Р Е Ш Е Н И Е
№………./04.04.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 633 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Т.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Б.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД, за
разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в НА 31, том XXI, дело
52591/1993г. до размера на 1/6 идеални части, с който Б. Т.
М. и Л.П.М. са прехвърлили на
дъщеря си Б.Б.М. собствения им недвижим имот - апартамент No
3 с идентификатор 10135.2554.414.1.123, находящ се в гр. Варна, ул.*******,
състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, антре, две тераси с площ
от 79, 89 кв.м., при граници: на същия етаж 10135.2554.414.1.97,
10135.2554.414.1.122 и над обекта: 10135.2554.414.1.126, ведно с 0, 897 % ид.ч.
от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото и избено помещение №3 с площ от 3.65 кв.м. срещу
задължение на Б.М. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите докато са
живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега като
си запазват правото да ползват и обитават жилището докато са живи заедно и
поотделно.
ИЩЕЦЪТ твърди, че с договор за издръжка и гледане
обективиран в нотариален акт от 03.06.1993г., акт № 31, том 21, дело №
5259/1993г. на нотариус при ВРС Л.П.М. и Б. Т. М. прехвърлят на дъщеря си Б.Б.М.
срещу издръжка и гледане следния недвижим имот: Апартамент с адрес гр.Варна,
ул."Петър Райчев", бл.2, вх.Е, ап.З, с площ от 79,89 кв.м. състоящ се
от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, антре, две тераси, заедно с избено
помещение № 3 с площ от 3,65 кв.м., ведно с 0,897 % ид.ч. от общите части на
сградата, в която се намира апартамента и от правото на строеж върху поземления
имот, върху който е построена сградата. Съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна, този имот представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификактор 10135.2554.414.1.123 с площ от 79,89 кв.м., с
административен адрес гр.Варна, ул.*******, с предназначение - жилище,
апартамент, при граници съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия
етаж 10135.2554.414.1.97, 10135.2554.414.1.122, под обекта - няма, над обекта -
10135.2554.414.1.126;
Твърди, че Б.Б.М.
никога не била сключвала граждански брак и при придобиване на процесния имот
същият бил станал лична собственост на ответницата. При сключване на договора
за издръжка и гледане от 03.06.1993г. праводателите Л.П.М. и Б. Т. М.
притежавали апартамента в СИО, придобит по Договор от 14.12.1988г. за продажба
на държавен недвижим имот от военно -жилижния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти, с праводател Министерство на народната отбрана. Б.Б.М. никога
не била изпълнявала задълженията си да дава издръжка и гледане на родителите си
Л.П.М. и Б. Т. М.. Към датата на сключване на договора за издръжка и гледане Л.П.М.
е била на 58 години, а Б. Т. М. - на 68 години, като и двамата са били в
отлично здраве и не са боледували от сериозно заболяване. Б. Т. М. получавал
висока военна пенсия като висш военен, двамата праводатели не били имали нужда
от здравни грижи или парична издръжка и дори били помагали на дъщеря си Б.Б.М..
През 2007г. Б. Т. М.
претърпял пътен инцидент - бил блъснат от кола на пешеходна пътека, след което
дълго се лекувал в болница. Не можел да се обслужва, имал нужда от грижи и
гледане, но Б.Б.М. не била дала никакви грижи. След този инцидент и до смъртта
си на 08.08.2014г. Б. Т. М. бил с постояннна нужда от грижи и гледане. Същият
падал често на земята и имал нужда от помощ, за да се изправи, не можел да ходи
до тоалетна сам, имало нужда да бъде хранен и изкъпван, понякога по няколко
пъти на ден и през нощта. Ответницата не била давала никакви грижи или
издръжка. Преди около 8 години Б.Б.М. се преместила в с. Горун, община Шабла,
област Добрич, където заживяла на съпружески начала с мъж. Въпреки сериозната
нужда от грижи за Л.П.М. и Б. Т. М. такива не били полагани от ответницата.
Същата идвала много рядко във Варна. Помощ на родителите си оказвал синът им Т.Б.М..
През 2014 година, когато Б. Т. М. починал, Б. *** и не била положила грижи за
последните дни от живота на баща си, когато бил в най-тежко състояние.
Състоянието на Л.П.М.
се влошило през последните 7-8 години и тя се нуждаела от всекидневни грижи,
тъй като спряла да излиза навън, имала затруднение с нуждите си. Б.Б.М. не
желаела да се грижи за майка си, идвала веднъж на месец във Варна, за да вземе
пари от пенсията на майка си и да плати тока и водата на жилището - процесния
апратамент, в който понастоящем живеела Л.П.М.. Веднага
след заминаването й да живее в село Горун, на село, Б.Б.М. влязла в депресивни
състояния и опити за самоубийство. Наложило се да влезе за лечение в психиатрия
за около месец. Въпреки временните подобрения, за втори път била приета в
психиатрия в много по-тежко състояние. На 12 декември 2016 година Б.Б.М. *** в
тежко състояние, направила била пореден опит за самоубийство и приета в
болницата, където отново направила опит за самоубийство в изолатора. В това си
състояние ответницата била в невъзможност да изпълнява поетите си задължения за
издръжка и гледане към Л.П.М..
Твърди, че ищецът имал
правен интерес да иска разваляне на договора за издръжка и гледане
досежно 1/6 ид.ч. придобита чрез наследяване от баща му Б. Т. М. ЕГН **********. Праводателите
по договора за издръжка и гледане Л.П.М. и Б. Т. М. нямали други деца освен
сина им Т.Б.М. и дъщеря им Б.Б.М..
В съдебно заседание
поддържа исковата молба и моли съда да развали договора до претендирания
размер, както и да присъди разноските за настоящото производство.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА Б.Б.М. е постъпил отговор на исковата молба, с
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Оспорва всички наведени с исковата молба фактически твърдения, които били
неверни и преиначени. Твърди, че от
сключването на договора и до настоящия момент ответницата полагала всички
необходими грижи и предоставяла издръжка на своята майка Л.М., а по отношение
на покойния си баща - Б. М. - била полагала грижи и давала следващата се
издръжка до неговата смърт. Дължимите грижи и издръжка ответницата била давала,
както лично, така и подпомагана от А. Н. А., с когото понастоящем живеели на
съпружески начала. Ответницата винаги била живяла заедно със своите майка и
баща, а от 2002 г. заедно с тях двете в процесното жилище живеел и А.А.. А.
имал добре заплатена работа, като със средствата, които получавал, бил
подпомагал ответницата в изпълнението на задълженията й да дава издръжка на
своите родители - прехвърлители на недвижимия имот. Наред с това, считано от
2002 година досега Б. и А. били извършвали множество ремонти и подобрения в
процесния имот за модернизацията му и поддържането му в приветлив и приятен за
живеене вид, закупували са домакински електроуреди, телевизори, друга техника,
обзавеждане и др. Заплащали били дължимите суми за електроенергия и вода,
данъците и такса смет за имота. Осигурявали били ежедневно изхранването на
родителите й. Действително покойният вече Б. М. бил претърпял тежък пътен
инцидент, но не отговаряло на истината твърдението, че по време на престоя му в
болница и след това дъщеря му не се била грижела за него - тъкмо обратното - в
този тежък период тя успявала да се грижи едновременно и за двамата си
родители, като брат й я бил подпомагал в тези грижи по своя собствена воля и
вероятно изпитвайки синовен дълг към баща си. Катастрофата, която бащата на
ответницата бил претърпял, множеството съпътстващи това събитие тревоги,
напрежението, изморителните денонощно полагани от нея грижи, я изтощили както
физически, така и емоционално и действително тя за недълъг период от време е
била в депресивно състояние, но през това време и доколкото изобщо може да се
приеме, че състоянието е било пречка да престира дължимото, грижи за нейните
родители били осъществявани от А.А., който и живял заедно с тях. Категорично не
отговаряло на истината твърдението, че от 7-8 години ответницата се била
преместила и постоянно живеела в с. Горун. В селото нейният спътник в живота - А. закупил имот, който ползвали като вилен, а не
за постоянно живеене.Не отговаряло на истината твърдението, че ответницата не
желаела или пък че била в невъзможност да се грижи за своята майка. Въпреки
понякога влошеното си здравословно състояние, никога не била пренебрегвала
задълженията си, като полагала дължимите грижи и издръжка, независимо дали
съумявала да стори това лично или чрез трети лица -нейни близки и приятели.
Не отговаряло на
истината и твърдението, че ответницата и А.А., с когото съжителстват, ползвали
съществен по размер заем, който не можели да обслужват, тъй като били
безработни и нямали парични доходи. Както бе посочено и по-горе, А. имал добре
платена работа на кораб, който плавал под чужд флаг. Получаваните от него
възнаграждения били в размер, достатъчен, за да покрива както вноските по
изтегления кредит, който бил потребителски и в несъществен размер, така и
разходите за издръжка и живот на Б. и нейната майка. Що се отнасяло до
твърдението, че бащата на ответницата и втория ищец - покойният Б. М. като бивш
военен бил получавал висока пенсия и респективно не бил имал нужда от издръжка
- истината била, че по-голямата част от тези средства Б. М. спестявал и
предавал на сина си - Т.М., който често бил финансово затруднен. Срещу тези
чести дарения на парични суми ответницата никога не била възразявала,
съзнавайки че родният й брат се нуждаел от тях, имал съпруга и двама сина, за
които трябвало да се грижи.
В съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от НА 31, том
XXI, дело 52591/1993г., Б. Т. М. и Л.П.М.
са прехвърлили на дъщеря си Б.Б.М.
собствения им недвижим имот - апартамент No 3 с идентификатор
10135.2554.414.1.123, находящ се в гр. Варна, ул.*******, състоящ се от три
стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, антре, две тераси с площ от 79, 89 кв.м.,
при граници: на същия етаж 10135.2554.414.1.97, 10135.2554.414.1.122 и над
обекта: 10135.2554.414.1.126, ведно с 0, 897 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху
мястото и избено помещение №3 с площ от 3.65 кв.м. срещу задължение на Б.М. да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителите докато са живи, като им осигури
спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега като си запазват правото да
ползват и обитават жилището докато са живи заедно и поотделно./л. 9 и л.10 от папката на ВРС/.
От представения договор
за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните
имоти се установява, че посоченият по-горе недвижим имот – апартамент No 3 е придобит от двамата съпрузи Б. Т. М. и Л.П.М. на 14.12.1988г. въз
основа на заповед от 27.09.1988г. на началника на КЕЧ – Варна. /л. 11 и л.12 от
папката на ВРС/.
На л. 13 от папката на ВРС е приложено
удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, от която се установява, че
същата е в размер на 42 374,90 лв., а на л. 26 е приложена схема на
процесния имот.
От приетото
удостоверение с изх. No 13230 / 09.02.2017г.,
издадено от Община -Варна
се установява, че Б. Петров М. е починал на 07.08.2014г.,
като е оставил за свои наследници: Л.П.М. – съпруга, Т.Б.М. – син и Б.Б.М. –
дъщеря. /.л.14 от папката на ВРС/.
От удостоверение от
01.02.2017г., издадено от Община Варна се установява, че ответницата Б.Б.М. има семейно положение – неомъжена. /л.
16 от папката на ВРС/. Отново от удостоверение, издадено от Община Варна на
01.02.2017г. се установява, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на
ответницата съвпадат с административния адрес на процесния имот /л. 15 от
папката на ВРС/.
От удостоверение от
08.02.2017г., издадено от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, находящо се на л.17 от
папката на ВРС, се установява, че ответницата Б.Б.М. е лекувана в
психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, но не се води на психиатричен
диспансерен отчет.
На л. 18 до л. 25 от
папката на ВРС са приети две удостоверения, издадени от ТП на НОИ – Варна, от
които се установява размер на получените от Б. Т. М. суми от пенсии и добавки
за периода: 01.01.1993г. до 01.07.2014г.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца
посредством разпита на двама свидетели - Н.И.А. и И.Б. М.. И двамата свидетели сочат, че Б. М. не е имал нужда от издръжка, но след
2007г., когато е претърпял пътен инцидент е имал нужда от грижи. Свидетелите
твърдят, че грижите ги е полагал Т.М., като са били очевидци на определени
ситуации, а Б.М. са виждали много рядко в дома на родителите й – 1-2 пъти в
месеца. Сочат, че тя не живеела на адреса при родителите си, като първият
свидетел не знае къде точно живее Б., а вторият сочи като неин адрес: с. Горун.
Свидетелят Н.А. сочи, че
се познавал с Б.
М. от началото на 60-те години на миналия век, като военнослужещи
във Военноморския флот, а от
1971 г. живеели в един жилищен блок, но в различни
входове. Сочи, че за периода, в който познавал М., същият не бил имал
нужда от издръжка до нещастния случай през 2007 г., след като бил
блъснат и пострадал тежко. Свидетелят сочи, че М. лежал
около месец в болница, а след това имал нужда от рехабилитация. Св. А. сочи,
че синът на Б. – Т. се е грижил основно за баща си и всеки ден го разхождал. Св. А. и Б. М.
от 1994 г. членували в едно и
също дружество от запаса и св. А. събирал
членските вноски. Освен това е посещавал дома на М., като му носил вестници. Преките наблюдения на свидетеля са, че когато е посещавал дома на Б. М.
предимно Т.М. му е отварял вратата, като за периода от 2008-2014
г. Б. е била няколко пъти в апартамента и е плащала веднъж
членския внос.
След като Б. е излязал от болницата след инцидента през
2007г., свидетелят е виждал много рядко Б. – 1-2 пъти в месеца, като твърди, че след като бил изписан от болницата всеки ден
сина му Т. го разхождал около
блока. Твърди, че първите месеци Т. го подкрепял,
тъй като Б. имал проблем с
ключицата и гръдния кош, но след това заедно се движили.
Последната година преди смъртта си Б. не излизал от
апартамента, тъй като не е могъл да пази равновесие. Твърди, че при
едно от паданията в дома си, се е наложило съсед да помогне за изправянето на Б..
След
катастрофата до 2014 г. Б. имал нужда да бъде
подкрепян. През последната година св. А. сочи, че Б. М. имал
нужда от помощ при извършване на ежедневните си нужди, имал
нужда от помощ, за обличане, къпане. Т. и майка му се грижели за Б..
Свидетелят твърди, че Б. не живее в града, а живее заедно с мъж на име А. извън
града, но не знае къде точно. Виждал е много рядко А. пред блока, докато чакал Б.
в колата.
Свидетелят И. М. сочи,
че познава
Б. М. от 2004-2005г., тъй като
синът на свидетеля бил тренирал футбол, а Т.М. му бил треньор. Б. М. идвал на
тренировките и оттам се познавали. Св. М. сочи, че Б. пострадал
в катастрофа през 2007 г., а преди това бил жизнен човек, който имал голяма пенсия
и нямал нужда от издръжка. След катастрофата близо месец лежал в болница и бил много зле. Имал
счупена ключица и трябвали и ежедневно да се разхожда. Св. М., заедно с Т.М. водили заедно до
болницата Б..Свидетелят твърди, че една-две
години преди Б. да почине здравословното му състояние се влошило.
Случавало се било по време на
тренировките майката на Т. да се обажда, че баща му
Б. не е добре или пък е паднал. Свидетелят твърди, че пет-шест пъти ходил с Т. да му помага за баща му. Имал нужда от помощ за къпане, дори лекарства да му се купят. Свидетелят е помагал да заведат Б. до банята, за да го изкъпят. Свидетелят сочи, че Б. е имал нужда от помощ при обличане, прием на
хапчета. Св. М. не е виждал Б., когато е ходил в дома на Б.. Знае, че тя живее в село
Горун и е идвала в дома на родителите си един път на месец
–два. Дори и за погребението на Б., се погрижил Т..
Ангажирани са
гласни доказателства и от страна
на ответницата, посредством разпита на свидетелите: С.
Б. К. и М. Н. А., като втората от тях е
сестра на А.А. – лицето, с което ответницата се намира във фактическо
съжителство. И двете свидетелки сочат, че Б. винаги е живяла и живее, заедно с А.А. /от 2002
-2003г./ в апартамента с родителите си, а след смъртта на баща й, само с майка
си. И двете твърдят, че Б. и А. са си
купили вилен имот в с. Горун, където ходят за почивните дни. Сочат, че Б. е
тази, която е полагала грижи за родителите си, като и двете свидетелки са били
очевидци на определени ситуации. И двете са посещавали дома на Б. – процесното
жилище поне веднъж в месеца.
Свидетелката С. К. е суъченичка с Б. и познава цялото й
семейство. Твърди, че Б. живее в дома на родителите си, а в
село Горун има имот мъжът, с когото живее. Св. К. сочи, че през
почивните дни Б. ходи на вилния имот. Св. К. е посещавала дома на Б., където
живее и Б. всяка
седмица или през две седмици и твърди, че друг освен Б.
и родителите й не живеели в апартамента. От 2001г. с Б. и родителите й заживял и А., с когото Б. има връзка. А. е полагал грижи за жилището, правел ремонт на същото и се грижел за жилището както за собствено такова. На
14.09.2007 г. Б. се обадила на св.К., че е имало катастрофа и баща й е бил блъснат
от автомобил. Твърди, че Б. е била с Б. в болницата, както и после е
полагала грижи вкъщи за възстановяването му,
сменяла била превръзката му, извикала
и кинезитерапевт, който да й покаже как да бъде раздвижван, а и правела
кратки разходки с него в района на блока. Според свидетелката Б. била положила
много грижи за възстановяването на баща си. Решавали
задачи и кръстословици, за да се възстанови по-бързо след мозъчното сътресение.
След катастрофата Б. имал нужда,
освен от лекарските грижи и от присъствието на Б., която била неотлъчно
до него. Знае това, тъй като ходила
в дома им и в болницата. Св. К. твърди, че лятото преди инцидента Б. останала без
работа и оставяйки
вкъщи, тя решила да помага на баща си отколкото да търси
работа, тъй като щяла да има по-малко време, в което да му помага.
Имало важно значение и близостта с мъжа, който
живеел в тях и неговата финансова и емоционална
подкрепа, тъй като Б. получавала
пари от мъжа, с когото съжителствала.
Той пътувал по корабите-механик с договори, които били
по няколко месеца и след това няколко месеца бил вкъщи.
Той й бил финансова опора. Той помагал
за извършването на ремонти и за неща необходими за дома. Братът на Б. живеел
на друго място, в собствен апартамент. Той не живеел
в апартамента на баща си. В болницата св. К. е виждала
Т., но в дома им след изписването не го е виждала. Свидетелката посочва още, че след катастрофата Б.
не можел сам да стане от леглото, Б. и мъжът с когото живеела – А.А. му
помагали да става, правели
раздвижване, обработвали раните, водели го до
баня и тоалетна, а Б. го и хранела. С годините
Б. остарял и починал
доста възрастен. Той бил в състояние, в което някой непрекъснато трябвало
да се грижи за него - почти изцяло на легло. Трябвало
някой да го води до тоалетната и Б. и А. правели това.
Свидетелката М. А. e сестра на А.А. – мъжът, с когото ответницата Б.М. съжителства. Св. А. твърди, че Б. от 1987 г. винаги е живяла в дома
на родителите си, а от 2002 г. или 2003 г. А. живеел там с
нея. Твърди, че в апартамента е ходила
2-3 пъти в месеца. Познавала бащата на Б., но не
помни името му. Описва го като приветлив
човек, винаги усмихнат и с добро чувство за хумор и винаги
им правел палачинки,
когато били на гости.
Твърди, че през
2007г. Б. М. е бил блъснат от кола и тежко бил преживял инцидента. Твърди, че Б.
е била в болницата с баща си, а после се е грижила за него в дома им. Когато св. А. е
ходила на посещение в дома, Б. е правела всичко
възможно за Б.. Виждала е да му
сменя памперсите, правела масажи, раздвижвала
го. Б. дори помолила да я
научат как да сменя превръзката на ръката му, тъй като било трудно придвижването до болница. Когато св. А. е ходила
винаги Б. се била грижила
за баща си. Виждала е и А. да му
помага да се раздвижва. Св. А. сочи, че през 2007 г. Б. останала
без работа. Имала предложение за работа, но тя отказала,
за да се грижи за баща си. Финансовите средства били
осигурявани от брата
на свидетелката. А. винаги бил помагал на Б. – направил и ремонт на
жилището. След катастрофата Б. се възстановил
почти напълно, но в един момент започнал да запада, поради възрастта. Имал нужда от непрекъсната
грижа и Б. се грижела за него до смъртта му. Св. А. посочва,
че брат й А. си купил къща в с. Горун - селска къща, тип
вилен имот за през почивните дни. Б. ходела там само за
почивните дни. Когато А.
отсъствал от страната, Б.
успявала сама да се грижи за баща си. Свидетелката твърди, че Б. била извикала
една нейна съученичка, която била рехабилитатор и идвала
през ден да раздвижва баща й. Парите, с които плащала
за рехабилитацията ги давал брат й,
тъй като живеели на семейни начала. Свидетелката не помни и как се казва майката на Б.. Сочи, че не се е засичала с Т.М., когато е ходила на гости при Б.,а това
се било случвало след инцидента поне един път в месеца.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният от ищeца
иск намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 87 ал.3 от ЗЗД. Претенцията на ищеца е за
разваляне на сключен между наследодателя на ищеца и неговата сестра алеаторен
договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължението за
издръжка и гледане. Договорът за
прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане не е изрично
уреден в ЗЗД, т.е. той е ненаименован. По принцип той се подчинява на общите
правила за договорите, доколкото специфичността на съдържанието на задълженията
по тях не налага отклонение. Задължението за гледане и издръжка има за предмет
една продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с
определяем такъв – моментът, в който лицето, следващо да получава грижи и
издръжка, почине.
За успешното
провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване възникналото правоотношение между страните по сключен договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и
че ищецът е законен наследник на починалия прехвърлител М.. Във връзка с
твърденията на ищеца същият следва да установи конкретната нужда от издръжка и
гледане, възникнала по отношения на неговия баща /влошено здравословно
състояние, предвид претърпения инцидент и немощ от възрастта/. А в
тежест на ответницата е да установи пълното и точно изпълнение, т.е. такова,
което съответства на нуждите на прехвърлителя.
Следва да се отбележи,
че обемът
на задълженията на приобретателя се определят в договора. Като в
процесния случай с договора, чието разваляне се иска е
поето общо задължение за приобретателя да издържа и гледа прехвърлителя, като
му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил до момента на сключване на
договора до неговата смърт. В този смисъл и приобретателят
се е задължил да върши постоянно нужното за
прехвърлителя с цел да задоволи жизнените му
нужди като полага за него лични
грижи и му осигурява средства за издръжка, с оглед на конкретните
фактически обстоятелства.
Страните не спорят, а и
от събраните в хода на производството доказателства се установява, че ищецът,
като син, ответницата, като дъщеря и Л.П.М., като съпруга са наследници по
закон на Б. Т. М., който приживе заедно със своята съпруга Л.М. е прехвърлил
процесния недвижим имот на ответницата срещу задължението, което последната е
поела да издръжа и гледа
прехвърлителите докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот,
какъвто са водили до сега като си запазват правото да ползват и обитават
жилището, докато са живи заедно и поотделно.
Страните не спорят също
така, а и от ангажираните гласни доказателства се установява, че през 2007г. Б.
М. е претърпял инцидент, в резултат на което за същия се е наложило да се
полагат грижи, което състояние е продължило предвид напредналата му възраст до
неговата смърт през 2014г. От свидетелските показания се установява, че
състоянието на Б. М. е изисквало непрекъснати грижи – за нормалното му
ежедневно битово обслужване, за поддържане на хигиена, хранене, помощ при
изправяне и подкрепяне за биологичните му нужди и др., като с времето М. е бил установен
трайно на легло, особено месеците преди смъртта му. По делото не се установява
същият да е имал нужда от издръжка.
Задължението на
приобретателя следва да се изпълнява
от момента на сключване на договора до смъртта на
прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително
изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.
Задължението е неделимо, поради което е недопустимо
да се дели по обем и на периоди. Ето защо престирането
от време на време на грижи и храна, не е точно
изпълнение на договора от страна на
длъжника. Поради това частичното неизпълнение
е равнозначно на пълно неизпълнение и основание
за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Съгласно Тълкувателно решение от 15.05.2012г.по т.д.№
6/12г.на ОСГК на ВКС - точно изпълнение от страна на длъжника по алеаторен
договор е налице, когато той предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и
издръжка в натура в договорения от страните обем, така че да бъдат задоволени
нуждите на кредитора от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.
Въз основа на събраните гласни доказателства съдът не е в състояние да
установи, че ответницата е предоставяла ежедневни и непрекъснати грижи, такива
от каквито се е нуждаел Б. М.. Двете групи свидетелски показания са донякъде противоречиви
за някои факти и обстоятелства, като за местоживеенето на ответницата. Въпреки
това съдът кредитира показанията и на
четиримата свидетели, след като съобрази и възможната заинтересованост на св. А.,
предвид родствената й връзка с лицето, с което ответницата съжителства.
Изложеното от свидетелката А. напълно кореспондира с това, което и свидетелката
К. твърди и не изключва твърденията на свидетелите на ищеца. Данните от
показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата страна по отношение на
местоживеенето не изключват и не противоречат на показанията на свидетелите на
ответницата. Свидетелите на ищеца са съсед от блока на Б. М. и приятел на Т.М..
Това, което сочат са техни непосредствени впечатления, като те сочат, че не са
виждали Б., в нередките случаи, когато Т.М. е помагал и се е грижел за баща си.
Дали тя е живяла на адреса постоянно и дали живее в с. Горун, където очевидно
от време на време –през почивните дни е пребивавала, както се установява и от
свидетелите на ответната страна, съдът счита, че не е от толкова съществено
значение при това положение. Самите свидетели на ищеца не могат да установяват
това обстоятелство за местоживеенето с твърденията си, доколкото самите те
сочат, че информацията им е от ищеца. Същественото в случай е, че тези
свидетели многократно са били очевидци на ситуации, в които Б. М. е имал нужда
от помощ и грижи, като очевидно в тези моменти не ги е получавал от дъщеря си Б.М..
Установява се от свидетелските показания, ангажирани от ответната страна, че Б.
беззспорно е полагала грижи. Въз основа на тези безспорно установени факти,
както и че и за почивните дни Б. ***,
съдът прави заключение, че грижите, които Б. е престирала са
недостатъчни – не са непрекъснати и ежедневни, което сочи и на едно
неизпълнение на поетото от нея задължение по сключения договор за издръжка и
гледане по отношение на баща й Б. М..
Б.М. не е
изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и
гледане и не е престирала в натура постоянно и в пълен обем, а е
полагал само епизодични грижи, което представлява
основание за развалянето на договора до размера на 1/6
ид.част.
С оглед на всичко
гореизложено и искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По претенцията за
разноски:
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора
на ищеца се дължат разноски, като той претендира общо сумата от 3002, 50 лв.,
от които 1412,50лв. – заплатена държавна такса за производството и 1590 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение, за заплащането,
на което е представил надлежни доказателства. По отношение на заплатената
държавна такса, съдът намира, че следва да се присъди единствено дължимата и
заплатена върху материалния интерес по
делото такава в размер от 282,50 лв. Остатъкът от претендираната сума или 1130
лв. са заплатени като дължими по иска, предявен от Л.М., а производството по
този иск е прекратено, поради отказ, с влязло в сила определение. Ответницата е
направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.
Минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материалния интерес по
делото е 683,13лв., като в производството са проведени 2 с.з.В този смисъл и адв. възнаграждение от 1 590 лв., каквото
се претендира от ищеца съдът възприема за прекомерно и същото следва да се
редуцира до предвидения в наредбата минимум от 683, 13лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ договор за издръжка и гледане, обективиран в
НА 31, том XXI, дело 52591/1993г. на Варненски нотариус, до размера
на 1/6 идеални части, за които ищецът упражнява
правата си в качеството си на наследник на починалия си баща Б. Т. М., с който договор Б. Т.
М. и Л.П.М. са прехвърлили на
дъщеря си Б.Б.М. собствения им недвижим имот - апартамент No
3 с идентификатор 10135.2554.414.1.123, находящ се в гр. Варна, ул.*******, състоящ
се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, антре, две тераси с площ от 79,
89 кв.м., при граници: на същия етаж 10135.2554.414.1.97, 10135.2554.414.1.122
и над обекта: 10135.2554.414.1.126, заедно с принадлежащото
му избено
помещение №3 с площ от 3.65 кв.м., ведно с
0, 897 % ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж върху място, върху което е
построена сградата, срещу задължение на Б.М. да поеме издръжката и гледането
на прехвърлителите докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот,
какъвто са водили до тогава, като си запазват правото да ползват и
обитават жилището докато са живи заедно и поотделно, поради неизпълнение, по предявения иск от Т.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Б.Б.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Б.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Т.Б.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 965,63 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и три
стотинки/,
представляваща сторени от ищеца разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ДАВА
ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК на Т.Б.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, считано от влизане на
решението в сила, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по
вписванията към АВ-Варна.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: