Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 01.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7041
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №64898
от 14.03.2019г., постановено по гр.дело №7630/2018г. по описа на СРС, ГО, 140
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че В.А.Н. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата от 471,96 лева– главница, представляваща 1/6 част от стойността на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., за
топлоснабден имот в гр.София, ж.к.”***********, абонатен №300885, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 16.11.2017г.
до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 1415,87 лева (1/2 част от 2831,74 лева). Отхвърлен е и искът
с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за ½ част от сумата
341,83 лева законна лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 31.10.2017г.
Признато е също така за установено, че Т.А.Й. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от
420,44 лева– главница, представляваща 1/6 част от стойността на потребена топлинна
енергия за периода от 16.11.2014г. до 30.04.2017г., за същия посочен по-горе
топлоснабден имот с абонатен №300885, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение- 16.11.2017г. до изплащане на
вземането, като искът е отхвърлен за горницата до 471,96 лева и за периода от
01.05.2014г. до 15.11.2014г. като погасен по давност, а до пълния предявен
размер 1415,87 лева (1/2 част от 2831,74 лева)- като недоказан. Отхвърлен е и
искът срещу Т.А.Й. с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за ½
част от сумата 341,83 лева законна лихва за забава за периода от 15.10.2015г.
до 31.10.2017г. Ответникът В.А.Н. е осъден
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в
размер на 150,69 лева в исковото и заповедното производство, а ответникът Т.А.Й.
е осъдена да заплати на ищеца 134,24 лева разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно на уважените части от исковете.
Решение е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението в
частта с която е уважен искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ срещу Т.А.Й. е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Т.А.Й.. Жалбоподателят поддържа, че не
било доказано реалното (действителното) потребление на топлинна енергия, тъй
като уредите на ищеца за отчитане не били редовни и проверката им била
извършена след изтичане на законоестановения срок. Не било установено от ищеца
и качеството на доставената топлинна енергия. Ето защо моли решението да бъде отменено
в обжалваната от нея част, а предявените искове– отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молба от 13.02.2020г.
оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Т.с.”ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че жалбоподателят- ответник е собственик
на 1/6 идеална част от процесния апартамент №19 в гр.София, ж.к.”***********,
вх.А, ет.5. Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период. Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя, че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна
енергия поради неизправност на уредите за търговско измерване и извършване на
проверките им след законоустановения срок- видно от заключението на вещото лице
(стр.3 о тсъщото, л.92 от делото) извършването на метрологична проверка след
определения срок със заключение „Съответства” дава основание да се заключи, че
за този период общият топломер (ОТ) е бил годно СТИ.
Твърденията на
жалбоподателя за ниско качество на доставената топлинна енергия не са доказани
от представените по делото доказателства
В този смисъл,
при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване
на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници са основателни до размерите и за
периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да
се присъдят разноски в размер на 300 лева – депозит за възнаграждение на особен
представител и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №64898 от 14.03.2019г.,
постановено по гр.дело №7630/2018г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА Т.А.Й. ЕГН**********
да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК********* сумата от 350 (триста и петдесет) лева-
разноски във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/