Р Е Ш Е Н И
Е №№ 104
гр. Самоков, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Самоковският
районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙНЕН СЪДИЯ:МАРИНА
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Параскева
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Трифонова АНД № 163 по описа на
Самоковския районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
В.В.Г. *** е обжалвала с
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност наказателно постановление №
432/20.06.2014 год. на Началника на РУМВР-Самоков,с
което на същата за извършено нарушение на чл.7,ал.1 от Закона за българските
лични документи /ЗБЛД/ й е наложена глоба в размер на 30.00 лева на осн.чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД.В жалбата се развиват доводи за
отмяна на постановлението като незаконосъобразно, поради изтекла законовата
давност за наказателно преследване.
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят В.В.Г. не се явява и не заявява становище по жалбата.
Административно-наказващият
орган–Началника на РУП-Самоков не се явява и не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата срещу НП.
Самоковският
районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от
събраните по делото доказателства, че на 16.06.2014 г. на посочените в акта за
установяване на административно нарушение място и време, жалбоподателката
е извършила описаното административно нарушение.За горното му бил съставен
АУАН, връчен по надлежния ред. Горното се установи по реда на чл.189, ал. 2
ЗДП.
Въз основа на
така съставения акт за установяване на административно нарушение, началника на
РУМВР Самоков издал и обжалваното наказателно постановление срещу
жалбоподателя, като му е наложено административно наказание глоба за
извършеното нарушение.
Наказателното
постановление е издадено на 20.06.2014г.След издаването му не са предприемани
никакви преследвателни действия от страна на
административно наказващия орган,като наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 02.04.2019 г.,жалбата срещу него е депозирана в
законоустановения срок.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подадената
жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу
наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.
Въз
основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното
Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания,
сторени от жалбоподателката в жалбата, съдът намира
следното:
Установи се
осъществяването от обективна и субективна страна на вменените нарушения.В хода
на административно наказателното производство по издаване на акта за
установяване на административно нарушение и по издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довело до нарушаване правата на административно привлеченото лице.Актът и
наказателното постановление са издадени от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила за това.
Същевременно
съдът констатира, че от датата на издаване на наказателното постановление до
датата на неговото връчване е изтекъл срок по-голям от три години. През този
срок административно наказващият орган не е предприел никакви действия по
преследване за реализиране на административно наказателната отговорност срещу
привлеченото лице. Предвид Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС
от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, съдът намира, че предвид разпоредбата
на чл. 11 ЗАНН по въпросите на давността се прилага НК. В чл. 80, ал.1, т.5 НК
е предвиден тригодишен срок за всички останали случаи / респ. за наложени глоби
и лишаване от право да се упражнява определена дейност/ с изтичането на който
наказателното преследване се изключва по давност, а в чл. 81, ал.2 НК е определено, че давността
спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето за наказателно преследване.В
конкретния случай давността е прекъсната с издаването на НП - което е
последното осъществено от административно наказващия орган действие по
наказателно преследване - на 20.06.2014 г.От този момент започва да тече нова тригодишна
давност, изтекла на 20.06.2017 г. Тригодишната преследвателна
давност се прекъсва по правилото на чл. 81, ал. 2 НК в смисъл ,че се губи
изцяло, като не се запазва онзи срок, който вече е изтекъл. Тъй като давността
е време на бездействие на компетентния орган, осъществяващ административно
наказателно преследване, то основанията за прекъсване на преследвателната
давност се изразяват в предприемане на действия по осъществяване на
административно наказателно преследване.Тези действия се отличават с четири
характеристики: действие на орган, притежаващ компетенция по осъществяване на
административно наказателно преследване, на второ място това действие следва да
бъде процесуално, на трето място следва това действие да бъде предприето в
рамките на същото производство и на последно място да е конкретизирано по
своята предметна и персонална насоченост.
От доказателствата
по делото е видно, че от 20.06.2014 г. до датата на връчване на наказателното
постановление –02.04.2019г. не са били извършвани никакви преследвателни
действия, които да са от естество да прекъснат преследвателната
давност.Ето защо необезпокоявано от такива действия срокът на тригодишната преследвателна давност е изтекъл на 20.06.2017 г.,с който
обективен факт административно наказателното преследване е изключено по
давност.Последвалото връчване на наказателното постановление на 02.04.2019 г.
не е довело до последващо прекъсване на давността, която вече е била в цялост
изтекла.Ето защо към момента на връчване на наказателното постановление
административно наказателното преследване е изключено по давност, което е
основание за настоящия състав на това основание да отмени обжалваното
наказателно постановление.
В настоящият
случай съдът не следва да преценява въпросът дали към датата на постановяване
на решението е изтекла абсолютната давност, доколкото този въпрос е релевантен
единствено в случай, че към момента на преценката давността е била прекъсната
/или спряна/ и е започнала да тече наново, каквото обстоятелство в настоящия
случай не е налице.
Мотивиран от
изложеното Самоковски районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Наказателно постановление № 432/20.06.2014 год.
на Началника на РУП-Самоков срещу В.В.Г.
***.
Решението може
да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд София - Област.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :