
въпросната станция е ***, поради което и правилно наказващия орган е определил субекта
на адм.нак.отговорност. Съгласно чл.211, ал.3 от Закона за здравето „Когато нарушението
по ал.1 /ал.1 – който осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е
изпълнил задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция, се наказва.../
е извършено от юридическо лице /какъвто е настоящият казус/, се налага имуществена
санкция в размер от 2000 до 15000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 20000лв.”
Наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в минималния установен в закона
размер, предвид факта, че се касае за първо нарушение, доколкото липсват доказателства за
противното. Всичко дотук налага, от една страна, извода, че при определяне размера на
наказанието в минималния размер от 2000 лв. наказващият орган се е ръководел от
изискванията на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, преценявайки смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като е приел наличието на превес на първите. От друга страна,
предвид естеството на нарушението и накърнените обществени отношения, но най-вече с
оглед наличието на доказателства, че обектът е функционирал в един продължителен период
от време преди проверката, сочещи на извода, че не се касае за маловажно нарушение в
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Съдът е на мнение, че така определеното по вид и размер
наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като със същото ще се
изпълнят целите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН, поради което и е
справедливо.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-25/15.12.2023г. на Директора на
РЗИ-Бургас, с което за административно нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/
и на осн.чл.211, ал.1, вр. ал.3 и чл.231 ал.1 от ЗЗ на *** ЕИК*** е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3