Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико
Търново, 17.09.2019 година
Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 12.09.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Радева
при секретаря Д.
Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1208 по описа за
Ищците
К.И.Н., И.Е.Н. и А.Е.Н. твърдят, че са законни наследници на Е. И. Н.,***,
починал на 24.05.2017 година. Сочат, че
срещу наследодателя им били повдигнати и поддържани обвинения за извършено
престъпление по чл.220, ал.2, вр. с ал.1 , вр. с чл.26 от НК и образувано НОХД
№ 1080/2010 г., по описа на ВТРС, преобразувано в НОХД № 511/2010 г. по описа на
ВТРС, преобразувано в НОХД № 240/
Ответникът Прокуратура на Република България, представлявана от прокурор от ВТРП
в писмения отговор на исковата молба оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Излага,
че наследодателят на ищците не е
претърпял твърдените имуществени вреди и
сочи, че липсват доказателства за заплащане на адвокатски възнаграждения
съобразно разпоредбите на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. В
съдебно заседание се представлява от прокурор Стайков от ВТРП. Поддържа
изложеното становище в отговора и моли съда да отхвърли претенциите .
Съдът, след като
се запозна със становищата на страните и прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от удостоверение за
наследници изх.№ 94 КК -1504-1/5.04.2018 г.
на Община Велико Търново , Е. И. Н. с ЕГН ********** е починал на
24.05.2017 г. , за което е съставен акт за смърт № 0466/25.05.2017 г. на Община
Велико Търново. Законните му наследници
са К.И.Н. -съпруга, И.Е.Н.-син и А.Е.Н.- дъщеря. С Решение № 58/17.03.2017 година по к.д.№
1062/2016 година на ВКС, влязло в сила на същата дата, съдът е оставил в сила нова въззивна присъда
на ВТОС № 65/15.04.2016 г. по ВНОХД № 444/2015 г. на ВТОС, с която е отменена
присъда №3/16.01.2013 г. на ВТРС по НОХД № 240/2012 г. в
наказателно-осъдителната част, гражданско-осъдителната част и дължимите
разноски и подсъдимият Н. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение по
чл.220,ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК. Приети са три договора за правна защита и
съдействие и съответните пълномощни, както следва: договор за правна защита и съдействие №
13/ 16.07.2012 г. , сключен между Е. И. Н. и Олена Шишкова -адвокат от САК, за
процесуално представителство по НОХД № 240/2012 г. на ВТРС; договор за правна
защита и съдействие № 010814/9.12.2014 г., сключен между Е. И. Н. и адв.Дечо Дечев от ВТАК за процесуално представителство по ВНОХД №
332/2014 г. на ВТОС; договор за правна защита и съдействие №
**********/18.02.2016 г., сключен между Е. И. Н. и адв. Бончо Бонев от АК Разград за процесуално представителство по ВНОХД №
444/2015 г. на ВТОС. И в трите договора за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение е в размер на
по 500 лева, а сумите са отразени , като
платени.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл.6, ал.1, пр. първо, вр. с чл. 2,ал.1,т.3, пр.
първо от ЗОДОВ.
Исковете са процесуално
допустими. По същество са основателни.
В хипотезата
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ разходите за адвокатска защита в наказателния
процес представляват имуществени вреди от незаконното наказателно преследване,
които подлежат на обезщетяване, съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Това право възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда и обхваща реално претърпените
вреди. Правото е наследимо, съгласно чл. 6, ал.1, пр.първо от ЗОДОВ. Съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищците пълно и главно следваше да установят качеството
си на наследници на лице, на което е повдигнато обвинение за извършено
престъпление от общ характер, по което с влязъл в сила съдебен акт то е
оправдано и че същото е претърпяло имуществени вреди за заплатени адвокатски
възнаграждения. Ищците основават претенцията си
на Решение № 58/17.03.2017 година по к.д.№ 1062/2016 година на ВКС, влязло в законна
сила на същата дата. Видно от приложения препис от решението, ВКС е потвърдил
оправдателната присъда, постановена по ВНОХД № 444/2015 г. на ВТОС , с която е
отменена присъда № 3 /16.01.2013 г. по НОХД № 240/2012 г. на ВТРС и Е. И. Н. е признат за невинен и оправдан по
повдигнатото от Районна прокуратура Велико Търново обвинение за извършено
престъпление по чл.220,ал.1, вр. с чл. 26,ал.1 от НК. Установява се още, че
след отмяната на въззивна присъда на ВТОС по н.д.№ 738/2014 г. по описа на ВКС
, делото е върнато на ВТОС за ново разглеждане, при което е постановена нова
въззивна присъда по ВНОХД № 332/2014 г. по описа на ВТОС, също отменена при второто разглеждане на делото в касационната
инстанция по н.д.№ 498/2015 г. След
постановяване на оправдателната присъда, потвърдена с решението на ВКС, което е
окончателно, Е. И. Н. е починал и е оставил като свои законни наследници
съпругата си и двете си деца, ищци в производството. По делото няма спор между
страните и е установено от приобщения доказателствен материал, че са налице
законовите предпоставки ищците в качеството си на законни наследници на лице,
което е оправдано по повдигнатото му обвинение с влязъл в сила съдебен акт, да
предявят претенция за обезщетение за претърпените от него вреди в наказателното
производство, имащи имуществен характер. Горното произтича от разпоредбата на
чл.6,ал.1, пр.първо от ЗОДОВ, според която след смъртта на увредения, правото
му на обезщетение за имуществени вреди , произтичащи от отговорността на
държавата за вредите , причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата, или съда, в хипотезите на чл.2,ал.1 от ЗОДОВ, се наследява.
Претендира се присъждане на сумата от общо 1500 лева, / по 500 лева за
всеки от ищците, съобразно наследствените им права,/ представляваща заплатени от починалия хонорари на адвокати,
оказали му правна защита и съдействие по наказателните дела. По делото са
приобщени като доказателства три броя договори за правна помощ и съдействие,
които подсъдимият е сключил с различни упълномощени от него адвокати за
процесуално представителство и защита пред ВТРС
и ВТОС в различни периоди от време. Договорени са възнаграждения от по
500 лева , за които е отбелязано, че са
платени. В един от трите договора- договор с №13/16.07.2012 г. , в раздел трети
"договорено възнаграждение" е
установен начин и срок на плащане- в брой. В останалите два договора-този с №
010814/9.12.2014 г. и № **********/18.02.2016 г., няма вписвания относно начина
и срока на плащане. Ответникът възразява срещу доказаността на претенциите,
като се позовава на ТР № 6/2012 г на
ОСГТК. Съгласно задължителното разрешение , дадено в т.1 от ТР №6 от 6.11.2013
г. по т.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане- ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това. Ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Цитираното
тълкувателно решение представлява задължителна практика, с която
правоприлагащия сезиран съд следва да се съобрази. Видно от представените доказателства, и в
трите договора за правна помощ е отразено , че възнаграждението от по 500 лева, което клиентът е договорил
със съответния адвокат, е платено.
Макар само в единият от договорите да е посочен начинът на плащане- в брой, отразеното
и в трите договора "платена сума" , посочена в договорения размер /
500 лева/ означава, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, доколкото няма твърдения в хода на
производството, че плащанията са извършвани по банков път. / в този см.
Определение № 312/ 23.05.2014 г. на ВКС
по ч.т.д.№ 448/2014 г. на второ т.о./ Само тогава следва да се представят
доказателства / например фактури, банкови извлечения и др./ относно реалното
получаване на възнаграждението. В конкретния случай самите договори за правна
помощ имат характера на разписка за платената сума, която удостоверява, че
клиентът е заплатил договореното адвокатско възнаграждение. От изложеното съдът намира, че ищците проведоха
успешно пълно и главно доказване на фактическите твърдения , на които основават
претенциите си, а ответникът от своя страна, не представи годни доказателства,
с които те да бъдат опровергани. Предявените
субективно съединени искове са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Ответникът следва да заплати на ищците обезщетение за
претърпените от техния наследодател имуществени вреди в общ размер от 1500
лева, на всеки от тях по 500 лева, съобразно наследствените им права, представляващи
заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, в което е
повдигнато и поддържано обвинение по чл.220,ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, по
което подсъдимият е оправдан с Решение № 58/17.03.2017 г. по к.д.№ 1062/2017 г. на ВКС, влязло в сила
на същата дата. При този изход на делото
на основание чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ на ищците
се дължат направените разноски в производството съобразно уважената част от предявените
искове за заплатено адвокатско възнаграждение, както и внесената държавна
такса. Видно от документите по делото
ищцата К.И. е внесла дължимата държавна такса и за тримата ищци, в общ размер
от 30 лева / по 10 лева за всеки от тях/. Заплатила е и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 0215151/5.09.2019
г. , тоест ответникът следва да бъде
осъден да и заплати разноски в размер на 330 / триста и тридесет / лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.6, ал.1, пр. първо, вр. с чл. 2,ал.1,т.3, пр. първо от ЗОДОВ Прокуратурата
на Република България да заплати на К.И.Н. с ЕГН **********, И.Е.Н. с ЕГН **********
и А.Е.Н. с ЕГН **********,***, ул. "Д.Ч." № 8, вх.Б,
ет.1, ап.4 сумите от по 500 / петстотин/
лева за всеки от тях, съобразно наследствените им права от общата сума от 1500 /хиляда и петстотин / лева обезщетение за
имуществени вреди, представляваща заплатени от техния наследодател Е. И. Н.
възнаграждения за осъществена правна помощ и съдействие в наказателното
производство по НОХД № 240/2012 г. на ВТРС, ВНОХД № 332/2014 г. на ВТОС и ВНОХД
№ 444/2015 г. на ВТОС, в което е повдигнато и поддържано обвинение по
чл.220,ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, по което подсъдимият е оправдан с Решение
№ 58/17.03.2017 г. по к.д.№ 1062/2017 г.
на ВКС, влязло в сила на същата дата.
ОСЪЖДА на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, да заплати на К.И.Н. с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 330 /триста и тридесет/
лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: