№ 283
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110208528 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. Й. Б., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 22-4332-008765/13.05.2022 г., издадено от началник група в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не извършил деянието
умишлено, тъй като не е съзнавал, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация. Твърди се, цитираната като нарушена
разпоредба на чл. 140, ал.1 от ЗДвП съдържа в себе си две хипотези, като
АНО не е прецизирал коя от двете твърди да е нарушена от жалбоподателя,
отделно от това не е посочен надлежния ред за регистриране на МПС. Според
жалбоподателя служебното прекратяване на регистрацията на МПС е ПАМ и
това обстоятелство не води до липса на регистрация по смисъла на чл. 175,
ал.3 от ЗДвП. Поддържа се, че АНО не е обсъдил възможността за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. А., който пледира за отмяна на НП по изложените в
1
жалбата съображения. Акцентира се върху липсата на знание у
жалбоподателя, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно
призована, не е явява и не изпраща процесуален представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Считано от 15.02.2022 г. регистрацията на лек автомобил марка „Опел“,
модел „******“ с рег. № *********, собственост на жалбоподателя Б. Й. Б.
била прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, поради получено в
ОПП-СДВР съобщение от Гаранционен фонд, че за автомобила няма
сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. До жалбоподателя в качеството му на собственик не било
изпратено уведомление за това обстоятелство.
На 23.02.2022 г. около 15:00 часа жалбоподателят Б. Й. Б. управлявал
горепосочения лек автомобил, движейки се в гр. София по бул. „Сливница“ с
посока на движение от ул. „Г.С.Раковски“ към ул. „Опълченска“. На същия
била извършена проверка от свидетеля Е. М. В. – мл.автоконтрольор при
ОПП- СДВР, който след извършена справка установил, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. За установеното свидетелят В. съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с
бл. № GA544700 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя,
който го подписал, като отбелязал, че има възражения. Такива не постъпили
впоследствие. На същата дата 23.02.2022 г. в 16:04 часа регистрацията на лек
автомобил марка „Опел“, модел „******“ с рег. № ********* била служебно
възстановена след получаване на уведомление от ГФ за сключена валидна
застраховка Гражданска отговорност.
Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка
наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от 14.04.2022
г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство. На
13.05.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис
от което било връчено на Б. Б. на 01.06.2022 г., а на 10.06.2022 г. била
подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства -
показанията на свидетеля Е. М. В., постановление на прокурор при СРП от
14.04.2022 г. за отказ да се образува ДП, справка „Картон на водач”, заповед
№ 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-
13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в
длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, писмо-справка от ОПП- СДВР относно прекратена регистрация на лек
автомобил марка „Опел“, модел „******“ с рег. № *********, справка по
история на регистрацията на цитирания лек автомобил, копие от материалите
по пр.пр. № 15899/2022 г. по описа на СРП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. като информативни,
добросъвестно депозирани и обективни. Същият е лицето, което е извършило
2
проверка на управлявания от жалбоподателя автомобил и е установил, че
същият е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Показанията на
свидетеля намират пълна опора в представените по делото писмени
доказателства, поради което съдът им се довери изцяло.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като
обективни и информативни. От представената по делото справка от ОПП-
СДВР е видно, че регистрацията на лек автомобил марка „Опел“, модел
„******“ с рег. № ********* е била служебно прекратена на 15.02.2022 г.,
правното основание, на което е сторено това – чл. 143, ал.10 от ЗДвП, а
именно получено съобщение от Гаранционен фонд за липса на сключена
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Съдът не се довери на отразеното в справката, че до
собственика е изпратено съобщение от „застрахователните органи“ за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на цитираното МПС.
На първо място сочената дата на уведомяване – 23.01.2022 г. предхожда
значително датата на прекратяване на регистрацията, поради което каквото и
да е уведомление към 23.01.2022 г. категорично не е съдържало данни за вече
прекратена регистрация, доколкото прекратяването все още не е било
извършено. На следващо място посочените в справката „застрахователни
органи“ биха могли да уведомят собственика на автомобила за изтичаща или
изтекла застраховка, но не и че регистрацията на автомобила е била
прекратена, първо, защото към датата на твърдяното уведомление
прекратяването на регистрацията все още не е било извършено и второ,
защото те не разполагат с информация кога и дали ГФ ще уведоми МВР
относно липсата на застраховка ГО на автомобилистите и кога въз основа на
това уведомление ще бъде прекратена регистрацията на автомобила. Съдът
намира, че по делото не бяха ангажирани категорични доказателства до
собственика на лек автомобил марка „Опел“, модел „******“ с рег. №
********* да е било изпратено, а още по-малко да е получено от него
уведомление за прекратяването на регистрацията на посочения лек
автомобил. Справката за собственост на посочения лек автомобил
установява, че към инкриминираната дата той е бил собственост на
жалбоподателя Б. Й. Б..
От представените по делото заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на
директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване
на преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
3
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Г.В.Б. „началник група към СДВР, отдел Пътна
полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за
встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Г.В.Б.
е встъпила в длъжността началника на група „Административнонаказателна
дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на
основание т. 3.10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи е била компетентна към 13.05.2022 г. да издаде
обжалваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл.140, ал.1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В настоящия казус категорично беше установено, че на
инкриминираната дата 23.02.2022 г. жалбоподателят е управлява МПС /лек
автомобил марка „Опел“, модел „******“ с рег. № *********/, чиято
регистрация е била служебно прекратена на 15.02.2022 г. на основание чл.
143, ал.10 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение. В посочената хипотеза на служебно прекратяване
на регистрацията обаче възниква и задължение за органите на ОПП-СДВР да
уведомят собственика на МПС за това. По делото не са ангажирани каквито и
да било доказателства, че органите са изпълнили това свое задължение и са
уведомили собственика за служебно прекратената регистрация, аргументи за
което бяха изложени по –горе. Ето защо съдът намира, че деянието на Б. Й. Б.
е несъставомерно от субективна страна – липсват данни същият да е бил
наясно, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена.
Същият не е бил и длъжен да знае това, тъй като няма как да е наясно /макар
и да е собственик на цитирания автомобил/ дали и кога Гаранционен фонд ще
уведоми ОПП-СДВР за липсата на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и кога тази
регистрация ще бъде прекратена, а отделно от това не е имал и възможност да
провери това обстоятелство. Предвид това съдът намира, че деянието не е
извършено виновно - умишлено или непредпазливо, поради което и
наказателното постановление следва да се отмени поради субективна
несъставомерност на инкриминираното поведение на жалбоподателя.
При този изход на делото и обективираното искане за присъждане на
4
разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН сумата от 300 лева, представляваща заплатено от него на
10.06.2022 г. адвокатско възнаграждение /видно от представеното извлечение
от банкова сметка на адв. А./.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 вр. ал. 3 т.1 и чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-008765/13.05.2022 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата на
жалбоподателя Б. Й. Б., ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на Б. Й. Б., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
сторени от него разноски в производството за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5