Р Е
Ш Е Н
И Е №…...
Гр. София, 08.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на девети
юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9990 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 79089/29.03.2019 г. на СРС,
167 с - в, по гр. д. № 56059/2018 г. е
признато за установено, на основание чл. 439 ГПК, че А.Г.С.,
ЕГН **********, не дължи принудително изпълнение на „Т.С. ЕАД, ЕИК********, на
сумата от 880, 87 лева главница за топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж. к „********за
периода м. 05.2012 год. до м.04.2014 год., ведно със законна лихва от
09.03.2015 год. до окончателното изплащане на вземането, на сумата от 136, 21
лв. договорна лихва за период от 30.06.2012 г. до 23.02.2015 г., както и на
сумата от 325 лв. разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 23.06.2015 г. по гр. д. № 12140/15 г. по описа на СРС, ГО,
85 с - в и е образувано изпълнително дело № 2018858040666 по описа на ЧСИ У.Д.,
като погасени поради изтичане на давностния срок. С
решението ответникът е осъден за заплащане на разноски.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД с
доводи за неговата неправилност и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че не се представени
доказателства за прекъсване на давността за периода 13.06.2015 г. – 13.06.2018
г. Давността се е прекъснала с предприемане на действия по събиране на
вземането, каквито са предприети от ответника, видно от материалите по делото. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а претенцията - отхвърлена. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец А.Г.С., чрез представителя си, оспорва жалбата.
Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, а ответникът не е
ангажирал доказателства за извършване на действия, с които е прекъсната
давността. Изпълнителното производство е образувано след изтичане на 3
годишната давност за вземанията. Моли да се потвърди решението. Претендира
разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е
обвързан от посоченото в жалбите, като следи и без довод за нарушения на
императивните материалноправни норми. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
По
съществото на спора, въззивният съд намира следното:
Ищцата А.Г.С. е искала установяване спрямо „Т.С.” ЕАД, по смисъла
на чл. 439 ГПК, че не дължи сумите по изпълнително
дело № 2018858040666 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, посочени по - горе.
Не е налице спор по делото, че по ч гр. д. №
12140/2015 г. 85 с - в СPC
е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение на 13.03.2015 г., съгласно която длъжникът А.Г.С., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 880, 87 лв., представляваща главница за потребена
топлинна енергия, заедно с 136, 21 лв. лихва от 30.06.2012 г. до 23.02.2015 г.,
законна лихва от 09.03.2015 г. (подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, както и сумата от 325 лв. разноски по делото.
Не е спорно и обстоятелството, че въз основа на
заповедта от 13.03.2015 г. по гр. д. № 12140/2015 г. по описа на СРС, ГО, 85 с -
в е издаден изпълнителен лист от 23.06.2015 г.
Установява се, че изп. д. №
2018858040666 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 е образувано по молба на „Т.С."
ЕАД от 18.06.2018 г., с която молба е поискано от ЧСИ да предприеме
изпълнителни действия за събиране на вземанията на дружеството срещу А.Г.С. на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл.
439 ГПК предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът
е предприел изпълнителни действия въз основа
на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото
право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др.).
Според ГПК, в сила от
01.03.2008 г., заповедите
за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила,
за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези
съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира
приложение и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда, какъвто е и процесния случай.
По делото е безспорно и съдът приема за
установено обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа
на влязла в сила заповед за
изпълнение в хипотезата на чл. 416, предл.
1
- во ГПК - при неподадено в срок възражение от длъжника по
чл. 414 ГПК. На основание последната норма, във връзка
с чл. 404, т. 1 ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение
е основание за издаване на изпълнителен
лист.
В случая длъжникът - ищец е релевирал
довод, че поради непредприемане на действия от страна на взискателя
по прекъсване течението на давността след влизането в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, правата на ответника - кредитор за изпълнение
относно вземането са се погасили с изтичането на 3 - годишната давност за
вземанията още преди да се предприемат изпълнителни действия по образуване на изпълнителното
производство по № 2018858040666 по
описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ.
По
този въпрос настоящият състав намира следното :
В действителност, по сега действащата уредба, подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение
не е самостоятелно основание за прекъсване
на давността по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като това
е и тезата, застъпена в мотивите на т. 14 от ТР № 2/2013 г. От 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, която се
аргументира с това, че новият ГПК урежда
заповедното производство като част от
изпълнителния процес. Според мотивите
на т. 14 от посоченото ТР, в хипотезата в която не е предявен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК и в предвидения в него срок, давността не се счита за
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Производството
по чл. 410 ГПК, до момента на издаването на заповедта за изпълнение, е
едностранно и длъжникът узнава за неговото образуване едва при връчване на
самата заповед. До този момент вземането на кредитора не е спорно, тъй като
длъжникът няма правна възможност да релевира
възражения, че не дължи (включително и поради настъпила погасителна давност).
Ето защо, при липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК, неприложима се явява
законовата фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК, че установителният
иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението, респективно и
давността се прекъсва от тази дата, по аргумент от чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Като се съобрази застъпеното в ТР
становище, че подаването на заявление за
издаване на заповед не прекъсва
давността, влязлата в сила заповед, поради
неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, е основание за прекъсване
на давността по отношение на
заявеното вземане по силата на
чл. 116, б. „а“ ЗЗД, доколкото е налице конклудентно признаване на вземането по
издадената заповед. Ако се издаде
заповед за изпълнение и срещу нея не се
подаде възражение в срока по чл.
414 ГПК, тя влиза в сила и от този
момент насетне установеното в нея вземане става ликвидно,
а именно безспорно установено по основание
и размер. Този ефект настъпва по силата на
една презумпция, че липсата на
оспорване от страна на длъжника
по заявеното вземане от кредитора
е признание на вземането, поради което същото се
приема за безспорно установено, както е заявено. Влязлата в сила заповед за изпълнение
е изпълнително основание, има изпълнителна сила и има за
последица преклудиране на всички възражения на
ответника, свързани със съществуване на вземането на
кредитора.
Следователно, тя се ползва със
стабилитет и спор между същите страни
на същото основание
е недопустим. Изброените правни последици приравняват влязлата
в сила заповед на силата на
пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото
действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за влязлото в сила
решение, изрично предвидена
в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо
въззивният съд приема, че влязлата в сила
заповед за изпълнение е прекъснала давността и новата тригодишна давност за вземанията, според нормата
на чл. 117, ал. 1 ЗЗД, е започнала да тече отново най - рано от датата на влизане
в сила на заповедта, както приема и
СРС.
Възивният съд споделя изводите на СРС, че според данните по
заповедното гр. д. № 12140/2015 г., ищцата А. Стоева е била редовно уведомена
за заповедта по чл. 410 ГПК и двуседмичния срок за получаване на книжата от
съда по чл. 47, ал. 2 ГПК е започнал да тече на 15.05.2015 г. (датата на залепване
и оформяне на съобщението при четвъртото посещение на адреса). Този срок е изтекъл
на 29.05.2015 г. по смисъла на чл. 47, ал. 5 ГПК. От този ден е започнал да
тече двуседмичния срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение,
по аргумент от чл. 414, ал. 2 ГПК, в редакцията на текста преди изменението с
ДВ, бр. 100 от 2019 г.
Този срок е изтекъл на 12.06.2015 г. и на 15.06.2015
г. (понеделник) заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила.
Независимо от промяната на деня, в който СРС е приел
за влязла в сила заповедта по чл. 410 ГПК, въззивният състав споделя крайните
изводи на този съд, че не са ангажирани доказателства, нито са направени
твърдения от ответника за периода от 15.06.2015 г. до 15.06.2018 г. да са
предприемани действия, с които да е
прекъсната давността по смисъла на чл. 116 ЗЗД.
Поради това следва да се сподели извода на СРС, че
давността за предявяване на вземането е изтекла към 15.06.2018 г. - преди
образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ, с молба на кредитора от
18.06.2018 г.
Действително, както сочи и СРС, подаването на
редовна молба за образуване на
изпълнително
дело, каквато е молбата, съдържаща
овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, съгласно мотивите по
т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същото време, след като изпълнителният процес е образуван, макар и редовно, едва след
изтичане на давностния срок за процесните вземания, изпълнителните
действия извършени по този процес през 2018 г. не могат да се приемат за валидно
извършени и не прекъсват давностния срок по смисъла
на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, понеже този срок вече е изтекъл към момента на
извършването им. Възраженията на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид
изложеното до момента въззивният състав
споделя решаващите изводи на СРС за
основателност на исковете за установяване на недължимостта
на процесните суми, по чл. 439 ГПК - поради изтичане на давността за
вземанията.
Доколкото решаващите изводи на СРС
изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, както е постановено.
Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените в полза на ищеца
разноски в производството, който е съобразен с изхода от спора.
По
разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна - ищец в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В нейна полза съдът присъжда
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за които има данни,
че са реално заплатени. Въззивният състав намира за
неоснователни възраженията на ответника за прекомерност на разноските на ищеца
по смисъла на чл. 78, ал. ГПК.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 79089/29.03.2019
г. на СРС, 167 с - в, по гр. д. № 56059/2018 г.
ОСЪЖДА „Т.С. ЕАД, ЕИК********, с адрес *** Б, да заплати на А.Г.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 230 чрез адв.
Д. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.