Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г
състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 14393 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 475303 от 22.08.2018 г., постановено по гр. д. № 72897/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 170-ти състав, е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с. чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, че Р.К.Е.
дължи на „Т.Б.“ АД сумата от 1 333,64 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит – овърдрафт № ECL-*********WG от 11.12.2014 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 10.09.2016 г. –
датата на подаване на заявлението, до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 89,27 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2015 г.
до 07.09.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по 417 ГПК от 13.03.2017 г. по гр. д. № 51122/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, 75-ти състав. С оглед изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 351,09 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 847,28 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от Р.К.Е.,
чрез адв. Н.И., с искане същото да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен изцяло.
Жалбоподателката оспорва правилността на обжалваното решение като възразява
срещу изводите на първоинстанционния съд за съществуването и надлежното
упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Счита, че уведомлението на банката, че счита кредита за предсочно изискуем не
ѝ е връчено надлежно, доколкото в представената по делото разписа за
връчване не се съдържат данни за лицето, получило уведомлението, като е
посочено единствено, че това е майката на жалбоподателката. Претендира
присъждането на деловодни разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от „Т.Б.“ АД, в
който се излагат доводи за нейната неоснователност. Намира за правилни изводите
на първоинстанционният съд за това, че в полза на банката е възникнало правото
да направи кредита предсрочно изискуем, както и че това право е упражнено
надлежно. Счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение, като правилно, да бъде потвърдено. Претендра разноски.
Софийски градски
съд, след като съобрази доводите и
твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение
в обжалваната му част, съдебният състав намира следното:
Съдът
е сезиран с обективно, кумулативно съдеинени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и
чл. 86 ЗЗД.
Основателността
на предявените искове се обуславя на първо място от наличието на валиден
договор за предоставяне на потребителкси кредит, сключен между ответницата и
ищеца, сумата по който да е предоствена от кредитора и усвоена от длъжника,
като задълженията на последния за заплащане на възнаградителна лихва да не са
били изпълнени на уговорените падежи, в резултат на което в полза
на кредитора да е възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем. На
следващо място следва да бъде установено надлежното упражняване от кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем.
Не
се спори между страните, а и се установява от представения по делото Договор за
потребителски кредит – овърдрафт № ECL-000000007WG от 11.12.2014 г., че между „Т.Б.“
АД, от една страна, и Р.К.Е., от друга, е сключен договор за кредит, по силата
на който банката се е задължила да отпусне на кредитополучателя
кредит-овърдрафт в размер на 2 000 лв., срещу което последният се е
задължил да върне ползвания кредит след изтичане на срока на договора, както и
да заплаща дължимите лихви, такси и комисионни според условията на договора.
Предвидено е, че за усвоените суми по кредита кредитополучателят се задължава
да заплаща на банката годишна лихва в размер на 28,80 %, изискуема на всеки първи
работен ден от месеца, следващ този, за който същата е начислена. Крайният срок
за погасяване на главницата по договора е определен на 11.12.2015 г., като е
предвидено, че действието на договора се продължава за всеки нов
дванадесетмесечен период период, освен ако банката не е взела решение за
прекратяването му.
Между
страните не се спори, а и се установява от приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че в деня на сключване на договора за кредит –
на 11.12.2014 г. – Р.К.Е. е усвоила сума в размер на 2 000 лв., след което
на 26.01.2015 г. е платила в полза на банката сумата от 2 000 лв., от
които 38,40 лв. са отнесени за погасяване на договорната лихва, падежирала на
05.01.2015 г., а останалите 1 961,60 лв. за погасяване на главницата, с което
непогасеният остатък от последната е бил намален до сумата от 38,40 лв.
Впоследствие, на 28.02.2015 г. и на 11.03.2015 г., кредитополучателят е усвоил
сумите от 960 лв. и 1 000 лв. съответно, с което размерът на главницата по
кредита е нарастнал до сумата от 1 998,40 лв. След първото плащане по кредита в
посочения размер от 2 000 лв., за периода от 09.03.2015 г. до 30.11.2015
г. Р.К.Е. и извършила плащания, възлизащи в общ размер на 421,83 лв., от които 395,13
лв., отнесени за погасяване на възнаградителната лихва, изискуема до 02.11.2015
г., а останалите 26,70 лв. – за погасяване на съответната част от главницата, с
което размерът ѝ е намалаен до сумата от 1971,70 лв. На 11.12.2015 г. действието
на договора се е продължило за нов дванадесетмесечен период на основание чл. 7,
ал. 2 от разпоредбите му, с което падежът на усвоената главница е отсрочен до
11.12.2016 г.
Съобразявайки
времето на извършените плащания по кредита настоящият състав намира за
основателно възражението на жалбоподателката, че адресираното до нея изявление
на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, не е произвело правни
последици. Предсрочната изискуемост на кредита настъпва в резултат на
едностранно волеизявление на кредитора, адресирано до длъжника, че счита
кредита за изискуем преди уговорения срок, като длъжникът изгубва предимството
на срока от момента на получаване на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. В този
смисъл за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на първо място от
значение е осъществяването на обективните предпоставки, обуславящи възниването
на правото на кредитора да внесе съответната промяна в съдържанието на
кредитното правоотношение като обяви кредита за предсрочно изискуем с
едностранно волеизявление, отправено до длъжника.
От
представените по делото писмени доказателства, в това число уведомително писмо
на банката, адресирано до Р.К.Е., че счита кредита за предсрочно изискуем, и
известие за доставяне на писмото, се установява, че същото е получено на адреса
на кредитополучателката на 17.02.2016 г. Ето защо от значение за настъпване на
интересуващата ни промяна в кредитното правоотношение е дали към тази дата
кредитополучателят е бил в неизпълнение на някое от задълженията си по
договора, обусляващо възникването в полза на банката на правото да обяви
кредита за предсочно изискуем. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза действително се установява, че към 04.02.2016 г. Р.К.Е. е била в
забава по отношение на задълженията за възнаградителна лихва, дължима за
периода от м. ноември 2015 г. до м.
януари 2016 г., падежирали съответно 01.12.2015 г., 04.01.2016 г. и 01.02.2016
г., и възлизащи в общ размер на сумата от 131,72 лв. От заключението обаче се
установява също така и че на 05.02.2016 г. е платила в полза на банката сумата
от 135 лв., отнесени за погасяване на пълния размер на изискуемата
възнаградителна лихва, както остатъкът от 3,28 лв. е отнесен за погасяване на
съответната част от главницата, с което размерът ѝ е намален до сумата от
1 968,42 лв. От изложеното е видно, че при достигане на изявлението на
банката до адреса на кредитополучателката, същата не е била в неизпълнение по
отношение на нито едно от задълженията си по договора, съответно към този
момент банката не е разполагала с правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. По делото не се твърди, съответно не се и установява до
кредитополучателката да са отправяни последващи изявления за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита, поради което допуснатата впоследствие от нейна страна
забава по отношение на част от задълженията ѝ за заплащане на дължимата
възнаградителна лихва в срок не са в състояние да обосноват извод за настъпване
на предсрочна изискуемост по кредита. Ето защо главницата по кредита е станала
изискуема едва на уговорения падеж – 11.12.2016 г.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г., постановено по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в случай, че предмет на производството по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК е вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, съществуващата между страните облигационна обвързаност
не следва да се игнорира. В исковото производство следва да бъде съобразено
действителното съдържание на кредитното правоотношение при условията,
договорени между страните. Претендираното вземане, произтича от договор за
кредит с определени срокове за плащане на главницата и лихвите. Размерът и
падежът на задълженията е определен в договора, като за настъпването на
изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на допълнителни обстоятелства
по чл. 418, ал. 3 ГПК. В случай, че не са настъпили последиците на
претендираната от страна на заявителя в заповедното производство предсрочна
изискуемост, липсата на точно изпълнение, съобразно уговореното между страните,
следва да бъде съобразено в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Длъжникът е задължен по отношение на онази част от дълга, по отношение на която
е настъпил уговореният между страните падеж. Ето защо предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вземанията с
настъпил към датата на формиране на силата на пресъдено нещо падеж, въпреки че
предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след 05.02.2016 г. в полза на
банката са извършени още пет плащания. За периода от 01.03.2016 г. до
01.07.2016 г. е настъпил падежът на възнаградителната лихва, начислена за
периода от м. февруари 2016 г. до м. юни 2016 г., възлизаща в общ размер на
сумата от 237,76 лв. На 25.07.2016 г. Р.К.Е. е извършила плащане по кредита в
размер на 200 лв., отнесени за погасяване на пълния размер на възнаградителната
лихва, падежирала в периода от 01.03.2016 г. до 01.06.2016 г., както и за
погасяване на съответната част от възнаградителна лихва, падежирала на
01.07.2016 г., възлизаща в размер на 47,24 лв., с което непогасеният остатък от
последната е намален до сумата от 9,48 лв.
За периода от
01.08.2016г. до 01.11.2016г. е настъпил падежът на възнаградителната лихва,
начислена за периода от м. юли 2016 г. до м. октомври 2016 г., възлизаща в общ
размер на сумата от 193,67 лв., с което общият размер на падежиралата
възнаградителна лихва по кредита е нарастнал до сумата от 203,15 лв. На
09.11.2016 г. по кредита са платени 235 лв., от които 203,15 лв. следва да
бъдат отнесени за погасяване на пълния размер на възнаградителната лихва,
падежирала до 01.11.2016 г., а остатъкът от 31,85 лв. – за погасяване на
съответната част от главницата, с което размерът на последната е намален до
сумата от 1 936,57 лв.
На 01.12.2016
г. е падежирала вноската за възнаградителна лихва, дължима за м. ноември 2016
г., възлизаща в размер на сумата от 46,67 лв. На 02.12.2016 г. по кредита са
платени 500 лв., от които 46,67 лв., следва да бъдат отнесени за погасяване на
пълния размер на възнаградителната лихва, падежирала до 01.12.2016 г., а
остатъкът от 453,33 лв. – за погасяване на съответната част от главницата, с
което размерът на последната е намален до сумата от 1 483,24 лв.
На 03.01.2016
г. е падежирала последната вноска за възнаградителна лихва по кредита, дължима
за м. декември 2016 г., възлизаща в размер на сумата от 10,67 лв. На 09.01.2017
г. по кредита е платена сумата от 200 лв., от които 10,67 лв. следва да бъдат
отнесени за погасяване на последната вноска за възнаградителна лихва по
кредита, 11,54 лв. – за погасяване на законната лихва за забава, начислена
върху изискуемата главница от 1 483,24 лв. за периода от 12.12.2016 г. до
08.01.2017 г., а остатъкът от 177,79 лв. – за погасяване на съответната част от
главницата, с което размерът на последната е намален до сумата от 1 305,45
лв.
На 07.02.2017
г. е извършено последното погашение по кредита – в размер на сумата от 50 лв.,
от които 10,52 лв. следва да бъдат отнесени за погасяване на законната лихва за
забава, начислена върху изискуемата главница от 1 305,45 лв. за периода от
09.01.2017 г. до 06.02.2017 г., като остатъкът от 39,48 лв. – за погасяване на съответната
част от главницата, с което размерът на последната е намален до сумата от
1 265,97 лв. Доколкото по делото не се установяват погашения по кредита,
извършени след 07.02.2017 г., окончателният размер на главницата, възлиза в
размер на 1 265,97 лв.
С оглед на изложеното
установителният иск с предмет вземането на ищеца за главница по кредита следва
да бъде уважен за сумата от 1 265,97 лв, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит – овърдрафт № ECL-000000007WG от 11.12.2014 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 07.02.2017 г. до окончателното ѝ изплащане,
като за разликата до пълния предявен
размер от 1 333,64 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 10.09.2016 г. до 06.02.2017 г., следва да
бъде отхвърлен.
Установителният иск,
отнасящ се до обезщетението за забава върху главницата, претендирана за периода
от 01.12.2015 г. до 07.09.2016 г. следва да бъде отхвърлен, доколкото
изискуемостта на задължението за връщане на усвоената главница по кредита е
настъпила едва на 11.12.2016 г., като кредитополучателят не е бил в забава за
исковия период.
Поради изложеното
въззивната жалба е частично основателна, като решението е неправилно в частта,
в която е признато за установено, че Р.К.Е. дължи на „Т.Б.“ АД сумата над
1 265,97 лв. до пълния предявен размер от 1 333,64 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит – овърдрафт №
ECL-000000007WG от 11.12.2014 г., както и лихва за забава върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.09.2016 г. до 06.02.2017 г. Решението е неправилно и в частта,
в която Р.К.Е. е осъдена да заплати в полза на банката сумата от 89,27 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.12.2015 г. до 07.09.2016 г. При съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния в останалата уважителна част, с която е
признато за установено, че Р.К.Е. дължи
в полза на банката сумата от 1 265,97
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит – овърдрафт №
ECL-000000007WG от 11.12.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.02.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото,
направено искане и от двете страни за присъждане на разноски, но и след като
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е
налице предсрочна изискуемост по договора за кредит и с оглед на което
ответницата не е дала повод за завеждане на производството, независимо от
постъпилото плащане преди завеждане на исковете в първоинстанционното
производство, отговорността за разноските следва да бъде разпределена с оглед
на уважената част за разноските на ищеца и от общо направените за заповедното
производство от 144,03лв./ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/
се дължат разноски от 82,82лв., за първоинстанционното производство от общо
направени разноски от 647,28лв./ включващи държавна такса от 147,28лв., 400лв.
за експертиза и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение/ се дължат разноски от
372,17лв. и за въззивна инстанция от 100лв. за юрисконултско възнаграждение се
дължат разноски от 57,49лв. С оглед на
отхвърлителната част от исковете се дължат разноски на ответницата и за първоинстанционното производство от
600лв.-заплатено адвокатско възнаграждение се дължат разноски от 255лв. и за въззивна инстанция от 400лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно и 76,68лв.-държавна
такса се дължат разноски от 202,60лв. и
не следва да се присъждат разноски за заповедното производство след като в
приложения договор за адвокатско възнаграждение е посочено само договореното
възнаграждение, но няма отразяване на заплащането му в брой.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЯНЯ решение №475303 от 22.08.2018г. на СРС, 170ти състав, постановено по
гр.д.№ 72897/2017 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с. чл. 79, ал.
1, предл. 1-во вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, че Р.К.Е. дължи на
„Т.Б.“ АД сумата над 1 265,97лв. до пълния предявен размер от 1 333,64 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит – овърдрафт №
ECL-000000007WG от 11.12.2014 г., както и лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2016 г. до 06.02.2017
г., както и в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, че Р.К.Е. дължи на „Т.Б.“ АД сумата от 89,27
лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2015 г. до 07.09.2016 г.,
както и в частта за разноските в полза
на „Т.Б.“ АД за сумата над 82,82лв., разноски за заповедното
производство и над 372,17лв. за първоинстанционното производство като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК от „Т.Б.“ АД срещу Р.К.Е. за признава за установено, че ответницата дължи сумата над 1 265,97 лв. до пълния предявен
размер от 1 333,64 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит – овърдрафт № ECL-000000007WG от 11.12.2014 г., както и лихва за забава
върху главницата за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2016 г.,
до 06.02.2017 г., както и предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 86 ЗЗД, че Р.К.Е. дължи на
„Т.Б.“ АД сумата от 89,27 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.12.2015 г. до 07.09.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата уважена част, в която на основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК е признато за установено, че Р.К.Е. дължи на „Т.Б.“ АД сумата от
1 265,97 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит –
овърдрафт № ECL-000000007WG от 11.12.2014 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 07.02.2017 г., до окончателното ѝ изплащане, както и в осъдителната част за разноски в
полза на „Т.Б.“ АД от 82,82лв.-за
заповедното производство и за 372,17лв.-за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ АД, с ЕИК *******да заплати на Р.К.Е., с ЕГН ********** сумата от 255лв.-разноски
за първоинстанционното производство и сумата от 202,60лв.-разноски за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА Р.К.Е., с ЕГН ********** да
заплати на „Т.Б. „АД, с ЕИК *******сумата от 57,49лв.-разноски за въззивна
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.