Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

23.07.2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдията Начева АНД № 1205 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Постъпила е жалба от Г.И.С. ***, ЕГН ********** против НП №100/27.05.2020г. на *** на Община Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.209а, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.209а, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева. Моли съда за отмяна на Наказателното постановление, като излага конкретни съображения.

         В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, дава лаконични обяснения. Изразява становище по съществото на делото, в което моли за отмяна на наказателното постановление.

         Ответникът по жалбата – Община Плевен се представлява от гл.юрисконсулт П.П.. Намира, че наказателното постановление е издадено при съобразяване с материалните и процесуални правила, като подробно се аргументира. Моли да бъде потвърдено.

 

         Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         На 30.04.2020г. жалбоподателят Г.И.С. ***. Около 11:50 часа се движел пеша в същото населено място в Защитена местност парк „Кайлъка”, като не бил поставил защитна маска за лице, покриваща носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.), с което е нарушил Заповед № 01-236/24.04.2020г. за изменение на Заповед № РД 01-197/ 11.04.2020г. и във връзка със Заповед № РД 01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването. Свидетелите В.В.К. и Ц.В.А. приели, че така описаното е нарушение на чл.209а, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/. Горното било обективирано от длъжностните лица в АУАН № 92И от 30.04.2020г. Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение, *** на Община Плевен издал оспореното НП № 100/27.05.2020г.       

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – кредитираните като обективни и кореспондиращи с ценения от съда писмен доказателствен материал показания на свидетелите В.В.К. и Ц.В.А. и от приложените към делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение АУАН № 92И от 30.04.2020г.,  НП № 100/27.05.2020г.

Същественото в административнонаказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение,  извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

От друга страна процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно тяхното съдържание, са формални, но са условие за тяхната валидност. Следва да бъдат спазени  всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на императивните процесуални изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно, когато са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с препятстване правото на защита .

Съгласно чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН актосъставителят е длъжен да посочи нарушените законови норми, както и останалите задължителни реквизити, свързани с описание на нарушението като дата, място и фактически констатации. Това е от значение за гарантиране правото на защита на соченото за нарушител лице и за да бъде надлежно информиран за нарушението, което се твърди че е извършил.

В административнонаказателното производство в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадения акт и съответно НП.

Нарушението, визирано в АУАН, а впоследствие и в НП №100/27.05.2020г. на *** на Община Плевен, е за това, че  жалбоподателят Г.И.С. ***, ЕГН ********** *** около 11:50 часа в Защитена местност парк „Кайлъка” не е поставил защитна маска за лице, покриваща носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.), с което е нарушил Заповед № 01-236/24.04.2020г. за изменение на Заповед № РД 01-197/ 11.04.2020г. и във връзка със Заповед № РД 01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.

С описаното, на жалбоподателя С. е вменено нарушение на чл. нарушение на чл.209а, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за извършено нарушение на 30.04.2020г. Действително не е посочена в АУАН и НП конкретната алинея и предложение на чл.209а от ЗЗ, които са нарушени, но това в никакъв случай според съда в конкретния случай не е нарушило правото на защита на ж-ля да разбере за какво нарушение е санкциониран и да организира защитата си, доколкото в останалата част разпоредбата на чл.209а от ЗЗ визира случаите на повторност и нарушения от ЕТ или ЮЛ.

Двамата свидетели К. и А. са категорични, в т.ч. и след като посочват ж-ля в съдебната зала, че именно това е лицето, за което са констатирали, че е без поставена на лицето предпазна маска, в т.ч. кърпа, шал и др. Спомнят си конкретната ситуация и дори посочват че, ж-лят не е бил сам, а с друго лице и двамата са били голи до кръста. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като намира че същите са обективни, съответстващи си, депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и няма причина да се приеме предубеденост или заинтересованост от тяхна страна. Ж-лят от своя страна въпреки че в жалбата си е посочил, че е бил облечен с тениска и е имал шал на лицето, в обясненията си в с.з. не отрича, че е бил без предпазна маска, шал или кърпа покриващи носа и устата, както и, че бил поставил на лицето тениската си, с което влиза в противоречие с депозираното в самата жалба до степен че за съда не става ясно какво според него се е случило на въпросната дата. Съдът не кредитира в този смисъл обясненията, доколкото соченото в тях се опроверга от изричните показания на свидетелите в тази връзка при конкретно зададени им въпроси. Ж-лят не ангажира и доказателства подкрепящи нито една от тезите му.

Следователно и изводимо от описаното по-горе следва да се приеме че жалбоподателят Г.И.С. е осъществил състава на административно нарушение на чл.209а, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

С оглед изложеното, съдът приема, че за това нарушение административнонаказващият орган правилно е приложил и относимата санкционна норма и определил размера на наказанието глоба в размер на 300 лева в законоустановения минимум.  

Поради описаните по-горе съображения НП №100/27.05.2020г. на *** на Община Плевен се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. 

 

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №100/27.05.2020г. на *** на Община Плевен, с което на жалбоподателя Г.И.С. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.209а, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.209а, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 /триста/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: