Решение по дело №25428/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2302
Дата: 9 февруари 2024 г. (в сила от 9 февруари 2024 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20231110125428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2302
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110125428
по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД
за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща платена на отпаднало основание и
подлежаща на връщане сума по неформален договор за продажба и доставка на
фотоволтаични модули, обективиран в проформа фактура № **********/23.03.2022 г., който
е бил развален, както и предявен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща
платена без основание сума по проформа фактура № **********/23.03.2022 г. поради
липсата на сключен договор за продажба и доставка на фотоволтаични модули, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
12.05.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът „.... твърди, че между него и ответника ... е сключен неформален договор за
продажба и доставка на фотоволтаични модули, за което са издадени проформа фактура №
**********/23.03.2022 г. и окончателна фактура № 00000000128/01.04.2022 г. Поддържа, че
модулите е следвало да бъдат доставени от ответника в 7-дневен срок от заплащане на
сумата по фактурата до собствения му обект – сграда с цел изграждане на фотоволтаична
инсталация, като след издаване от негова страна на проформа фактура №
**********/23.03.2022 г. е извършил плащане на дължимата по нея сума в размер на 10 000
лв. – на 23.03.2022 г. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да
достави поръчаните и платени фотоволтаични модули, поради което за ищцовото дружество
възниква интерес от разваляне на договора и връщане на платената сума по проформа
фактура № **********/23.03.2022 г. в размер на 10 000 лв., тъй като е отпаднало
основанието за нейното задържане, позовавайки се на връчването на преписа от исковата
молба на ответника в хода на процеса. При условията на евентуалност заявява, че липсва
сключен договор за продажба и доставка на фотоволтачини модули, поради което сумата по
проформа фактура № **********/23.03.2022 г. е платена без основание и липсва основание
за нейното задържане от ответника. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
1
„.....
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 08.02.2024 г. процесуалният представител на ищеца –
адв. Т. е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът „.... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения
иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 2
ЗЗД за посочената по-горе сума бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.05.2023 г. до окончателното плащане.
В случая, с оглед основателността на предявения главен иск, съдът намира, че не се е
сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност осъдителен такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
същата.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 2 700 лв., от която: 400 лв. – платена държавна такса и 2 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения
договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023 г., имащ характер на разписка.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...... да заплати на „....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87,
ал. 2 ЗЗД, сумата от 10 000 лв., представляваща платена на отпаднало основание и
подлежаща на връщане сума по неформален договор за продажба и доставка на
фотоволтаични модули, обективиран в проформа фактура № **********/23.03.2022 г., който
е бил развален, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.05.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...... да заплати на „....,
2
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2
700 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3