Р Е Ш Е Н
И Е
№ 423
град Горна Оряховица, 31.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
октомври през хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.КАРАГЬОЗОВА
при
секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора ............................,
като разгледа докладваното от съдията Карагьозова Гр. дело № 937 по описа за
2018 година, за да произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия на адрес: с. П., ул. „****"
№ 13. Ползваната ел. енергия на този адрес се заплащала на ответника по партида с
КЛИЕНТСКИ № *******, записан на името на ищеца. От Фактура с № ********** от 13.04.2018г.
ищецът узнал, че въз основа на Констативен протокол, съставен от
„Енерго-Про" , по партидата на ищеца е начислена от „ЕНЕРГО - ПРО
Продажби ", АД, процесната сума, представляваща корекция от общо
204,48лв., представляваща доставена и потребена, но неотчетена електрическа
енергия за период: от 01.03.2018г. до 30.03.2018г. на адрес: с. П., ул.„****"
№ 13. Счита, че сумата по
корекцията не се дължи и предмет на настоящата искова молба е да бъде сезиран
съда да установи недължимост на сумата. Недължимостта на сумата по корекцията произтичала от следните обстоятелства: На първо място, корекцията не била извършена правилно, а
именно: не били налице предпоставките, визирани в чл.38
от ОУ на ДПЕЕ, в т.ч. и извършените изчисления, като действията по съставянето
на констативните протоколи в хода на процедурата, били извършени от лица без
правомощия за това. Проверката и демонтажа на СТИ били извършени без знание на ищеца и в негово отсъствие. Неправилно било позоваването от страна
ответника за дължимост на сумата на разпоредбата на чл.38 ал.4 от ОУ: не било изпълнено задължението за периодични и контролни проверки за
изправността на СТИ. На следващо място не съществували доказателства, че именно
такова количество ел. енергия (посочено в корекцията) е доставено на ищеца за
процесния период, че именно такова количество ел. енергия (посочено в
корекцията) ищецът е потребил, поради което същият да дължал заплащането му. Не било ясно по какъв начин
ответникът е определил периода на извършената корекция. Корекционната процедура била извършена без компетентност за това. На следващо място,
недължимостга на сумата произтичала от обстоятелството, че
едностранно въведената „безвиновна отговорност" на потребителя била нищожна и като такава не
можела да породи целените правни последици. Прави възражение за липса на
публикация по реда на чл. 98а и чл. 986 ЗЕ на ОУ. Моли да се постанови решение, с което на основание
чл.124 от ГПК да бъде прието за установено, че ищецът "*******." ООД не дължи на ответника „*******"АД сумата в
размер на 204,48лв.
с ДДС.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си ищцовата страна поддържа предявения иск. Моли съда да уважи предявения иск и да присъди направените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от ответника. Ответникът счита иска за допустим, но за
неоснователен и го оспорва изцяло.
Становището на ответника е, че процесната сума представлява цената за потребена и отчетена по редовен
отчет електрическа енергия, за която е издадена
фактура с № **********/13.04.2018г. Левовата
равностойност на потребената електрическа енергия представлява насрещната
престация, която се дължи от потребителя срещу извършената от ответното
дружество доставка в обекта на потребление за процесния период. Вземането е
възникнало на годно правно основание и се дължи по силата на договорната връзка
между страните.Не се спори, че между страните е възникнало валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна
от ответното дружество електрическа енергия през електроразпределителните мрежи
на „Е.ОН България Мрежи“ АД /“Енерго-Про Мрежи“АД/. Потвърждава се обстоятелството, че е
съставен протокол за извършен демонтаж на средството за търговско измерване на
посочения в исковата молба адрес от служители на „*******“ АД, като на 31.01.2018г. е извършена подмяна на
електромер с №******* с електромер с №*******. Извършената подмяна на
електромера била част от редовната процедура за периодична
подмяна на средствата за търговско измерване. Издадената фактура с
№**********/13.04.2018г. имала своето законово основание. Между страните
по спора съществувало валидно облигационно отношение,
регулирано от публично известни Общи условия. На
31.01.2018г. в изпълнение на чл.13. т.6 и в съответствие с чл.34 от ОУ на ДПЕЕЕМ
бил извършен демонтаж на средството за търговско измерване, което
обслужва обекта на ищеца и измервателната система от служители на
„Енерго- Про Мрежи“АД.
Протоколът за демонтаж на процесния електромер бил съставен в съответствие
с чл.61. ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“АД /ОУДПЕЕМ/, чиято разпоредба била в насока, че констативния протокол се съставя и се
подписва от представителя на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД и от ползвателя или упълномощено от него лице. Дружеството е оператор на
разпределителна мрежа и собственик на електромера в съответствие с чл.116, ал.6
от ЗЕ и следи за техническото състояние на измервателните уреди. Електромер с №*******, който е монтиран
през 2018г. бил трифазен и според Заповед № А-333/29.05.2014г. на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е в метрологична
годност.
В съдебно заседание, ответникът чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на
исковата молба. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното :
Установява
се, че ответното дружество е издател на фактура № **********/ 13.04.2018г. (л.6
от делото). Като получател на доставката
във фактурата е посочено ищцовото дружество, клиентски номер *******, за вид на
стоката или услугата – дължима сума за електрическа енергия за период – 01.03.2018г. – 30.03.2018г.
Начислено е общо количество ел.енергия
на стойност 204,48лв. с ДДС.
Видно
от представения протокол № 5500328 /л.22 от делото/, на 31.01.2018г.
служители на ответника са извършили
техническа проверка на електромера, измерващ доставената електрическа енергия в
горепосочения имот-с.П., ул.”****” № 13. В протокола е отразено, че старото СТИ е демонтирано с посочени
показания и СТИ е подменено с нов електромер. Посочено е, че проверката е
извършена в присъствие на клиента, като срещу клиент е записано името на Р.М.В./на
първи и на втори лист от протокола-л.22-23/, а не законния представител на
дружеството. В графата „протоколът се подписа от..” не е отразено дали В. е
представител на клиента. Тъй като се касае до клиент юридическо лице /"*******."
ООД/, не се сочи и това дали Р.М.В. не е служител
на ООД. На практика връзката на В. с юридическото лице не е обозначена по никакъв начин с оглед
нейното присъствие при съставяне на протокола.
По делото
е прието заключение
на съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че киловатите ел.енергия за отчетния период
01.03.2018г.-30.03.2018г. са начислени по отчет, който не съответства на посочения период.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Ответникът
по предявения отрицателен установителен иск следва да докаже пълно и главно
всички твърдени факти и обстоятелства, на които основава вземането си, в това
число съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с
предмет предоставяне на електроенергия срещу заплащане на нейната цена, като
докаже, че ищецът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект
и през посочения период от време е доставял за обекта му в посочените
количества електроенергия, като докаже
вземането си и по размер. Ответникът претендира сумата на база месечен
отчет на електромера в имота през посочения във фактурата период от време,
поради което следва да се обсъдят именно твърдените от него факти и
обстоятелства и тяхното установяване по делото – за съществуване на
правоотношение по договор при общи условия, обвързващо двете страни, както и за
това, че в имота на ищеца е доставена електроенергия през месец март 2018г.,
отчетена посредством технически годно и надлежно проверено средство за
търговско измерване в имота.
В
тежест на ответника е да докаже, че през посочения в оспорената фактура период
от време в обекта на ищеца ответникът е доставил електрическа енергия, при това
в посочените във фактурата количества. Доказателства за това не са ангажирани
по делото. Експертизата доказва , че електромерът е преминал съответната проверка, което би следвало да означава, че
ако в имота е ползвана електроенергия, доставена от ответника, тя следва да е
правилно отчетена. Това, че е доставена и ползвана електроенергия, обаче не се
установява. Отбелязването на конкретно количество във фактурата не е меродавно,
тъй като същата се оспорва от ищеца и представлява едностранно издаден от
ответника документ, удостоверяващ изявления изцяло в негова полза. От приетата
СТЕ също не могат да се извлекат данни за това ползвана ли е електроенергия в
процесния имот, тъй като задачата й е единствено да остойности количеството,
посочено във фактурата, според действащите през периода цени. Експертът
посочва, че с електромера фабричен номер *******/2017г. е възможно да бъдат
измерени и отчетени количествата ел.енергия, посочени в справката за
потреблението, но и това, че киловатите ел.енергия за отчетния период от
01.03.18г. до 30.03.2018г. са начислени по отчет, който не съответства на посочения период. В обобщение на горното,
на твърдяното от ответника в отговора на исковата молба правно основание,
наличие на вземане в посочения от ищеца размер и за посочения период не се
установява. Въпреки, че възражения в тази насока не са релевирани от ответника
в исковия процес, доколкото такива твърдения се излагат в исковата молба,
обаче, съдът намира за нужно да обсъди и евентуално съществуване на вземането
на основание корекция на сметката на ищеца за същия период от време по реда на
чл.48, ал.2 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, в каквато насока са извънсъдебните претенции
на ответника, видно от приетия констативен протокол за проверка и подмяна на
СТИ/л.22/. Във връзка с това съдът намира следното:
В
протокола е отразено, че старото СТИ е демонтирано с посочени
показания и СТИ е подменено с нов електромер. Посочено е, че проверката е
извършена в присъствие на клиента, като срещу клиент е записано името на Р.М.В./на
първи и на втори лист от протокола-л.22-23/, а не законния представител на
дружеството. В графата „протоколът се подписа от..” не е отразено дали В. е
представител на клиента. Тъй като се касае до клиент юридическо лице /"*******."
ООД/, не се сочи и това дали Р.М.В. не е служител
на ООД. На практика връзката на В. с юридическото лице не е обозначена по никакъв начин с оглед
нейното присъствие при съставяне на протокола.
По отношение на
констативния протокол, съдът приема, че
този КП не е съставен в присъствие на клиента и не е подписан от него,
така, както е предвидено в чл.47,ал.2 от ПИКЕЕ. Правилото е за лично присъствие
и подписване на протокола от страна на клиента или негов представител. Чл.47
ал.3 от ПИКЕЕ урежда едно изключение от това правило и то при изричното упоменаване на някоя от посочените две
хипотези-отсъствие или отказ на клиента, които следва да бъдат отбелязани в
документа с оглед формалните изисквания. Поради какви причини КП не се
подписва от клиента- поради неговото отсъствие или поради отказ от негова
страна да подпише КП.
Цитираният констативен
протокол е подписан от служителите на ответника, но не и от титуляра на обекта
на потребление, нито от упълномощено от него лице. Съгласно разпоредбата на чл.
43 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните
системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките
съставя констативен протокол - чл. 47 от ПИКЕЕ, който се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, като при отсъствие на
клиента или негов представител протоколът се подписва поне от двама свидетели,
които не са служители на оператора на съответната мрежа.
По тези съображения,
констативния протокол/КП/ следва да се счита за частен свидетелстващ документ,
който, с оглед критериите на чл.180 ГПК, удостоверява изгодни за издателя му
факти, не се ползва с доказателствена стойност и следва да се преценява по
вътрешно убеждение, наред с другите доказателства.
Ето
защо съдът намира, че ответникът не е доказал пълно и главно съществуването на
отричаното от ищеца вземане, поради което искът е основателен и следва да се
уважи, като се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не
му дължи сумата 204,48 лв. по фактура № ********** от 13.04.2018г.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за държавна такса в размер 50,00 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер 300 лв., или общо сумата от 350,00 лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „*******” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „*****” № 258, В.
Тауърс Г, че "*******." ООД, със седалище и адрес
на управление с. П., ул. „****" №
13, с ЕИК *******, представлявано от К.Х.Х., не дължи на „*******”
АД гр. В., СУМАТА от сумата 204,48 лв. /двеста
и четири лева и 0,48ст./ с начислен ДДС, обективирана във
фактура № ********** от 13.04.2018г. и начислена по партида с клиентски номер ******* за периода от 01.03.2018г.
– 30.03.2018г. за доставена и потребена ел. енергия на адрес с. П., ул. „****" № 13.
ОСЪЖДА „*******” АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление : гр. В., бул. „*****” № 258, В. Тауърс Г ДА ЗАПЛАТИ на
"*******." ООД, със седалище и адрес на управление с. П., ул. „****" № 13, с ЕИК *******,
представлявано от К.Х.Х., СУМАТА от 350,00лв./триста и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от
страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..