РЕШЕНИЕ
№……………. 4.04.2018 г. гр.Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански
състав
На шести
март през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 321 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Р.И.В.
*** против „Бараж констръкшън“ЕООД гр. София, с която моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 20 000,00 лв., представляваща претърпени
неимуществени вреди във връзка с настъпилата на 22.02.2017 г. трудова
злополука, ведно със законната лихва върху сумата от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 3 086,14 лв., представляваща имуществени вреди за
сторените от него разходи за имплант – 1 500 лв.; за здравна осигуровка по
сметка на ТД на НАП Добрич в размер на 625,97 лв.; потребителска такса за
МБАЛ-Добрич – 58 лв.; за лекарства – 347,17 лв.; разходи по транспорт с лек
автомобил по маршрут Б.-Добрич-Б. – 7 пъти по 22 лв., общо 154 лв.; разликата
от получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност до пълния размер на
дължимото трудово възнаграждение за времето от 22.02.2017 г. – до 2.06.2017 г. ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете като
неоснователни.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:
Ищецът
твърди, че е назначен в ответното дружество на длъжност „общ работник,
строителство на сгради“, съгласно договор №216/8.11.2016 г. за извършване на
СМР на обект „С.Л.“, гр. Б..
На
22.02.2017 г. претърпял трудова злополука на обекта. За случая бил уведомен НОИ
ТП Добрич. Бил съставен протокол №3/31.03.2017 г. С разпореждане
№20444/10.04.2017 г. на НОИ София, злополуката била приета за трудова по
смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО.
Непосредствено
след злополуката ищецът твърди, че бил приет по спешност в МБАЛ Добрич, където
пролежал 11 дни в ортопедично отделение. Бил изписан с диагноза „Счупване на
тялото на табия и фибула на дясна подбедрица. Закрито“. Състоянието, в което
бил поет било много тежко, изпитвал неимоверни болки и страдания, почти бил
изгубил съзнание. Не можел да движи дясния си крак, чувствал се смазан от
болките. Бил на успокоителни лекарства в болницата. Направили му операция, след
което кракът бил гипсиран. Поставен му бил имплант в крака, който сам с лични
средства заплатил. След операцията болките му продължили. Към средата на м.
април започнал да се движи с патерица, а два пъти в месеца ходил на прегледи в
гр. Добрич. Два пъти посетил и съдов хирург във гр. Варна със съмнения за тромб,
на който плащал лично. Към момента на подаване на исковата молба лечението на
ищеца продължавало, от скоро стъпвал на крака си с помощта на патерици. Навсякъде
ходил с придружител, не можел да се движи самостоятелно. Все още чувствал болки
при стъпване на брака и понякога вземал успокоителни лекарства. В следствие на
злополуката не бил на работа. Първите три месеца бил напълно зависим от
придружител, не можел сам да се изкъпи,
да си наготви, да си почисти, не можел да пазарува, нямал възможност за
самостоятелен живот. Бил изцяло зависим от друг човек, който да се грижи за
него.
Лечението било съпроводено с
финансови разходи. Това наложило да сключи договори за заем: първият за сумата
в размер на 2 000 лв., вторият в размер на 1 000 лв. След операцията
се наложило да премине на определена диета, поради съмнението за наличието на
тромб. Пътуванията до доктори в другите градове били свързани с разходи за
превоз.
Изложеното
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че между страните е имало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „общ работник, строителство на сгради“.
Съгласно длъжностната характеристика ищецът е следвало да осъществява
спомагателни работи свързани с почистване на строителната площадка,
товаро-разтоварителни дейности на строителните материали, нареждане на
строителните материали на депо, пренасяне на пясък, цимент и други материали.
Ответникът не спори настъпването на трудовата злополука. Оспорва размерът на
претендираните имуществени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вреди. Прави
възражение по чл. 200 ал. 3 от КТ, за намаление на дължимото обезщетение за
причинена вреда с обезщетението по обществено осигуряване.
Ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредата, тъй като според него тя е настъпила в резултат на
невниманието и неполагането на дължимата грижа от страна на пострадалия.
Правното
основание на исковете е в нормата на чл.200 от КТ.
Страните
не спорят, че към датата на трудовата злополука са били в трудовоправни
отношения, както и че през времетраене на договора, на 22.02.2017 г. ищецът претърпял
трудова злополука, която е причинила временна неработоспособност на работника.
В тоя смисъл са трудов договор от 8.11.2016 г. и експертно решение №2955 от
142/26.09.2017 г.
Съобразно чл.55 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Съгласно Регламент № 349/2011 г. на Комисията за прилагане на Регламент № 1338/2008
г. относно статистиката на
Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни
условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки
„трудова злополука“ е краткотрайно
събитие в процеса на работа, което води до физически или психически увреждания.
Изразът „в процеса на работа“ означава при извършването на трудова дейност или
през времето, прекарвано на работното място.
С разпореждане № 20444/ 10.04.2017 г., връчено на
работодателя и на работника и не обжалвано от тях, НОИ, ТО София град, е приел злополуката,
станала на 22.02.2017 г. с Р.И.В. и обявена с декларация, подадена от Бараж
Констръкшън ЕООД на 28.02.2017 г., за трудова. В разпореждането е посочено, че злополуката,
изразяваща се в закрито счупване на тялото на тибия и фибула на дясната
подбедрица, е станала през време и по повод на извършваната работа.
По делото бе извършена и приета като обективно и
компетентно изготвена съдебна експертиза, вещото лице по която установи, че в
резултат на станалия на 22.02.2017 г. инцидент ищецът е получил счупване на
двете кости на дясната подбедрица, в резултат на което била извършена
оперативна интервенция за стабилизация на костните фрагменти. Според вещото
лице травмата би могла да се получи по описания в исковата молба механизъм: при
фиксиране от притискане на ходилото на десния крак и последващо усукване при
падане в областта на подбедрицата. По делото няма събрани данни за заболяване
или състояние, което да е във връзка с травматичните увреждания.
Според
експерта обичайният срок за възстановяване при подобни фрактури е 3,4 до 5 месеца.
При ищеца този период е удължен на повече от 8 месеца. Към настоящия момент
оздравителния процес не е приключил. В тоя смисъл е и констатацията на ТЕЛК от
26.09.2017 г., л. 80 от делото, за забавена консолидация на фрактурата на
дясната табия. Освен това след предявяване на иска се е наложила нова операция,
в който смисъл е представената епикриза, л. 79 от делото.
Съгласно
съдебната практика (решение №121/15.11.2017 г. 3 г.о.)за да се определи
размерът на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следва да се
извърши точна преценка на конкретните обективно установени факти и
обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице, възможност да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално
положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от
трудовата злополука, поради което съдът е длъжен да обсъди и съобрази всички
доказателства, относими към правно-релевантните факти и правилно да оцени тяхното
значение и тежест при определяне размера на обезщетението.
Като се съобрази с изложеното и
взе предвид показанията на свидетелите Я.С.Г.и В.И.В., майка и сестра на ищеца
относно настъпилите фрактури на двете кости на дясната подбедрица, последвалите операции, прилагане
на имплант, състоянието на работника непосредствено след инцидента, налагащо
придружител за извършване на по – голяма част от обичайните дейности, вкл. и
хигиенни, постоянните силни болки, в резултат на които не можел да спи, не
можел да стъпва на крака си, прилагането на силни болкоуспокоителни медикаменти
и антибиотици, необходимостта от заменяне на първоначално поставения имплант с
болт и минерали, както и приложените писмени доказателства: експертно
решение №2955 от 142/26.09.2017 г.; епикриза, л. 79 от делото, а така също
характера и тежестта на увржданията; интензитета и продължителността на болките
и страданията, съдът намира, че ответникът като работодател отговаря за
причинените вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди, който
съобразно практика, съдът определя на 25 000 лв.
По възражението за намаляване на
отговорността на работодотеля поради съпричиняване от страна на работника:
При трудовата
злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност е
неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Съобразно касационната инстанция (pешение № 135 от 8.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК), при
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Без значение е дали пострадалият е допринесъл
за увреждането си с действия или с бездействия, съпричиняването е
"деяние" на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането,
независимо дали е "виновно" или "невиновно". Намаляване на
отговорността на работодателя има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност.
По
делото бяха събрани показанията на свидетелите П.П.П. и А.М.Й., според
показанията на който ищецът не е следвало да бъде до машината, която е
причинила трудовата злополука. Травмата, според тях е в резултат на игра между
водача на машината и ищеца, а водачът предупредил ищеца, че потегля, а той си
поставил крака пред машината.
В
обясненията си в съдебно заседание на 23.10.2017 г., ищецът заяви, че с водача на машината спрели
да изпушат цигара и при потегляне й, кракът му останал под нея. Машината
захванала бомбето на обувката на левия му крак, той се помъчил да го издърпа и
така настъпило счупването на крака.
При
тези показания съдът намира, че трудовата злополука е причинена и в резултат на
груба небрежност от страна на ищеца, който в нарушение на правилата за безопасност поставил крака си в
близост до Бобката и след неговото потегляне кракът му попаднал под веригата на
машината.
Съдът намира, че дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се намали с 50 процента,
размерът на конкретния принос на ищеца за причиняване на трудовата злополука.
Искът до
размер от 12 500 лв. следва да
се уважи. В останалата част следва да се отхвърли.
По отношение на претендираните
имуществени вреди за сумата в размер на 3 086,14 лв., представляваща
имуществени вреди за сторените от него разходи за имплант – 1 500 лв.; за
здравна осигуровка по сметка на ТД на НАП Добрич в размер на 625,97 лв.;
потребителска такса за МБАЛ-Добрич – 58 лв.; за лекарства – 347,17 лв.; разходи
по транспорт с лек автомобил по маршрут Б.-Добрич-Б. – 7 пъти по 22 лв., общо
154 лв.; разликата от получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност до
пълния размер на дължимото трудово възнаграждение за времето от 22.02.2017 г. –
до 2.06.2017 г. ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата:
За заплащане на сумата в размер
на 1 500 лв.
Искът като недоказан следва да се
отхвърли. В показанията си свидетелите В.И.В., Я.С.Г.сестра и майка на ищеца
заявиха, че сумата е заплатена от ответника.
За заплащане на сумата в размер
на 625,97 лв., представляваща здравна осигуровка по сметка на ТД на НАП Добрич:
Искът следва да се отхвърли като
недоказан. По делото не се събраха доказателства относно заплащането на сумата.
Претендираните разноски, съдът намира, че не са в пряка връзка с увреждането.
За заплащане на сумата в размер
на 58 лв., представляваща потребителска такса за МБАЛ-Добрич :
По делото е представена фактура
за заплатени потребителски такси в размер на 58 лв. от 6.03.2017 г. – между л.15 и 16. Искът като основателен
следва да се уважи.
За заплащане на сумата в размер
на общо 154 лв., представляваща разходи по транспорт с лек автомобил по маршрут
Б.-Добрич-Б. – 7 пъти по 22 лв.:
Искът като недоказан следва да се
отхвърли. По делото не се събраха категорични данни относно обстоятелството с
какъв транспорт, колко пъти и на каква стойност лицето е пътувало във връзка с
лечението на фрактурите. Събраните в този смисъл свидетелски показания са
непълни и не водят до категоричен извод по отношение на повдигнатите въпроси.
За заплащане на разликата от
получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност до пълния размер на
дължимото трудово възнаграждение за времето от 22.02.2017 г. – до 2.06.2017
г. ведно със законната лихва върху
сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата:
Съобразно представеното
удостоверение от ответника брутното трудово ежемесечно възнаграждение на ищеца
възлиза на 436,05 лв. или дължимото такова за периода от 22.02.2017 г. до
2.06.2017 г. е в размер на 3 Х 436,06 лв. и 436,05:20 раб. Дни Х 7 +436,05:22
раб.дни Х 2 =1 500,41 лв.
Общо заплатената сума от НОИ на
ищеца за периода от м. 02. До м. 05 вкл. е 1373,04 лв. Искът в размер на 127,37
лв. следва да се уважи.
По отношение на направеното
възражение по чл. 200 ал. 3 от КТ, за намаление на дължимото обезщетение за
причинена вреда с обезщетението по обществено осигуряване:
Съобразно съдебната практика(решение
№548/6.12.2010 г. на 3 г.о. ВКС) вредата по смисъла на чл. 200, ал. 3 КТ
трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което
работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка.
В тоя смисъл при постановяване на
съдебния акт по отношение на този иск съдът се е съобразил с нормата на чл. 200
ал. 3от КТ.
За заплащане на сумата в размер
на 347 лв., представляваща заплатени лекарства:
С оглед заключението на вещото
лице относно относимост на закупените лекарствени средства към лечението на
работника, представените касови бележки, подробно описани в молба от 27.10.2017 г., л.117 от делото съдът
намира иска за заплащане на сумата в размер на 347 лв. , представляваща
стойността на закупените във връзка с лечението на ищеца лекарствени средства
до датата на подаване на исковата молба за основателен. Искът следва да се
уважи.
Страните
претендират разноски, които следва да им се присъдят съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
С
писмените бележки ответникът представя списък на разноските и претендира
адв.възнаграждение.
Съдът
намира, че следва да връчи препис от молбата на ищеца за становище относно претендираното
адв.възнаграждение, преди да постанови съдебен акт относно направените съдебно
– деловодни разноски.
Работодателят
следва да понесе направените разноски за експертиза.
Воден от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бараж констръкшън“ЕООД гр. София,
бул. „България“ №98, ет. 1ап. 6 да заплати на Р.И.В. *** сумата в размер на
12 500 лв.(дванадесет хиляди и петстотин лева), представляваща
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на настъпилата на
22.02.2017 г. трудова злополука, изразяваща се в счупване на тялото на тибия и фибула на дясната подбедрица на Р.И.В., ведно със законната лихва
от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до размер от 25 000 лв.
ОСЪЖДА „Бараж констръкшън“ЕООД гр. София,
бул. „България“ №98, ет. 1ап. 6 да заплати на Р.И.В. *** сумата в размер на 58
лв.(петдесет и осем лева), представляваща потребителски такси.
ОСЪЖДА „Бараж констръкшън“ЕООД гр. София,
бул. „България“ №98, ет. 1ап. 6 да заплати на Р.И.В. *** сумата в размер на 347
лв.(триста четиридесет и седем лева), представляваща причинени имуществени
вреди за заплащане на лекарства.
ОСЪЖДА „Бараж констръкшън“ЕООД гр. София,
бул. „България“ №98, ет. 1ап. 6 да заплати на Р.И.В. *** сумата в размер на
127,37 лв.(сто двадесет и седем лева и тридесет и седем лева), представляваща
разликата от получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност до пълния
размер на дължимото трудово възнаграждение за времето от 22.02.2017 г. – до
2.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.И.В. ***
против „Бараж констръкшън“ ЕООД гр. София за
заплащане на сумата в размер на 1 500 лв., представляваща разходи за
имплант; за заплащане на здравна осигуровка по сметка на ТД на НАП Добрич в
размер на 625,97 лв.; за заплащане на разходи за транспорт с лек автомобил по
маршрут Б.-Добрич-Б. – 7 пъти по 22 лв., общо 154 лв.
ОСЪЖДА „Бараж констръкшън“ЕООД гр. София
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Б. сумата в
размер на 500 лв.(петстотин лева), представляваща държавна такса за присъдените
неимуществени вреди; сумата в размер на 150 лв.(сто и петдесет лева),
представляваща държавна такса за трите уважени искове за претърпени имуществени
вреди; сумата в размер на 200 лв.(двеста лева), представляваща възнаграждение
на вещо лице.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок
от получаване на настоящото решение и списъка на разноски да изрази становище
относно претендираното адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:……