РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. П., 16.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- П., трети състав, в публичното заседание, проведено на тринадесети юни две
хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Нели Петрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 10 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.А.И., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Наказателно постановление (НП) № 153/22.12.2017 г., издадено от директора на
Дирекция „******“(ДНПЦБ), с което на основание чл.81, ал.1, т.1 от Закона за
защитените територии (ЗЗТ) и чл.85, ал.3 вр. чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер 500 лв. за нарушение забраната на чл.21, т.6 ЗЗТ
/забрана за пашуване в горите извън ливадите и пасищата/.
Жалбоподателят в своята жалба заявява, че не е доволен от наложеното му
наказание, поради което го обжалва. Сочи, че при съставянето на АУАН има
допуснати съществени процесуални нарушения, а констатациите не отговарят на
обективната истина. Моли за отмяна на обжалваното НП като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
В последното съдебно заседание жалбоподателят Р.И. се явява лично и се
представлява от упълномощения адвокат Н.З.. В хода по същество на делото адв.З.
отново моли за цялостна отмяна на обжалваното НП. Заявява, че между описаната в
АУАН фактическа обстановка и тази в НП има съществени различия, като това е
достатъчно основание за отмяна на НП. Сочи, че има съществено противоречие
между представената схема Централен Балкан и описаното в АУАН и НП. Фирмата,
изготвила приобщената по делото скица, според пълномощника не била оторизирана
и нямала лиценз да представя такива доказателства. Освен това, имало
разминаване в описания брой на кравите. В АУАН се сочи, че не е цитирана цялата
точка от нарушената разпоредба, където било записано, че се забранява пашата на
кози. Адв.З. счита, че е нарушено правото на защита на неговия доверител, тъй
като не могли да вземат становище къде е извършено нарушението и дали това
нарушение е в границите на НПЦБ.
Въззиваемата страна ДНПЦБ се представлява от адв.М.А., упълномощен от
директора на ДНПЦБ. Адв.А. оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното НП. Счита, че събраните писмени и гласни доказателствени средства
позволяват да се направи извод относно това, че нарушението е надлежно
установено. Сочи, че показанията на разпитаните свидетели Д., Г. и П. са единни
и непротиворечиви и съответстват на съдържанието на съставения констативен
протокол от проверката, в който ясно и точно е посочено мястото, където са
установени животните, техният брой, колко от тях са идентифицирани и колко от
идентифицираните са собственост на жалбоподателя. Относно спорния въпрос за
това дали посоченият в НП горски отдел попада в рамките на защитена територия
или рамките на територията, стопанисвана от ДГС П., адв.А. моли съда да вземе
предвид представената от него заповед РД-396/15.10.1999г., съгласно която отдел
789, подотдел „б“ попада в рамките на НПЦБ, а съдържанието на тази заповед не
се оборва от депозираните от Общинска служба Земеделие- П. писмени
доказателства. Пълномощникът счита, че в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения, че правната квалификация е точна, а НП е мотивирано.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2017 г. служителите на ДНПЦБ-
свидетелите Д., Г. и П. осъществявали служебните си
задължения. Около 12.50 часа на посочената дата, в района на
местността "Лиска", землище с.Антон, на територията на НПЦБ, представляваща защитена
територия, съгласно чл.5 т.2 ЗЗТ, парков участък Клисура, зона Многофункционална, отдел 7.11.789 "б", на място с GPS координати N 42º45´01.1´´
Е 24º14´52.4´´, в гората извън ливадите и пасищата, служителите
установили безстопанствени 19
бр. говеда, които пашували свободно, без пастир.
Служителите успели да заснемат със служебен
фотоапарат номерата на ушните марки на 6 от животните, а именно: BG-36039517,
BG-36039519, BG-31349649, BG-31385824, BG-36039520, BG-36039514. Констатациите от проверката били фиксирани в съставен за
целта констативен протокол № 12866/16.08.2017 г. и приложили фотоснимки.
След извършена проверка по номера на ушните марки в ИИС на БАБХ от 16.08.2017 г. било установено, че две от животните /BG-31349649,
BG-31385824/ били собственост на жалбоподателя Р.И.,
като животните следвало да се намира към процесната
дата в животновъден
обект в гр.П., регистриран на името на жалбоподателя.
Във връзка с установеното Р.И. бил поканен да се яви на 11.09.2017 г. за съставяне на АУАН, като
поканата получил лично на 28.08.2017
г. На посочената в поканата дата лицето не се явило, като АУАН бил съставен в негово отсъствие и впоследствие връчен от служител на
РУ МВР П. на 06.12.2017г., за което И. се подписал.
С АУАН от 11.09.2017 г. било прието, че жалбоподателя
Р.И. е осъществил нарушение на чл.21 т.6
предл.2 ЗЗТ, тъй като на 16.08.2017
г., в 12,50
часа, на територията на НПЦБ, парков участък Клисура, охранителен участък Антон, в гората на местност "Лиска", отдел 7.11.789 "б", на място с GPS координати N
42º45´01.1´´ Е 24º14´52.4´´, пашували
2 бр. домашни животни- едър рогат добитък(говеда), с номера на ушните марки,
както следва: BG31349649 и BG31385824, собственост на Р.А.И.,
ЕГН: **********, с което посоченото лице извършило
административно нарушение, а именно:
осъществяване на дейност по ползване на природен ресурс в защитена територия в
нарушение на забраната за паша в горите извън ливадите и пасищата. Ушните марки на животните били заснети
със служебен фотоапарат марка SONY, модел DSC 60V, с който са направени 12 бр. снимки. Местоположението било установено със
служебен GPS апарат марка GARMIN, модел ORIGON 550.
На 22.12.2017 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентично посочени с акта
обстоятелства по нарушението, на жалбоподателя И., на основание чл.81 ал.1 т.1 ЗЗТ е наложено административно наказание-
глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.21 т.6
предл. Второ ЗЗТ.
Горната фактическа обстановка съдът
намери за установена след
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели А.П.Д., Г.С.Г., П.Е.П., М. Василев Илиев, както и приобщените писмени
доказателства- наказателно постановление № 153
от 22.12.2017
г., АУАН № 70085/11.09.2017 г., известие за доставяне на наказателно
постановление, покана за явяване за съставяне на АУАН, известие за доставянето
и, констативен протокол № 12866/16.08.2017 г. с приложен към
него снимков материал,
справка от ИИС на БАБХ към 16.08.2017
г., трудов договор № 1006/18.12.2015 г., допълнително споразумение към трудов
договор, заповед № РД-93/05.02.2003 г., заповед № РД-137/18.02.2014 г.,
длъжностна характеристика за длъжността младши инспектор, заповед № РД- 75/03.02.2006 г., заповед № РД-506/29.12.1998 г.,
заповед № РД-396/15.10.1999г.
за обхват на териториите на НПЦБ, схема на местоположение на отдел 7.11.789
„б“, заверена от директора на ДНПЦБ, писмо изх. №05-00-311/16.03.2018г. от ТП ДГС П. с приложени към него
извадка от картен лист и таксационно описание на подотдел 789 „б“, писмо изх. № ПО-05-007/06.06.2018г. с приложен към него констативен
протокол от 26.10.2004г.
Приложен е по делото констативен
протокол № 12866/16.08.2017 г., с който било установено описаното по-горе
процесно нарушение, а именно: допуснато свободно пашуване на говеда в гора,
част от територията на НПЦБ. На същата дата, на която било установено това
нарушение била изготвена справка от Интегрираната информационна система на
БАБХ, от която е видно, че животни с описаните в констативния протокол ушни марки,
видими и на представения по делото снимков материал, са регистрирани в обект с
епизодично значение, чийто собственик е жалбоподателят Р.А.И..
Със заповед № РД-506/29.12.1998 г. на министъра на околната среда и
водите е образувана, считано от 01.01.1999г. Дирекция „******“ като
самостоятелно юридическо лице на пряко подчинение на МОСВ и е определен район
на дейност на дирекцията. Със заповед
№ РД- 75/03.02.2006 г. на министъра на
околната среда и водите е изменена заповедта от 1998г. и е определен район на
дейност на дирекцията на територията на НПЦБ в границите на заповед № РД-396/15.10.1999г. на МОСВ. Според последната
цитирана заповед, приобщена надлежно по делото, НПЦБ обхваща и територии от
горския фонд на област С., сред които и процесния отдел 789 „б“ от община Антон
по лесоустройствения проект на Държавно лесничейство-П. от 1990г.
Постъпило е по делото писмо от ТП ДГС-П.
изх. №05-00-311/16.03.2018г., в което е посочено, че на
територията на ТП ДГС П. в землището на с.Антон съществува подотдел 789б,
представляващ склопена иглолистна култура от бял бор на възраст 35 години-
държавна собственост. Представена е извадка от картен лист, на която подотдел
789б е маркиран в оранжево, а в син цвят са отбелязани границите между ТП ДГС П.
и НПЦБ.
Представена е схема на
местоположението на нарушението, заверена от директора на ДНПЦБ, в която
координатните точки, описани в АУАН са визуализирани.
Изискана е и информация от Общинска
служба-Земеделие гр.П. във връзка със собствеността на територията, на която е
установено нарушението, като в отговор е постъпило писмо изх. № ПО-05-007/06.06.2018г. от ОСЗ-П.. В писмото се сочи, че
в ОСЗ за пръв път са отразени данни от ЛУП 2000, а последващото осъвременяване
на данните с ЛУП 2010 замества старите данни и няма данни за съответствие на
подотдел 789б от ЛУП 1990г. с предоставените към момента данни. Сочи се още, че
в ОСЗ П. няма данни за водени спорове, както и за тяхното решаване по отношение
територията на подотдел 789б. Към писмото е приложен констативен протокол от
26.10.2004г. на комисия, назначена със заповед на директора на ОД „Земеделие и
гори“ С. област, за установяване на грешки и несъответствия при отразяване на
защитените територии в землището на с.Антон. Комисията е констатирала, че границата
на НПЦБ минава по описаните в заповед № РД-396/15.10.1999г.
отдели и подотдели с определени уточнения, които не засягат процесния подотдел.
Изслушани на показанията на 4-ма
свидетели, трима от които служители на ДНПЦБ, осъществили проверката, при която
е констатирано нарушението, за което е бил наказан жалбоподателят. Показанията
на тези трима свидетели са еднопосочни, доколкото няма противоречия в
описанието на това какви факти са възприели и какви констатации за осъществили.
Показанията им потвърждават отразеното в констативния протокол и АУАН.
Свидетелят А.Д. си спомня, че на 16.08.2017г. с колегите му Г.Г. и П.П. са били
на рутинна проверка и обход на охранителен участък Антон, парков участък
Клисура, местност „Лиска“, където в отдел 789б установили 19 броя говеда,
пашуващи свободно. По време на проверката не установили наличие на пастир.
Липсата на пастир се потвърждава и от свидетеля Г.. От 19-те броя животни
успели да снемат ушните марки на 6 броя и впоследствие установили собствеността
им при извършена справка в интегралната система на БАБХ и 2 от тях били на Р.А.И..
Свидетелите поддържат констатациите в АУАН. Според свидетеля Д. насаждението в
територията, където са установени животните, е буково, като същото сочи и
свидетелят П.. Свидетелите са категорични, че територията, където е установено нарушението,
е в територията на НПЦБ. Свидетелят Д. заявява, че GPS апаратът, с който работят, им дава
координати, както и информация в кой горски отдел и подотдел се намират. Според
свидетеля Г. GPS-ът е служебен, с вграден софтуер им
показва цялата местност с границите. Според свидетеля П. апаратът снима и
показва координатите на местонарушението. Запитан дали има маркировка на
границите на НПЦБ, свидетелят Д. отговаря, че част от границата е маркирана, а
има и поставени информационни табла, че се навлиза в територията на НПЦБ. Съдът
кредитира показанията на тези трима свидетели като безпротиворечиви и
еднопосочни. Същите са запознати с териториалния обхват на НПЦБ и със
задълженията, касаещи защитени територии.
Свидетелят М.
Илиев твърди, че с Р.И. са приятели, но не знае той да е бил санкциониран от
ДНПЦБ. Спомня си, че на 16.08.2017г. е бил с Божко Михов на пасище на
последния, но Р.И. не е бил там. Знае, че Р.И. има животни, но заявява, че не
му ги познава. Показанията на този свидетел не дават информация, относима за предмета
на конкретното дело.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за
нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в
законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 08.01.2018 г., а
жалбата е подадена по пощата на 11.01.2018 г.).
Съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на наказателното постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Процесуални нарушения при издаване на НП от формално естество, било то
съществени или несъществени, не бяха констатирани, поради което съдът намира,
че не са налице пороци в обжалваното НП.
Атакуваното наказателно постановление
и процесния АУАН са издадени от компетентни лица в рамките на техните
правомощия.
Компетентността на издаващия наказателното постановление
директор на ДНПЦБ се извежда от изричен акт на министъра на околната среда и
водите- Заповед № РД 93 от 05.01.2003 г., с която са упълномощени директорите
на трите национални парка на територията на Република България да издават
наказателно постановления по Закона за защитените територии и други закони.
Чл.85, ал.1 ЗЗТ повелява, че НП по този закон се издават от министъра на
околната среда и водите или от упълномощени от него лица.
АУАН също е издаден от компетентен орган. Според същия чл.85, ал.1 ЗГ
нарушенията по чл.81 ЗЗТ се установяват с акт на длъжностно лице, определено от
министъра на околната среда и водите. Именно такова лице е актосъставителят А.Д.,
който към момента на съставяне на АУАН е заемал длъжност „младши инспектор“ в
Дирекция НПЦБ, а тази длъжност е сред определените със заповед №РД-137/18.02.2014г. на министъра на околната среда и
водите и по длъжностна характеристика лицата с тази длъжност следят и
контролират спазването на режима в защитената територия, а освен това съставят
констативни протоколи и АУАН на територията на НПЦБ.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на
чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него. Препис от наказателното
постановление е връчен на нарушителя, както повелява чл.58, ал.1 ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение също съдържа изискуемите реквизити,
съобразно чл.42 ЗАНН. АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя, но
единствената причина за това е изборът на същия да не се яви на указаната му в
поканата дата и място. Спазен е в случая чл.43, ал.4 ЗАНН и въпреки, че АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, той му е бил връчен. АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели-очевидци на установяване на нарушението, като е
подписан от същите лица и от самия актосъставител.
Спазени са и сроковете, предвидени в ЗАНН за издаване на НП. АУАН е издаден
на 11.09.2017г., а НП е от дата 22.12.2017г., поради което съдът намира, че
издаването на санкционния акт е осъществено в рамките на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН и след като административнонаказващият орган е изчакал изтичането на
законоустановения 3-дневен срок за възражения, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН.
Срокът по чл.52 ЗАНН в настоящия случай следва да се брои от връчването на
АУАН, което е реализирано на 06.12.2017г., следователно е бил спазен.
Във фактическите си рамки и в правните
изводи, процесното НП съответства на съставения АУАН, като
фактическите положения, приети за установени от административнонаказващия орган, са установени в рамките и на
настоящото производство. Съдът не
споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя за съществени различия във
фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП.
Представената от въззиваемата страна
ДНПЦБ схема, на която са визуализирани координатите на местонарушението, съдът
намира, че е представена единствено за улеснение за съда и същата не влияе на
извода извършено ли е или не нарушението. Освен това, съдът не се солидаризира
със становището на адв.З., че GPS-координатите не съответстват на тези по схемата. Напротив- описаните в АУАН
координати са същите, като посочените върху графичната схема.
Процесният брой животни, а именно:
крави, са 2 и съдът не открива противоречие в броя на описаните животни, което
да е повлияло върху правото на защита на жалбоподателя, както се твърди в
последното с.з.
Съдът, с оглед преценката за законосъобразност от
формална страна на обжалваното НП, дължи преценка и на обстоятелството дали нарушението
е извършено или не. Съдът в настоящия случай счита, че от обективна страна нарушението на правилото по чл.21, т.6, предл.2 ЗЗТ /според което се забранява пашата в
горите извън ливадите и пасищата в националните паркове/, санкция за което е предвидена именно
в чл.81, ал.1, т.1 ЗЗТ, се явява установено и доказано
по безспорен начин. От събраните по делото доказателства- писмени и гласни,
безспорно се установява, че процесните
животни са се намирали в гора на територията на НПЦБ – място, за което е налице абсолютна забрана
за паша на животни, включително и без пастир. Видно е от приетите писмени
доказателства, че кравите с ушни
марки BG31349649 и BG31385824, е следвало да се намират към процесната дата в животновъден обект в гр.П., а не в гората на територията на
НПЦБ. Животните
са били индивидуализирани чрез пряко наблюдение и заснемане на ушните им марки с фотоапарат. Местоположението е
индивидуализирано освен от свидетели, познаващи територията поради
естеството си на работа
и чрез служебен GPS апарат. Собствеността на животните
също е несъмнено
установена - животните принадлежат на Р.А.И..
Възникналият като дискусионен въпрос
дали местонарушението попада в границите на територията на НПЦБ или на ТП ДГС П.,
и в този смисъл дали представлява защитена територия по ЗЗТ, следва да намери
отговор в обстоятелството, че по делото са ангажирани писмени доказателства,
явяващи се основанието за категоризиране на територията като част от Национален
Парк „Централен Балкан“, а именно: заповед на МОСВ от 15.10.1999г. Както
правилно отбелязва адв.А., изводът, че територията се числи към НПЦБ не се
разколебава от представените от ОСЗ-П. доказателства, а напротив: приложеният
констативен протокол от 2004г., изготвен от нарочна комисия, установява, че
границата на парка минава по описаните в заповед РД-396/15.10.1999г. отдели и
подотдели. Обстоятелството, че според данни на ТП ДГС П. в землището на
с.Антон, на територията на ТП ДГС П. съществува подотдел 789б, не е достатъчно
за да обоснове извод, че се касае за една и съща територия с процесната, където
е установено нарушението, още повече че доказателства за собственост ТП ДГС П.
не представя, а единствено извадка от карта, която не може да е основание за
собственост. Освен това, при нагледно сравнение на представената от ТП ДГС П.
карта с маркиран на нея подотдел 789б /територия на ТП ДГС П./ и схема на
местоположението на отдел 7.11.789б /територия на НПЦБ/, се установява, че тези
територии са с различно местоположение, макар и номерирани по един и същи
начин. Съдът не намира основание да приеме, че територията, където е установено
нарушението, не е част от НПЦБ, а напротив- счита за доказан фактът, с оглед
събраните доказателства, че процесният подотдел се числи именно към територията
на НПЦБ.
Процесното нарушение е
индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав,
правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна
разпоредба на чл.81 ЗЗТ, която в ал.1 т.1, предвижда да се
наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в
нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в
утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Нарушената разпоредба е правилно цитирана в АУАН и НП и
това е т.6, предл.2 на чл.21 ЗЗТ, закрепваща забраната за паша в горите извън
ливадите и пасищата в националните паркове. Именно за нарушението на тази
забрана е санкциониран жалбоподателят, а обстоятелството, че тази точка от
разпоредбата съдържа и забрана за паша на кози е ирелевантна, тъй като не тази
е нарушената алтернатива на забраната.
Деянието в настоящия случай може да е
извършено както при умисъл, така и по непредпазливост. чл.7 ЗАНН изрично закрепва и двете форми на вина
при субективната страна на деянито. Съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН не се наказват само онези непредпазливи
нарушения, за които това е изрично предвидено. Нарушението на чл.21, т.6 ЗЗТ обаче не е сред тях.
При определяне на наказанието,
административнонаказващият орган е приложил разпоредба на чл.81 ал.1 т.1 ЗЗТ,
която предвижда наказание глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил минималния
предвиден размер за нарушението по чл.21 т.6 ЗЗТ, а именно глоба в размер на 500 лв., с оглед липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на санкционираното лице. Така определеното наказание съдът намира за съответно на
санкционната разпоредба и справедливо по размер.
Процесното деяние не представлява
маловажен случай. Макар и жалбоподателят да е санкциониран само за едно
нарушение- паша в гора, извън ливадите и пасищата на територията на НПЦБ, то по
отношение на животните негова собственост е налице и друго
нарушение, което се установява от доказателствата по делото, а именно - паша без пастир. Процесното нарушение е формално и не се отличава по
някакъв признак, който да го разграничи от аналогични хипотези и да му придаде
по-ниска степен на обществена опасност.
По
изложените съображения и на осн. чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РС-П.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 153,
издадено от Директора на Дирекция „******“ на 22.12.2017 г., с което на
основание чл.85, ал.3 ЗЗТ вр. чл.53 ЗАНН и чл.81, ал.1, т.1 ЗЗТ на Р.А.И., ЕГН: ********** ***, е наложена
ГЛОБА в размер 500 лв. за нарушение на чл. 21, т.6 ЗЗТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – С. област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за
обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: