Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12409 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е и по въззивна жалба на
ответника Н.Д.Д. срещу решение от 21.05.2018 г. по гр.д. №31178/2013 г. на
Софийския районен съд, 42 състав, с което е уважен предявения от „А.Б.“ ООД
срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание основание чл.422 вр.
чл.415 ГПК вр. чл.535 ТЗ за сумата от 20 248,95 лв., представляваща вземане по
запис на заповед от 30.04.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 25.06.2010 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. №29735/2010 г. по описа
на СРС, 42 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо, неправилно и необосновано, поради неправилно прилагане на
материалния закон и допускане на съществени процесуални нарушения. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че установителният
иск е предявен на 25.06.2010 г., от която дата е присъдил лихва на ищеца, както
и че искът е предявен в преклузивния едномесечeн
срок по чл.422 ГПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства. Поддържа, че с подписване на споразумение от 10.11.2010 г.
отношенията между страните са новирани и отговорността на авалиста по записа на
заповед е отпаднала, а и са налице пречки за встъпването му в правата на
кредитора, както и че е изтекъл преклузивния срок по чл.147 ЗЗД. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „А.Б.” ООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва
същата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че процесното първоинстанционно
решение е недопустимо, тъй като исковата молба е депозирана след изтичане на
едномесечния преклузивен срок по чл.422 ГПК.
Видно от приложеното гр.д. №29735/2010 г. по описа на СРС,
42 състав, по което е издадена цитираната по-горе заповед за незабавно
изпълнение, с разпореждане от 22.08.2011 г. заповедният съд е дал на заявителя
указания по чл.415 ал.1 ГПК, което разпореждане му е връчено на 26.06.2013 г. и
отново на 11.07.2013 г. Исковата молба, с която е предявен установителният иск
по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, е депозирана в СРС на 22.07.2013 г. и въз основа
на нея е образувано гр.д. №31178/2013 г. по описа на СРС, 42 състав, т.е.
спазен е едномесечения преклузивен срок за предявяване на установителния иск по
чл.422 ГПК.
Процесното решение, постановено от СРС, е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Записът на заповед е сделка: той е
едностранно волеизявление, облечено в законно установена писмена форма, с
посочено в чл.535 ТЗ съдържание. Записът на заповед може да се разгледа и като
ценна книга - документ, който съдържа абстрактно менителнично волеизявление за
задължаване и материализира правата, които това волеизявление материализира.
Макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни
отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за
плащане на определена сума пари.
При установителен иск по реда на чл.415
ал.1 вр. чл.422 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доводи на ответника, както
абсолютните възражения на длъжника, т.е. доводи срещу формата и/или
съдържанието на менителничния документ, така и личните възражения на длъжника
т.е. доводи, основани на отношенията си с кредитора - арг. по чл.465 ТЗ.
Менителничното поръчителство е едностранна
абстрактна сделка, извършена само от поръчителя, т.е авалът е специфично за
менителничните сделки обезпечение. Авалът е абстрактен, формален, реален и
едностранен договор, по силата на който едно лице /авалист/ поема задължение да
изпълни менителничния дълг на друго лице /хонорат/. Авалът се различава от
поръчителството по гражданско и търговско право. За разлика от поръчителството,
при което правопораждащият задължението факт е договор между кредитора и
поръчителя, действащото законодателство урежда авала като самостоятелно
задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на
авалиста и е независимо от задължението, което обезпечава. Чл.484 ал.1 ТЗ
урежда формата на поръчителството, което следва да бъде направено върху
менителницата или върху алонжа. То се изразява с думите „като поръчител“ или с
друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчител.
По делото е представен запис на
заповед, редовен от външна страна - съдържа всички реквизити, издаден на
30.04.2009 г. от „Р.С.И.” ООД в полза на ищцовото дружество за сумата от 115
648,97 лв. В процесния запис на заповед е посочено, че същият е платим на
30.04.2010 г. В записа на заповед има направено отбелязване, че Н.Д.Д. авалира
това задължение при условията, при които е поето.
Неоснователни
са възраженията на въззивника, че отговорността му е отпаднала, поради
неспазване на срока по чл.147 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Принципът
за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен в
разпоредбите на чл.147 и чл.148 ЗЗД не намира нормативна опора в правния режим
на менителничното поръчителство /авала/, уредено в чл.483 ТЗ – чл.485 ТЗ като
самостоятелно /неакцесорно/ от главното задължение. Единственото изключение от
този принцип на самостоятелност на авала е предвиден в чл.485 ал.2 ТЗ, според
който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за
недействителност и на задължението на авалиста. Разпоредбите на чл.146 ал.3 ЗЗД, чл.147 ЗЗД и чл.148 ЗЗД обаче не намират приложение при менителничното
поръчителство /авала/. В този смисъл е трайната съдебна практика - решение
№185/22.11.2010 г. по т.д. №136/2010 т., ІІ ТО на ВКС, решение №120/30.07.2010
г. по т.д. №988/2009 г., ІІ ТО на ВКС и др.
Ответникът-въззивник
не оспорва, че е авалирал задълженият по процесната ценна книга. Ето защо,
следва да се обсъдят доводите, основани на каузалните отношения, по повод на
които е издаден записът на заповед. От страна на авалиста обаче са допустими
възражения във връзка с каузалното правоотношение между между хонората /лицето,
чието менителнично задължение се обезпечава/ и приносителя на записа на заповед
само в случаите, когато и авалистът е страна по него или когато приносителят е недобросъвестен,
или е извършил злоупотреба с право, което авалистът следва да докаже. В този е
и смисъл и трайната съдебна съдебна практика, посочена в първоинстанционното
решение и известна и на настоящия съдебен състав. Ето защо, в случая не следва
да бъдат разглеждани възраженията на въззивника, свързани с каузалното
правоотношение между издателя на записа на заповед и поемателя, доколкото по
делото липсват доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, ответникът
да е страна по сочения договор за покупко-продажба на алуминиеви профили и
аксесоари, по повод на който е издадена процесната ценна книга.
Неоснователни
са твърденията на въззивника, че с подписване на споразумението от 10.11.2010
г. между „А.Б.“ ООД и „Р.С.И.“ ООД отношенията между страните са новирани и
отговорността на авалиста по записа на заповед е отпаднала, както и че е
отпаднала и поради заличаването на издателя в ТР. Както бе посочено по-горе,
авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на
едностранно волеизявление на авалиста и е независимо от задължението, което
обезпечава. Задължението за авалиста съществува дори и при недействителност на
задължението на издателя по записа на заповед. Цитираното по-горе споразумение
урежда отношенията по повод прихващане на насрещни задължения между страните по
каузалното правоотношение, обезпечено с процесната ценна книга, и от което е
видно, че вземанията на ищеца срещу издателя на записа на заповед са в общ
размер на сумата от 20 248,95 лв., до който размер е и претенцията на поемателя
срещу авалиста.
Производството
по предявен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, искът се смята предявен от датата, на
която е подадено заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК, поради което от датата
на депозирането му се дължи и законната лихва. В процесния случай заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е депозирано пред
СРС на 25.06.2010 г., от която дата правилно първоинстанционният съд е присъдил
законна лихва на ищеца.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №411454/21.05.2018 г., постановено по гр.д. №31178/2013 г.
по описа на СРС, ГО, 42 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.