№ 14
гр. Враца, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200008 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от С.
Г. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ към Затвора - Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му
наказание лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е
придобил право на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
Осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора – Враца, инспектор "РД" А. М. изразява становище
за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият не е осъзнал напълно тежестта
на извършеното деяние и не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Определение № 260016 постановено на 15.03.2021г. по НОХД № 88/2021г. по
описа на PC - Козлодуй, Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК съдът му е определил наказание "лишаване от свобода" за срок от 5
/пет/ месеца, при първоначален "общ" режим.
1
На основание чл.68, ал.1 НК, съдът е постановил отделно изтърпяване на
наказание от 8/осем/ месеца "лишаване от свобода", определено за изтърпяване от този
подсъдим по НОХД № 640/2018г. по описа на РС Плевен.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 19.03.2021г., като до 05.10.2021г. е
изтърпял наказанието, определено му да изтърпи отделно, а след тази дата е започнал
изтърпяване на наказанието по НОХД № 88/2021г. по описа на PC - Козлодуй. До
момента фактически е изтърпял 3 месеца и 9 дни. От работа му се зачитат 25 дни или
общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 4 месеца и 4 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 26 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се
стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи
за промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 50
точки.
Като причини и детерминиращи фактори обусловили извършването на
престъпления от страна на осъдения Г. са отчетени ниско правно съзнание, некритично
отношение към криминалните си действия и контакти с криминално проявени лица.
Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, като се
акцентира, върху това, че извършените престъпления са свързани с употребата на
наркотици и шофиране на МПС след тяхната употреба. Посочва се в доклада, че на 18
годишна възраст осъдения Г. под въздействието на средата, в която е общувал и живял
е започнал да употребява марихуана. Употребата на наркотици е една от основните
причини за ескалиращото криминално поведение на осъдения.
Осъденият Г., формално признава вината си и оправдава поведението си с
липсата на финансова стабилност и отрицателното влияние на криминално проявените
лица, с които общува.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност
и възлагане на конкретни трудови задачи. Осъзнаване на причинените вреди и
придобиване на трайни трудови навици чрез включване в трудовия процес. Рискът от
извършване на бягство е нисък.
Междинна оценка на риска от рецидив не е извършвана.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и
2
след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от рецидив
запазват средните си стойности, а тези на риска от вреди за обществото се запазват в
средните граници.
От доклада на социалният работник е видно, че при последната оценка е
констатирано, че Г. е назначен на работа със заплащане на обект на външна фирма
"ЗАИ"АД гр.Берковица, като в задълженията на осъдения е изработването на
абразивни дискове. Отчетено е, че същия спазва трудовата и технологична дисциплина
на работното място. В тази насока, лишения от свобода е награден със Заповед №Л-
3284/14.12.2021г. с "писмена похвала" за показано положително отношение към труда.
За престоя си в затвора Г. има 2 наказания, последното, от които е наложено
със Заповед №Л- 2375/23.09.2021г. "забрана за участие в колективни мероприятия в и
извън местата за лишаване от свобода за срок от 2 месеца". Отчетена е тенденцията, че
лишения от свобода не е склонен да промени стереотипа си и манталитета на мислене
и поведение.
За обществото обаче рискът от вреди е среден, предвид характера на
настоящото правонарушение и криминалното му минало.
Според ИСДВР, осъденият проявява престъпна упоритост, самонадеяност,
склонност към импулсивни и безразсъдни действия, като липсва у осъдения критично
отношение към престъпните му действия. Шансовете за реинтеграция в обществото са
незадоволителни с оглед системното нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС в условията на
контролирана среда. Не са налице доказателства за действителното поправяне на
осъдения, поради което е посочено в доклада, че трудовата терапия следва да бъде
продължена, в посока изграждане и затвърждаване на трайни трудови навици и
формиране на гъвкав модел на мислене и поведение.Посочва се в доклада към
затворническото досие, че плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Г. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
3
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. Г. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
навици на осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Награждаването на Г. при упражняваната трудова дейност е безспорна
индикация за начало на положителна промяна у осъдения и отразява адекватната
реакция на затворническата администрация и положителната оценка от нея на
поведението му. Доброто му поведение обаче трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
Така констатираните положителни промени в личността на л. св. според съда
все още не са достатъчно основание за неговото УПО поради няколко причини.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.Приложените мерки за корекция
не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода Г. не е завършен към момента.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
4
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Г. Г., роден на *** в
гр.Козлодуй, понастоящем в ЗООТ – Враца към Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено
му с Определение № 260016 постановено на 15.03.2021г. по НОХД № 88/2021г. по
описа на PC - Козлодуй, с остатък 26/двадесет и шест/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5