№ 3688
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110118100 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, с ЕИК: *********, доуточнена с молба с вх. № 122841/12.04.2024 г.,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. В. Д., срещу Гаранционен
фонд, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца следните суми: 1/ сумата от общо 2033,54 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено от ищеца обезщетение по щета № ********** в
полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи,
дължимо от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното
плащане на сумата, както и 2/ сумата от 124,17 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.10.2023 г. до
29.03.2024 г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.03.2021 г., на територията на
Италия е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Алфа Ромео“ с български
регистрационен номер СВ **** КТ, виновно е причинил ПТП, с което е
причинил вреди на трето лице. За процесното ПТП е била образувана щета на
Националното бюро – Италия с реф. № 21/018396 MEC BG, щета на НББАЗ
реф. № I-21-BG-01291 и щета на ЗД „Евроинс“ АД –№ **********.
Във връзка с настъпилото ПТП, с писмо изх.№ 1-0193/07.02.2022 г.
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е предявил
пред „ЗД Евроинс“ АД писмена претенция за възстановяване на заплатено
обезщетение, външни разходи и такса за обработка във връзка с процесното
1
ПТП в размер на общо 2033,54 лева.
В предявената от НББАЗ пред ищеца претенция се твърдяло, че
процесният лек автомобил марка „Алфа Ромео“, причинил процесното ПТП, е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ищеца, по полица № BG/07/120003055713, като застраховано лице е
посочено „Супреме карс“ ЕООД. Във връзка с процесната щета НББАЗ е
отправило искане до Гаранционен фонд за възстановяване на заплатеното
обезщетение, но последният от своя страна е отказал да заплати обезщетение,
тъй като ищцовото дружество е издало сертификат „Зелена карта“ и ПТП се е
случило в срока на действие на сертификата. Ищцовото дружество твърди, че
е извършило плащането по заведената извънсъдебна претенцията доброволно
на 19.10.2023 г. чрез банков превод по сметка на НББАЗ и е заплатило пълния
претендиран размер на сумата от 2033,45 лева, за да избегне издаване на
искане за гаранция и поставянето под мониторинг на ищцовото
застрахователно дружество.
При направена справка в системата на Гаранционен фонд се установява,
че по отношение на процесния лек автомобил, участвал в процесното ПТП и
причинил щетите, не е налице активна полица по застраховка ГО.
Излагат се доводи, че по отношение на процесния лек автомобил „Алфа
Ромео“ с рег. № СВ **** КТ, била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество по
застрахователна полица № BG/07/120003055713, която е била със срок на
валидност от 02.11.2020 г., 09:58 ч. до 01.11.2021 г., 23:59 ч. За посочения
период застрахователната премия била разсрочена на 4 вноски: 1-ва вноска – с
падеж 02.11.2020 г., 2-ра вноска – с падеж 01.02.2021 г., 3-та вноска – с падеж
01.05.2021 г. и 4-та последна вноска – с падеж 01.08.2021 г.
Поради неплащане на първата погасителна вноска по застрахователния
договор, последният е бил прекратен автоматично от застрахователя, без да се
уведомява за прекратяването застрахованото лице, за което на осн. чл. 490, ал.
2 КЗ на 04.11.2020 г. е заявено вписване на прекратяване на застраховката
„Гражданска отговорност“ в Информационната система на Гаранционен фонд.
Поддържа, че издаването на сертификат „Зелена карта“ за целия период на
уговорено застрахователно покритие по договора с полица №
BG/07/120003055713 е без значение за носене на отговорност от страна на
ищцовото дружество, тъй като сертификатът няма правопораждащо действие
за отговорността на издалия го застраховател, а единствено удостоверително
значение. Поради това се твърди, че след прекратяване на договора ищецът не
носи отговорност по договора, поради което обезщетяването на вредите от
процесното ПТП са в тежест не на застрахователя по прекратен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в тежест на
Гаранционния фонд.
В исковата молба се твърди, че ищецът е отправил покана за заплащане
на сумата от страна на ответника с Уведомление с рег.№ 10989/1/02.01.2024 г.,
получено от ответника на 05.01.2024 г., но въпреки това същият не е заплатил
задължението си. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат
2
уважени.
С исковата молба са представени: застрахователна полица ГОА №
BG/07/120003055713 от 02.11.2020г.; претенция за възстановяване на
изплатено обезщетение от НББАЗ изх.№ 1- 0193/07.02.2022г.; документи по
щетата на НББАЗ, ведно с превод на български език: уведомление за щета от
Национално бюро по международно автомобилно застраховане - Италия до
НББАЗ: искане за изплащане на обезщетение от 28.06.2021г. от пострадалото
лице; Споразумение от 11.11.2021г. за уреждане на претенция; претенция за
изплащане на обезщетение от Национално бюро – Италия до НББАЗ;
експертна оценка на щетите от 15.10.2021г.; Снимки; Фактура №
00090/04.11.2021г. за платени разноски във връзка с щетата; бележки по
застрахователно събитие; Кореспонденция във връзка с процесната щета;
преводно нареждане от 07.12.2021г. за изплатена сума от НББАЗ към НБ-
Италия, ведно с опис на щетите, по които се плаща, в т.ч. и процесната,
отбелязана под номер 1 в описа; Писмо-отговор от Гаранционен фонд до
НББАЗ с вх.№ 2-0075/17.01.2022г.; Доклад по щета №********** от
18.10.2023г. на ЗД Евроинс АД; Преводно нареждане от 19.10.2023г. за
изплатено застрахователно обезщетение, ведно с опис на щетите по които се
плаща; Извлечение справка от базата данни от Информационен център към
Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователните компании за
застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на
пътниците в обществения транспорт по регистрационен номер СВ****КТ;
Уведомление рег.№ 10989/1/02.01.2024г., ведно с известие за доставяне –
обратна разписка; Писмо-отговор изх.№ 92-58/01.02.2024г. на ГФ до ЗД
Евроинс АД, съдържащо отказ да се плати по настоящата претенция, заедно с
известие за доставяне за пратка с ИД PS 159200MRA4P; Фактура №
626/12.03.2024г., изд. от „Интермонд” ЕООД.
Исковата молба е връчена на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер.
Оспорва на първо място твърденията, че по застрахователна полица №
BG/07/120003055713 не е заплатена първата вноска, тъй като в чл. 366, ал. 1,
изр. последно КЗ се съдържа презумпция, че плащането на първата вноска по
договора е удостоверена в самия договор. Поради това поддържа, че
издадената застрахователна полица удостоверява извършеното плащане на
първа вноска, която следва да е заплатена на застрахователния посредник
„Мистрал Груп“, който дължи да я предаде на застрахователя. Посочва, че в
случай, че ищцовото дружество не е получило застрахователна премия по
договора, не е следвало да подава информация до Гаранционен фонд за
регистриране на процесната застрахователна полица в Информационната
система.
Видно от приложената по делото застрахователна полица №
BG/07/120003055713 се установявало плащането на първата разсрочена
застрахователна вноска в размер на 750,71 лева. Поддържа, че
правоотношенията между застрахователния посредник „Мистрал Груп“, който
е издал застрахователната полица, и ищцовото дружество като застраховател
3
по отношение на предаване на застрахователната премия от посредника на
застрахователя, са без значение за действието на застрахователния договор и
не могат да се противопоставят на трети лица, какъвто е ГФ.
Признава, че ищцовото дружество е подало информация за прекратяване
на полицата на 04.11.2020 г. с посочена причина за прекратяване „невнесена
вноска“. Поддържа обаче, че процесната застрахователна полица е била
неправомерно прекратена, тъй като в чл. 368, ал. 4 КЗ е регламентирано право
на застрахователя на предсрочно прекратяване на застрахователния договор
единствено при невнасяне на поредна вноска по застрахователната премия, но
не и при невнасяне на първа вноска, поради което застрахователят договор
поражда действие към датата на процесното застрахователно събитие.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
Ответникът оспорва истинността на представеното към исковата молба
копие на застрахователна полица № BG/07/120003055713, тъй като няма
залепен стикер на ГФ и моли съдът да задължи ищеца да представи
процесната застрахователна полица № BG/07/120003055713 по делото в
оригинал.
Към отговора на исковата молба са представени следните писмени
доказателства: справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании
за застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“
на пътниците в обществения транспорт по регистрационен номер СВ****КТ.
В хода на делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза с
вх. № 334921/22.10.2024 г. От третото лице – застрахователен брокер – не са
постъпили документи.
В съдебно заседание, проведено на 11.02.2025 г., процесуалният
представител на ищеца, изразява становище за уважаване на иска в пълен
размер.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
цялостно отхвърляне на исковата претенция.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от застрахователната полица по застраховка ГО №
BG/07/120003055713, същата е издадена за лек автомобил марка „Алфа“,
модел: „Ромео“, рег. № CB****КТ, собственост на „Супреме карс“ ЕООД със
застраховател ЗД ,,Евроинс“ АД и с валидност от 02.11.2020 г. до 01.11.2021 г.
Премията по застраховката възлиза на 2963.90 лева – платима на четири
разсрочени вноски – първата с падеж 02.11.2020 г., втората с падеж 01.02.2021
г. и т.н.
В полицата е уговорено, че при неплащане на застрахователната премия
или на първата вноска от нея при разсрочено плащане застрахователното
покритие не започва и застрахователят не носи риска по договора. При
4
неплащане на разсрочена вноска в уговорения срок, договорът се прекратява с
изтичането на 15 дни от падежната дата.
Съгласно претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от
НББАЗ изх.№ 1- 0193/07.02.2022г. бюрото е отправило до ищеца претенция
последният да му възстанови сумата от общо 2033.54 лева – разходи и
обезщетение по щета, вследствие на ПТП, настъпило в Италия на 11.03.2021 г.
поради виновно поведение на водача на л.а. с рег. № CB****КТ. Видно от
документите по щетата ПТП е настъпило на 11.03.2021 г. в гр. Салерно като
при маневра „паркиране“ л.а. с рег. № CB****КТ е ударил друг спрял
автомобил. Между страните липсва спор относно механизма на ПТП, както и
че именно водачът на л.а. с рег. № CB****КТ носи вината за настъпване на
същото.
Поради това и Националното бюро по международно автомобилно
застраховане на Италия се е обърнало към НББАЗ с искане за изплащане на
обезщетение от пострадалото лице въз основа на споразумение от 11.11.2021 г.
за уреждане на претенция. Видно от преводно нареждане от 17.12.2021г. е
изплатена от НББАЗ към НБ-Италия сумата от 979.30 евро.
Видно от претенцията разходите на НББАЗ възлизат на 2033.54 лева,
доколкото включват и такси за обработка на документи. Сумата от 2033.54
лева не е спорна между страните от гледна точка правилно изчисляване като
стойност на щетите и съпътстващите разходи.
Предвид постъпилата претенция ищецът ЗД Евроинс АД е изготвил
доклад по щета № ********** от 18.10.2023 г. за сумата от 2033.54 лева.
Същата е заплатена с общо платежно нареждане в полза на НББАЗ на
19.10.2023 г.
От справка извлечение от базата данни от Информационен център към
Гаранционен фонд, процесната полица № BG/07/120003055713 е с отразено
начало 02.11.2020 г. и с отразено прекратяване на 04.11.2020 г. В историята на
промените по данни на МВР за регистрирани превозни средства е отразена
служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка
Г.О. на 23.02.2021 г.
Отразено е и че полица № BG/07/120003055713 е подадена като
прекратена в информационния център на ГФ на 03.11.2020 г. поради
„невнесена вноска“.
С уведомление рег.№ 10989/1/02.01.2024г. ищецът е поискал от ответника
възстановяване на сумата от 2033.54 лева, но ответникът е отказал плащане.
На последно място по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза с вх. № 334921/22.10.2024 г. Съгласно заключението по същата
застрахователната полица по застраховка ГО № BG/07/120003055713 за лек
автомобил марка „Алфа“, модел: „Ромео“, рег. № CB****КТ е сключена
между ЗД ,,Евроинс“ АД и „Супреме карс“ ЕООД с валидност от 02.11.2020 г.
до 01.11.2021 г. при условията на разсрочено плащане на застрахователната
премия, която възлиза на 2 963.90 лв., общо и поотделно, както следва:
1/ първа вноска: на 02.11.2020 г. за сума в размер на 750.71 лв., от които
5
721.87 лв.- премия и 14.44 лв.- данък, вноски ГФ и ОФ 13.00 лв., стикер 1.40
лв.;
2/ втора вноска: на 01.02.2021 г. за сума в размер на 737.73 лв., от които
721.89 лв.- премия и 14.44 лв.- данък, стикер 1.40 лв.;
3/ трета вноска: на 01.05.2021 г. за сума в размер на 737.73 лв., от които
721.89 лв.- премия и 14.44 лв.- данък, стикер 1.40 лв.;
4/ четвърта вноска: На 04.09.2019 г. за сума в размер на 737.73 лв., от
които 721.89 лв.- премия и 14.44 лв.- данък, стикер 1.40 лв.
Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ищцовото
дружеството ЗД ,,Евроинс“ АД, като е установило, че няма данни за нито едно
постъпило плащане по застрахователна полица ,,ГО” № BG/07/120003055713
от 02.11.2020 г. От счетоводството на ищцовото дружеството ЗД ,,Евроинс“
АД няма предоставени данни и за осчетоводяване на премиен приход при
условията на разсрочено плащане по застрахователна полица ,,ГО” №
BG/07/120003055713 от 02.11.2020 г.
На последно място вещото лице е установило и че на 19.10.2023 г. с
банков превод, сума в размер на 2 033.54 лева, представляваща плащане по
претенция № Z077000049538 към застрахователна полица ,,ГО” №
BG/07/120003055713 е заплатена от ЗД ,,Евроинс“ АД в полза на Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи.
Към вещото лице не са поставени въпроси в съдебно заседание.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата
кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, а страните не
са се възползвали от правото си да поставят въпроси.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 499, ал. 5 от Кодекса за
застраховането съответно по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 499, ал. 5 от КЗ при застрахователно събитие, настъпило
извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на
претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя,
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е извършило
плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят
възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде
установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на
застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от
датата на плащането.
В случая механизмът на настъпване на ПТП, вината на водача на л.а.
модел „Алфа“, модел „Ромео“, образуването на застрахователна щета,
6
размерът и плащането на същата от страна на бюрото и възстановяването от
ищеца на бюрото на сумата от 2033.54 лева не са спорни между страните.
В тази връзка и предвид твърденията на страните основните спорни по
делото въпроси са дали е имало валидно сключен договор между ищеца и
виновния за настъпване на ПТП водач по застраховка Г.О. към датата на ПТП
или същият е бил законосъобразно прекратен към датата на ПТП съответно
дали застрахователят е носил риска към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
От представената по делото полица се установява, че между ищеца и
„Супреме карс“ ЕООД на 02.11.2020 г. е бил сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите при посочените в полицата
условия – за л.а. марка „Алфа“, модел: „Ромео“, рег. № CB****КТ.
От извършената по делото ССчетЕ обаче се установи, че по полицата не
е постъпило нито едно плащане на премията от страна на застрахованото
лице. Съгласно чл. 367, ал. 1 от КЗ цялата премия или първата вноска при
разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на
застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е
уговорено в договора. В случая е било предвидено плащане на
застрахователната премия на четири вноски – на тримесечие. В тази връзка
презумпцията на чл. 336, ал 1 от КЗ не може да намери приложение, доколкото
в застрахователния договор не е посочено, че първата вноска по него е платена
и второ, тъй като от приетата по делото експертиза се установи, че вноска по
договора не е плащана, с което тази презумпция беше оборена.
Според чл. 368, ал. 1 и ал. 2 КЗ от в случаите на разсрочено плащане
вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор, като при неплащане, застрахователят може да
прекрати договора, като договорът се прекратява автоматично, когато
застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в
полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на
определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да
бъде по-кратък от 15 дни. В тази хипотеза допълнително изрично писмено
изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. В
случая това право на застрахователя е изрично записано и в застрахователния
договор.
Първата падежна вноска е следвало за бъде заплатена до 02.11.2020 г.,
според договора и тъй като това не е станало, договорът се е прекратил
автоматично с изтичането на 15 дни от 02.11.2020 г. или на 17.11.2020 г.
Дори и да се приеме, че това основание за прекратяване важи само за
последваща премийна вноска, но не и за първа такава – в процесния случай
ПТП е настъпило чак на 11.03.2021 г., а втората вноска по застраховката е
следвало да бъде платена до 01.02.2021 г. т.е. между падежа на втората вноска
и ПТП е налице период повече от 15 дни. В тази връзка дори да се приеме тази
теза, то 15 дни след първия тримесечен период или 15 дни след падежа на
втората вноска, договорът за застраховка Г.О. на автомобилистите е при
всички случаи прекратен.
7
Поради изложеното съдът приема, че към 11.03.2021 г. договорът е бил
вече валидно прекратен – като информация за това е постъпила дори през
МВР – поради дерегистрация на автомобило с оглед липса на Г.О. още на
23.02.2021 г. В тази връзка и след като дори МВР е дерегистрирало колата
на 23.02.2021 г., то ГФ към 11.03.2021 г. при всички случай е бил и уведомен
за липсата на застраховка.
Съгласно чл. 351, ал. 1 и ал. 3 от КЗ период на застрахователното
покритие е периодът, в който застрахователят носи риска по застраховката,
като същият започва да тече след заплащането на дължимата премия по
договора или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията,
освен ако е уговорено друго. В случая не е уговорено друго, напротив в самия
застрахователен договор изрично е посочено, че при неплащане на
застрахователната премия или на първата вноска от нея застрахователното
покритие не започва и застрахователят не носи риска по договора. Тъй като
нито застрахователната премия в цялост, нито първата вноска от нея не са
заплатени по договора, съдът приема, че застрахователното покритие не е
настъпило и ищецът не е носил риска по застраховката.
Поради изложеното съдът намира, че към момента на настъпване на
процесното ПТП застрахователят не е носил застрахователния риск и не е
имал задължение да заплаща застрахователно обезщетение. Такова
задължение е имал ответникът на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Предвид горното и искът за главница се явява доказан по основание, а
досежно размера му между страните липсва спор.
Искът за обезщетение за забава също е доказан по основание. Това е
така, долкото съгласно чл. 499, ал. 5 от КЗ Гаранционният фонд възстановява
на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от
датата на плащането. В случая не е необходима покана, тъй като падежният
момент е установен в закона. Ответникът е изпаднал в забава и следва да
заплати обезщетение за забава за периода от 19.10.2023 г. до 29.03.2024 г.
Размерът на този иск също не е спорен, но се потвърждава и служебно от съда
чрез прилагане на лихвен калкулатор.
В тази връзка и предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 1250.34 лева, от които
държавна такса в размер на 131.34 лева, по 505 лева възнаграждение за
адвокат, 350 лева разноски за експертиза и 264 лева – разноски за превод на
документи. Същите са действително извършени, видно от представени по
делото платежни документи. Разноските за адвокат не се явяват прекомерни
предвид цената на исковете, а за разходите за преводи на документи е
представено доказателство за плащане. В тази връзка и сумата от 1250.34
лева следва да бъде присъдена изцяло.
Водим от горното, Софийският районен съд:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. граф Игнатиев № 2, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43, следните
суми: 1/ сумата от общо 2033,54 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено от ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД обезщетение
по щета № ********** в полза на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, дължимо от ответника Гаранционен фонд, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и 2/
сумата от 124,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 19.10.2023 г. до 29.03.2024 г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. граф Игнатиев № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул.
Христофор Колумб № 43, сумата от общо 1250.34 лева, представляваща
разноски – за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за
държавна такса и за превод на документи, в настоящото исково производство
по гр.д. № 18100/2024 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9