№ 11526
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110149529 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л. 44/ срещу К. Н. С. - наследник на Н. С. Д., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение,
с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва:
246,91 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 61,42 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 18.08.2022 г., 25,00 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.09.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 6,16 лв. – мораторна лихва за периода от
31.08.2019 г. до 18.08.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“
Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
релевира възражение за изтекла погасителна давност, като развива подробни
съображения в тази насока. Оспорва качеството потребител и излага, че не са
1
ангажирани доказателства, от които да се установява собственост или право на
ползване върху имота. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва, доколкото се
твърди, че ищецът не установява по делото, че ответникът е изпаднал в забава.
Оспорва и претенциите за дялово разпределени, като в тази връзка сочи, че липсват
доказателства, от които да е видно, че възнаграждението за тази услуга следва да се
заплати в полза на ищеца. Прави изрично искане да не се допускат експертизи. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 17, находящ се в
гр. София, /адрес/.
Видно от приложеното на л. 125 по делото копие на Заповед № РД-41-
2979/24.12.1986г., на председателя на Столичен Народен съвет, процесният ап. 17,
находящ се в гр. София, /адрес/ е определен и предоставен в обезщетение на Н. С. Д..
2
От приложената на л. 38 по делото справка в НБД „Население“ се установява, че
Н. С. Д., ЕГН **********, е починал, като на основание чл. 5 ЗН същият е наследен от
единствения му наследник от първи ред – сина му К. Н. С. /ответник в настоящото
производство/.
По гореизложената аргументация следва извода, че през исковия период
ответникът, в качеството му на собственик на процесното жилище е притежавал
качеството потребител на топлинна енергия.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че през
исковия период процесното жилище, представляващо ап. № 17, находящ се в гр.
София, /адрес/, е било топлофицирано; че сградата, в която се намира топлоснабдения
имот е била присъединени към топлопреносната мрежа; че през исковия период е
доставена топлинна енергия в количество и качество, посочено в исковата молба на
стойност 246,91 лв. – за периода м.10.2018г. – м. 04.2020г., че евентуално дължимата се
мораторна лихва върху сумата е в размер на 61,42 лв. – за периода 15.09.2019г. –
18.08.2022 г.; че е извършена услуга дялово разпределение на стойност 25,00 лв. –за
периода м.07.2019 г. – м.04.2020 г., че евентуално дължимата се мораторна лихва
върху дяловото разпределение е в размер на 6,16 лв. за периода 31.08.2019 г. –
18.08.2022 г.
Така изложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение, респективно следва да бъде
разгледано релевираното от ответника възражение за погасяване на вземанията на
ищеца по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. Исковата молба, инициирала настоящото производство е депозирана
на 12.09.2022г., респективно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия,
станали изискуеми преди 12.09.2019г., в случая погасени по давност са вземанията за
периода м.10.2018г. – м.06.2019г. За останалата част от периода м.07.2019г. – м.
04.2020г., видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
3
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, стойността на доставената
топлинна енергия е 106.46лв., за която част искът се явява основателен. Над тази сума
до максимално предявения размер от 246.91лв. или за разликата от 140.45лв.,
претенцията се явява неоснователна.
Няма погасена по давност част от вземането за дялово разпределение,
респективно претенцията се явява изцяло основателна за сумата от 25.00лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът за дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен, доколкото липсвали доказателства, че сумата
за услуга дялово разпределение следва да се заплати на ищеца. Съгласно чл. 22, ал.1 от
Общите условия на ищеца от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от
избрания от тях търговец.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че ответникът е в
забава за заплащането на дължимите се суми за топлинна енергия за исковия период.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за
забава върху претенцията за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода,
който не е погасен по давност, м.07.2019г. – м.04.2020г. е 20.78лв. – мораторна лихва
за периода 15.09.2019г. – 18.08.2022г., за която част акцесорната претенция следва да
бъде уважена. Над тази сума до максимално предявения размер от 61.42лв. или за
разликата от 40.64лв., искът се явява неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 6.16лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер на 339.39лв., уважената част е в
размер на 152.24лв., респективно отхвърлената в размер на 187.15лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределение разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 500.00лв., от които
200.00лв. – държавна такса, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 200.00-
депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, с оглед уважената част на исковете,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 224.28лв.
От приложения на л. 58 по делото договор се установява, че адв. И. А. Н., на
4
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е оказал безплатна правна помощ на ответника.
С оглед отхвърлената част на исковете, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
ищецът следва да заплати на адв. И. Н. възнаграждение в размер на 220.57лв. /
изчислено на база адвокатско в размер на 400.00лв. /
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 106.46лв. – доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2019г. – м. 04.2020г., до обект с
абонатен № 305819, представляващ ап. 17, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 12.09.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, 20.78лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. –
18.08.2022г. и 25.00 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 140.45лв.
за периода м.10.2018г. – м.06.2019г., иска за мораторна лихва върху доставената
топлинна енергия, в частта, за сумата от 40.64лв. и иска за сумата от 6,16 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 18.08.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, една част като погасени по давност, друга част като
неоснователни.
ОСЪЖДА К. Н. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ******, разноски с оглед уважената част на исковете
в размер на 224.28лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. И. А. Н. от САК сумата от 220.57лв. – възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ с оглед отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5