ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 963
гр. Бургас, 14.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20222120107682 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Ч. К.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Б****, ж.к. "С****", бл.**, вх.**, ет.**, чрез адв. П. В., съдебен
адрес гр. Б***, ул. "В***" № **, ет.*, офис *, против “*****” ЕООД /в ликвидация/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление гр. Б***, Ю** и**** з***, площадка на
"Л*******" АД, административна сграда на "Г*************" ЕООД.
Ищецът моли съда да приеме за установено спрямо ответника, че в периода
06.02.2003г. до 09.05.2018г., ищецът е работил в “Г*********” ЕООД на длъжност машинен
монтьор с характер на работата обслужване, профилактика и ремонт на работно оборудване
/инсталации/ за първична преработка на нефт; вторична преработка на горива; производство
на газ, производство на химически продукти и нефтопродукти, полипропилен;
въглеводороди.
С разпореждане от 29.11.2022г. съдът е оставил без движение исковата молба,
като е указал на ищеца да изложи факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от
положителния установителен иск, както и да уточни, дали твърди, че длъжността, която е
заемал в процесния период касае различна категория труд от длъжността, която е посочена в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
С молба от 02.12.2022г. ищецът е изложил доводи, че правния му интерес
произтича от това да установи конкретно изпълняваната от него трудова функция по
процесното трудово правоотношение, като спорният въпрос по делото не касаел
установяване на различна категория труд, която би било от значение за стажа при
пенсиониране.
С отговорът на исковата молба, ответникът е оспорил иска като недопустим и
неоснователен. Направил е искане за прекратяване на производството поради недопустимост
на предявени иск като е изложил доводи, че същият се припокрива с разпоредбата на чл.2,
т.6, б. “в” , във вр. с чл.2, т.10, б. “в” от Наредбата за категоризиране на труда при
1
пенсиониране и по своята същност е иск за установяване на категорията на труда.
Съдът при подготовка на делото в закрито заседание, извършвайки проверка по
реда на чл.140 ГПК, намира предявения иск за недопустим, по следните съображения:
Установяването на факта на положен трудов стаж на конкретна длъжност с
конкретна трудова функция е относимо към категоризацията на труда, респ. към
установяване на права в пенсионното производство. Затова искът на работника или
служителя за установяване по съдебен ред на факта на положен трудов стаж през определен
период от време на конкретна длъжност /респ. трудова функция/ е по своята същност иск за
установяване на факт с правно значение, относим към установяване на категорията на труд
при пенсиониране. А съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК предявяването на такъв иск по
съдебен ред е недопустимо, тъй като исковете за установяване на съществуването или
несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, изрично
предвидени в закон.Установяването на положен трудов стаж на определена длъжност за
определен период от време се извършва по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл.3, ал.1 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. ( в този см.
Определение № 538/03.08.2010г. на ВКС, III гр.д.отделение постановено по ч.т.д. №
470/2009г.)
В горния смисъл са и мотивите изложени в Определение № 483/27.06.2014г. по ч.
гр.дело № 2237 /2014 г. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса:
допустим ли е иск с правно основание чл.357 ал.1 КТ, когато спорът е за установяване
на конкретно заемана длъжност, съответно изпълнявана трудова функция, при
безспорно съществуващо трудово правоотношение. В него е посочено, че извън случаите
,когато работникът цели да установи трудов стаж по реда на Указ № 527/1961 г. за
установяване на трудов стаж по съдебен ред /отм./ или сега действащия Закон за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, установяването на всички
компоненти на трудовото правоотношение е допустимо по общия исков ред. Съгласно
константната съдебна практика е допустим иск с правно основание по чл.357 ал.1 ГПК за
установяване към минал момент на длъжността, заемана от ищеца по трудово
правоотношение с ответника, като елемент от същото, когато ищецът твърди да е заемал
една длъжност, а работодателят-друга и когато е налице преназначаване на друга
длъжност в рамките на съществуващо трудово правоотношение. Върховната инстанция
е приела, че тогава спорът е трудов и пенсионният орган или административният съд не са
компетентни да го решат, а въпросът за категорията труд в този случай не се обхваща от
предмета на трудовия спор. Спорният въпрос в тази хипотеза обхваща преназначаването на
друга длъжност в рамките на съществуващото между страните правоотношение. Ако трудът
при двете длъжности е с различна категория, това обстоятелство ще е от значение за стажа
при пенсиониране, но то не е свързано с предмета на установяване по иска за изменението
на трудовото правоотношение относно заеманата длъжност. В този смисъл е и цитираната
от ищеца съдебна практика, обективирана в определение № 309/20.12.2011 г. по гр.д.№
1672/2010 г., ІІІ г.о на ВКС., която обаче се явява неотносима към настоящия правен спор.
2
В процесният случай, предмет на установяване по делото е именно фактът на
положен трудов стаж на конкретна длъжност с конкретна трудова функция, като в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът не твърди преназначаването му от една
длъжност на друга длъжност в рамките на съществуващото трудово правоотношение, респ.
искът не е насочен към установяване към минал момент на длъжността, заемана от ищеца по
трудово правоотношение с ответника, като елемент от същото, поради което искът се явява
недопустим.
Изложените съображения за липса на правен интерес от предявения положителен
установителен иск – абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на
иск и оттам неговата недопустимост предпоставят недопустимостта на производството,
образувано въз основа на депозираната искова молба и обуславят неговото прекратяване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №7682/2022 г. по описа на БРС като
недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3