РЕШЕНИЕ
№ 260061
03.11.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на седми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 462 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Д.С. срещу Решение
№ 23 от 09.01.2020 г. по гр. дело № 1012/2018 г. на Районен съд Добрич, с което първостепенният съд е отхвърлил иска, предявен от С.Д.С., в качеството му на законен
наследник на С. С. В., срещу Д.С.С., Ж.Г.Ж. и Й.Ч.Х.-Ж., за прогласяване, на
основание чл. 40 от ЗЗД, недействителността на сключения между майката на ищеца
- С. С. В., чрез нейния пълномощник Д.С.С., от една стрА. като продавач, и Ж.Г.Ж.,
от друга стрА. като купувач, по време на брака му с Й.Ч.Х. – Ж., договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** год. на нотариус с район
на действие при Районен съд – гр. Г. Т., вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № ***, на недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Г. Т.,
представляващ поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ от *** дка,
съставляващ имот № ***, трета категория на земята в местността „***” по плА. за
земеразделяне на селото, поради това, че при сключването на този договор
пълномощникът е договарял с купувача във вреда на представлявания. Отхвърлил е
и обусловения иск за връщане на даденото - владението на имотите с правно
основание чл. 34 от ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, както
и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3
от ЗЗД за развалянето на процесния договор, поради неплащане на продажната цена
от стрА. на купувачите.
В процесуалния документ се излагат
доводи за неправилност на съдебния акт.
Твърди се, че съдът не е обсъдил
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелката М. и на свидетелката Р. П.. Сочи се, че не е взето предвид
произнасянето на Районен съд Г. Т. по казус, свързан с настоящия. Съдът не е
достигнал и до правилни изводи при А.лиза на двете експертизи, тъй като не е отчетен
фактът, че цената, на която е продаден имота, е многократно по-ниска от
пазарната. В тази връзка се цитира практика на ВКС и се изтъква, че драстичното
разминаване между уговорената цена и действителната стойност на имота
освобождава съда да търси преки доказателства за наличие на субективния елемент
от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД. Поддържа се, че свободата на договаряне
не може да се разглежда отделно от задължението на пълномощника да действа в
интерес на представлявания.
Оспорват се изводите на съда и относно
евентуалния иск за разваляне на процесния договор поради неплащане на цената.
Въззивникът счита, че същият е основателен, защото ответната стрА. не е успяла
да докаже, че е изпълнила паричното задължение по сделката.
Прави искане за отмяна на обжалвания акт
и постановяване на нов, с който претенциите да бъдат уважени. Претендира и
разноски.
В съдебно заседание не се явява лично.
Представлява се от адвокат Ю.О., която в пледоарията си се придържа към
изложеното в жалбата.
Ответниците Й.Ч.Х.-Ж. и Ж.Ж. са
депозирали отговор в законоустановения срок.
Изразяват несъгласие с изложеното в
жалбата. По отношение на представения съдебен акт на Районен съд Г. Т.
заявяват, че се касае за различни случаи, с оглед предмета на двете делата.
Поради тази причина е оправдано и различното произнасяне по двата казуса.
Противопоставят се и на твърденията за липса на обстоен А.лиз на
доказателствените материали по делото. Сочат, че в по-новата практика на ВКС се
приема, че съдът не е освободен от задължението да търси преки доказателства за
субективния елемент от състава на чл. 40 от ЗЗД.
Не са съгласни и с твърденията относно
евентуалния иск. Считат, че извода на съда е правилен, защото не е установено
неизпълнение по процесния договор. Изпълнението на задължението на
представителя по отчетната сделка не влияе на вещно-прехвърлителния ефект на
договора.
Искат решението да бъде потвърдено и да
им бъдат присъдени разноски.
Пред въззивната инстанция се
представляват от адвокат Е.Н. и адвокат И.Р.. В хода на устните състезания
излагат аргументи в подкрепа на тезата, развита в отговора си.
Д.С. също е подал отговор, в който
оспорва заявеното от въззивника. Поддържа изводите на съда. Иска решението да
бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски.
Не се явява лично в съдебно заседание и
не се представлява. Изпраща молба, с която поддържа становището си, застъпено с
отговора.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа стрА.:
От удостоверение за наследници № 1239 от
14.03.2017 г. (л. 5 от гр.д. № 56/2018 г. на Районен съд Г. Т.) става ясно, че ищецът
С.Д.С. е *** и наследник на починалата на *** г. С. С. В..
Не е спорно, че ответникът Д.С.С. е ***
на ищеца и *** на С. В..
От приложеното по делото пълномощно се
установява, че на 08.02.2017 г. последната е упълномощила Д.С. „да продаде на
когото прецени, включително сам на себе си за продажна цена, каквато договори,
но не по-ниска от данъчната оценка“ недвижим имот с
начин на трайно ползване – полска култура с площ от *** дка, съставляващ имот №
***, трета категория на земята в местността „***” по плА. за земеразделяне на
с. П., общ. Г. Т. (л. 110 от гр.д. № 1012/2018 г. на Районен съд Добрич).
Упълномощила го е също да получи продажната цена по начин, какъвто прецени и
договори. Съдържанието и подписа на упълномощителя са нотариално заверени от Е.
З. – нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара.
С нотариален акт № *** год. на нотариус с район на
действие при Районен съд Г. Т., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №
***, С. С. В., представлявА. от пълномощника си Д.С., е прехвърлила на Ж.Ж. следния
недвижим имот: поземлен имот с начин на трайно ползване – полска култура с площ
от *** дка, съставляващ имот № ***, трета категория на земята в местността „***”
по плА. за земеразделяне на с. П., общ. Г. Т., за сумата от 2300, 00 лева (л. 109
от гр.д. №
1012/2018 г. на Районен съд Добрич). От съдържанието на сделката се установява,
че процесната сума е била заплатена от купувача на продавача изцяло. Към
момента на сключване на сделката Ж.Ж. е бил женен за Й.Ч.Х.-Ж., изводимо от
удостоверение за семейно положение (л. 25 от гр.д. № 56/2018 г. на Районен съд
Г. Т.).
Видно от удостоверение № **********/07.02.2018 г.,
издадено от Община Г. Т., данъчната оценка на имота към този момент е 2227, 00
лева (л. 114 от гр.д. № 1012/2018 г. на Районен съд Добрич).
По делото са изготвени съдебно-икономическа експертиза
(л. 74) и съдебно-техническа експертиза (л. 136).
От заключението на първата се установява, че реалната
пазарна цена на процесния недвижим имот, на 08.02.2017 г., е била 28 616, 00
лева. В заключението на втората експертиза е посочено, че пазарната цена на
имота към момента на продажбата е бил 33 807, 00 лева. Заключенията са
обективни и са изготвени от лица, разполагащи с необходимата квалификация. Независимо,
че експертите са дали различен отговор на поставената им задача, съдът счита,
че и двете заключения могат да бъдат взети предвид при формиране на
фактическите изводи. Това е така, защото разминаването в отговорите относно
пазарната цена на имота е незначително и намира оправдание в различните
източници на информация, ползвани от вещите лица.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства. Разпитани са свидетелките П. В. М. С.(*** на ищеца), Р. П. (*** в
кантората на нотариус ***) и А. И. (*** в кантората на нотариус Е. З.).
От показанията на свидетелката М. С. се установява, че
съжителства с ищеца от 2008 г., а през 2014 г. са сключили граждански брак.
Двамата съпрузи са живеели в един апартамент със С. В.. След като сключили брак
отношенията им с последната са се влошили. Поради тази причина С. В. е прехвърлила
имотите си на своя *** – Д.С.. Искала е да се разпореди с имотите, които
притежава, за да не ги придобие ищецът след смъртта ѝ. Притеснявала се е
също, че свидетелката М. С. може да придобие част от наследството. В тази част
показанията на свидетелката са ясни и непротиворечиви, поради което съдът ги
приема за достоверни.
Не са достоверни обаче показанията ѝ в частта, в
която възпроизвежда думите на С. В., че е дала пълномощно на ***а си, за да
получава ренти от процесния имот, а не да се разпорежда с него от нейно име.
Изложеното противоречи на останалата част от показанията ѝ, където
изрично заявява, че волята на С. В. е била за разпореждане с всички имоти,
които притежава, за да остави ***а си без наследство. Не кореспондира и със съдържанието
на процесното пълномощно. Поради тази причина, съдът не възприема гласните
доказателствени средства в коментираната част.
Свидетелките П. и И. разказват за обстоятелствата
около извършените нотариални удостоверявания в канторите на *** Б. и З.. Една
част от тях се извличат от представените по делото официални документи, а друга
част са ирелевантни за производството. Поради тази причина същите не следва да
бъдат ползвани от съда при формиране на фактическите си изводи.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна стрА.:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Ищецът е предявил обективно съединени
искове с правно основание чл. 40 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 34 от ЗЗД
и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
С първата
претенция по чл. 40 от ЗЗД ищецът иска да бъде обявена за недействителна
сделката, обективирана в нотариален акт № *** год. на нотариус с район на
действие при Районен съд Г. Т., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №
***, тъй като пълномощникът на С. В. се е споразумял с Ж.Ж. във вреда на
последната.
Съобразно мотивната част на Тълкувателно
решение от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД, се състои от
обективен и субективен елемент.
Обективният елемент предполага със
сключването на сделката чрез пълномощника да е причинена вреда на
представлявания. От изготвените по настоящото дело експертни заключения се
установи, че пазарната стойност на процесния имот към деня на продажбата е бил
между 28 616, 00 лева и 33 807, 00 лева. Ответникът Д.С. е прехвърлил правото
на собственост на Ж.Ж. за сумата от 2300, 00 лева. Платена
е цена
близка до данъчната оценка на имота, при възможност да бъде получена сума,
която надвишава последната няколкократно. Следователно, с основание може да
бъде направен извод, че прехвърлителният договор е сключен при неизгодни
условия, с което е причинена вреда на представлявания.
Вторият, субективният елемент от
фактическия състав на нормата, обаче, не се установява от доказателствата по
делото. В тежест на ищеца е да докаже, че пълномощникът и приобретателят по
сделката са действали недобросъвестно, против интересите на представлявания. В
тази връзка въззивникът поддържа, че недобросъвестността на ответниците, се
извлича от несъизмеримостта между получената сума по сделката и пазарната цена
на имота, която Д.С. не е съобразил при договарянето. Въззивният съд не приема
това становище за правилно. Недобросъвестността на пълномощника и другата страна
по съглашението се преценява с оглед всички факти и обстоятелства по делото и
подлежи на доказване.
В конкретната хипотеза не е доказано, че
ответниците са се споразумяли във вреда на представлявания. Тъй като
упълномощаването е сделка на доверие, упълномощеното лице трябва да се води
изключително от интересите на представлявания, когато участва в правоотношенията
от името на последния. С. В. е искала да прехвърли имота си, за да остане ***ът
ѝ без наследство. Действия ѝ са били мотивирани от обтегнатите им
отношения. Този извод следва безпротиворечиво от показанията на свидетелката М.
С.. Изпълнението на желанието на С. В. е налагало бързо прехвърляне на имота
поради влошеното ѝ здравословно състояние. Това обяснява съдържанието на
приложеното пълномощно, в което е отразена волята ѝ имотът да бъде
продаден от ***а ѝ, „на когото прецени за продажна цена, каквато
договори, но не по-ниска от данъчната оценка“. Желанието за бързо разпореждане
със земеделската земя е причина да бъде направен компромис с цената. При
съблюдаване интереса на упълномощителя, пълномощникът е длъжен да се съобрази с
волята му и с условията, които е поставил пред сключването на сделката. Такова
условие в настоящия случай е цената - данъчната оценка на имота е определена
като стойността, под която същият не може да бъде продаден от Д.С.. Последният,
в съответствие с волята на баба си, е прехвърлил земята за сума, която
надвишава, макар и с малко, данъчната оценка на имота. Оттук се извежда, че
твърдението за недобросъвестност на Д.С. и Ж.Ж. не намира опора в
доказателствата по делото. Ето защо, искът по чл. 40 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Поради обусловеността на претенцията по
чл. 34 от ЗЗД от произнасянето по главния иск, то и осъдителният иск за връщане
на полученото по сделката подлежи на отхвърляне.
Отхвърлянето на първите два иска е
процесуално условие за разглеждане на третия иск с правно основание чл. 87, ал.
3 от ЗЗД. При тази претенция доказателствената тежест е за Ж.Ж. и съпругата му,
които следва да установят в условията на пълно и главно доказване факта на
изпълнение на паричното си задължение по сделката.
Такова доказване на релевантния факт е проведено
успешно. Плащането на сумата от 2300 лева се установява от приложения
нотариален акт. В същия е обективирано удостоверителното изявление на пълномощника,
с което е потвърдил получаването на процесната сума. Този факт не се обхваща от
удостоверителната компетентност на нотариуса, поради което в тази част
документът е частен свидетелстващ. Независимо от това обаче, същият се ползва с
материална доказателствена сила спрямо прехвърлителя, тъй като установява
неизгодни за него факти. Поради доказаното изпълнение на
паричното задължение по сделката от страна на ответника, третата претенция по
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Крайният извод на въззивния съд съвпада с този на
първостепенния, от което следва, че Решение № 23 от 09.01.2020 г. по гр. дело №
1012/2018 г. на Районен съд Добрич трябва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на лицата на въззиваемата страна се поражда правото да им
бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Д.С. и Й.Ч.Х.-Ж. своевременно са
направили искане за присъждане на разноски – всеки от двамата е претендирал адвокатско
възнаграждение в размер на 500, 00 лева. Приложени са договори за правна защита
и съдействие, от които се установява, че тези суми са заплатени от Д.С. и Й.Ч.Х.-Ж.
за процесуално представителство пред Окръжен съд Добрич.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника разноските за въззивното производство – по 500, 00 лева адвокатско
възнаграждение за всеки от двамата въззиваеми.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
23 от 09.01.2020 г. по гр. дело № 1012/2018 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Д.С., ЕГН **********,***, да
заплати на Й.Ч.Х.-Ж., ЕГН **********,***, сумата от 500, 00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 462 по описа на
Окръжен съд Добрич за 2020 г.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Д.С., ЕГН **********,***,
да заплати на Д.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 500, 00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 462 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.