Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ-ти гр.състав, в
публичното заседание на девети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 7269 по описа за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
„Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от
***против И.Г.Т. с ЕГН ********** и М.Л. ***с ЕГН ********** двамата
с адрес ***. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснабден имот и клиенти на топлинна
енергия по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на
топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия
за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат
в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани
във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди,
че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че
в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна
енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който
се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите
от тях суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на
топлинна енергия. Твърди, че с изтичане
на последния ден от месеца,
ответниците са изпаднали в забава за тази
сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата
сума. Ищецът твърди, че съгласно
чл.32 ал.2 СК, съпрудзите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството, поради което претендират цялата сума като
солидарно дължима от двамата ответника.
В
заключение моли съда да признае
за установено, че ответниците му дължат 122,88 лева главница за ползвана
но незаплатена топлоенергия за периода 01.11.2018г – 31.01.2019г. и лихва
за забава върху главницата в размер на 0,82 лева за периода
03.01.2019г. – 06.03.2019г. Прави искане
за допускане на експертиза със
задачи, посочени в исковата молба.
Ответницата М.Л. не представя писмен отговор. Ответникът И.Т. оспорва исковата молба и твърди, че не дължи
претендираните суми, тъй като не е ползвал
топлоенергия, а преминаващите
през имота тръби били изолирани.
Изразява становище да не бъде
назначавана съдебно-счетоводна
експертиза.
По допустимостта на молбата:
Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 1596/2019г., ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу двамата ответника за сумата от 122,88
лева главница и 0,82 лева лихва. Заповедта за изпълнение е връчена на двамата
ответника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК. С
разпореждане съдът е указал на кредитора да предяви установителен
иск относно вземането си. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват
допустими следва да бъдат разгледани по
същество.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 7269/2019г. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са
допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително
основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок
или заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК.
Видно от приложената
по ч.гр.дело справка, ответниците не са заплащали ползвана в имота топлоенергия
през периода 01.11.2018г. – 31.01.2019г.
От представенвата с исковата молба справка, неоспорена от
ответниците се установява, че в имота ползвано минимално количество
топлоенергия през процесния период, която е за отопление без уреди за
индивидуално отчитане – щранг лира в банята и за сградна инсталация.
Представени
са два броя съобщения от Община ***, от които се установява, че Общината е
уведомила ответниците за размера на задълженията им за данъци и такси по
отношение на процесния имот. Представен е нотариален акт на лист 15 от делото,у
от който се установява, че двамата ответника са закупили процесния имот на
10.06.2002г. Представен е Споразумителен протокол за
отчитане на ползваната топлоенергия „***“ ЕООД и ищцовото
дружество Т.П. ЕАД. Представен е и споразумителен
протокол сключен между ФДР „***“ ЕООД и ЕС на адреса, на който се намира
процесния имот и в който се твърди, че е ползвана но не е заплатена
топлоенергия, както и договор за
отчитане на ползваната топлоенергия в сградата. Представени са по делото и Общи
условия на Т.П. ЕАД, публикувани съгласно изискванията на закона в два
ежедневника.
Не се спори
между страните, че двамата ответника са съпрузи. Съгласно чл.36 СК, разходите
за задоволяване нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи. За
задължения, поети за текущи нужди на семейството, съпрузите отговарят
солидарно. В случая се установи по безспорен и категоричен начин, че двамата
ответника са съпрузи, както и че са собственици на процесния имот. По отношение
твърденията на ответника, че не дължи сума за сградна
инсталация, съдът приема, че съгласно член 140, ал. 3 от ЗЕ
сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост. Съгласно чл.145, ал.2 и 3
от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление
на общите части при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на
сградата, определена по чл.142 ал.1 ЗЕ, и топлинната енергия за отопление
на имотите, определена по ал.2, като топлинната енергия по ал.2 се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти. Предназначението
на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – ЕС, и чрез
топлопроводите й топлоенергията да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Потребител на услугата е етажната собственост, като титулярът на права върху индивидуалните обекти на
собственост не може да откаже да заплаща на отдадената от сградна
инсталация енергия доставена до имота. С
Тълкувателно решение №2 от 2017г.
на Върховния касационен съд
таксата за сградна инсталация беше определена като
законосъобразна и ненарушаваща чл.62 от Закона за защита на потребителите.
Законът за енергетиката предвижда начина
на определяне на количеството потребена топлинна енергия. Разпоредбата на чл.142 ал.2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на
сграда етажна собственост, които се използват за
формиране на цената на ползваната
енергия. Такива са топлинна енергия, отдадена за отопление
на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл.142 аол.3
ЗЕ гласи, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на
общите части на сградата, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно чл.139
ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система
за дялово разпределение. От доказателствата по делото се установява,
че в сградата - етажна собственост, където се намира
жилището на ответницата е въведено
дялово разпределение като е
налице скрючмен договор с ФДР „***“ ЕООД .
За да престанат да бъдат потребители на топлинна енергия, съгласно чл.153 ал.2 ЗЕ, две трети от собствениците или титуляри на
вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, декларират писмено, че не
желаят това пред топлопреносното
предприятие. Поради това, следва да се приеме, че
продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си
на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители
при условията на горните разпоредби.
При така
изложеното, съдът приема, че двамата ответници претендираната
сума за ползвана, но незаплатена топлоенергия.
Съгласно разпоредбата
на чл.31 ал.1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна
енергия следва да се заплащат
в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение
в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането
на топлинната енергия /ал.6/, което предопределя и дължимостта
на лихва.
По искане на
ответниците, съдът не е назначил съдебно-счетоводна експертиза, поради което
съдът приема, че ответниците не оспорват размера на исковете.
С оглед изложеното, съдът приема, че двата иска са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло до предявените
размери, като следва да бъде признато за установено, че И.Г.Т., с ЕГН
**********, с адрес: *** и М.Л.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: *** дължат солидарно
на кредитора “***, ***със
седалище и адрес на управление:***, законен представител: ***– ***; пълномощник – ***, 122.88 лв. – главница за период
01.11.2018г. – 31.01.2019г., и 0.82
лв. – лихва върху главницата за период 03.01.2019г. –
06.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 13.03.2019г.
до изплащане на вземането.
Двамата ответници следва
да бъдат осъдени да заплатят и направените по делото разноски в настоящето
производство в размер на 175 лева, от които 100 лева юрк.възнаграждение
и 75 лева държавна, както и 75 лева за заповедното производство, от които 50
лева юрк.възнаграждение и 25 лева държавна такса.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответниците И.Г.Т., с ЕГН
**********, с адрес: *** и М.Л.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че СОЛИДАРНО дължат на „***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, сума в размер на 122.88 лв. – главница за период
01.11.2018г. – 31.01.2019г., сума в размер на 0.82 лв. – лихва върху главницата за период 03.01.2019г. –
06.03.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване
на заявлението – 13.03.2019 г. до изплащане на вземането, за които суме е издадена Заповед за изпълнение № 904/14.03.2019г. по
ч.гр.дело №1596/2019г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА И.Г.Т., с
ЕГН **********, с адрес:
*** и М.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно да заплатят на „***,
със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***,
сумата от 175 лева, представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И.Г.Т., с
ЕГН **********, с адрес:
*** и М.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно да заплатят на „***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 75 лева разноски по ч.гр.дело №
1596/2019г. по описа на ПлРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: