Решение по дело №278/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 323
Дата: 22 ноември 2019 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20197270700278
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 22.11.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергииовска КАНД № 278 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на П.Ж.П. ***, депозирана чрез адвокат И. И. от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 443/11.07.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1340/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 46-0000148/17.05.2019 год. на началника на  ОО “АА “ - гр. Шумен, с което на П.Ж.П. на основание чл. 105, ал. 1 и чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ са наложени две административни наказания – „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 40, изр.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ и „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 31, ал. 1 т. 3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е извършил вменените му нарушения, визирани в пункт първи и втори от процесното НП. Релевира и доводи за „маловажност“ на простъпките, с оглед на което отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат И..

Ответната страна, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Областен отдел „Автомобилна администратиця“, гр. Шумен, не депозира становище и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 29.04.2019 година свидетелите И.С.С.и К.Л.К.– инспектори  в ОО „АА“, гр.Шумен извършвали контрол, относно спазването на разпоредбите на ЗАвП и подзаконовите актове по прилагането му, вкл. и Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници.

Около 11.50 часа на бул. „Симеон Велики“ в кв. Тракия, свидетелят К. спрял за проверка лек таксиметров автомобил от кат.М1 „Ш.Ф.“ с рег. № ********, управляван от жалбоподателя П.П.. Автомобилът бил с открита  табела „такси“, включен таксиметров апарат и превозвал пътници до кооперативния пазар. К. поискал пътната книжка и удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил, след което освободил водача, за да закара пътниците като го уведомил, че проверката ще продължи до кооперативния пазар. При извършената проверка на таксиметровата местостоянка до кооперативния пазар контролните органи констатирали, че жалбоподателят не бил попълнил  пътен лист за деня от Пътна книжка серия ********издадена от превозвача „К.Б.13“ ООД, също така не носел карта за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил към Удостоверение за техническа изправност на ППС от 12.03.2019г. За така констатираните нарушения на чл. 31, ал. 1, т. 3 и чл. 40, изр. 1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ същия ден бил съставен АУАН серия А -2012 бл. №262675, в присъствието на жалбоподателя, в който П. отразил, че има възражение, без да го конкретизира.

В законоустановеният срок депозирал в ОО „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС и карта за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил, за които посочил, че при извършване на проверката не бил ги видял в документите.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган  издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че не са налице основания за отмяна на процесния правораздавателен акт. Съдебният състав достигнал и до решаващия извод относно безспорната установеност на приписаните на водача нарушения, аргументирайки и становището за неприложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение.

Така постановеното решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че описаните деяния са доказани по несъмнен начин от обективна и субективна страна.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 40 изр. І от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници, изд. от министъра на транспорта, гласи, че водачът попълва редовно и точно пътната книжка. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на посочената наредба „пътна книжка“ по смисъла на наредбата е издаден от превозвача комплект от последователно номерирани пътни листа. Наличната по делото пътна книжка представлява именно такъв комплект от последователно номерирани пътни листа, като водачът следва да попълни датата, часовете на превозите, маршрутите и др. данни. Систематичното място на разпоредбата в Раздел VII „Организация на таксиметровите превози“ недвусмислено показва, че същата се отнася до извършването на такъв тип превози. Съгласно чл. 2 от същата наредба, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. В конкретния случай категорично се установи, че се извършва таксиметров превоз, за който е нужно и попълване на пътен лист. Ето защо, съдът правилно е приел за установено и доказано описаното в НП административно нарушение по чл. 40 изр. І от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници, изд. от министъра на транспорта.

Противно на твърденията на касатора, установените факти правилно са квалифицирани като нарушение на изискването по чл. 40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници и съотв. правилно е приложена административно наказателната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. Вярно, че в Наредба № 34 от 06.12.1999г. не е посочено изрично какво следва да се разбира под „редовно и точно попълване на пътната книжка“, нито е определен моментът, в който следва да бъде попълнена пътната книжка. Тази законодателна празнота обаче налага тълкуване на чл. 40 от Наредбата съобразно изискванията на чл. 46 от ЗНА. В тази връзка с оглед естеството на пътната книжка - основен документ за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров автомобил /т. 1 от Приложение № 12 към чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредбата/, употребата в нормата на чл. 40 от Наредба № 34 на думите „редовно“ и „точно“, следва да се приеме като изискване за коректност и своевременност при попълването на документа. Съгласно посоченото Приложение № 12, пътната книжка съдържа 100 пътни листа, като всеки водач попълва отделно пътен лист за своята смяна и реквизитите в пътния лист се попълват ясно и четливо с химикал. Доколкото като реквизит на пътния лист се посочват началото и края на работната смяна /с отбелязване на часове/ и начални и крайни показания на километража, то точно в началото на смяната следва да бъдат попълнени наличните към този момент данни - начален час на работната смяна и начални показания на километража. Именно когато пътната книжка е надлежно и коректно оформена в самото начало на работната смяна /т.е. преди предприемане на каквито и да било последващи фактически действия от страна на водача по осъществяване на таксиметрова дейност ще бъде удовлетворено нормативното изискване по чл. 40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. В ЗАвП липсва конкретна санкционна норма за установеното нарушение, поради което и правилно същото е санкционирано на основание субсидиарната норма на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП, чийто хипотезис обхваща и нарушения на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на този закон, каквато е Наредба № 34 от 1999г. на МТ.

По категоричен начин е установено и нарушението на чл. 31, ал. 1 т. 3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ, като възраженията на санкционираното лице в тази насока, които то релевира и в касационната жалба, са обсъдени от страна на районния съд. За прецизност следва да се отбележи, че в хода на проверката контролните органи са установили, че водачът не носи карта за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил към Удостоверение за техническа изправност на ППС от 12.03.2019г., с което е осъществил от обективна и субективна страна визираната простъпка по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Правилно районният съд е посочил, че обстоятелството, че информацията постъпва по електронен път в ИА „АА“ и контролните органи имат достъп до нея, не освобождава водачите от вмененото им задължение при управление на лек таксиметров автомобил да носят конкретно посочените в чл. 31, ал. 1 от Наредба №34/1999г. документи, вкл. и картата за допълнителен преглед на лекия таксиметров автомобил, което свое задължение касаторът не е изпълнил.

Неоснователни са и дововодите на касатора за „маловажност“ на приписаните му простъпки. Същите не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, поради което закономерно са били санкционтирани от АНО.

До аналогични изводи е достигнал и районният съд, поради което касационната жалба се явява неоснователна.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 443/11.07.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1340/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.11.2019 г.