РЕШЕНИЕ
№ 293
гр.
Пловдив, 04,февруари, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на двадесети януари,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно дело № 3762 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Ивон Транс 2014“ ЕООД, представлявано
от управителя А.Д., обжалва Решение № 1838 от 14.10.2019 г., постановено по АНД
№ 4377/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 23 н.с. С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 36-0000288 от 25.06.2019 г., издадено от
и.д. Началник ОО „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на ЕООД „Ивон Транс 2014“ гр. Пловдив, е наложена имуществена санкция
от 3000 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр,
за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
В
касационната жалба, както и в съдебно заседание, жалбоподателят, представляван
от управителя Д., моли за отмяна на съдебното решение, съответно на наказателното
постановление, като излага становище за допуснати при издаване на наказателното
постановление процесуални нарушения, които не са били отчетени от първоинстанционния съд.
Ответникът
по касационна жалба ОО „Автомобилна администрация“ - Пловдив, не е представил
възражение или отговор по жалбата и не е изпратил представител в съдебното
заседание пред касационния съд.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Паскалев, излага становище за
неоснователност на жалбата и моли решението на районния съд да се остави в
сила.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен
съд Пловдив, като е обсъдил събраните пред него доказателства и преди всичко
гласните такива, е стигнал до извода
относно това, че категорично е установено нарушението, визирано в
наказателното постановление, което според съда се е изразило в допускане от
дружеството-жалбоподател като лицензиран превозвач на лицето А.Д. да извършва
превоз, без необходимото валидно удостоверение за психологическа годност. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни
възраженията на жалбоподателя относно допуснати при издаването на акта и
наказателното постановление нарушения на процесуални правила, като е счел, че
изискуемите реквизити на акта са надлежно попълнени.
Касационната съдебна инстанция намира, че така
направеният лаконичен извод на районния съд е неправилен. Както е видно от
съдържанието на акта, пренесено и в наказателното постановление, в същия е
записано, че дружеството-жалбоподател на 31.03.2019 г. около 17,30 часа е допуснало извършването на
превоз с водач А.Д., като същият не отговаря на изискванията за психологическа
годност, квалифицирано като нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. Съгласно посочената разпоредба, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и
чл.152, ал.1,
т.2 от Закона за движението по пътищата. Посочените относими
наредби са както Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена на
основание чл.7, ал.3 от ЗАвПр, така и Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания,
издадена на основание чл.152, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
Следователно и доколкото законът препраща към изисквания, визирани в
подзаконови нормативни актове, то очевидно се касае до бланкетна
законова разпоредба, която би следвало, с оглед на конкретно установените факти,
да се попълни и със съответните на тези факти разпоредби от конкретния
подзаконов нормативен акт, визиращи конкретно нарушено правило. В случая, не
само, че не е налице такова препращане към съответна подзаконова норма, но не е
налице и конкретно текстово описание на нарушението, като не е посочено, нито в
акта, нито в наказателното постановление, по какви точно съображения е счетено,
че водачът Д. не е отговарял на изискванията за психологическа годност. В тази
насока не е допустимо препращане към друг документ касателно
съществена част от съдържанието на акта, а именно при описание на конкретните
факти, очертаващи поведението, осъществило състав на нарушение, /чл.42, т.4 от ЗАНН/, съответно не е допустимо едва в хода на съдебното производство по
обжалване на наказателното постановление, в случая чрез разпита на съставителя
на акта, да се изяснява и за пръв път да се даде отговор какво всъщност се има
предвид под неотговаряне на изискванията за психологическа годност – в случая с
приемане липса на валидно удостоверение за психологическа годност поради
изтекъл срок на валидност на предходното. Посочените пропуски при оформяне
реквизитите на акта и наказателното постановление по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и
по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото се явяват такива, които се
отразяват пряко върху правото на защита на санкционираното лице, съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление и като не са били отчетени
от районния съд, на практика същият е постановил и незаконосъобразен акт.
Отделно от това, като се има предвид, че в
хода на административното производство са били събирани доказателства,
приложени по преписката и описани в акта във връзка с осъществения превоз,
съдържащи включително и пътен лист, ведно с описание на маршрута на водача,
заверено от санкционираното дружество, както и международни товарителници, не
става ясно защо в акта и наказателното постановление е посочена като дата на
извършване на нарушението, изразило се в допускане от страна на
дружеството-превозвач осъществяването на превоз от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, именно датата 31.03.2019 г., а не
30.03.2019 г., когато е издаден пътният лист и когато на практика превозът е
бил започнал вече, сиреч водачът вече е бил допуснат да го осъществява. Това противоречие
компрометира извода за категорична установеност на нарушението, направен от първоинстанционния съд.
Следователно, налице са основания за отмяна на
наказателното постановление и като не е съобразил това обстоятелство, районният
съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. С оглед на изложеното и
съставът на административния
съд счита, че оспореното в настоящето производство съдебно решение следва да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по същество, с
което да се отмени наказателното постановление.
Отделно от посоченото и само за
прецизност, настоящият съд счита за уместно да укаже и допуснатата от страна на
първоинстанционния съд неточност по отношение
наименованието на административния орган, издал наказателното постановление,
както и съответната административна структура, към която същият принадлежи,
като е видно, че вместо действителния издател и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ съдът, постановил обжалваното решение, е посочил в същото като
издател Директор РД „АА“ Пловдив. Подобна неточност, доколкото има значение във
връзка с проверката относно компетентността на издателя на наказателното
постановление, не би следвало да бъде допускана.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1838 от 14.10.2019 г.,
постановено по АНД № 4377/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 23 наказателен
състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 36-0000288 от 25.06.2019 г.,
издадено от и.д. Началник ОО „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на
ЕООД „Ивон Транс 2014“ гр.Пловдив с ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция от 3000 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.