Определение по дело №92/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 131
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 16 април 2020 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20201500200092
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

.           

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                    гр. Кюстендил11.03.2020 г.  

 

                                                    В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на единадесети март  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

При секретаря Галина Кирилова и с участието на прокурора от КнОП  КАМЕЛИЯ СТЕФАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Цекова ЧНД №  92/2020 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид:

        Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК. Образувано е по МОЛБА за УПО на лишения от свобода Т.С.Д., ЕГН **********, получена с Писмо вх. №  1331/21.02.2020 г. Към молбата са приложени: Справка за лишения от свобода  със становище на затворническата администрация по молбата за УПО,  Справка-мнение за л.св., План на присъдата,  Скрининг  за риск от вреди, Текущ доклад, досието на осъдения и справка за актуалния остатък от наказанието.

       Представителят на пенитенциарното заведение ю.к. Г.изрази становище за неоснователност на молбата по изложените в справката  и развити в о.с.з. съображения за   липса на достатъчно доказателства за настъпило трайно поправяне на осъдения.          

        Прокурорът изрази становище за неуважаване на  молбата за УПО.

        Служебният защитник на осъденото лице адв.Р.Б.   изрази становище за уважаване на молбата за УПО поради кумулативното наличие на двете предпоставки на чл.70 ал. 1 НК и по-специално наличие на достатъчно доказателства за поправяне на осъдения – снижаване риска от рецидив от 71 точки на 57 точки, липса на зависимости, завръщане в срок в пенитенциарното заведение след прекъсване изпълнение на наказанието, преместванеот му в ЗООТ през м.юли 2019 г. и неголям остатък от наказанието.

       Л.св. Д. изрази съгласие със заявеното от служебния му защитник и като последна дума  поиска да се уважи молбата му за УПО.

      С така изпратената до съда молба чрез началника на затвора е изпълнено изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ бр.13/2017 г./, молбата изхожда от надлежно легитимирано за подаването й лице  и ще се разгледа по същество.

       След обсъждане на всички налични доказателства по делото в съответствие с разпоредбата на чл.  439 а НПК  съдът, след преценяване на доводите на страните заедно с доказателствата по делото, намери молбата за неоснователна, като прие следното от фактическа и правна страна: 

Лишеният от свобода Т.С.Д. е роден на *** г. в гр.Петрич, с постоянен и настоящ  адрес ***, неженен, с начално образование, по народност - българин, с  ЕГН - **********.  

Постъпил в затвора гр. Бобов дол на 19.04.2013 г.

Понастоящем изтърпява едно  общо   най-тежко   наказание   в    размер  на 10 години „лишаване от свобода“, постановено на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл.23,  ал.1 от НК с Протоколно определение № 3921  от 30.05.2014  г. по НЧД № 622/2014 г. на Районен съд гр.Благоевград, определено измежду наказанията, наложени му с влезли в законна сила присъди, както следва: 

1. С Присъда № 230 от 10.11.2009 г. по НХОД № 556/2008 г. на   Благоевградски окръжен съд на 15 години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим, за престъпление по чл. 115, вр. с чл.20, ал.1 и 2 и чл.54 от НК, за деяние извършено на 16.04.2004 г. в с.Клепало, обл. Благоевград, в съучастие като съизвършител умишлено е умъртвил Иван Д.; осъден на 2 години „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.129, ал.2, пред.предпоследно, вр. с ал.1 и чл.54 от НК,  за деяние извършено по същото време и на същото място е причинил средна телесна повреда на Димитър Траянов.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг" режим.

С Решение № 349/27.10.2011 г. по ВНОХД № 179/2010 г. на Софийски апелативен съд. НО, 1-ви състав, се изменя Присъда № 230/10.11.2009 г. по НОХД № 556/2008 г. на Окръжен съд Благоевград в частта на определените наказания, в частта на приложение на чл.23 от НК и в частта за режима на изпълнение на наказанията, като се намалява размера на наложеното наказание от 15 години „лишаване от свобода“ на 4 години „лишаване от  свобода“, за престъплението по чл. 115 от НК; от 2 години на 1 година „лишаване от свобода“, за престъплението по чл. 129 от НК. На основание чл. 23  от НК се определя едно общо най-тежко наказание  в размер на  4 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи по реда на чл.59, вр. с чл.61, т.3  от ЗИНЗС  в затворническо  общежитие от открит тип, при условията на „общ“ режим и присъдата е потвърдена в останалата й част.  

            С Решение № 206/04.06.2012 г. по КНОХД № 11/2012 г. на Върховен касационен съд, 2-ро наказателно отделение, се отменя въззивно Решение № 349/27.10.2011 г. по ВНОХД № 179/2010 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1-ви състав в частта, с която са намалени размера на  наложеното наказание от 15 години „лишаване от свобода“ на 4 години „лишаване от свобода“, за престъплението по чл. 115 от НК; от 2 години на 1 година „лишаване от свобода“, за престъплението по чл. 129 от НК и приложението на чл. 23 от НК за определяне едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“ и за определения „общ" първоначален режим и затворническо общежитие от открит тип за изтърпяване на наказанието и връща делото в тази му част на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

С Решение № 342/05.11.2012 г. по ВНОХД № 541/2012 г. на САС е изменена Присъда № 230 от 10.11.2009 г. по НОХД № 556/2008 г. на Окръжен съд Благоевград в частта за определените наказания и в частта за приложение на чл.23, ал.1 от НК, като е намален размера от 15 години „лишаване от свобода“ на 10 години „лишаване от свобода“, за престъплението по чл. 115 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 10 години „лишаване от свобода“.

С Решение № 178 от 09.04.2013 г. по НД № 288/2013 г. на ВКС на Република България, въззивно решение № 342/05.11.2012г. по ВНОХД № 541/2012 г. на Софийски апелативен съд е оставено в сила. 

Присъдата е влязла в законна сила на 09.04.2013 г.

2. С Присъда № 1893 от 10.03.2014 г.по НОХД № 2198/2013 г. на Районен съд Благоевград е наложено наказание „пробация“ със съответните пробационни мерки за срок от 1 година, за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, за деяние извършено за времето от 29.11.2012 г. до 30.11.2012 г. в гр. Благоевград е отнел чужди движими вещи - сумата от 380 лв. от владението на Митко Дедов без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Присъдата е влязла в законна сила на 26.03.2014 г.

С Решение на Комисията по чл.73 /стар/ от ЗИНЗС /Протокол № 5 от 24.09.2015г./, режима му е заменен от „строг“ на „общ" режим.

Начало на наказанието: 19.04.2013 г.      

           Л.св. Д. е записан за ученик в 10 клас на СУ”Д-р Петър Берон”. В предлаганите мероприятия е бил редовен участник, предавал е собственоръчно изработени картички, мартеници; пишел самостоятелни разсъждения тип „ЕСЕ". Активно се е включвал в спортните дейности -участвал в почти всички групови и междугрупови турнири по футбол. Към пенитенциарния състав и вътрешния ред проявява добро отношение. Няма данни за контакт със субкултурата в общността.

          В ЗООТ „Самораново" е настанен на 11.07.2019 г. Показва последователно и целенасочено поведение и е ориентиран към безпроблемно изтърпяване на остатъка от присъдата си. Към служителите и към останалите лишени от свобода отношението е добро. Старае се да се дистанцира от конфликти. Не са констатирани нарушения на вътрешния ред и дисциплина.

 

      Рискът от рецидив първоначално е в средните стойности - 71 точки, намален поетапно до 57 точки - остава в средните стойности по време на престоя му в Затвора - гр. Бобов дол.. Отчетени са положителни промени в зоните отношение към правонарушението, образование и обучение, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене.

       Планът на присъдата му при препланирането  е от 20.01.2020 г.  с продължителност 1 година. В него са като посочени дефицитни зони настоящото правонарушение и управление на финанси и доходи. Като цели за преодоляването им са посочени повишено чувство за отговорност и развити умения за разчитане на собствени доходи за приоритетно разпределение на нуждите и повишени умения за управление на финансите. А като задачи за постигането им са посочени повишаване на чувството за отговорност и развиване на умения за разчитане на доходи и управление на финансите.

     В текущия доклад от 20.1.2020 г.е посочено, че използваните методи за работа с л.св. Д. са провежданите индивидуални разговори и беседи, както и наблюдение върху поведението му в групата.

     Продължава обучението си в самостоятелна форма на обучение - записан е като ученик в 10-ти клас в СУ „Д-р Петър Берон".

      Назначаван е като общ работник в Девически манастир с. Ресилово съгласно Заповед № 220/02.08.2019 г., но поради претърпяна трудова злополука към настоящия момент не ходи на работа.

      По време на престоя си в общежитието, не е наказван и не е награждаван.

      Наказанието „лишаване от свобода" е прекъсвано по реда на чл. 447, т.З от НПК по здравословни причини за 3 месеца, като се завърна в установения срок.

       Получава необходимата подкрепа от близкото си обкръжение.

       Ресурсите на лишения от свобода Т.С.Д. са свързани с липса на зависимости, наличие на образователен ценз, развити трудови навици и умения, подкрепа от близкото обкръжение.

    От досието на осъдения е видно, че той е награждаван общо 6 пъти през 2015 - 2016 г. и 2019 г. по време на престоя си в затвора.

    От досието му е видно също, че л.св. Д. е бил наказван със Заповед № 871/2.11.2017 г. с 5 денонощия в наказателна килия за физическа саморазправа – участие в сбиване, която заповед се намира в досието му. Имал е и още едно дисциплинарно наказание през 2015 г., но то е заличено с последваща заповед за награждаване.

     Към днешна дата остатъкът от наказанието ЛС е в размер на 2 години 4 месеца 6 дни, видно от актуалната справка за правното му положение, като фактически е изтърпял 6 години 10 месец 22 дни и от работа – 1 година 2 дни.

      От така установеното от фактическа страна  се налагат следните правни изводи: За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си. Втората предпоставка по отношение на Д. безспорно е  налице към настоящия момент. Към днешна дата остатъкът от наказанието ЛС е в размер на 2 години 4 месеца 6 дни .

  Съгласно чл.439 а НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

 Въпреки формалното наличие на едната предпоставка съдът, като прецени наличните доказателства за предмета на настоящото осъждане и поведението му по време на изтърпяване на наказанието, констатираните дефицитни зони, риска от рецидив и вреди  счита, че все още не са налице достатъчно  убедителни доказателства, за да се приеме, че л.св. Д. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне по см. на чл.70 ал.1 т.1 НК.

 

 

Безспорно участието му в спортни и културно-масови мероприятия, както и констатирания постигнат напредък в няколко дефицитни зони и наличните 5 награждавания през 2015-2016 г. и едно през 2019 г. и снижаване на риска от рецидив от 71 точки на 57 точки са положителна характеристика за осъдения. Но това според съда все още не е достатъчно за допускане на неговото УПО. Защото спазване на правилата в затвора е задължение, а не привилегия на лишените от свобода, която да бъде само по себе си основание за УПО. 

Съображенията на съда в тази насока са следните: Констатираните дефицитни зони и най-вече отношението към извършеното престъпление по чл.115 НК и неосъзнаване на вината си, залегнали в плана за препланиране на присъдата от 20.01.2020 г. с продължителност 1 година мотивират съда да приеме, че индивидуално-корекционната работа с осъдения трябва да продължи за постигане на поставените в плана цели и в условията на ЗООТ при смекчен режим. В ЗООТ л.св.Д. е преместен на 11.07.2019 г. Изтеклият период оттогава до настоящия момент е твърде малък, на фона на оставащата немалка част от наложеното наказание в актуален размер на 2 години 4 месеца 6 дни, за да се направи извод с необходимата категоричност за настъпило трайно поправяне на осъдения и за постигане целите на наказанието към настоящия момент. Предвид неустойчивото му предходно поведение, свързано с извършените нарушения и наложените наказания за тях/едното от които е заличено/, въпреки награждаванията му и безспорните положителни промени в поведението му съдът приема, че времето на престоя му в ЗООТ е недостатъчно за проследяване на поведението му в условията на смекчен режим и охрана. Именно заради това съдът намира, че л.св.Д. следва да продължи да търпи наказанието си в ЗООТ при условията на прогресивната пенитенциарна система за постигане на залегналите в плана на присъдата от 20.01. 2020 г. по досега използваните методи за работа с него – провеждане на индивидуални разговори и беседи и наблюдение върху поведението му в групата.

Защото оставащата част от наказанието му не е малка и реално е възможно постигане на трайна и устойчива положителна личностна промяна на осъдения по констатираните дефицитни зони, каквато към настоящия момент съдът не намира, за да се допусне така исканото УПО

  По изложените съображения съдът следва да остави молбата на л.св.Т.Д. за УПО без уважение.

   С горното изложение съдът отговори на доводите на защитата защо не приема наличието на първата предпоставка за УПО по см.на чл.70 ал.1 НК. Следва да се допълни към горното изложение, че положителното поведение на Д. в затвора не е било неглижирано, а е  било своевременно отчетено от затворническата администрация и то се е изразило в промяна на режима му от по-тежък в по-лек и в преместването му в ЗООТ на 11.07.2019 г.

  Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440, ал.1 и 2 НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл. 70, ал. 1 НК

         

                   О П Р Е Д Е Л И:

    

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Т.С.Д., ЕГН ********** за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с Протоколно определение № 3921 от 30.05.2014 г. по НЧД 622/2014 г. на Районен съд - Благоевград наказание”лишаване от свобода” за срок от 10 години, в размер на неизтърпения  остатък към днешна дата  от 2 години 4 месеца 6 дни.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на глава ХХІІ НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред САС.

 ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на  администрацията на затвора, както и лично на осъденото лице Т.С.Д. .

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: