Р Е Ш Е Н И Е
№262120/30.6.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 14309 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен иск от
Х.М.Й., ЕГН ********** *** срещу А. Т., ЕГН **********
*** за делба на Самостоятелен обект
в сграда, представляващ Жилище, апартамент с идентификатор ******************по
КККР на гр.Варна, одобрени
със Заповед РД- 18-92/14.10.2008г.
на изпълнителния директор
на ****, намиращ се на етаж 4 в сграда с идентификатор **************.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор **************, с предназначение:
жилищна сграда- многофамилна, брой нива на обекта: 2, с площ от 101,62 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение
№5 с
площ от 5,80 кв.м., както и 5,6904 %
ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: ниво 1- на същия етаж: **************.1.16,
под обекта: **************.1.13,
над обекта: няма; ниво 2- на същия етаж: **************.1.16,
под обекта: **************.1.16,
над обекта: няма, с административен адрес на имота: гр.Варна, район „*********",
ул."************" № 29, вх."Б",
ет.4, ап.7, между съделителите Х.М.Й., ЕГН ********** и А. Т., ЕГН **********,
при квоти от по ½ за всеки един
от тях.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на
31.03.2007г. страните са сключели
граждански брак, който с решение за развод № 3931/26.09.2019г., постановено по гр. дело № 16747/2018г. на ВРС е прекратен. По времена
бракът си страните са придобили процесния недвижи имот въз
основа на разпоредителна сделка – договор за покупко – продажба
от 24.10.2014г., оформен в нотариален акт № 108, том LХІІ,
дело №12977/2014г. на Служба
по вписванията гр. Варна. Желае
съсобствеността между
страните да бъде прекратен,
като бъде допусната съдебна делба на имота при равни за
страните квоти.
С допълнителна молба вх. №
288388/10.12.2020г. ищеца, чрез процесуалния си представител е релевирал и
искане за допълване на претенцията си за делба, чрез включване и на: 5,6904 %
идеални части, равняващи се на 19,80
кв.м. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 336,70 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ
от 348 кв.м., с адрес: гр.Варна, ул."************" № 29, представляващо поземлен
имот с идентификатор ************** по КККР, одобрени със Заповед № *********************. на ИД на ****, с трайно предназначение:
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план:
квартал 22, парцел VI-7, при граници: ПИ № № **************, **************, **************, **************, **************,
**************, при квоти от по ½ за всеки един
от тях.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Не се оспорова,
че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с решение за развод
№ 3931/26.09.2019г., постановено по
гр. дело № 16747/2018г. на
ВРС, както и че въз основа на договор
за покупко – продажба от 24.10.2014г., оформен в нотариален акт № 108, том LХІІ, дело
№12977/2014г. на Служба по вписванията гр. Варна е придобит процесния недвижи имот. Оспорва
квотите, при която ищецът желае
допускане на съдебната делба.
Излагат се възражения, като се сочи,
че общата стойност на имота при придобиване възлиза на 65000 евро, които средства са изцяло изплатени
от собствената сметка на ответницата, които средства са осигурени от
продажба на нейни лични имоти и спестявания
придобити преди сключване на гражданския брак между страните.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С договор
за покупко-продажба от 24.10.2014г., оформен в нотариален акт № 172/2014г.
съделителите са придобили собствеността върху Жилище, апартамент с идентификатор ******************по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-
18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на ****, намиращ се на етаж 4 в сграда с идентификатор **************.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор **************, с предназначение:
жилищна сграда- многофамилна, брой нива на обекта: 2, с площ от 101,62 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение
№5 с
площ от 5,80 кв.м., както и 5,6904 %
ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: ниво 1- на същия етаж: **************.1.16,
под обекта: **************.1.13,
над обекта: няма; ниво 2- на същия етаж: **************.1.16,
под обекта: **************.1.16,
над обекта: няма, с административен адрес на имота: гр.Варна, район „*********",
ул."************" № 29, вх."Б",
ет.4, ап.7, както и 5,6904 % идеални части, върху което е построена
сградата, цялото с площ от 336,70 кв.м. по
документ за собственост, а по скица с площ от 348 кв.м., с адрес: гр.Варна, ул."************" № 29, представляващо поземлен
имот с идентификатор ************** по КККР, одобрени със Заповед № *********************. на ИД на ****, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план:
квартал 22, парцел VI-7, при граници: ПИ № № **************, **************, **************, **************, **************,
**************.
Представени
по делото са схема на самостоятелен имот с идентификатор **************.1.15, както и
скица на поземлен имот с
идентификатор **************.
Представено
е съдебно решение № 3931/26.09.2019г., постановено по гр. дело № 16747/2018г.на
ВРС, с което е прекратен сключения между съделителите на 31.03.2007г.
граждански брак.
Представено
по делото е банково извлечение от банкова сметка ***, в което се посочва, че
21.10.2014г. е заплатената сумата от 6500 лева, като основание е посочено –
капаро за закупуване на апартамент №7 в гр. Варна, ул. ************ №29.
Посочено е, че на същата дата е заплатена и сумата от 58500 лева за закупуване
на жилището.
Представена
е данъчна декларация на ищеца за 2014г., в която се посочва, че базисната сума
за данък доход и данък имущество за се
изчислява на сумата от 411033 крони.
При така установеното съдът прави
следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата съдът изследва наличието на няколко предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, като следва да се произнесе за
това между кои лица и за
кои имоти ще се извърши
делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
По отношение на възражението на ответника с правно осн.23, ал.1 СК за установяване на пълна трансформация при
придобиване на делбеното жилище:
В отговора на исковата молба ответницата навежда възражения, че за
придобиване на процесния имот са използвани средства, които тя е придобила
вследствие разпореждане с нейни лични имоти
от преди брака.
На първо време следва да бъде посочено, че с ТР № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС
се даде положителен отговор на въпроса, че в случаите на придобиване на недвижим имот през
време на брака с договор за покупко
– продажба на името на двамата съпрузи (какъвто е и процесния казус) може
да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК. С посоченото ТР се възприе, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен
– изследва се характерът на вложените в придобиването средства, като се допълни, че бракът не е средство за
неоснователно обогатяване.
Разпоредбата на чл. 21, ал.1 СК предвижда, че вещните права, придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити, като в разпоредбата на чл. 21, ал.3 СК е предвидена оборима
презумция, съобразно която съвместния принос се
предполага до доказване на противното. Изложеното налага извода, че в тежест на
ответницата е да обори презумпцията предвидена в СК за съвместен принос.
В защита на възражението си ответницата въпреки дадените й указания не
ангажира доказателства. Същата не установи, че в следствие разпореждане със
свой имот/имоти, придобит преди брака или по време на брака но на правно
основание, което изключва семейната имуществена общност – наследство или дарение,
е реализирала доходи, които са послужили за заплащане в цялост на покупната
цена на процесното жилище към момента на осъществяване на разпоредителната
сделка. Така изложеното налага извода, че въпреки дадените на ответницата
указания същата при правилата на пълно и главно доказване, не установи, че
средствата, които са послужили за заплащане на процесния делбен имот са
придобити от нея вследствие разпореждане на друга лична нейна собственост, така
както съделителя посочи в отговора на исковата си молба. При изложените съображения
възражението на ответника се явява неоснователно.
От представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че по време
на бракът си страните по възмезден начин са придобили собствеността върху
делбения апартамент, която сделка е обективирана в нотариален акт №172/2014г. Предвид
характера на способа, въз основа на който страните се придобили собствеността
върху имота, съдът приема, че по отношение на същия е възникнала съпружеска
имуществена общност. С прекратяване на брака поради допускане на развод с
решение на съда от 2019г., е прекратена и семейната имуществена общност между
страните, след което същите се явяват съсобственици при равни квоти от по ½ ид.части за всеки един по отношение на делбеното жилище.
При тези съображения съдът намира, че искът за делба на делбения имот ведно
с прилежащото му избено помещение и припадащите му се ид.части
от общите части на сградата следва да бъде уважен, като бъде допусната съдебна
делба при квоти от по ½ ид.части за всяка една
от страните.
По отношение на 5,6904 % идеални
части
от дворното място, върху което
е построена сградата, цялото с площ от
336,70 кв.м. по документ за собственост,
а по скица с площ от 348 кв.м.,
с адрес: гр.Варна, ул."************" № 29, представляващо
поземлен имот с
идентификатор **************.
При
допускане на съдебна делба на обект в сграда в режим на етажна собственост,
съдът следва служебно да допусне до делба и припадащите се идеални части от
общите части на сградата, дори и когато те не са поискани от страните, както се
сочи в решение №54/20.06.2016г., постановено по гр. дело № 4977/2015г. на ВКС.
В настоящата хипотеза такова искане е релевирано от страните, като по отношение
на процесните идеални части от дворното място, върху което е престорена
сградата, съдът намира, че същите по своята същност представляват именно
припадащите се части, към самостоятелния обект - жилище, който е предмет на
делба. Видно от схемата на делбеното жилище в процесното дворно място е
построена сграда, в която се намират
самостоятелни обекти на правото на собственост, при което следва извода, че
това е жилищна сграда, в която е възникнала етажна собственост. При суперфициарната собственост
дворното място е обща част когато
има пълно съвпадане между собствениците на самостоятелни обекти и собствениците на земята, по който въпрос
липсва спор между съделителите. Процесните идеални
части от 5,6904 % от дворното място съответстват на идеалните части от общите
части на сградата, при което следва извода, че към момента на разпоредителната
сделка вече са били определени припадащите се идеални части от дворното място
към процесния апартамент №7. При тези съображения и доколкото съдът приема, че
самото дворно място след построяване на сградата, в която се намира делбения
имот е престанало да има самостоятелно съществуване, същото е придобило статут
на обща част, която обслужва самостоятелните обекти в самата сграда, то до
делба следва да бъдат допуснати и припадащите се ид.части
от дворното място към това жилище, които в случая възлиза на 5,6904%, цялото с
площ от 336,70 кв.м.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. По
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.
78 ГПК. Под искове цитираната норма има предвид именно предявени искове, по
които съдът се произнася с нарочен дизпозитив -
такива са исковете по чл. 42 ЗН; по чл. 30 ЗН; по чл. 23, ал. 1 и 2 СК; по чл.
12, ал. 1 ЗН, декларативни претенции по чл. 26 ЗЗД за нищожност на сделки.
Заявените в първата фаза под процесуалната форма на преюдициални
спрямо иска за делба възражения оспорвания и претенции, не съставляват
присъединени искове в делбеното производство по смисъла на чл. 355 ГПК. Изключение
прави само претенцията по чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена с
безвъзмезден акт запазена част, по която претенция макар и да е заявена под
формата на преюдициално спрямо иска за делба възражение, съдът дължи
произнасяне с нарочен дизпозитив, каквато хипотеза в случая не е налице.
В
настоящата хипотеза съдът не бе сезиран в тази първа фаза в производството по
съдебна делба с искове посочени по-горе, не е разглеждани и възражение по реда
на чл. 30 ЗН, поради което и искането на ищеца за присъждане на съдебно –
деловодни разноски в първа фаза на съдебната делба следва да бъде оставено без
уважение.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА да бъде извършена СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот представляващ: Жилище, апартамент
с идентификатор ******************по
КККР на гр.Варна,
одобрени със Заповед РД- 18-92/14.10.2008г. на
изпълнителния директор на ****, намиращ се на етаж 4 в сграда с
идентификатор **************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор **************, с
предназначение: жилищна сграда- многофамилна, брой
нива на обекта: 2, с площ от 101,62 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №5 с
площ от 5,80
кв.м., както и 5,6904 % ид.части от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: ниво 1- на същия етаж: **************.1.16,
под обекта: **************.1.13, над обекта:
няма; ниво 2- на същия етаж: **************.1.16,
под обекта: **************.1.16, над обекта:
няма, с административен адрес на имота: гр.Варна, район „*********",
ул."************" № 29, вх."Б",
ет.4, ап.7, ведно с припадащите му се
5,6904 %
идеални части от дворното място, върху което е построена
сградата, цялото с площ от 336,70 кв.м. по документ за
собственост, а по скица с площ от 348 кв.м., с адрес: гр.Варна,
ул."************" № 29, представляващо поземлен
имот с идентификатор ************** по КККР, одобрени със Заповед № *********************. на ИД на ****, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), с номер по предходен
план: квартал 22, парцел VI-7,
при граници: ПИ № № **************, **************,
**************, **************, **************, **************,
между
съделителите Х.М.Й.,
ЕГН ********** и А. Т., ЕГН **********, при квоти: ½ (едва втора)
идеални части за Х.М.Й., ЕГН ********** и ½ (едва втора) идеални части за А. Т., ЕГН **********, на осн. чл. 34 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: