Решение по дело №1208/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

                                                Р Е Ш Е Н И Е  №

                                       

                               гр. Велико Търново, 17.09.2019 година

 

Великотърновски районен съд, осми състав, в  публично заседание на  12.09.2019 година в състав:                                                                                                 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Радева

                                                                   

при секретаря Д. Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1208  по описа за 2019 г.  на ВТРС  , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Ищците К.И.Н., И.Е.Н. и А.Е.Н. твърдят, че са законни наследници на Е. И. Н.,***, починал на 24.05.2017 година.  Сочат, че срещу наследодателя им били повдигнати и поддържани обвинения за извършено престъпление по чл.220, ал.2, вр. с ал.1 , вр. с чл.26 от НК и образувано НОХД № 1080/2010 г., по описа на ВТРС, преобразувано в НОХД № 511/2010 г. по описа на ВТРС, преобразувано в НОХД № 240/ 2012 г. на ВТРС. По повдигнатото обвинение била постановена оправдателна присъда с Решение № 58/17.03.2017 г. по к.д.№ 1062/2017 г. на ВКС, влязло в законна сила. Излагат, че в течение на процеса наследодателят им се разболял и починал. Навеждат, че за продължилите близо 10 години съдебни дела той е направил редица плащания за ползвана от него правна помощ, но в делата фигурират доказателства само за три от тях, възлизащи на обща стойност  1500 лева. Считат, че като законни наследници на починалия имат право да поискат обезщетение за претърпените от него имуществени вреди . Молят съда да осъди ответника да заплати сумата от 1500 лева общо,  на всеки от тях по 500 лева , представляваща обезщетение за претърпени  имуществени вреди, съобразно наследствените им дялове. В съдебно заседание не се явяват.Представляват се от адв.К. от ВТАК, която поддържа предявените искове.  Претендира разноски. 

Ответникът  Прокуратура на Република България, представлявана от прокурор от ВТРП в писмения отговор на исковата молба оспорва изцяло  предявените искове по основание и по размер. Излага, че  наследодателят на ищците не е претърпял твърдените  имуществени вреди и сочи, че липсват доказателства за заплащане на адвокатски възнаграждения съобразно разпоредбите на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК. Моли съда да отхвърли  иска, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание се представлява от прокурор Стайков от ВТРП. Поддържа изложеното становище в отговора и моли съда да отхвърли претенциите .    

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

 Видно от удостоверение за наследници изх.№ 94 КК -1504-1/5.04.2018 г.  на Община Велико Търново , Е. И. Н. с ЕГН ********** е починал на 24.05.2017 г. , за което е съставен акт за смърт № 0466/25.05.2017 г. на Община Велико Търново. Законните  му наследници са К.И.Н. -съпруга, И.Е.Н.-син и А.Е.Н.- дъщеря.  С Решение № 58/17.03.2017 година по к.д.№ 1062/2016 година на ВКС, влязло в сила на същата дата,  съдът е оставил в сила нова въззивна присъда на ВТОС № 65/15.04.2016 г. по ВНОХД № 444/2015 г. на ВТОС, с която е отменена присъда №3/16.01.2013 г. на ВТРС по НОХД № 240/2012 г. в наказателно-осъдителната част, гражданско-осъдителната част и дължимите разноски и подсъдимият Н. е признат за невинен  и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.220,ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК. Приети са три договора за правна защита и съдействие и съответните пълномощни, както следва:         договор за правна защита и съдействие № 13/ 16.07.2012 г. , сключен между Е. И. Н. и Олена Шишкова -адвокат от САК, за процесуално представителство по НОХД № 240/2012 г. на ВТРС; договор за правна защита и съдействие № 010814/9.12.2014 г., сключен между  Е. И. Н. и  адв.Дечо Дечев от ВТАК  за процесуално представителство по ВНОХД № 332/2014 г. на ВТОС;   договор за правна защита и съдействие № **********/18.02.2016 г., сключен между Е. И. Н. и  адв. Бончо Бонев от АК Разград за  процесуално представителство по ВНОХД № 444/2015 г. на ВТОС. И в трите договора за правна защита и съдействие   уговореното възнаграждение е в размер на по  500 лева, а сумите са отразени , като платени. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.6, ал.1, пр. първо, вр. с чл. 2,ал.1,т.3, пр. първо от ЗОДОВ.

Исковете са процесуално допустими. По същество са основателни.  

В  хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ разходите за адвокатска защита в наказателния процес представляват имуществени вреди от незаконното наказателно преследване, които подлежат на обезщетяване, съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Това право възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда и обхваща реално претърпените вреди. Правото е наследимо, съгласно чл. 6, ал.1, пр.първо от ЗОДОВ.  Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищците пълно и главно следваше да установят качеството си на наследници на лице, на което е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, по което с влязъл в сила съдебен акт то е оправдано и че същото е претърпяло имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения.    Ищците основават претенцията си на Решение № 58/17.03.2017 година по к.д.№ 1062/2016 година на ВКС, влязло в законна сила на същата дата. Видно от приложения препис от решението, ВКС е потвърдил оправдателната присъда, постановена по ВНОХД № 444/2015 г. на ВТОС , с която е отменена присъда № 3 /16.01.2013 г. по НОХД № 240/2012 г. на ВТРС и  Е. И. Н. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото от Районна прокуратура Велико Търново обвинение за извършено престъпление по чл.220,ал.1, вр. с чл. 26,ал.1 от НК. Установява се още, че след отмяната на въззивна присъда на ВТОС по н.д.№ 738/2014 г. по описа на ВКС , делото е върнато на ВТОС за ново разглеждане, при което е постановена нова въззивна присъда по ВНОХД № 332/2014 г. по описа на ВТОС, също отменена  при второто разглеждане на делото в касационната  инстанция по н.д.№ 498/2015 г. След постановяване на оправдателната присъда, потвърдена с решението на ВКС, което е окончателно, Е. И. Н. е починал и е оставил като свои законни наследници съпругата си и двете си деца, ищци в производството. По делото няма спор между страните и е установено от приобщения доказателствен материал, че са налице законовите предпоставки ищците в качеството си на законни наследници на лице, което е оправдано по повдигнатото му обвинение с влязъл в сила съдебен акт, да предявят претенция за обезщетение за претърпените от него вреди в наказателното производство, имащи имуществен характер. Горното произтича от разпоредбата на чл.6,ал.1, пр.първо от ЗОДОВ, според която след смъртта на увредения, правото му на обезщетение за имуществени вреди , произтичащи от отговорността на държавата за вредите , причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата, или съда, в хипотезите на чл.2,ал.1 от ЗОДОВ,  се наследява.  Претендира се присъждане на сумата от общо 1500 лева, / по 500 лева за всеки от ищците, съобразно наследствените им права,/ представляваща  заплатени от починалия хонорари на адвокати, оказали му правна защита и съдействие по наказателните дела. По делото са приобщени като доказателства три броя договори за правна помощ и съдействие, които подсъдимият е сключил с различни упълномощени от него адвокати за процесуално представителство и защита пред ВТРС  и ВТОС в различни периоди от време. Договорени са възнаграждения от по 500 лева , за които  е отбелязано, че са платени. В един от трите договора- договор с №13/16.07.2012 г. , в раздел трети "договорено възнаграждение"  е установен начин и срок на плащане- в брой. В останалите два договора-този с № 010814/9.12.2014 г. и № **********/18.02.2016 г., няма вписвания относно начина и срока на плащане. Ответникът възразява срещу доказаността на претенциите, като се позовава на ТР № 6/2012  г на ОСГТК. Съгласно задължителното разрешение , дадено в т.1 от ТР №6 от 6.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.  Цитираното тълкувателно решение представлява задължителна практика, с която правоприлагащия сезиран съд следва да се съобрази.  Видно от представените доказателства, и в трите договора за правна помощ е отразено , че възнаграждението  от по 500 лева, което клиентът е договорил със съответния адвокат,   е платено. Макар само в единият от договорите да е посочен начинът на плащане- в брой, отразеното и в трите договора "платена сума" , посочена в договорения размер / 500 лева/ означава, че адвокатското възнаграждение е платено в брой,  доколкото няма твърдения в хода на производството, че плащанията са извършвани по банков път. / в този см. Определение № 312/ 23.05.2014 г.  на ВКС по ч.т.д.№ 448/2014 г. на второ т.о./ Само тогава следва да се представят доказателства / например фактури, банкови извлечения и др./ относно реалното получаване на възнаграждението. В конкретния случай самите договори за правна помощ имат характера на разписка за платената сума, която удостоверява, че клиентът  е заплатил договореното  адвокатско възнаграждение. От  изложеното съдът намира, че ищците проведоха успешно пълно и главно доказване на фактическите твърдения , на които основават претенциите си, а ответникът от своя страна, не представи годни доказателства, с които те да бъдат опровергани.  Предявените  субективно съединени искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.  Ответникът следва да заплати на ищците обезщетение за претърпените от техния наследодател имуществени вреди в общ размер от 1500 лева, на всеки от тях по 500 лева, съобразно наследствените им права, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, в което е повдигнато и поддържано обвинение по чл.220,ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, по което подсъдимият е оправдан с Решение № 58/17.03.2017 г.  по к.д.№ 1062/2017 г. на ВКС, влязло в сила на същата дата.  При този изход на делото на основание чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ  на ищците се дължат направените разноски в производството съобразно уважената част от предявените искове за заплатено адвокатско възнаграждение, както и внесената държавна такса.  Видно от документите по делото ищцата К.И. е внесла дължимата държавна такса и за тримата ищци, в общ размер от 30 лева / по 10 лева за всеки от тях/. Заплатила е и  адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 0215151/5.09.2019 г. , тоест  ответникът следва да бъде осъден да и заплати разноски в размер на 330 / триста и тридесет / лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА   на основание чл.6, ал.1, пр. първо, вр. с чл. 2,ал.1,т.3, пр. първо от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на К.И.Н. с ЕГН **********, И.Е.Н. с ЕГН ********** и А.Е.Н. с ЕГН **********,***,                 ул. "Д.Ч." № 8, вх.Б, ет.1, ап.4 сумите от  по 500 / петстотин/ лева за всеки от тях, съобразно наследствените им права от общата сума от  1500 /хиляда и петстотин / лева обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатени от техния наследодател Е. И. Н. възнаграждения за осъществена правна помощ и съдействие в наказателното производство по НОХД № 240/2012 г. на ВТРС, ВНОХД № 332/2014 г. на ВТОС и ВНОХД № 444/2015 г. на ВТОС, в което е повдигнато и поддържано обвинение по чл.220,ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, по което подсъдимият е оправдан с Решение № 58/17.03.2017 г.  по к.д.№ 1062/2017 г. на ВКС, влязло в сила на същата дата. 

 

  ОСЪЖДА на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ  Прокуратурата на Република България, да заплати на К.И.Н. с          ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 330  /триста и тридесет/ лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 Районен съдия: