№ 1533
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501622 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 68 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 396/2021 г. по описа на Кюстендилския
окръжен съд /КОС/ е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. О. К. от
гр.Кюстендил иск срещу Прокуратурата на РБългария /ПРБ/ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 80 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба – 13.03.2021г. до окончателното изплащане, за претърпени
неимуществени вреди – негативни изживявания, стрес, срам, неудобство, изолация, загуба
на функции на травмирана лява ръка, поради несвоевременно и неадекватно лечение
следствие предявено незаконно обвинение – за престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 и пр.3,
т.10, т.2, вр. с ал.2 НК последователно взетите мерки за процесуална принуда „задържане
под стража“, „домашен арест“, наложената мярка“забрана за напускане на територията на
страната“,което наказателно производство е прекратено с Постановление на прокурор от
Специализирана прокуратура от 18.06.2021г. по пр..№460/2018г. по описа на СП, досъдебно
производство 6/2018г.по описа на ТС БОП Кюстендил.
Решението на окръжния съд е обжалвано от ищеца с въззивна жалба с искане за отмяната му
и постановяване на друго, с което исковата му претенция да бъде уважена. Счита, че са били
налице основанията за това, посочени в ЗОДОВ и неправилно, същата е била отхвърлена.
Претендира разноски.
Няма подаден отговор на жалбата, а пред настоящата инстанция нови доказателства не са
1
събирани.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията
по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима.
По същество, се явява неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. О. К. срещу
Прокуратурата на Рeпублика България, съдържаща искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 80 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за претърпени неимуществени
вреди – негативни изживявания, стрес, срам, неудобство,изолация, загуба на функции на
травмирана лява ръка, поради несвоевременно и неадекватно лечение следствие предявено
незаконно обвинение – за престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 и пр.3, т.10, т.2, вр. с ал.2 НК,
последователно взетите мерки за процесуална принуда „задържане под стража“, „домашен
арест“, наложената мярка “забрана за напускане на територията на страната“.Заявена е и
претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца, обезщетение за имуществени
вреди в размер на 4640 лева, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, в
периода на изпълнение на взетата процесуална мярка“задържане под стража“ и „Домашен
арест“ от 16.06.2019г. до 14.02.2020г., за седем месеца и двадесет и осем дни, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.Претендира заплащане и на сторените за производството
разноски. Ищецът е посочил, че на 14.06.2019г. прокурор от СП предявил обвинение по
пр.пр.460/2018г. по описа на СП, досъдебно производство 6/18 по описа на ТС-БОП
Кюстендил, за това, че за времето от м.март 2019г. до 14.06.2019г. на територията на
гр.Кюстендил е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК –
структурирано трайно сдружение на 3 лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, с участници М. Л. М. и Е. М. Т., като групата е създадена с
користна цел – получаване на незаконни средства от продажба на наркотични вещества и с
цел извършване на престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК – престъпление по чл.321, ал.3
пр.2, пр.3 ал.10 т.2 вр. с ал.2 НК.Във връзка с така повдигнатото обвинение
била му наложена мярка за неотклонение “задържане под стража“ от 16.06.2019г.
по силата на съдебен акт, постановен от състав на СлНС, изпълнявана до 27.01.2020г.,
заменена в “домашен арест“ с продължителност 16 дни, и била отменена изцяло на
14.02.2020г.Най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ била с времетраене
7 месеца и 10 дни.На 23.01.2020г. с Постановление на прокурор, на основание чл.68 НПК,
на обвиняемия била наложена забрана да напуска пределите на територията на страната,
тази мярка била отменена с нарочен прокурорски акт на 30.11.2020г., общата
продължителност на забраната за напускане пределите на страната – 10 месеца и седем
дни.Наказателното производство продължило общо 2 години и 2 дни.На 18.06.2021г. е
постановен прокурорски акт, влязъл в сила, според който на основание чл.243, ал.1, т.2
НПК, поради недоказаност, досъдебното производство подлежи на
2
прекратяване на посоченото основание.Актът не е обжалван и е влязъл в
сила.Незаконното обвинение, за осъществено тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 НК , за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години,
наказателно производство продължило повече от 2 години, мярката „задържане под стража“,
мярката домашен арест, наложената забрана за напускане пределите на територията на
страната се отразили изключително негативно върху здравословното състояние на ищеца,
жИ.тът му се преобърнал, страдал физически и психически.В исковата молба е посочено
още, че в началото на 2019г.ищецът станал жертва на престъпление, бил намушкан няколко
пъти с нож в областта на подмишницата и ръката, имал срязани артерии и сухожилия,
временно съществувала опасност за жИ.та му.Когато била взета най – тежката мярка за
неотклонение, травмите от това нараняване не били отшумели, изпитвал постоянни болки в
областта на ръката, носел постоянно шина, не бил в състояние и бил изключително
затруднен в условията на ареста, да се обслужва сам, постоянно, ежедневно, молел
надзирателите и медицинското лице, да му бъде осигурена квалифицирана лекарска
помощ.Тъй като болките на травмирана ръка се задълбочавали не бил в състояние да
разгъва и свива пръсти, загубил съня си, не можел да спи и да се обслужва в ежедневието си
в ареста.Изпитвал сериозни притеснения за бъдещето си, не разполагал със средства, тъй
като вследствие на задържането загубил работата си на електромонтьор.В периода преди да
бъде задържан под стража и да му бъде предявено обвинение, активно посещавал
рехабилитатор, физиотерапевт и кинезетерапевт, за извършване на процедури по
възстановяване на сухожилията, за да може да си възвърне захватът на пръстите, да е в
състояние да си служи с ръката.Тогава настъпило известно подобрение на функцията на
ръката.Задържането му възпрепятствало извършването на такива оздравителни
мероприятия, което довело до влошаване на здравословното му състояние.Постоянно
уведомявал прокурора за оплакванията си и нуждата от специализирана медицинска грижа,
но без резултат.
До задържането му заемал в изпълнение на трудов договор №023/06.02.2017г.
длъжността електромонтьор към “Мимо арт“ ЕООД, гр.Кюстендил с месечно
възнаграждение 580.00 лева.Задържането му е свързано и с настъпване на имуществени
вреди за ищеца – изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение, за времето на
задържането му за периода 16.06.2019г. – 14.02.2020г., за 7 месеца и 28 дни или общо
4640.00 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане.Преповторени са твърденията относно
изключително неблагоприятно въздействие върху неимуществената сфера на ищеца, поради
взетите най- тежки мерки за неотклонение – изолация, невъзможност да лекува травмите си,
предизвикани по-рано, въпреки постоянните, ежедневни оплаквания, липсата на
специализирана медицинска помощ, поставен в унизително положение, лишен от
възможността да посещава рехабилитация и кинезитерапия, процедури, които биха
спомогнали възстановяване на функцията на крайника, загуба на сън, контакти с близки,
които ограничили свижданията си в затвора, срамували се от него, загубил работата си, в
личен план, невъзможност да се лекува в чужбина, поради ограничения за пътуване извън
3
страната, опасността да не възстанови функциите на ръката си, поради липсата на адекватно
лечение.Акцентира на „демонстрирана незаинтересованост и пренебрежително отношение
към здравето на обвиняемия“ от страна на представителя на държавно обвинение, който не е
се съобразявал с императивни разпоредби инкорпорирани в процесуалния закон, молба
входирана през м.ноември 2019г. за изменение на 2 мярката за неотклонение, адресирана
чрез СП до СлНС, неадминистрирана от прокурора и оставена без надлежно произнасяне,
необсъдена и невнесена за разглеждане от прокурора в съда до подаване през м.януари
2020г. на последваща молба за изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под
стража“.Ищецът се позовава на ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС и даденото в същото
тълкуване и указания по прилагане на закона,в смисъл, че прекратяване поради
недоказаност на обвинението, съответства на хипотезата за търсене на отговорност по
ЗОДОВ.Сочи загуба на функциите на пръстите на травмираната ръка, да ги сгъва и събира,
вследствие на н,езаконното обвинение, в извършване на тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 НК.
Препис от исковата молба е връчен на ответника – Прокуратурата на РБългария.
В законоустановения едномесечен срок е подаден писмен отговор. Изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Исковата претенция е била отхвърлена от първата инстанция по съображения, че
прекратяване на наказателно производство водено срещу ищеца не е настъпило,
позовавайки се на писмените доказателства по делото.Това сочело на неоснователност на
предявения иск, при отсъствие на необходимост от устаноявавне на връзка между
посоченото обстоятелство и наствъпването на вреди и причинна връзка между воденото
наказателно производтво и настъпилите вреди. Според КОС не е налице нито един от
фактическите състави на ЗОДОВ, за да се уважат претенциите на К. за присъждане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
САС в настоящия си състав изцяло се солизаризира с изводите на първостепенния
съд, препращайки към мотивите му по реда на чл. 272 ГПК. В отговор на оплакванията във
въззивната жалба, намира за уместно да добави още следното:
От фактическите твърдения в исковата молба и изведения въз основа на тях петитум
следва извод, че исковата претенция на К. спрямо ПРБ има своето основание в чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ, тъй като лицето счита, че спрямо него е налице незаконно обвинение /така
изрично втори абзац на л. 5 от делото/, като през това време е упражнена спрямо него
незаконосъобразна процесуална принуда чрез взети мерки за неотклонение – „задържане
под стража“ и „домашен арест“.
Ищецът сочи като основание за своите искове обстоятелството, че било издадено
Постановление от 18.06.2021 г. на СП по пр.пр. № 460/2018 г. по описа на СП, досъдебно
производство № 6/2018 г. по описа на ТС-БОП-Кюстендил, с което прокурор М. М.
прекратила частично наказателното производство по спрямо него, което според ищцовата
страна означавало край на наказателното преследване спрямо него, но и незаконност на
4
обвинението.
По гражданското дело в КОС обаче ответната страна е представила копие от
Постановление от 05.11.2021г. на Прокурор в Апелативна специализирана прокуратура по
пр.пр.№451/2019г. на АСпП, преписка №460/2018г. на Специализирана прокуратура,
включваща досъдебно производство №6/2018г., актът на който ищецът основава вземането
си за обезщетение, посоченото по- горе Постановление ,за частично прекратяване на
наказателно производство №6/2018г. по описа на ТС-БОП –Кюстендил, е отменен. В друг
документ, наличен по делото – в писмо с рег.№2052/02.02.2022г. е отразено, че липсват
данни посоченият акт на Специализирана апелативна прокуратура да е обжалван или да е
отменяван.
От тези два писмени документа следва извод, че исковата претенция е
неоснователна, тъй като не е налице нито един фактически състав на отговорността на
Държавата, визирани в специалния ЗОДОВ.
При наличие на постановен акт на орган на досъдебното производство,за отмяна
на прекратяващо наказателно производство Постановление, съдът не би могъл да игнорира
този акт като правни последици, за постановяването на какъвто е налице изрична правна
възможност, съгласно чл.243, т.10 НПК – „когато не са били налице основанията по ал. 1,
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано
от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за
тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява
ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за
прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са
доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано,
прокурорът съставя обвинителенакт - чл. 235 НПК. Ако констатира че деянието не
съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното
производство. В първия случай преценката е правна, а във втория случай-фактическа и
означава, че деянието не е извършено от лицето – т.7 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, даващ отговор и на въпроса как следва да
се разглежда Постановлението за прекратяване на наказателно производство поради
недоказаност на обвинението.
Или казано по друг начин, досъдебното производство спрямо ищеца К. все още е
„висящо“, то не е приключило, поради което не може да се говори, все още, за незаконно
обвинение или незаконно наказателно преследване, което да обоснове носене на гражданска
отговорност за вреди от страна на Държавата по реда на ЗОДОВ. Същевременно,
наложените спрямо него мерки за процесуална принуда, са били налагани във връзка с
5
висящото досъдебно производство – от компетентен орган - и не са отменяни на
самостоятелно основание, т.е. не се търси обезщетение за вреди от мерките за процесуална
принуда поради отмяната им или обявяването им за незаконни, а с оглед на това, че са
съпътствали твърдяното незаконно наказателно преследване. Но както се подчерта,
писмените доказателства по делото не удостоверяват да е налице фактически състав на
отговорност на Държавата, по която и да е хипотеза от ЗОДОВ, тъй като досъдебното
производство спрямо К., все още, не е приключило с влязъл в сила акт. Същевременно, не
може да се приеме от съдържанието на исковата молба – фактически твърдения и петитум -
че се търси отговорност от ПРБ по някакъв друг ред – напр. по чл. 49 ЗЗД.
Ето защо, правилно КОС е отхвърлил предявените искове, при което атакуваното
пред САС негово решение ще следва да се потвърди изцяло. Не се налага при това
положение, обсъждане на останалите доводи във въззивната жалба и анализ на другите
доказателства, събрани пред първоинстанционния съд.
При този изход от делото, лицето-въззивник няма право на присъждане на
разноски, нито пък процесуалният му представител има право на определяне на
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за безплатно правно съдействие.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, ГО, седми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 396/2021 г. по описа на
Кюстендилския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6