Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
08.07.2020 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
четвърти февруари |
|
Година
|
2020 |
||
В открито заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Д.
Стоянова |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
Съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
3 |
по описа за |
2020
|
година |
||||
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
П.В.Ц. *** е обжалвал
Наказателно постановление № 19-0300-000348/11.11.2019 г. на Началник Група към ОДМВР
РУ Мездра, с което за нарушение на чл.103 ЗДвП са му наложени, на основание
чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месец. Възраженията са свързани
със субекта на административно-наказателната отговорност, като в тази връзка се
твърди, че жалбоподателят не е лицето, извършило описаното в административните
актове нарушение. Подробни мотиви не са изложени. На това основание се иска
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание П.Ц.,
редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Д.Д. от ВрАК
счита, че постановлението следва да бъде отменено, тъй като събраните
доказателства не сочат по категоричен начин жалбоподателят да е извършил
процесното нарушение. Алтернативно се иска намаляване срока и размера на
административните наказания.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Свидетелите З.Н., Д.Г.
и Я.В. *** били на смяна за времето от 19.00 часа на 28.10.2019 часа до 07.00
часа на 29.10.2019 часа. Около 23.00 часа те се намирали в град Мездра на улица
„Янко Сакъзов“ № 4. Свидетелят Н. извършвал проверка и съставял фиш, а свидетелите
В. и Г. наблюдавали движението по улицата. В този момент те забелязали сив на
цвят лек автомобил БМВ, идващ към тях от улица „Христо Ботев“. МПС било с
регистрационен номер ВР1046СХ. Свидетелката подала на водача сигнал за спиране
със стоп палка, като му показала къде да спре. Автомобилът не спрял и продължил
движението си по улица „Александър Стамболийски“. Полицейските служители
извършили обход в град и намерили МПС на улица „Христо Ботев“ №32. Извършената
по служебен път проверка показала, че автомобилът е собственост на П.В.Ц. ***.
Служителите провели с него разговор по телефона. Ц. признал, че МПС е негово,
но обяснил, че въпросната вечер то е управлявано от друг човек, без да посочи
конкретно име. По случая свид. Г. изготвила докладна записка. На 31.10.2019
година Ц. ***. Там дал сведение по случая, подписано от него и изготвено от
свидетелката Г., в което било записано, че на 28.10.2019 година около 23.00
часа при управление на личния си автомобил БМВ с регистрационен номер ВР1046СХ
същият не е спрял на подаден от униформени служители сигнал със стоп палка.
Въпреки че бил видял сигнала, той продължил движението си по бил. „Александър
Стамболийски“. На база сведението свид. Н. съставил на жалбоподателя АУАН по
Закона за движението по пътищата в присъствието на свидетелите Г. и В..
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите З.Б.Н., Д.Д.Г. и Я.Х.В..
По искане на защитата
в хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан Ц. Тихомиров П.. Същият
твърди, че на инкриминираната дата около 22,30 часа – 23.00 часа се прибирал в
гр. Мездра, управлявайки лекия автомобил на жалбоподателя. Завивайки покрай
моста на ул. Христо Ботев“ /известен сред обществеността като „Миризливия мост“/
той продължил по улица „Янко Сакъзов“. Освен него имало и други участници в
движението. П. се движел в дясната лента на платното в посока към града. Според
свидетеля, полицейския патрул се е намирал на същата улица в близост до
търговски обект „Лавка“, но от лявата му страна като водач, в посока на
движение, обратна на неговата. П. преминал покрай служителите на реда, които не
му обърнали внимание. Свидетелят е категоричен, че никой от контролните органи
не му е подавал сигнал за спиране със стоп палка. След като отминал патрула,
той продължил към дома на свой приятел, където оставил автомобила, а после се
прибрал в къщи.
Освен гласни, по
делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба
от П.Ц., намира същата за основателна. Съображенията за това са следните:
АУАН е съставен на
жалбоподателя за това, че на инкриминираните дата и час, управлявайки личния си
автомобил, не е спрял да подаден със стоп палка сигнал за спиране и така е
нарушил чл.103 от Закона за движението по пътищата. В тази разпоредба
законодателят е регламентирал в задължение за водача на ППС, при подаден сигнал
за спиране от контролни органи, да спре в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. След преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите не сочат с
необходимата категоричност жалбоподателят е нарушил въпросната разпоредба.
Чл.103 ЗДвП не съдържа пояснение на понятието „подаден сигнал за спиране“,
поради което препраща към текста на чл.170 ал.3 от същия закон. Въпросната
разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за
спиране със стоп-палка, при който за водача да е оформено убеждението, че този
сигнал е предназначен за него, след което следва задължението да спре
най-вдясно на пътното платно, или на посочено от контролният орган място. През
нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща кръг червена
светлина. Униформен полицай може да спира ППС и чрез подаване на сигнал само с
ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет. От гореизложеното се налага извода, че за да е
извършено нарушение по чл.103 ЗДвП е необходимо на първо място да има
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган. На второ място,
контролният орган следва да посочи мястото на спиране. На трето място, следва
да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал е
предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да
не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно, или пък на посоченото от представителя на контролната служба място и да
изпълнява неговите разпореждания. Имайки предвид така очертаната правна рамка и
наличната доказателствена маса, този състав не споделя тезата на наказващия
орган. Основания за това се съдържат, на първо място, в гласните доказателства.
Според свидетелите – очевидци Г. и В., процесния лек автомобил е марка БМВ с
регистрационен номер ВР1046СХ. По делото не се спори, че това МПС е собственост
на жалбоподателя. Възраженията на защитата са свързани основно с установяването
на лицето, управлявало лекия автомобил процесната вечер и неговото поведение спрямо
полицейските служители. Според показанията на посочените по-горе двама
свидетели, в момента на подаване на сигнала със стоп палка автомобилът е бил
осветен от тях с помощта на служебно фенерче. При разпита си свид. В. твърди,
че познава жалбоподателя. Въпреки това същият не съобщава данни, от които да
става ясно, че водачът на автомобила е именно Ц.. Както той, така и
свидетелката Г. заявяват пред съда, че лицето, управлявало процесното МПС е бил
мъж с едро телосложение. При липсата на други данни по делото във връзка с
индивидуализацията на лицето, съдът приема, че съобщените от двамата свидетели такива
не са достатъчни, за да се приеме, че водачът е бил именно жалбоподателя. На
следващо място, в показанията си актосъставителят свид. Н. твърди, че е
съставил АУАН на база съдържанието на сведението, изготвено от свид. Г. и
подписано от Ц.. Съдът счита, че въпросното сведение няма доказателствена
стойност, тъй като е събрано извън производството и не по реда на ЗАНН. Това е
така, защото неговото изготвяне предхожда съставянето на АУАН, а съгласно чл.36
ал.1 ЗАНН административно-наказателното производство се образува със
съставянето на АУАН. В този смисъл съотносими към предмета на доказване са
единствено доказателствата, събрани в хода на производството. По тези
съображения съдът не кредитира съдържанието на приложеното в
административно-наказателната преписка сведение и по същество го изключва от
доказателствата по делото. Преценена в цялост останалата доказателствената маса
не съдържа достатъчно данни, позволяващи по категоричен начин да се приеме, че
жалбоподателят е извършил описаното в актовете нарушение. Ето защо
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000348/11.11.2019
година на Началник Група към ОДМВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушение на
чл.103 ЗДвП, на П.В. *** са наложени, на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП,
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месец.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна
жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: