№ 185
гр. Сливен, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20212200100371 по описа за 2021 година
Предявен е иск за оспорване произход от бащата, с правно основание чл.
62, ал.1 от СК.
Предявена е искова молба от ХР. Д. Б., в която се твърди, че с
ответницата Д. М. Б. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение
№ 932/19.07.2018 год., постановено по гр.дело № 1563/ 2018 год. на РС –
Сливен, влязло в сила на 06.08.2018 год.
Повод за прекратяване на брака е било настъпило неразбирателство
между съпрузите и фактическата им раздяла от м.октомври 2017 год., когато
ответницата Д. М. Б. е заминала на работа в чужбина. Твърди се, че в края на
м.декември 2020 год. ищецът бил потърсен от бившата си съпруга, при което
му било обяснено, че след прекратяване на брака им на ********* год.
ответницата е родила дете, като в акта за раждане ищецът е записан като
негов баща. Ответницата Д. М. Б. заявила на ищеца, че той не е биологичен
баща на детето, но се е наложило служебно да бъде вписан като такъв, тъй
като към момента на раждането не са били изтекли 300 дни от прекратяване
на брака. Предвид изложеното от съда се иска да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ХР. Д. Б. не е биологичен баща на детето М. ХР.
Б., родено на ********* год.
1
Исковата молба е връчена редовно на ответницата Д. М. Б.. В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор по нея, в който не се
оспорват изложените факти и обстоятелства в исковата молба.
Препис от исковата молба е връчен и на особения представител на
малолетното дете. В законоустановения срок е представен писмен отговор,
като в същия не се оспорват фактите и обстоятелствата изложени в исковата
молба.
В с.з. ищецът чрез процесуален представител моли съда да постанови
решение, с което изцяло уважи предявените искове.
В с.з. ответницата Д.Б. чрез процесуален представител моли съда да
уважи исковата претенция изцяло като основателна и доказана.
В с.з. малолетната ответница, не се представлява.
От фактическа страна се установява следното :
Ищецът ХР. Д. Б. и ответницата Д. М. Б. са сключили граждански брак
на 03.04.2015 г. в гр.Сливен.
Същият е прекратен с решение № 932/19.07.2018 год. по гр.д. №
1563/2018 г. по описа на СлРС.
Фактическата раздяла между страните е настъпила през м.октомври
2017 год. След раздялата ответницата е заминала да работи в чужбина, като
по този начин са се прекратили физическите контакти между съпрузите. Не са
поддържали връзка дори по телефона.След фактическата раздяла между
бившите съпрузи Д.Б. е установила връзка с друг мъж, от който е заченала
детето М-А, не е споделяла с ищеца за бременността си.
През м. януари 2019 год. се е завърнала в България и е родила детето М-А.
При получаването на акта за раждане Д.Б. е установила, че като баща на
детето е записан бившия съпруг. Уведомила е ищеца за раждането на детето
през м. декември 2020 год., когато е решила да подаде заявление за детски
добавки.
В рамките на производството са ангажирани гласни доказателства от
2
страна на ищеца посредством разпита на свидетелите - В.М.Й. - дъщеря на
ответницата и Х.М.К..
От показанията на свидетелката Й. се установява,че майка й Д. и Х. са
сключили брак през 2015 год. Разделени са от м.октомври 2017 год., а са се
развели през 2018 год. Свидетелката описва, че майка й Д. заминала да
работи в Германия през 2017 год., а Х. останал в България. Посочва,че Х. се е
изнесъл от жилището на баба й, където са живеели заедно с майка й.
Описва,че двамата са имали влошени отношения и поради това не са
общували, дори и по телефона.
Посочва, че в периода в който майка й е била в Германия е имала връзка
с друг мъж, забременяла е от него и е родила детето в България. Споделя, че
през 2020 год. в края на м.декември майка й и е споделила,че иска да подаде
документи за детски надбавки и тогава е казала на Х.Б. за детето. Също така,
посочва,эче майка й я е запознала с мъжа, с когото живее в Германия по
вайбър. Като детето познавало него като баща и се обръща към него с „тате“.
От показанията на свидетеля К. се установява, че се познава и с двамата
бивши съпрузи и е бил свидетел на брака им. Споделя,че Д. заминала да
работи в чужбина в края на 2017 год. Х.Б. е напуснал семейното жилище и се
е преместил да живее при него. В началото на 2021 год. посочва, че Х. му е
споделил, че Д. се е обадила и му е казала, че има дете. Посочва, че двамата
бивши съпрузи не са имали възможност да контактуват, а и отношенията им
били такива,че не са стигали до интимни отношения.
Горните фактически констатации съдът прие за безспорно доказани въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, които като неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество, а именно :
Предявените искове за оспорване на произход от бащата са с правно
осн. чл.62, ал.1 от СК. Същите са допустими, а разгледани по същество се
явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени.
Съобразно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от СК, съпругът на майката
3
може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде
заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от
узнаването за раждането на детето. В настоящият случай, видно от
неоспорените твърдения на ищеца в исковата молба, както и с оглед на факта,
Х. е разбрал за раждането на детето през м.декември 2020 г., а исковата
молба е депозирана в съда на 13.08.2021 г. съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът Х.Б. и ответницата Д.Б. са бивши съпрузи, чийто брак
е прекратен с Решение № 932 от 19.07.2018 г. постановено по гр.д. №
1563/2018 год. На ********* г. е родено детето М.Б.. Въз основа на
законовата презумпцията в чл. 61, ал. 1 от СК, в акта му за раждане като баща
е вписан ХР. Д. Б.. Изявленията на ищеца, както и събраните по делото гласни
доказателства обуславят категоричната констатация, че към вероятния период
на зачеване на детето /300 дни преди раждане/ ищецът Х.Б. и ответницата
Д.Б. са били във фактическа раздяла, което изключва половите контакти
между тях, а в следствие на това и възможността детето да бъде заченато от
ищеца. В този смисъл са и показанията на свидетелите Виктория Й. и Х. К..
Презумпцията за бащинство е успешно оборена, поради което
предявеният от Х.Б. иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК за приемане за
установено, че същия не е баща на малолетната М. ХР. Б. се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
След влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати на
община Сливен, като длъжностното лице по гражданското състояние заличи в
акта за раждане на детето Мария- Ана посочения като баща ХР. Д. Б..
Имената на детето следва да се променят, съгласно разпоредбите на ЗГР.
Ръководен от изложените съображения, настоящия съдебен състав на
СлОС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ХР. Д. Б. с ЕГН ********** с адрес
с.Н., общ.К. ул. „д.е. “ № 22 не е баща на малолетното дете М. ХР. Б. с ЕГН
4
**********, родена на *********г. в гр.Сливен от майка Д. М. Б. с ЕГН
********** с адрес за призоваване гр.Сливен, ул.“а.к.“ № 10.
ПРОМЕНЯ името на детето съответно на М-А Д.М..
Препис от решението след влизането му в сила да бъде изпратено на
длъжностното лице по гражданското състояние при община Сливен за
отразяване на промените в акта за раждане на детето и в регистрите на
населението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
5