Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Русе, 04 януари 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 13 декември 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря Бисерка Василева и в
присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от
съдията В. административно дело №401 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).
Делото е образувано след постъпила жалба от В.М.К. ***, чрез адв. Х. Р.,***
срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000320006056-091-001/16.03.2021г., издаден от М.Т.Г.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.Н.Г. на длъжност главен
инспектор по приходите — ръководител на ревизията, потвърден изцяло с решение №
71/09.06.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Варна, с определените с РА
задължения на физическото лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годините
2017 и 2018г., както следва: 7514,00 лева главница за и 2193,85 лева лихви за
2017г. и 17 109,00 лева главница и 3260,48 лева лихви за 2018г. или общо
дължимата сума – главница в размер на 24 623,00 лева и лихви в размер на 5 454,33
лева.
Сочи се, че РА е незаконосъобразен, поради издаването му при съществено
нарушение на
административнопроизводствени правила и в противоречие с
материално-правни разпоредби. Твърди се, че още с възражението срещу
ревизионния доклад РЛ (ревизираното лице) е оборило констатациите на
проверяващия го екип и това е следвало да бъде съобразено. Жалбоподателят не е
съгласен с извода на приходната администрация, че така извършените дарения от
негови роднини по права линия са недоказани, а именно неприемането им е довело
до този резултат с издадения РА, потвърден изцяло с решение № 71/09.06.2021г.
на директора на Дирекция „ОДОП” Варна. Счита, че са налице
представени достатъчно писмени доказателства във връзка с доказването на
наличие на дарение и достатъчно данни от роднините по права линия на лицето,
които признават извършеното дарение. Поради това се иска отмяна на ревизионния
акт, претендира се присъждане на разноски, за които се представя списък.
Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването
за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в
решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и
доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и като съобрази резултатите от назначената по съдебния спор съдебно-счетоводна
и допълнителна такава експертиза, намира жалбата за процесуално допустима,
подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока
по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа и правна страна приема следното:
С обжалвания РА е установено задължение за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ от В.К. за 2017 година : 7 514.00 лева
главница и 2 193.85 лева лихви, за 2018г. : 17 109.00 лева главница и 3 260.48
лева лихви или общо дължима за двете години сума – главница в размер на 24 623.00
лева и лихви в размер на 5 454.33 лева.
Приходната администрация, чрез своите РО е установила, че лицето В.М.К. има
доходи с неустановен произход, налице били данни за укрити приходи или доходи,
както и че получените приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период - обстоятелства, визирани в чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. При наличие на гореизложените
факти съобразявайки записаното в кодекса, те приемат, че основата за облагане с
данък върху доходите на физическото лице за ревизираните периоди – 2017, 2018г. следва да бъде
определена по реда на чл.122 от ДОПК.
За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната
ревизия, органът по приходите е извършил процесуални действия, подробно описани
в констативната част на изготвения ревизионен доклад РД № Р-03-000320006056-092-001/22.02.2021г.(л.7-27
от адм. преписка, том 1), неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл.
120, ал. 2 от ДОПК.
Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателства от
данъчно-осигурителното досие на ревизираното лице, документи, съставени по
повод на настоящото ревизионно производство както и присъединени документи /доказателства/,
съставени и приети по извършени други производства с адресат същото лице, видно
от Протокол №Р-03000320006056-ППД-002/27.11.2020 г. относно извършена ревизия
на лицето с УИН №Р-03001820000558 (виж л.26 от том 1). Съгласно протокол
№Р-03000320006056-ППД-001/27.11.2020 г. било извършено присъединяване на
документи от контролно производство-извършена проверка за съпоставяне на
имущество и доходи на ЗЛ с УИН
№ПФ-03001819000740 с обхват процесните 2017 и 2018г. А с цитирания протокол
№Р-030000320006056-ППД-002/27.11.2020 г. е извършено присъединяване на
документални доказателства от ревизия с УИН №Р- 03001820000558 на ревизираното
лице.
Извършени са съответните справки в масивите на НАП, на ИС „ИКАР" на
Агенция по вписванията в Р България, в информационен масив, ПП " ПС с
данни, предоставени от КАТ" относно наличие на регистрирани покупки и продажби
на автомобили от проверяваното лице.
В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни
проверки на други задължени лица, предприети били и действия за събиране и
обезпечаване на доказателства. Били връчени няколко искания до В. К. (стр.3, 4
и 5 от РД-л.25, 26, том 1) за предоставяне на документи и писмени обяснения. Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ
№Р-030000320006056-040002/27.11.2020г. е връчено на лицето на 27.11.2020 г. С
него са изискани декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за имуществото, вида и
размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и
надзорни органи на юридически лица за периоди 01.01.2017 г.- 31.12.2017 г.
и 01.01.2018- 31.12.2018г.; Уведомление
по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-030000320006056-113-001/27.11.2020г., връчено по
електронен път на същата дата, съгласно което РЛ е уведомено за констатирани обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК, като му е предоставена възможност за представяне
на становище. До момента на изготвяне на РД такива не са представени от К..
С УИН №ПФ-03001819000740 било издадено Съобщение
№ПФ-03001819000470-999-001/14.01.2020г., връчено на ЗЛ на 16.01.2020г.,
съгласно което В. К. бил поканен да подаде ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. и
2018г., относно установени доходи с неустановен произход. За установените през
2017 г. и 2018 г. облагаеми доходи В.К. нито в законоустановения 14 - дневен
срок, нито до момента на съставяне на РД К. е подал декларации по реда на чл.50
от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г.
От В. К. се представят документи, на които той се позовава и иска да се
ползва от тях, като на практика това са документи, свързани с предходна
проверка, по която е бил издаден РА № Р-03001820000558-091-001/15.07.2020 г.
Самият той заявил пред проверяващите, с писмо вх.№ 49618/03.10.2020 г. в
изложени в писмото писмени обяснения, като казва, че „Дава писмено съгласие
относно приобщаване на писмени доказателства, събрани в хода на предходни
производства-ПСИДФЛ с УИН №ПФ-03001819000470 и ревизия с УИН №031820000558,
имащи значение за определяне на задълженията ми за периоди 2017 г. и 2018 г."
По повод Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ
№Р-03001820000558-040-001/21.02.2020 г., връчено по електронен път на
24.02.2020г. К. изпраща съобщение на електронна поща, в което отново заявява :„
Във връзка с контролно производство срещу мен, искам да Ви информирам, че
няма да представям други /нови/ документи и писмени обяснения! Всички документи
и писмени обяснения са представени в хода на предходната проверка като
задължено лице с № ПФ-03001819000470-040-001/05.06.2019 и с възложена Резолюция
№ ПФ-3001819000470-ОРП-001/28.05.2019г."
Основно документите и доказателствата, които той иска да ползва с цел доказване на размера на получените доходи за
двете ревизирани години са : 1. Писмени обяснения и копие от Декларация за безвъзмездно
предоставени от В.М.К. – пенсионер, парични средства в размер на 64 000.00 лева
на внука й В.М.К.. В.К. декларира, че предоставените средства са с произход - от
спестявания от нея и съпруга й Г.Ц. К. /покойник от 03.09.2014г./, от трудови
възнаграждения и пенсии; 2. Сумата от 21 000.00 лева - в брой, спестени от заплати от работа по
трудов договор в „Меркурий" СД и „Полисан" АД, за периода м.03.2004
г. – 01.04.2014г.; 3. Сума в размер на 34 595.00 лева -получена от заеми,
доказани с нотариално заверени документи от „Полисан" АД; 4. Сума от 29
000.00 лева - заем от две физически лица – Р.Н.А. и И.Г.Т., с нотариално
заверен документ; 5. Сумата от 9 000.00 лева – от 2 броя кредитни карти,
обслужвани от банкови сметки в ТБ "ПИБ" АД на стойност 2000.00 лева и
7000.00 лева. Всичко това касае доходите за процесната 2017г.
Относно проверяваната 2018г., В.М.К. се позовава на следните документи и
данни за налични към 01.01.2018г. парични средства : 1. Сумата от 157 595.00
лева – налични от предходната година; 2. Сумата от 120 000.00 лева – получена в
брой от родителите с цел закупуване на апартамент; 3. Сумата от 3 300.00 лева –
от продажба на лек автомобил; 4. Сумата от 8 550.00 лева - дивидент от
собствена фирма; 5. Сумата от 2000.00 лева - кредитна карта.
След анализ на събраните по реда на ДОПК доказателства, органът по
приходите установява следната фактическа обстановка:
В.М.К. е местно физическо лице на Република България по смисъла на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Той е с постоянен адрес:***. Не е регистрирано по реда на
ДОПК като физическо лице. Не е регистрирано за целите на ЗДДС. Нямал и подадена
декларация за 2017 и 2018 по чл.50 от ЗДДФЛ.
Спрямо него е била извършена ревизия, приключила с издаден РА №Р03001820000558-091-001/17.07.2020
г., както и ПСИДФЛ, приключила с Протокол за приключване на ПСИДФЛ с №
ПФ-03001819000470-073-001/31.01.2020 г.
Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
както и присъединените документи от други производства, относно В.М.К. от
ревизиращия екип се констатирали доходи с неустановен произход, данни за укрити
приходи или доходи, както и че получените приходи и доходи на ревизираното лице
не съответстват на имущественото и финансовото
му състояние за ревизирания период - обстоятелства, визирани в чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
За периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. за В.М.К. била съставена таблица(стр.16-19
от РД, том 1, л.18-19) за съпоставка между получените приходи и извършените
разходи.
Тази таблица е изготвена след обстоен анализ на декларирани и получени
доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2017г. и към
31.12.2017г., доходи от трудови и
извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - пенсии,
обезщетения, социални помощи, заеми и други източници на средства, притежаваните
от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими
имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества. Съобразени са
и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка - комунални услуги, плащания на туристически
услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети
лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци,
осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.
При извършения сравнителен анализ за 2017г., органът по приходите установил,
че е налице несъответствие между направените разходи и получените от лицето
доходи през 2017г., тъй като получените средства през годината били по-малко от
изразходените/направените разходи с 75 144,13 лева.
Относно превишението в размер на 75 144,13 лева, представляващо заплатени
разходи, според РО от страна на лицето не били представени годни
доказателствени средства относно вид, характер и източник на паричните
средства, послужили за заплащането им. Приели, че същите следва да се третират
като доходи от друг източник по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ, във
връзка с чл. 35, т.6 от същия закон и че съобразно разпоредбата на чл.2, във
връзка с чл.6 от ЗДДФЛ това са доходи, получени и подлежащи на облагане в
Република България, съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите
на физическите лица.
Констатацията е, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали
на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради
което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
Съответно, основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. следвало да бъде определена по реда на
чл. 122-124 от ДОПК.
На основание чл.122, ал.2 от ДОПК приложили установения от приложимия закон
размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.
Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8
от ЗДДФЛ, определили размер на дължимия данък за годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, възлизащ на 7 514.00 лева, ведно със съответстващите по чл.1 от
ЗЛДТДПДВ /за периода от 02.05.2018 г. до
22.02.2021 г./ лихви върху дължимата
сума от 7 514.00 лева - в размер на 2 145,84 лева.
В хода на ревизията бил направен подробен анализ на всички относими към
ревизираното лице обстоятелства, касаещи ревизирания период 01.01.2017г. до
31.12.2017г., подробно описани и анализирани на стр. 7-19 от ревизионния доклад
(л.24-18 от адм. преписка в том 1).
За периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за В.М.К. също била съставена
таблица (стр.31-33 от РД, том 1, л.12-11) за съпоставка между получените
приходи и извършените разходи.
Тази таблица е изготвена след обстоен анализ на декларирани и получени
доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2018г. и към
31.12.2018г., доходи от трудови и
извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - пенсии,
обезщетения, социални помощи, заеми и други източници на средства,
притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните
недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества.
Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка - комунални услуги, плащания на туристически
услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети
лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци,
осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.
При извършения сравнителен анализ за 2018г., органът по приходите
установил, че е налице несъответствие между направените разходи и получените от
лицето доходи през 2018г., тъй като получените средства през годината били
по-малко от изразходените/направените разходи с 171 095.45 лева.
Относно превишението в размер на 171 095.45 лева, представляващо заплатени разходи, според РО от страна на лицето не
били представени годни доказателствени средства относно вид, характер и
източник на паричните средства, послужили за заплащането им. Приели, че същите
следва да се третират като доходи от друг източник по смисъла на чл.10, ал.1,
т.6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 35, т.6 от същия закон и че съобразно
разпоредбата на чл.2, във връзка с чл.6 от ЗДДФЛ това са доходи, получени и
подлежащи на облагане в Република България, съгласно разпоредбите на Закона за
данъците върху доходите на физическите лица.
Констатацията им отново както и за 2017г. била, че получените доходи на
ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние
за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по
чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Съответно, основата за облагане с данък върху
доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. следвало
да бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.
На основание чл.122, ал.2 от ДОПК приложили установения от приложимия закон
размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.
Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8
от ЗДДФЛ, определили размер на дължимия данък за годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, възлизащ на 17 109.00 лева, ведно със съответстващите по чл.1
от ЗЛДТДПДВ /за периода от 02.05.2019 г.
до 22.02.2021 г./ лихви върху дължимата
сума от 17
109.00 лева - в размер на 3 151,16 лева.
В обстойния анализ на доказателствата, представени от РЛ, за 2017г.,
ревизиращият екип не приема за достоверни и доказващи размера на получените от К.
суми относно следните такива : 1. По отношение на спестените средства в
размер на 21 000,00 лева - не били представени каквито и да било документални
доказателства относно възможността на лицето да спести въпросната сума и да
докаже къде я е съхранявало. При преглед и анализ на събраните данни от
информационен масив на НАП установили, че нетният размер на дохода на ЗЛ през
годините е близък до размера на паричния разход на самостоятелно домакинство,
определен от НСИ, т.е. с този доход лицето би могло да издържа и покрива
разходите на домакинството си статистически нормално, но не е налице доказана
възможност да бъде спестена сума в размер на 21 000,00 лева. На практика
направената съпоставка с размера на паричния разход на самостоятелно
домакинство /а на жалбоподателя е от 2 души/ за тези години, определен от НСИ
дори е по-висок-25 547.00 лева, отколкото посочената за спестена сума - 21
000,00 лева; 2. По отношение на паричните средства в размер на 34 595.00
лева, получени като заеми от „Полисан" АД било установено, че тази сума
всъщност е била върната на заемодателя и не е налична към 01.01.2017г. у К.; 3.
Сумата от 9 000.00 лева – по 2 броя кредитни карти, обслужвани в ТБ
„ПИБ" АД на стойност 2000.00 лева и 7000.00 лева. Това са средства, с
които лицето не разполагало в брой, поради което не се взети предвид като
начално салдо на парични средства към 01.01.2017 г. в таблицата за съпоставка; 4.
Паричните средства в размер на 64 000.00 лева, предоставени от бабата В.К. на
внука й В.М.К.. Тя декларирала, че предоставените средства са с произход - от
спестявания от нея и съпруга й Г.Ц. К. /покойник от 03.09.2014г./, от трудови
възнаграждения и пенсии. Анализът на РО след извършените справки и допълнителни
проверки – в РУСО – Русе относно пенсията за лицето В.М.К., ПП "Икар"-относно
сделки с НИ и данните от НСИ за средностатистическия паричен разход за живот показали
обаче, при липсата и на други съпроводителни документи, които да докажат, че
лицето е разполагало с тези суми, които да дари на 01.03.2016г. на своя внук – В.К.,
че не са представени убедителни доказателства, които да
обосноват в достатъчна степен
твърденията за притежаваните и
спестени суми в размер на 64 000,00 лева от лицето не са представени относими
доказателства.
Досежно 2018г. – В. К. декларирал, че към
01.01.2018г. е имал налични парични средства в размер на 291 445 лв., както
следва : 157 595.00 лева – от предходната година; 120 000.00 лева – в брой от
родителите с цел закупуване на апартамент; 3 300.00 лева – от продажба на лек
автомобил; 8 550.00 лева - дивидент от собствена фирма; 2 000.00 лева- кредитна
карта."
Ревизиращият екип не приема за достоверни и доказващи размера на получените
от К. суми относно следните такива : 1. Сумата, в размер на 157 595.00 лева,
за която РО счита, че не кореспондира с изводите от извършения анализ и
съпоставка на получените доходи и извършените разходи на ЗЛ в частта на РД за
периода 2017г., а именно-констатираното превишение на извършените разходи
спрямо получените доходи за 2017г. в размер на 75 144.13 лева; 2. Сумите
в размер на 120 000.00 лева, 3 300.00 лева и 8 550.00 лева, които приема за
средства, получени през 2018 г./а не налични към 01.01.2018г./. При извършения
анализ, съпоставка и насрещна проверка, сумата от 120 000.00 лева-получена от
родителите на К. в брой, за която е налична и Декларация от 13.10.2018г. за
предоставена безвъзмездно сума в размер на 120 000.00 лева, с положени подписи
на лицата, без нотариална заверка е изключена като получен доход, тъй
като ревизиращия екип е приел, че документите, удостоверяващи притежавани
средства, се отнасят за години, отдалечени изключително много във времето, за
същите не са представени доказателства относно обстоятелства за съхранение. Не било
доказано, че посочените средства са налични, поради което същите не се
кредитирали като годни доказателства, удостоверяващи факти, от които лицето да
черпи изгодни последствия. Това, след пълен и обстоен анализ на всички
доказателства и обстоятелства относно декларираната като получена в брой сума,
а именно : писмени обяснения от бащата и свидетел по настоящото дело - М.Г.Ц.,
от майката - М.С.Ц., свързани с
получавани заплати по трудови договори и бонуси, пенсии, продажба на наследствен селски имот, продажба на
наследствен апартамент; продажба на селска продукция /плодове/, прехвърлени
средства по банка от В.М.К. /баба на В.К. и майка на М.Г.Ц./ през 2014 г.
извършени били и справки в информационен масив на НАП относно майката и бащата
на К., а както ще видим и по-долу, така съпоставка направи и вещото лице в
назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, досежно възможността на
родителите да дадат такава сума на В. К.. 3. Сумата в размер на 2 000.00
лева - налична по кредитна карта. По същество сумата представлява средства, с
които ЗЛ не е разполага в брой, поради което същата не е намерила отражение
като начално салдо към 01.01.2018 г. в таблицата за съпоставка.
Така бил издаден и оспореният пред директора на дирекция „ОДОП“ гр. Варна Ревизионен
акт № Р-03000320006056-091-001/16.03.2021г., с който на В. К. са определени
задължения физическото лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годините 2017
и 2018г., както следва: 7514,00 лева главница за и 2193,85 лева лихви за 2017г.
и 17 109,00 лева главница и 3260,48 лева лихви за 2018г. или общо дължимата
сума – главница в размер на 24 623,00 лева и лихви в размер на 5 454,33 лева.
Със своето решение № 71/09.06.2021г. горестоящият АО е потвърдил РА изцяло.
В проведеното съдебно производство, бяха събрани и допълнително
доказателства-писмени, гласни. Бе назначена и поисканата от жалбоподателя
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава.
Относно писмените доказателства, представени от адвоката на оспорващата
страна - Декларация от М.Г.Ц. и М.С.Ц. от 22.07.2020 г.; Декларация от В.М.К.
от 22.07.2020 г.; Декларация от В.М.К. от 01.03.2016 г.; Декларация от М.Г.Ц. и
М.С.Ц. от 13.10.2018 г., следва да се отбележи, че същите са събрани и в административното
производство и са свързани с доказване именно на спорните между страните факти
досежно получените от В. К. суми от неговите родители и от баба му.
От адвоката на жалбоподателя бе поискано събиране на допълнително
доказателства, с оглед доказване на възможността на тези лица да дарят
посочените в декларациите суми.
Бе поискана и допълнителна експертиза, след приемане на заключението по
първата такава, отново с цел доказване на възможността на родителите и бабата
на К. да му дарят сумите, които ревизиращия екип не приема.
Междувременно, с искането за допълнителна експертиза бяха изискани от НОИ и
допълнително доказателства, които биха били съобразени от вещото лице с оглед
изчисленията, които следваше да направи. С молба, вх. №4285/29.10.2021г., В.М.К.,
чрез адв. Х. Р. оттегля въпроси под №3 и №4 и поддържа искането за отговор на
въпрос №1 и въпрос №2. А въпроси под №3 и №4 касаеха именно доказването, дори и приблизително в какъв
размер са разполагаемите средства на лицата В.М.К., Г.Ц. К., М.Г.Ц. и М.С. към
момента на дарението, като се включат и периодите преди 2006 г. до крайния
възможен момент, назад във времето съобразно отговора на въпрос №3. Така, на
практика самият жалбоподател се отказа от доказване на своята теза, която щеше
да бъде проверена и от вещото лице, че неговите родители, баба и дядо са имали
финансовата възможност да дадат процесните суми като дарение на своя син и
внук.
По отношение на назначената и приета експертиза, страните нямаха
възражения, а заключението потвърди установеното в хода на ревизията задължения
на В. К. за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, за процесните 2017 и 2018г., както и
че неговите родители, баба и дядо не са имали и по-скоро не доказват
възможността да могат да дарят сумите от 120 000 лева и 64 000
лева на К., тъй като не доказват по какъв начин са събрани и съхранявани
въпросните суми. Напротив, според вещото лице за периода 2006-2016г. получените
доходи – 68 247 лева от В.М.К., Г.Ц. К., баба и дядо на В. К., не покриват
средностатистическия паричен разход за живот по данни на НСИ за същия период - 66 541 лева. Същото е констатирано и за
родителите - М.Г.Ц. и М.С.Ц., за които проверката на вещото лице установява, че
получените доходи от тях за периода 2006-2016г. са в размер на 104 390
лева, а средностатистическия паричен разход за живот по данни на НСИ за същия
период - 66 541 лева. Остатъкът от
37 849 лева не доказва възможността им да дарят/дадат на ръка/
120 000 лева на сина си В. К.. А твърдението им е именно за дадени
120 000 лева, а не друг размер на сумата.
Разпитът на двамата свидетели и техните показания - на бащата и на приятеля
на В. К. (виж л.29 от делото) съдът ще анализира и цени в контекста на всички
събрани доказателства.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима за
разглеждане.
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 и в
предвидената от закона форма. В хода на ревизионното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са повлияли на
фактическите констатации и правните изводи на органа по приходите, противно
на твърдяното още с жалбата до съда.
В нея оспорващия се уповава на това, че след като в предходното решение № 226/30.09.2020 г. на Директора на Дирекция
ОДОП-Варна липсвало посочено кое точно основание на разпоредбата на чл.155,
ал.4 от ДОПК е била приложена, дали т.1 или т.2 : непълнота на доказателствата,
когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по
обжалването, или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по
обжалването, то това водело до неотстраними съществени процесуални нарушения и
до порок, който води до незаконосъобразност на новоиздадения РА. Дори и това да
беше така, последното по никакъв начин не нарушава правото на защита на
ревизираното лице, напротив, дава му възможност в едно ново производство да се
ползва от всички допустими по закон средства за доказване на своята теза.
Ревизионното производство е валидно образувано, проведено по реда на чл.
122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци за процесния период е
определена въз основа на извършен анализ по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
Вещото лице установи, че облагаемият доход/данъчната основа на В. К. за
периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г., ако не бъде съобразена сумата от паричните средства в размер на 64 000.00 лева,
предоставени от бабата В.К. на внука й В.М.К., е именно в размер на 75 144.13
лева и установен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – 7 514.00 лева. Тук, с оглед и
задачата на вещото лице по т.1 от първоначалната експертиза(л.86-108) не включи
изследване на сумите, описани и по-горе, на л.6 от решението, в т.1-3,
непризнати от ревизиращия екип.
Относно сумите по т.1-3, разгледани от съда по-горе на л.6, липсва и
възражения и оспорване констатациите на РД и после в РА от страна на В. К..
Спорът е относно сумата, в размер на 64 000.00 лева, предоставени от бабата В.К..
Именно обаче по отношение на тази сума
не бе доказано по безспорен начин, че бабата и дядото на жалбоподателя са имали
финансовата възможност да дарят цитираната сума. Тази възможност бе изследвана
от в.л. в същата експертиза, което установи, че на практика сумите, получени от
В. К., баба на оспорващия и Г. К.-дядо, за периода 2006-2016г. са в размер на
68 247.77 лева, а средностатическия паричен разход за живот за този период,
посочен от НСИ е в размер на 66 541 лева. Това правело невъзможно,
недоказано бабата/и дядото/ да са спестили размера на дарената сума - 64 000.00
лева.
Идентични са изводите на вещото лице и по др. задача в първоначалната експертиза
– според изчисленията, полученият общ размер на сумата от бащата М. Ц.
/свидетел по делото/ и майката – М. Ц.а за периода 2006-2018г. са в размер на 104 390.28
лева, а средностатическия паричен разход за живот за периода 2006-2016г., посочен
от НСИ е в размер на 66 541 лева. Това води до недоказаност на възможността на
родителите на К. да му предадат сумата от 120 00 лева, като спестена от тях.
Още повече, нито събраните в ревизионното производство доказателства, нито
тези в съдебното такова доказват по безспорен и несъмнен начин реалното
предаване на сумите – от бабата и от родителите на жалбоподателя. Бащата,
свидетел по делото, с разяснени права по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК, обяснява, че
„Родителите ми дадоха на сина ми пари. Баба му, след като почина баща ми му
даде пари. Синът ми много не ги искаше, но ги взе. Не знам как му ги е дала“.
След това продължава – „Мисля, че майка ми даде на ръка парите на сина ми.
Мисля, че бяха около 40 000 – 45 000 лева“. Тук, на първо място, следва да
обърнем внимание, че се касае за свидетелстване от страна на бащата на
жалбоподателя, и е логично да защитава сина си. Но дори и показанията му да са
дадени под страх от наказателна отговорност, не може да пренебрегнем правилото
на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, приложимо на основание §2 от ДР на ДОПК. Според
него „установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква
писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000
лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по
съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително“
е недопустимо. Тук нямаме такъв договор, макар и да се касае за роднини по
права линия, а само декларация за предадена сума и писмени обяснения. Налице е
обаче и разминаване относно размера на сумата, защото бащата говори за „40 000
– 45 000 лева“, а се иска признаване на 64 000.00 лева, предоставени от бабата.
Не са представени разписки за предаване на сумите, което действително не е
задължително по аргумент от чл. 225, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно ал. 2 на чл. 225 от ЗЗД, договорът за дарение на движими вещи се
сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез
предаване /в случая на паричната сума/. Именно предаването на тази сума остава недоказано,
както в ревизионното, така и в съдебното производство. Самият баща казва - „Не
знам как му ги е дала“.
Св. В., пък казва „Знам, че са му давали пари да си купи кола и апартамент.
Имам спомен за даване на суми и то немалки. Единият път бях с него, когато
ходихме от баба му да получи пари“, без уточнение кога е станало, а относно
това какъв размер е сумата, казва, че тя е била около 65 000 лева, но как
е установил това /размерът им/, става ясно, че е по казаното от приятеля му К..
Тези показания също няма как да докажат тезата за получаване на 64 000.00 лева,
предоставени от бабата В.К., поради забраната на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК и
поради това, че не лично св. В. е възприел предаването на този размер пари.
Всички тези обстоятелства : 1. Свидетелските показания на бащата на
жалбоподателя, и тези на св. В., които може да се приемат за заинтересовани да
подпомогнат К. в спора му с приходната администрация и не следва да бъдат
безрезервно кредитирани; 2. Забраната на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК за доказване на суми над 5 000 лева чрез свидетелски показания; 3.
Недоказаната възможност за бабата и дядото описаната сума да е била налична в
брой и предадена на К. и недоказаността на такава финансова възможност у тях,
съгласно заключението на вещото лице, чиято експертиза е приета от страните без
оспорване; 4. Както и недоказаността на предаване на 64 000.00 лева,
предоставени от бабата В.К., водят съда на извода, че правилно ревизиращия екип
не е приел за доказано съществуването и по-скоро предаването на сумата от
64 000 лева, която в случай на приемане от РО за дарена определено би
намалила много данъчната основа за облагане по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017г.
на ФЛ К..
Идентични са изводите на съда и по отношение задълженията на К. за
01.01.2018г.-31.12.2018г.
Тук спорът е относно възможността и самото предаване на сумата от
120 000 лева от бащата на В. К..
В свидетелските си показания пред съда той казва „Синът ми сподели, че
иска да си купи апартамент в Пловдив и аз като баща исках да му дам това, което
съм събрал. Това мисля, че беше есента на 2018 г… Той дойде в магазина ни с приятеля си и аз му дадох на ръка 120 000 лева“. Същото казва и св. В., но относно размера на сумата е разбрал отново в
разговор с К.. За предадената сума са налице отново писмени обяснения от
родителите на К. и декларация. Тук обаче отново се изправяме пред следното : 1.
Забраната на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК за доказване на суми над 5 000 лева
чрез свидетелски показания; 2. Свидетелските показания на бащата на
жалбоподателя, и тези на св. В., които може да се приемат за заинтересовани да
подпомогнат К. в спора му с приходната администрация и не следва да бъдат
безрезервно кредитирани; 3. Недоказаната възможност за родителите описаната
сума да е била налична в брой и предадена на К. и недоказаността на такава
финансова възможност у тях, съгласно заключението на вещото лице, чиято
експертиза е приета от страните без оспорване; 4. Недоказаността на
предаване на тези 120 000.00 лева, предоставени от родителите на К., чрез
неговия баща, водят съда на извода, че правилно ревизиращия екип не е приел за
доказано съществуването и по-скоро предаването на сумата от 120 000 лева, която
в случай на приемане от РО за дарена определено би намалила много данъчната
основа за облагане по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018г. на ФЛ К..
Не променя крайния извод и допълнителната експертиза, чиято втора задача е
с цел изследване на доходи на бащата на К., които видно от заключението са в
общ размер на около 17 000 лева и дори да бяха приети за финансова
възможност на родителите, са далеч от посочената за дарена/предадена сума от
120 000 лева.
Както видяхме, изводите на експертизата кореспондират изцяло с изводите,
направени в хода на административното обжалване.
Ревизията по чл. 122-124 от ДОПК е подчинена на специални правила по
отношение на хипотезите, в които може да се осъществи, изчерпателно посочените
обстоятелства, които органът по приходите следва да съобрази и
доказателствената сила на ревизионния акт. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА
издаден по реда чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Съдът намира, че с представените доказателства от страна на ревизираното
лице, налични още в първото ревизионно производство не са оборени
констатациите, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че
декларираните получени доходи/приходи не съответстват на имущественото
финансово състояние на жалбоподателя за ревизирания период.
Фактическите констатации и изводи в обжалвания ревизионен акт кореспондират
с анализа на фактите, обстоятелствата и събраните в хода на ревизионното
производство доказателства. С оглед на това съдът намира извършването на
ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК съобразено със закона.
След като фактическите констатации са верни, т. е., не са оборени фактите,
то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл.
48 ЗДДФЛ.
При констатирано наличие на доход с неустановен произход ревизиращият орган
няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на такъв
доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията. Предвид
изложеното съдът намира обжалваният ревизионен акт за законосъобразен, а
жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
С оглед мотивите по-горе, остават изцяло неоснователни всички изложени още
с жалбата до съда възражения, свързани с твърденията, че даренията на
процесните суми – от бабата и родителите на К. са напълно доказани, включително
и тяхното предаване, с което е изпълнено изискването на чл.225, ал.2 от ЗЗД, както
и че е доказана възможността им да дарят такъв размер на сумите.
На основание чл. 161, ал. 1 и ал.3 от ДОПК, искането на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което при материален интерес - главница в размер на 24 623,00 лева и лихви в
размер на 5 454,33 лева или общо задължения 30 077.33 лева е в размер на 1432,
32 лева.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1, вр. с
ал.4, изр. 2-ро от ДОПК, Административен съд– град Русе, трети състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на В.М.К. ***,
чрез адв. Х. Р.,*** срещу ревизионен
акт № Р-03000320006056-091-001/16.03.2021г., потвърден изцяло с решение №
71/09.06.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Варна, с определените с РА задължения
на физическото лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годините 2017 и
2018г., както следва: 7514,00 лева главница за и 2193,85 лева лихви за 2017г. и
17 109,00 лева главница и 3 260,48 лева лихви за 2018г. или общо дължимата сума
– главница в размер на 24 623,00 лева и лихви в размер на 5 454,33 лева.
Осъжда В.М.К. ***, ЕГН ********** да
заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна, ЦУ НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1 432.32 лева (Хиляда четиристотин тридесет и два лева и 32 ст.).
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: