О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца,03.08.2020г.
Врачанският окръжен съд гражданско отделение, в закрито заседание на 03.08.2020г., в състав:
Председател:Евгения
Симеонова
Членове:Пенка Т.П.
мл.с.:М.Младенова
като разгледа докладваното от съдията
П.П.
в.ч.гр. дело N 289 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 и
сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на
"А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр.София против Разпореждане №511/28.02.2020г. на
Районен съд-Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело №197/2020г., в частта му, с
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против П.Щ.П. от с.Търнак,обл.Враца за сумата от
925,10 лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за мобилни услуги.
В жалбата се поддържа, че
разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че
посочения в заявлението договор е рамков, при което услугите и продуктите на
изплащане по него са предоставяни въз основа на подписвани допълнителни
индивидуални приложения и/или договори. Сочи се, че в приложение №1 от
25.08.2016г. за телевизионна услуга , в изменение и допълнение към Приложение
№1/25.08.2016г., в Приложение №1/30.12.2016г. за
мобилна услуга за СИМ карта,допълнение към Приложение № 1 т 30.12.2016г. за
мобилна услуга за SIM карта,второ допълнение към Приложение №1/30.12.2016г.и в
Приложение №1/06.02.2017г. за мобилна услуга за СИМ карта, е уредена неустойката за неизпълнение, и тя е
ограничена до размера на 3 месечни абонаментни такси по стандартен размер без
отстъпка. Поддържа се, че клаузата за неустойка не е неравноправна по смисъла
на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, като се излагат доводи, че така договорена,
неустойката е предвидима, справедлива, не е прекомерна и размерът й не се влияе от продължителността
на забавата на абоната.
Поддържа се също, че разпоредбите на
чл.143 ал.2 т.9 и 14 от ЗЗП, на които районният съд се е позовал, не са
приложими в случая, тъй като няма договорни клаузи, които да предвиждат
автоматично продължаване на сроковете или право на оператора сам да определя
дали услугите отговарят на договорните
условия.
Развиват се също оплаквания, че
районният съд не е изложил мотиви защо отхвърля искането за неустойка в размер
на 716,93 лв., представляваща възстановяването на отстъпки от пазарните цени на
предоставените устройства, както и стойността на невърнато техническо
оборудване. Сочи се, че тази неустойка е предвидена в чл.5.3.1 и чл.6.3.1 от
горецитираните Приложения, като са посочени размерите на неустойката по всяко
от приложенията. Поддържа се, че този вид неустойка е справедлив, тъй като е в
размер на предложената при сключване на договора отстъпка-разликата между
предложената при сключване на договора намалена цена на устройството и
редовната му пазарна цена, както и цената на предоставеното за ползване, но
невърнато техническо оборудване.
Иска се отмяна на разпореждането в
обжалваната му част и издаване на заповед за изпълнение за сумата от 925,10 лв.
Частната жалба е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения
едноседмичен срок и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността
на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Бяла
Слатина е образувано по заявление на "А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД-гр.София за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Пламен Щилиянов Павлов
от с.Търнак,обл.Враца.
В т.9 от заявлението се сочи, че
паричните вземания на заявителя включват: 1.сумата от 785,17 лв. главница, представляваща дължими и
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени суми за
предоставени продукти на изплащане; 2. сумата от 185,99 лв. - законна лихва за
забава върху главницата за периода 12.05.2017г.-21.02.2020г. и 3. сумата
от 925,10 лв., представляваща неустойка.
Като обстоятелства, от които произтича
вземането в т.12 от заявлението е посочено, че така претендираните суми
произтичат от рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане № *********, а претендираната неустойка включва сумата от 208,17 лв.неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, в
размер на 3 месечни абонаментни такси за услуги без отстъпка, както и сумата от
716,93 лв.неустойка, представляваща отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства, както и стойността на предоставеното за
ползване, но невърнато техническо оборудване. Посочено е също, че тъй като
абонатът не е платил дължимите суми по издадените фактури след изтичане на
срока за плащане, договорът се счита едностранно прекратен от оператора по
отношение на услугата, за която е забавено плащането.
Към заявлението са приложени:договор от
25.03.2015г.за предоставяне на електронни съобщителни услуги с две приложения и
допълнение към Приложение №1 от същата дата, рамков договор под №*********/10.11.2015г.с
две приложения от същата дата и две
допълнения към Приложение №1 от същата дата,договор за продажба на изплащане от
10.11.2015г.с приложение,договор за продажба на изплащане от 07.09.2016г.с
приложение,приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от
07.09.2016г.,рамков договор №
********* от 25.08.2016г.с два бр.приложения и 4 бр.допълнения към приложение
№1 от същата дата,рамков договор №*********/30.12.2016г. , заедно с 2 бр.приложения към него и 4 бр.допълнения към
приложение № 1,договор за продажба на изплащане от 30.12.2016г.с
приложение,приемо-предавателен протокол от 30.12.2016г., рамков договор №
********* от 06.02.2017г.с 2 бр.приложения и 2 бр.допълнения към приложение № 1
от същата дата,договор за продажба на изплащане от 06.02.2017г.с приложение,приемо-предавателен
протокол от 06.02.2017г., рамков договор № ********* от 13.03.2017г.с два
бр.приложения и 1 бр.допълнение към приложение № 1,приемо-предавателен протокол
от 13.03.2017г.Приложени са и общи условия.
Съгласно подаденото заявление за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК, заявителят основава вземанията си на
договор №*********, наречен от него „рамков договор“, без обаче да уточнява
конкретно на кой от представените рамкови договори се позовава, като се има
предвид, че те са общо 5 на брой и то от различни дати. Общото между всички
представени рамкови договори е, че съгласно тях
страните се договорили заявителят да предоставя на длъжника електронни
съобщителни услуги, при което всяка избрана от абоната услуга или пакет услуги,
в т.ч. срок на ползване, ценови условия, приложими общи условия, се описват в
приложение, представляващо неразделна част от договора /рамковия договор/.
Съгласно рамковите договори влизането в сила, срокът и условията за подновяване
и/или прекратяване да договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от
абоната неустойка или обезщетения, се посочват в съответното приложение по
т.3.2.
Към всеки от тези договори са налице
сключени множество приложения, в т.ч. за ползване на различни тарифни планове за
СИМ карти, за ползване на цифрова телевизия, за ползване на интернет, а по
силата на представените договори за продажба на изплащане, на длъжника са
продадени на изплащане различни електронни устройства. Всички описани
приложения и договори за продажба на изплащане са с различен срок и с различни
условия, касаещи отговорността за неизпълнение, в т.ч. правото на неустойка.
При така възприетата фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 от ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на
всички изисквания на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, а когато
вземането произтича от потребителски договор, към заявлението се прилага и
самия договор, заедно с всички негови приложения, изменения и общи
условия-чл.410 ал.3 от ГПК. Независимо, че в производството по издаването на
заповед по чл.410 от ГПК, съдът не следи за действителното
съществуване на твърдяното от заявителя прекратяване на договора, от който
произтичат претендираните със заявлението вземания, заявлението следва да
отговаря на всички изисквания за редовност на искова молба, тъй като целта на
заповедното производството е да се провери дали твърдяното вземане е спорно или
безспорно. Освен това, ако против заповедта за изпълнение длъжникът направи
възражение, искът за съществуване на вземането може да се предяви само за
вземания и тяхното основание, които са били наведени в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Именно по тези причини в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение вземанията следва
да бъдат конкретизирани и индивидуализирани по размер и основание.
Въззивният съд намира, че поради нередовност
по смисъла на чл.410 ал.2 вр.с чл.127 ал.1 от ГПК, при така подаденото
заявление не може да бъде извършена преценка за наличието на неравноправни
клаузи в процесните договори, на които да е основано искането за неустойка. На
първо място, макар и издадени под един и същи номер, представените със
заявлението /рамкови/ договори са няколко, а не един общ, както това твърди
заявителя. Независимо, че в българското национално законодателство липсва
изрична уредба на т.нар „рамкови договори“, в правната теория няма спор, че
всички постигнати между страните съглашения
в изпълнение на тези рамкови договори, имат характер на самостоятелен договор
под режима на комплексно прилагане на специалните и/или специфични негови
условия, в т.ч. за срок, и общите условия на рамковия договор. По тази причина
всяко вземане на заявителя, в т.ч. вземанията му за неустойка при неизпълнение,
са отделни за всеки един от рамковите договори и за услугите по всяко
приложение към тях. Характер на самостоятелно вземане има и вземането за
неустойка по всеки отделен договор за продажба на изплащане. Ето защо, за да
бъде редовно заявлението по смисъла на чл.410 ал.2 вр.с чл.127 ал.1 от ГПК,
заявителят следва да е посочил неустойка по кое отделно приложение към кой
рамков договор претендира и в какъв размер, съответно да изложи твърдения
възникнало ли е основанието за търсене на неустойка, а именно прекратен ли е
предсрочно договора за конкретната услуга и то по вина на абоната. По
аналогичен начин в заявлението следва да е посочено по кой от отделните
договори за продажба на изплащане се търси неустойка, в какъв размер и тя за всеки
договор и на какви конкретни факти се основават твърденията за право на
неустойка /евентуални връзки с конкретен договор за електронна съобщителна
услуга, неплащане на погасителни вноски и пр./.
В разглеждания случай в заявлението е
налице пълна липса на конкретизация на отделните вземания за неустойка и
тяхното основание, като заявителят се е задоволил единствено с посочването на
общ номер на рамков договор и с твърдения, че поради неплащането на дължими
суми по фактури, договорът е едностранно прекратен от оператора. Изцяло липсва конкретизация за кой от всички
договори се отнасят тези твърдения, още повече, като се има предвид, че договорите
са с изтекъл срок, поради което принципно въпросът за неустойка за предсрочно
прекратяване не би могъл да стои. Пълна липса на конкретизация е налице и по
отношение неустойката за възстановяване на отстъпките от абонаментните планове
и от пазарните цени на крайните устройства, като не е посочена дори
минимална информация по кой от всички
договори се търси неустойка и за кое устройство.
Наличието на индивидуализация и
конкретизация на вземанията за неустойка е било необходимо, както с оглед формалните
изисквания на чл. 127 ал.1 от ГПК във вр.с чл.410 ал.2 от ГПК, така и с оглед
преценката дали искането за който и да е от компонентите на неустойката, не се
основава на неравноправна или вероятно неравноправна клауза от договора или
общите условия.
Ето защо въззивният съд счита, че в
съответствие с изискванията на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК районният съд е следвало
да остави заявлението без движение, като даде указания до заявителя за
уточняване на обстоятелствената част и петитума му и едва след постъпване на
уточненията да извърши преценка за наличието на неравноправни договорни клаузи.
Тези съображения налагат отмяна на разпореждането в обжалваната му част и
връщане на делото на РС-Бяла Слатина за даване на указания до заявителя за
отстраняване на нередовностите на заявлението.
Водим от горното, Врачанският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №511/28.02.2020г.
на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело №197/2020г., в частта му,
с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против П.Щ.П. от с.Търнак,обл.Враца, за сумата от
925,10 лв.,представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за мобилни услуги.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бяла
Слатина за изпълнение на процедурата по чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, съобразно мотивите
на настоящето определение - даване на указания до заявителя да уточни неустойка
по кое отделно приложение към кой рамков договор претендира и в какъв размер,
съответно да изложи твърдения възникнало ли е основанието за търсене на
неустойка, а именно прекратен ли е предсрочно договора за конкретната услуга и
то по вина на абоната. Да се посочи също по кой от отделните договори за
продажба на изплащане се търси неустойка, в какъв размер и то за всеки договор
и на какви конкретни факти се основават твърденията за право на неустойка
/евентуални връзки с конкретен договор за електронна съобщителна услуга,
неплащане на погасителни вноски и пр./.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1/ 2/