Решение по дело №420/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 93
Дата: 4 април 2024 г.
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20232100900420
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Бургас, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично при закрити врати заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Търговско дело №
20232100900420 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Постъпила е молба от “Кинтекс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 66, представлявано от Пламен Симеонов
Пешев, с искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
“Металика Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Кооператор“ 54, представлявано от Стефан Георгиев Томов. Молителят твърди, че е
кредитор на ответника по молбата, като последният му дължи сумата от 689638.89 лева по
развален договор за покупко-продажба, получена на отпаднало основание. Заявява, че
ответното дружество е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние в продължителен
период от време, въпреки образуваното индивидуално изпълнение, да заплати горното
изискуемо парично задължение и затрудненията му не са временни. Моли за откриване на
производство по несъстоятелност. Представя и ангажира доказателства.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата като
неоснователна. Отрича да е налице състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост.
С определение от 14.02.2024г. съдът е определил 10000 лева за начални разноски и е
указал на всяко заинтересовано лице, че може да заплати тези разноски в двуседмичен срок
от обявяването в ТР. Обявяването е станало на 15.02.2024г. До изтичането на дадения срок
на 29.02.2024г. и до настоящия момент определените начални разноски не са предплатени,
нито е поискано продължаване на срока, за да се стори това. Молителят с нарочна молба е
заявил, че няма готовност да плати разноските.
1
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира следното:
Молбата е основателна.
Според чл.607а, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец,
който е неплатежоспособен. Ответникът “Металика Комерс“ ЕООД е търговско дружество.
В чл.608, ал.1 ТЗ са описани условията, при които търговец е неплатежоспособен. В случая
се касае за хипотезата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, според която неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й. Представено е решение от 02.05.2023г. на Арбитражния съд при БТПП, с което
“Металика Комерс“ ЕООД е осъдено да заплати на Кинтекс ЕАД сумата от 421060 долара на
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр чл.87 ЗЗД, представляваща получена сума на отпаднало
основание – развален договор за покупко-продажба от 12.02.2020г., заедно с 5% годишна
лихва от предявяване на иска – 07.11.2022г. до изплащането, сумата от 36843 долара
договорна лихва от 5% годишно върху полученото авансово плащане на основание чл.7.1,
ал.1 от договора за покупко-продажба и чл.334 ТЗ от датата на плащането до предявяване на
исковата молба, сумата от 47879.62 лева арбитражни разноски. Въз основа на решението на
арбитражния съд, което не подлежи на обжалване, БОС е издал в полза на ищеца
изпълнителен лист за присъдените суми. Следователно, “Кинтекс“ ЕАД е кредитор на
ответника и има легитимацията да иска откриване на производство по несъстоятелност.
Кредиторът е завел изпълнително дело за събиране на присъдените му суми –
изп.дело № 980/2023г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Видно от издаденото от ЧСИ
удостоверение, по изпълнителното дело има наложен запор на банкови сметки до Общинска
банка АД, като са направени два превода на суми към взискателя – първият е на 14.07.2023г.
за 12547.27 лева, а вторият е на 24.07.2023г. за 195712.46 лева. Остава неудовлетворено
вземане в размер на 693386.85 лева.
Следователно, ответният търговец има изискуемо парично задължение към молителя,
за което е издаден изпълнителен лист, като това задължение се отнася до търговска сделка и
произтича от нейното разваляне. Заведено е изпълнително дело, по което са събрани част от
дължимите суми. Останали са непогасени 693386.85 лева. Налице е хипотезата на чл.608,
ал.1, т.1 ТЗ.
Съдът намира, че ответникът е неплатежоспособен. Задължението му е отдавна
изискуемо, понеже изпълнителният лист е издаден на 12.06.2023г. Според съдебно-
икономическата експертиза към датата на образуване на настоящото дело задълженията на
ответника възлизат на 5000317.91 лева. Ответникът има множество задължения към
различни кредитори. Задълженията към молителя са описани в таблицата на експертизата
като задължения към ЧСИ в размер на 704755.51 лева. Към завеждане на делото –
13.10.2023г. дружеството има дълготрайни активи от 4585.58 лева, а краткотрайните му
активи включват стоки на стойност 268074.31 лева, вземания от клиенти на стойност
2
116360.08 лева, данъци за възстановяване на стойност 24683.21 лева и парични средства в
брой и по сметки в размер на 256168.09 лева. Общо активите са на стойност 669871.30 лева,
докато задълженията на търговеца възлизат на 5000317.91 лева. Според експертизата, в
близките периоди не се очакват приходи от дейност, понеже дружеството не притежава
лиценз. Според вещото лице, разполагаемото имущество не е достатъчно за погасяване на
задълженията на търговеца към кредиторите му. Експертизата сочи, че последното
извършено плащане от страна на ответника е на 20.12.2023г. към доставчик на услуга за
сумата от 321.29 лева. Към момента на предоставяне на информацията, т.е. изготвяне на
експертизата, в касата на дружеството няма налични парични средства, а банковата му
сметка е блокирана от молителя. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че
дълготрайните и краткотрайни активи са посочени в таблицата към 13.10.2023г., а към
момента парични средства в брой няма налични. Сумите в банковата сметка са запорирани.
В експертизата е изложен извод, че активите в размер на 669871.30 лева към датата на
последния баланс /от които паричните средства в брой от 99154.98 лева вече не са налични/,
не са достатъчни за погасяване на задълженията на търговеца към кредитори в размер на
5000317.91 лева.
При това положение се установява неплатежоспособност на ответния търговец.
Дружеството има изискуемо и непогасено задължение към молителя на основание издаден
изпълнителен лист. За това задължение е образувано индивидуално принудително
изпълнение. От данните на ЧСИ е видно, че сумата е само частично платена, като в резултат
на изпълнен запор на банкови сметки са преведени суми на 14.07.2023г. и на 24.07.2023г.
Останало е непогасено задължение в размер на 704775.51 лева. Вещото лице сочи, че
активите на длъжника са 669871.30 лева, но според съда, от тях трябва да се извадят сумите
за вземания от клиенти, тъй като тези вземания не са събрани и няма сигурност дали ще
бъдат събрани, освен това трябва да се извадят и паричните средства в брой, които вече не
са налични. Ето защо активите не са достатъчни да покрият остатъка от задължението към
молителя. Отделно ответникът има непогасени задължения и към други кредитори, които са
описани в експертизата. Според чл.608, ал.3 ТЗ неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. В случая
плащанията са спрени по отношение на молителя, който се е принудил да се снабди с
изпълнителен лист и да заведе изпълнително дело. В хода на изпълнението са събрани част
от сумите. Налице е спиране на плащанията към молителя. Впрочем, към 13.10.2023г. в
касата на дружеството е имало 99154.98 лева в брой, но даже те да бяха послужили за
плащане на дълга към молителя, задължението отново нямаше да бъде изцяло погасено.
Налице е и хипотезата на чл.608, ал.4 ТЗ, според който неплатежоспособността се
предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила
акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение. На тази хипотеза впрочем се позовава изрично и молителят в
подадената молба. В случая няма данни кога е получена поканата за доброволно изпълнение
3
по изпълнителното дело, но според удостоверението на ЧСИ, банката е получила съобщение
за наложения запор на сметки на 03.07.2023г. Доколкото според чл.507 ГПК запорното
съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за
доброволно изпълнение до длъжника, може да се направи извод, че длъжникът е получил
поканата в началото на юли 2023г. Следователно, 6-месечният срок е изтекъл през януари
2023г. Без значение е, че срокът е изтекъл в хода на настоящото дело. Изтичането на срока е
ново обстоятелство, настъпило в хода на производството, което е от значение за спорния
предмет и трябва да се отчете по чл.235, ал.3 ГПК. Срокът по чл.608, ал.4 ТЗ е изтекъл, но
вземането на молителя е останало частично неудовлетворено. Следователно, налице е
неплатежоспособност на ответника.
Отделно от това, както беше установено от експертизата, длъжникът има
задължения и към други кредитори. Например за единия от кредиторите, а именно Stradon
Foreign Trade S. A. вещото лице е посочило, че в счетоводството на ответника са
осчетоводени като дължими 5326830 лева, като са направени частични погасявания и е
останала дължима сумата от 4079475.17 лева. Остатъкът не е платен и ведно с неплатения
остатък от задължението към молителя прави ответното дружество неплатежоспособно.
Задълженията към другите кредитори също не са платени, плащанията са спрели. Към
момента дружеството няма налични парични средства, а банковата му сметка е под запор и
не може да се разпорежда с нея. Дори и сумата от 99154.98 лева още да беше налична в
касата, тя няма да покрие задълженията на ответника. Разполагаемото имущество не е
достатъчно за покриване на задълженията на търговеца. Приходи от дейността на
дружеството не се очакват, понеже дружеството няма лиценз.
Доказва се неплатежоспособност, поради което трябва спрямо ответника да бъде
открито производство по несъстоятелност. Затрудненията на длъжника да заплаща
задълженията си очевидно не са временни и той не разполага с имущество, достатъчно да
покрие плащанията. По тези съображения съдът приема, че е налице хипотезата на чл.607а,
ал.1 вр. чл.625, предл.1 от ТЗ и по отношение на дружеството-ответник следва да бъде
открито производство по несъстоятелност.
Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда,
трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и
състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно
вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с
датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай от експертизата
става ясно, че ответникът има и други кредитори, но няма данни кога е настъпила
изискуемостта на техните вземания. Издадени са фактури за тези вземания, ясни са датите
на фактурите, но тези дати може да са различни от падежите на задълженията. Ето защо
съдът счита, че датата на неплатежоспособността трябва да се определи на базата на
задължението на ответника към молителя. Това задължение е установено като безспорно с
влязлото в сила решение на арбитражния съд. Влизането в сила на арбитражното решение е
4
сложило край на спора между страните относно това дължи ли дружеството и какво по
размер. Това обстоятелство мотивира съда да приеме, че моментът на влизане в сила на
решението на арбитражния съд – 02.05.2023г. е началната дата на неплатежоспособността.
След влизане в сила на решението е безспорно, че сумите се дължат от ответника в полза на
молителя и трябва да бъдат заплатени. Няма данни обаче длъжникът да ги е заплатил, което
е наложило молителят да заведе изпълнително дело, в рамките на което в резултат на запори
дългът е погасен само частично. Към завеждане на индивидуалното принудително
изпълнение длъжникът е бил с настъпила неплатежоспособност, а именно от 02.05.2023г.
По отношение на налично имущество за покриване на първоначалните разноски по
несъстоятелността съдът съобразява, че според експертизата дружеството има дълготрайни
активи в размер на 4585.58 лева, които представляват Канген машина, врата и обзавеждане.
Според заявеното от вещото лице в съдебно заседание, тези активи на практика са
непродаваеми. Има и краткотрайни активи, които представляват мед-скрап и са за 268000
лева. Според вещото лице, поради това, че лицензът на дружеството е прекратен и то не
може да осъществява дейността си по покупко-продажба, то и тези стоки няма да могат да се
продадат, т.е. в случая те не са бързо ликвидни и няма да послужат за финансиране на
разноските. Представените към писмените бележки доказателства принципно не следва да
се вземат предвид, но те установяват продажбата на скрапа от страна на длъжника, т.е. скрап
вече не е налице. Впрочем дори и скрапът да беше още в складовете на ответника,
възможността да бъде продаден е без значение за покриване на началните разноски, тъй като
налично имущество по смисъла на чл.632 ТЗ представлява пари в брой или по банкова
сметка. Според експертизата дружеството няма парични средства в брой. Към 13.10.2023г. е
имало в брой 99154.98 лева, но те вече не са налични. В съдебно заседание вещото лице
също е потвърдило, че към момента няма налични парични средства в брой. Дружеството
има по банковата си сметка има 157013.11 лева. Тази сметка обаче е блокирана. Според
вещото лице, ако сметката бъде разблокирана, би могло да се приеме, че разходите по
несъстоятелността ще бъдат покрити. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че
сметката е под запор, направен от ищеца по делото. Съдът намира, че ако върху сметката е
бил наложен запор в хода на изпълнителното дело, то запорът се изпълнява веднага и сумите
по сметката на длъжника трябва да се прехвърлят към сметката на ЧСИ /чл.508, ал.3 ГПК/ и
така да послужат за погасяване на част от вземането на кредитора, като в резултат на това
длъжникът ще се лиши от собствеността върху парите. Така че е по-вероятно запорът да е
наложен от друг кредитор. След като сумата е останала запорирана в сметката на длъжника,
то той не може да разпорежда с нея и съответно не може тази сума да бъде използвана за
покриване на разноските по несъстоятелността. Налага се извод, че ответникът няма
свободни налични парични суми, които да покрият разноските в производството.
Тъй като дружеството – ответник не разполага с налично имущество за покриване
на началните разноски по откритото производство по несъстоятелност и тези разноски не са
предплатени по реда на чл.629б от ТЗ, съдът приема, че производството по несъстоятелност
на дружеството следва да се открие при условията на чл.632, ал.1 ТЗ.
5
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособност на “Металика Комерс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Кооператор“ 54, представлявано от
Стефан Георгиев Томов.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 02.05.2023г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “Металика Комерс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Кооператор“ 54,
представлявано от Стефан Георгиев Томов.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и
на сметките на “Металика Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, както и възбрана на
недвижимите имоти, собственост на това дружество.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на “Металика
Комерс“ ЕООД, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА“Металика Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, в несъстоятелност.
ДОПЪЛВА фирмата на длъжника с добавката „в несъстоятелност“.
СПИРА производството по несъстоятелност на “Металика Комерс“ ЕООД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в 7-
дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ДА СЕ ВПИШЕ в Търговския регистър по партидата на дружеството.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията заверен препис от решението.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6