Р Е Ш Е Н И Е
№159/2.2.2022г.
Град Пловдив, 02.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3140 по
описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.М.С. *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0432-000232 от 06.11.2021 г. на
началника на РУ 01 Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която на А.М.С., ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна поради
неверни констатации и липса на конкретизация на ППС, по отношение на което се
прилага мярката, водещи до неспазване на формата на индивидуалния
административен акт, и противоречие с целта на закона. Твърди се още, че
заповедта е нищожна поради липса на компетентност на органа, който я е издал. Иска
се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът в представените писмени становища оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед и собственик на процесното МПС, по отношение на което е
приложена мярката, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати
от оспорената заповед, с която е ограничено правото им на ползване върху МПС, и
в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично срещу подпис на 02.12.2021
г., поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че като собственик на
лек автомобил марка „Киа Венга“, с рег.№ РВ*****, на 06.11.2021 г. в град
Пловдив, ****, с посока на движение север-юг, жалбоподателката е допуснала
личния й автомобил да бъде управляван от неправоспособния водач А. М. С., ЕГН **********,
без да има издадено СУМПС, заради което е издадена оспорената заповед – предмет
на настоящото съдебно производство.
В приложените актове за установяване на административно нарушение № 550971 и
№ 550972 от 06.11.2021 г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е.,
налице са официални документи, които по безспорен начин доказват извършеното
административно нарушение от неправоспособния водач, който факт – управлението
на МПС – не се оспорва и от жалбоподателката.
Обстоятелството, че собственото име на неправоспособния водач неправилно е
посочено в оспорената заповед като А., не влияе върху законосъобразността на
заповедта, защото както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в заповедта ЕГН на водача е един и същ и в неговото изписване няма
допусната грешка. От друга страна, ЕГН е уникален номер за всеки български
гражданин, който го идентифицира по безспорен начин, поради което не съществува
съмнение относно самоличността на водача, извършил нарушението на правилата за
движение по пътищата. Самата жалбоподателка не оспорва факта, че водач е бил
именно синът й Анастас Манолов Славов.
Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателката възражение,
че липсва индивидуализация на МПС, по отношение на което се прилага
принудителната административна мярка, тъй като в заповедта изрично е посочен
регистрационния номер на автомобила, който подобно на ЕГН за физическите лица
по безспорен начин индивидуализира МПС чрез системата от буквени кодове и
цифри, създаваща съответния регистрационен номер. От друга страна, за правилното
приложение на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП
от значение е единствено качеството на собственик на МПС на лицето, адресат на
заповедта, с която се налага принудителната административна мярка, което
качество жалбоподателката не оспорва.
Затова съдът намира, че в случая не е налице такова съществено нарушение
при описанието на нарушението и нарушителя, което да води до невъзможност да се
разбере за какво административно нарушение на жалбоподателката е издадена оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля М.А.С., съпруг на
жалбоподателката и баща на неправоспособния водач А. С.. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля с оглед брачната връзка между него и жалбоподателката,
поради което показанията му не могат да бъдат квалифицирани като обективни и
безпристрастни. От друга страна, дори да бъдат кредитирани, чрез тези показания
не се установяват нови факти от значение за правния спор, защото не се оборва
основният правнорелевантен факт – управлението на МПС от сина на свидетеля и на
жалбоподателката, даващ основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.3 ЗДвП – жалбоподателката е собственик
на МПС, което е управлявано на 06.11.2021 г. от неправоспособно лице. Т.е., по
категоричен начин е доказано нарушението на чл.150 ЗДвП, съгласно който всяко
ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката по
прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Мярката
се налага както по отношение на нарушителя, така и по отношение на собственика
на МПС (каквато е жалбоподателката), с което е извършено административно
нарушение по ЗДвП. Очевидно след като със собствения на жалбоподателката
автомобил е извършено нарушение, заради което е издадена оспорената заповед, тя
не е положила необходимата грижа на добър стопанин, за да не допусне
неправоспособно лице да управлява автомобила. Незнанието на собственика, че
автомобилът му се управлява от неправоспособен водач, не е основание за
отпадане на отговорността и за неприлагане на мярката. Ирелавантно за
законосъобразността на мярката е участието на съпруга при управлението на
автомобила от сина им – поведение само по себе си укоримо и говорещо за
неразбиране на родителските задължения.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката за липса на изискуемата форма. Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни, които
дават ясна представа за извършеното административно нарушение, представляващо основание
за прилагане на принудителната административна мярка. Срокът, за който е
наложена мярката, е минималният, определен от законодателя, поради което за
административния орган не е налице задължение да посочи мотиви за така
определения срок на мярката.
В
оспорената заповед са посочени фактическите основания за нейното издаване – извършеното
административно нарушение по ЗДвП, което за яснота на жалбоподателката се
състои в нарушение на чл.150 ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач,
като са описани в достатъчна степен ясно и подробно времето, мястото и
обстоятелствата, при които нарушението е извършено. Изрично е посочено правното
основание за издаване на заповедта – чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП. А липсата на
детайлизация относно конкретната хипотеза не съставлява такова съществено
нарушение на изискването за форма, което да обосновава незаконосъобразност на
заповедта само на това основание.
Противно
на застъпеното от жалбоподателката становище, принудителната административна
мярка е съобразена с принципа на чл.6, ал.1 и ал.2 АПК, съгласно които
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В настоящия случай са
спазени цитираните принципи. При издаване на оспорената заповед
административният орган е упражнил правомощията си добросъвестно и точно е
приложил закона, а самата заповед не засяга други права и законни интереси на
жалбоподателката освен правото на ползване на автомобила за определен срок,
за да бъде постига целта на закона – да се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения на ЗДвП със същия автомобил.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на
писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни
реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се
осигури безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на
всички участници в движението, включително на нарушителя и собственика на МПС,
и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е
постигната именно чрез временното прекратяване на регистрацията на МПС и
отнемането на възможността на нарушителя и на собственика да управляват конкретното
МПС, за да не извършват нови нарушения на правилата за движение по пътищата.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед изхода
на делото на жалбоподателката не се дължат разноски. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.С., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0432-000232 от 06.11.2021 г. на
началника на РУ 01 Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която на А.М.С. е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: