№ 2226
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330205247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. И. Д. от *** против Наказателно
постановление №22-1030-004800/14.07.2022 г., издадено от Началник сектор
при ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350 лв.,
както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца и са
отнети общо 10 контролни точки на основание наредба № I з-2539/17.12.2012
г. на МВР.
С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Вместо него се явява неговият пълномощник адв. Л.М.,
който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 28.05.2022 г. около 22:10 ч. в гр.Пловдив при извършен контрол
1
относно спазване на правилата за движението по пътищата полицейски
служители на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив установили жалбоподателя да
управлява л.а. Мерцедс Б 180Д, с рег.№ ***. При извършена проверка на
водача било установено, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация на 30.03.2022 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Във връзка с направените констатации на водача бил съставен АУАН, а
случаят бил докладван на РП Пловдив. С постановление от 20.06.2022 г. на
РП Пловдив бил постановен отказ да се образува досъдебното производство.
Препис от постановлението бил изпратен на Началника на ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция-КАТ“ за преценка реализиране на
административнонаказателна отговорност.
Въз основа на събраните материали по извършената проверка на името
на водача било издадено Наказателно постановление на основание чл.36, ал.2
от ЗАНН за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което му
било наложена „глоба“ в размер на 350 лв., както и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 9 месеца на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – копие на постановление на РП
Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство, справки за история
на регистрацията на МПС от АИС КАТ, справка за нарушител, заверено
копие на заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., справка за собственост на МПС.
От приложената и приета по делото като писмено доказателство
справка за собственост на МПС се установява, че МПС е собственост на
жалбоподателя.
От приложените по делото справки за история на регистрацията на
МПС от АИС КАТ се установява, че към датата на проверката МПС е било с
прекратена регистрация на основание чл. чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Доказателства,
опровергаващи направените констатации в хода на проверката, не се
представиха в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДП, поставя задължително изискване
по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за
регистрация е предвиден в Наредба № I-45/24.03.2000 г.
Нарушението е извършено виновно, тъй като в двумесечния срок от
придобиването му, собственикът не е изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство, като в деня на проверката е установен да го
управлява.
За извършеното от страна на водача нарушение нормата на чл.175, ал.3
пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв.
2
При определяне размера на глобата административнонаказващият орган
е приел, че същият е съобразен с цялостната дисциплина на водача и
обществената опасност на извършеното нарушение. Така изложените
съображения не внасят яснота относно това кои обстоятелства наказващият
орган е приел, че са отегчаващи вината, каква е степента на обществена
опасност на нарушението. При определяне на наказанието наказващият орган
следва да отговори на изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и да определи
размера на наказанието, като вземе предвид обществената опасност на
деянието, на нарушителя, наличието или липсата на смекчаващи и
отегчаващи отговроността обстоятелства и да ги посочи конкретно. Едва
тогава размерът на наказанията е индивидуализиран и подлежи на проверка
от контролиращия съд. В настоящото производство съдът е длъжен да
провери законосъобразността и правилността на издадения санкционен акт,
като не може с решението да замества волята на административнонаказващия
орган. При това положение съдът приема, че относно въпроса за размера на
наказанието „глоба“ и срока на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ липсват мотиви от страна на наказавщия орган във връзка с
индивидуализацията на наказанието. Налице е пропуск по отношение на този
въпрос, който е основание наказателното постановление да бъде изменено в
частта относно наложените на нарушителя наказания, като следва техният
размер да бъде редуциран до минимума, определен в закона.
Липсват основания за приемане, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предвид липсата на доказателства
конкретното нарушение да се отличава по степен на обществена опасност от
останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че
случаят е маловажен.От прекратяване на регистрацията 30.03.2022 г. до
датата на нарушението 20.06.2022 г. са изтекли близо 3 месеца, в които МПС
не е било регистрирано, а видно от справката от АИС КАТ МПС е било
регистрирано едва на 28.07.2022 г.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
издаване на наказателното постановление, съдът прие, че разпоредбата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН е спазена. Налице е съответната материална
компетентност за издаване на наказателното посатновление, като
доказателство за това е приложеното копие на заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност
нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си, което
жалбоподателят е реализирал в пълен обем. Несподеляеми са оплакванията,
изложени в жалбата, че е налице несъотвествие с изискванията, предвидени в
чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, тъй като административнонаказателното
производство е по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН и в случая предмет на проверка
следва да бъде единствено издаденото наказателно постановление. Не е
налице нарушение на чл.57, ал.1 т.5 пр.4 от ЗАНН. В НП е посочен
належният ред, по който следва да бъде регистрирано управляваното в деня
на проверката МПС Наредба №I-45/24.03.2000 г. Несподеляемо е
оплакването, че МПС не било в достатъчна степен индивидуализирано. В НП
е посочен модел на МПС, рег.№, което е достатъчно, за да се провери
3
историята на регистрацията на МПС, което се доказва с оглед представената
справка за регистрация на МПС с данни за предходна и последваща
регистрация.
Правилно и в съотвествие с чл. 6, ал.1 т.5 от Наредба № Із-2539 от 17
12. 2012 г. на водача са отнети и 10 контролни точки.
Поради изложеното съдът намира, че следва наказателното
постановление да бъде изменено в частта относно наложените на нарушителя
наказания, а в останалата част същото да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на
жалбоподателя следва в негова полза да бъдат присъдени и сторените
разноски по съразмерност. Доколкото с обжалваното наказателно
постановление са наложени две административни наказания, приложение
намира разпоредбата на чл.18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не тази на чл. 18, ал.
2, вр. с чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност , както и че е приключило в едно
съдебно заседание ,съдът намира, че следва да намали размера на адвокатско
възнаграждение и да присъди в полза на жалбоподателя сумата от 180 лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №22-1030-004800/14.07.2022 г.,
издадено от Началник сектор при ОД на МВР Пловдив, в частта в която на С.
И. Д. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движение по пътищата на основание чл.175, ал.3 пр.1 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350
лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца като
НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“ от 350 лв на 200 лв. и срока на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 9 месеца на
6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1030-
004800/14.07.2022 г., издадено от Началник сектор при ОД на МВР Пловдив
в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С. И. Д. от *** ЕГН
********** сумата от 180 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4
5