Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и в присъствието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура
Силвиян И, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 393 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №
982/01.12.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХVІІІ състав, постановено по н.а.х.д.
№ 4340/2021 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление №
03-013810/12.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон. Касаторът счита, че нарушението неправилно е прието за маловажно, тъй
като представлява неизпълнение на предписание на контролен орган, а
доказателства за изпълнение са представени едва при обжалването. Моли за отмяна
на решението на районния съд и за потвърждаване на наказателното постановление,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация „Тийм
пауър Европа“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че решението на районния съд
е правилно като краен резултат, макар и да не споделя мотивите. Твърди, че не е
налице неизпълнение на задължително предписание, тъй като е постигнато
споразумение за отсрочване на изплащането на възнаграждението, освен това
българското законодателство не е приложимо поради направен от страните по
трудовия договор избор на приложимо право. Моли за оставяне в сила на решението
на ВРС и за присъждане на направените в производството разноски.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за
правилни изводите на районния съд за маловажност на нарушението по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 03-013810/12.05.2021
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Тийм
пауър Европа“ ЕООД за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда и на
основание същата разпоредба е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева.
От доказателствата,
представени с административнонаказателната преписка и събрани в съдебното
производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при
проверка през м. юни 2020 г. служители на инспекцията констатирали, че при
прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството като работодател и
работника Е Ю С не било изплатено в дължимия размер обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Обезщетението било начислено във ведомостта за заплати
за м. април 2020 г. За
констатациите от проверката бил съставен констативен протокол №
ПР2013399/30.06.2020 г., в задължително предписание № 6 от който било възложено
на дружеството да изплати на С в дължимия размер обезщетението за неизползвания
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, със срок за изпълнение 16.07.2020 г. На 01.07.2020 г. между дружеството и
С било постигнато споразумение за отсрочване на плащането на дължимото
обезщетение, а с последващо споразумение от 01.04.2021 г. отново било отсрочено
плащането на дължимото обезщетение до 31.07.2021 г.
При проверка през
месец април 2021 г. било установено, че предписание № 6 от Протокол №
ПР2013399/30.06.2020 г. не било изпълнено. За констатираното нарушение на
28.04.2021 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в
който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.1 от Кодекса
на труда. Посочено било че нарушението е извършено в гр. Варна на 17.07.2020 г.,
към който момент следвало да бъде изпълнено предписанието на контролните
органи. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя, който го подписал
без възражение, писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили. На
12.05.2021 г. въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което нарушението било квалифицирано като такова по чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда и на работодателя била наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
При така
установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът е съставен
в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а наказателното постановление в
предвидения шестмесечен срок за издаването, при спазване на изискванията за
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и при подробно описание на установените
факти. Излага мотиви, че безспорно е налице неизпълнение на задължителното
предписание, но от действията на дружеството и последващото изплащане на сумите
счита случая за маловажен. В подкрепа на този извод посочва и причината за
неизпълнение на предписанието – финансовото положение на дружеството поради
епидемиологичната обстановка – и липсата на предходни нарушения от този вид. По
тези съображения счита, че приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН и на това
основание отменя наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема
установеното от районния съд от фактическа страна, но не и правните му изводи
за маловажност на нарушението.
Няма спор, че в посочения в Протокол №
ПР2013399/30.06.2020 г. срок за изплащане на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск на С – 16.07.2020 г. – плащане не е извършено. Предписанията,
дадени с посочения протокол, представляват принудителни административни мерки
по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и няма данни да са били обжалвани по
реда на чл. 405 от КТ.
Твърденията, че в трудовите договори с
работниците, чието място на работа е в предприятия-ползватели във Федерална
република Германия, е уговорено да се прилага германското законодателство, не е
подкрепено с представени във въззивното или касационното производство
доказателства, и по-конкретно с индивидуален трудов договор на С, от който да
се установява, че при възникване на прекратеното впоследствие трудово
правоотношение, вследствие на което С има право на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, е направен избор на приложимо законодателство в съответствие
с чл. 10, ал. 3 от КТ.
Липсват доказателства, че към датата на
последващата проверка на 07.04.2021 г. на проверяващите са били представени
споразуменията за отсрочване на плащането на обезщетението от 01.07.2020 г. и
от 01.04.2021 г. Те са представени за първи път с въззивната жалба. Във
въззивното производство липсват доказателства, че обезщетението на С е
изплатено, макар и в по-късен момент. Такива има за други работници (Р Г, К Р),
но не и за Е С. При това положение неизпълнението на предписанието по отношение
на С правилно е било възприето от административнонаказващия орган като
нарушение на задължението на работодателя по чл. 415, ал. 1 от КТ за изпълнение
на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване
на трудовото законодателство. Няма и други обстоятелства, които да могат да се
квалифицират по начин, водещ до извод, че извършеното нарушение се отличава по
своята тежест от обикновените случаи на неизпълнение на предписания за
изплащане на обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение.
Ето защо касационната инстанция приема, че
преценката на районния съд за наличие на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай е неправилна. Като е отменил наказателното
постановление на това основание, районният съд е постановил незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено изцяло и в изпълнение на задължението си
по чл. 222, ал. 1 от АПК касационният състав да реши делото по същество.
В решението на районния съд са изложени мотиви
относно спазването на материално- и процесуалните изисквания за
законосъобразност на постановлението и за безспорно извършено от дружеството работодател
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, които касационната инстанция споделя с
посоченото по-горе изключение. Въпреки това, предвид липсата на данни за
отегчаващи обстоятелства, наложената санкция в размер над минималния се явява
необоснована и наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част
на 1500 лева.
При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от
Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 982/01.12.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХVІІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 4340/2021 г. по описа на съда, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013810/12.05.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Тийм пауър Европа“ ЕООД за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание същата
разпоредба е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като намалява
наложената имуществена санкция на 1500 (Хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Тийм пауър Европа“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата 80 (Осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.