Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.06.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

28.05.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

56

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Е.О.А. от ***, против Решение № 2153-08-3/03.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита за незаконосъобразен отказът на ТП на НОИ-Кърджали да зачете осигурителния и стаж като самоосигуряващо се лице за периода от 11.09.2017 г. до 30.09.2018 г.

Твърди, че за горепосоченият период са надлежно внесени всички дължими осигурителни вноски, поради което обжалваният акт се явявал неоснователен и незаконосъобразен.

Излага съображения, че по отношение на нея са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в която връзка цитира нормите на чл. 4, чл. 4а, чл. 6, чл. 9, чл. 38 и чл. 41 от КСО.

Сочи, че като самоосигуряващо се лице е извършила необходимите разходи и е създала съответната организация за производство с помощта на съпруга си и неговите близки, с които съвместно е извършвала селскостопанска дейност и е изпълнила задълженията си.

Оспорва изводите на административния орган, считайки, че неоправдано е прието за водещо обстоятелство дали е била в страната за посочения период, а не дали е произвеждала продукция.

Моли съда да спре изпълнението на Решение № 2153-08-3/03.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и потвърди законното й основание на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Представя писмена защита, в която излага съображения, че за процесния период Е.А. реално не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, тъй като е отсъствала от страната, поради което жалбоподателката не се считала за осигурено лице по смисъла на КСО. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.08.2019 г. Е.О.А., с ЕГН **********, е подала в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № *** – л. 33/, с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От Удостоверение № ***/*** г./л. 18/, Удостоверение № ***/*** г./л.27/ и Удостоверение № ***/*** г./л. 29/, всичките издадени от кметство ***, се установява, че Е.О.А. е придобила осигурителен стаж в размер на 13 години 11 месеца и 13 дни, за периода от 15.09.1975 г. до 28.08.1989 г., за който период жалбоподателката е полагала труд на длъжността „***“ в ***.

Видно от Справка “Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 25/ и Справка „Данни от Регистър на осигурените лица“ за 2017 г. и 2018г./л. 22 – л. 23/, Е.А. се е регистрирала като самоосигуряващо се лице, в качеството си на земеделски производител“, считано от 11.09.2017 г. до  01.10.2018 г.       

От съдържащата се в административната преписка Справка с рег. № ***/*** г./л. 20/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Е.О.А., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. през ГКПП „***“, както следва: влизане в РБългария на 06.09.2017 г. – излизане от РБългария на 12.09.2017 г.; влизане в РБългария 19.08.2018 г. – излизане от РБългария на 24.08.2018 г.

В Констативен протокол № *** от *** г., издаден от *** в ТП на НОИ – Кърджали, е прието, че проверяваният период от 11.09.2017 г. до 30.09.2018 г. не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Е.О.А., с ЕГН ********** като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Посочено е, че лицето се е регистрирало като самоосигуряващо се лице с начална дата на дейност, считано от 11.09.2017 г., като на следващия ден е  напуснало РБългария и се е завърнало в страната на 19.08.2018 г., при което отново е излязло извън граница на 24.08.2018 г. Предвид това е прието, че А. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин и не са налице условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, респ. регистрацията като самоосигуряващо лице е извършена с цел придобиване на осигурителни права.    

С Разпореждане № ***/*** г./л. 14/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е.О.А.. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2019 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 04 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателката имала 13 години 11 месеца и 13 дни действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено, че не е зачетен осигурителен стаж и доход за периода от 11.03.2017 г. до 30.09.2018 г. като самоосигуряващо се лице, тъй като съгласно Констативен протокол № *** от *** г. на контролните органи при ТП на НОИ-Кърджали, не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО.

Е.О.А. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с Решение № 2153-08-3/03.01.2020 г./л. 10 – л. 11/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Допусната е поправка на фактическа грешка в Разпореждане № ***/*** г., относно израза: „осигурителен стаж и доход за периоди за периода от 11.03.2017 г. до 30.09.2018 г.“, като е посочено, че следва да се чете: „ от 11.09.2017 г. до 30.09.2018 г.“,. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателката няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст от 66 години и 4 месеца, постановеният отказ за отпускане на пенсия на А. е законосъобразен. Обсъдени са резултатите от извършената проверка, материализирани в Констативен протокол № *** от *** г., в който било прието, че времето от 11.09.2017 г. до 30.09.2018 г. по отношение на жалбоподателката не следва да се зачита осигурителен стаж, тъй като за лицето не е възникнало осигуряване, предвид това, че не е упражнявала трудовата дейност, за която се е регистрирала като земеделски стопанин, защото лицето се е намирало извън територията на Република България. Посочено е, че жалбоподателката е напуснала територията на Република България на 12.09.2017 г. и следващото й влизане в страната е на 19.08.2018 г., поради което за периода от 11.09.2017 г. до 30.09.2018 г. е била в страната едва 7 дни. Изложени са мотиви, че това обстоятелство обосновавал извода, че А. обективно не е могла да осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, респ. за дейността за която е регистрирана и за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. След като не било налице реално упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката, то за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла на КСО, поради което постановеният отказ се явявал законосъобразен и следвало да бъде потвърден.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

В тази връзка следва да се отбележи, че в петитума на жалбата е въведено искане за спиране изпълнението на оспореното решение и жалбоподателката не е изпълнила указанията на съда за конкретизиране на петитума, но с оглед цялостното съдържание на жалбата и въведеното искане за „потвърждаване правото на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО“, съдът намира, че е сезиран надлежно с искане за отмяна на оспореното решение, каквото искане се съдържа имплицитно в процесната жалба, поради която следва същата да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението/26.08.2019 г./, следва по отношение на Е.О.А. лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 66 години и 4 месеца и 2. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Спорният въпрос по делото е, следва ли да бъде зачетен осигурителен стаж на жалбоподателката за периода от 11.09.2017 г. до 30.09.2018 г., респ. времето, за което се е осигурявала като самоосигуряващо се лице.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,   Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.

Осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителните вноски.

От представените по делото доказателства се обосновава извода, че Е.О.А. не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител и не е пребивавала на територията на РБългария в периода от 12.09.2017 г. до 19.08.2019 г. Внасянето на осигурителни вноски за този период, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да възникне осигурително провоотношение.

Видно от представената Справка с рег. № ***/*** г./л. 20/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Е.О.А., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. през ГКПП „***“, както следва: влизане в РБългария на 06.09.2017 г. – излизане от РБългария на 12.09.2017 г.; влизане в РБългария 19.08.2018 г. – излизане от РБългария на 24.08.2018 г. Посоченото доказателство представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен. В процеса не е въведено надлежно възражение от страна на жалбоподателката относно удостоверените в цитираната справка факти, респ. документът не е оспорен по надлежния ред и установява отсъствието на Е.А. от страната за посочените периоди, което от своя страна обосновава липсата на упражнявана дейност от лицето като земеделски производител. Като е приел, че по отношение на жалбоподателката не са налице предпоставките за зачитане на осигурителен стаж за периода от 11.09.2017 г. до 30.09.2018 г., административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Във връзка с изложеното следва да с отбележи, че в производството не са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването от страна на жалбоподателката на заявената дейност като земеделски производител за периода от 11.09.2017 г. до 30.09.2018 г. Предвид това и с оглед обсъдената по-горе справка, настоящият състав намира за доказано в процеса, че за посочения период Е.О. е пребивавало в РБългария единствено 7 дни, като през останалото време се е намирала извън пределите на РБългария, поради което и обективно е било невъзможно да упражнява трудова дейност като земеделски производител.

Отново следва да се посочи, че е без значение обстоятелството, че за посочения период за жалбоподателката са внасяни осигурителните вноски, след като декларираната дейност като земеделски производител не е осъществявана. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителните вноски не е достатъчно за възникване на осигурително правоотношение, в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за реално осъществяване на трудова дейност.

В заключение съдът намира, че в процеса Е.О.А. не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за незаконосъобразност на оспореният акт, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на Решение № 2153-08-3/03.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Е.О.А. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-08-3/03.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Е.О.А. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.

 

                                                                              Председател: