Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.11.2022 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
в.гр.дело № 5609 по описа за 2019 год.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение от 31.01.2019 г., постановено по
гр.дело № 72679/ 2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 51 състав, е признато за
установено, че М.Б.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ сумата 365,88 лева, представляваща 1/3 от стойността на
доставената топлинна енергия през периода
от 23.10.2015 г. до
31.01.2016 г. в топлоснабден имот
– апартамент 1, находящ се в гр.София, ул.“Хан ********,
абон.номер 179394, за която е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 36716/2017 г., по описа на СРС, 51 състав, като е отхвърлен иска за разликата
над 356,88 лева до претендираните 382,34 лева и за периода
от 01.10.2015 г. до
22.10.2015 г.; признато
е за установено, че Р.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ сумата 365,88 лева, представляваща 1/3 от стойността на
доставената топлинна енергия през периода
от 23.10.2015 г. до
31.01.2016 г. в топлоснабден имот
– апартамент 1, находящ се в гр.София, ул.“ Хан ********,
абон.номер 179394, за която е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 36716/2017 г., по описа на СРС, 51 състав, като е отхвърлен иска за разликата
над 356,88 лева до претендираните 382,34 лева и за периода
от 01.10.2015 г. до
22.10.2015 г.; признато
е за установено, че М.Б.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, и Р.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, като наследници
на Елеонора
Б. Шейкова, ЕГН **********, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ, по
182,94 лева всеки от тях, представляващи 1/2 от сумата 365,88 лева, съответстваща на 1/3 от стойността
на доставената топлинна енергия през периода от
23.10.2015 г. до 31.01.2016 г. в топлоснабден
имот – апартамент 1, находящ се в гр.София, ул.“Хан ********, абон.номер
179394, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело 36716/ 2017 г., по описа на
СРС, 51 състав, като са отхвърлени исковете за разликата над 356,88 лева до претендираните
382,34 лева и за периода от 01.10.2015 г. до 22.10.2015 г. С решението на съда са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу М.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***, и Р.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
за сумите 147,94 лева- обезщетение за забава върху
стойността на топлинната енергия за периода от
01.12.2015 г. до 18.05.2017 г., 3,40 лева – възнаграждение за дялово разпределение
на топлинната енергия за периода
от 01.10.2015 г. до
31.01.2016 г. и 0,40 лева - обезщетение
за забава върху сумата 3,40 лева за периода
от 01.12.2015 г. до
18.05.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело 36716/ 2017 г., по описа на
СРС, 51 състав. С решението на съда са осъдени М.Б.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, и Р.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по 446,81 лева всеки от тях
– съдебни разноски в исковото производство, както и по 31,32 лева всеки от
тях – съдебни разноски, сторени по ч.гр.дело 36716/ 2017 г., по описа на СРС, 51 състав.
С
определение постановено на 14.10.2021 г. в открито съдебно заседание по
настоящето дело са конституирани на основание чл.227 от ГПК, като ответници по делото на мястото на починалия ответник Р.Б.П./
починал на 24.06.2020 г./, наследниците му по закон- И.Л.-П.- съпруга, Б.Р.П.-
син и М.Р. П.- дъщеря.
В срока
по чл.259
от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 51 състав е обжалвано и от двете страни по делото.
Въззивникът- ищец „Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.Т.Ж.обжалва решението
в частта, с която са отхвърлени предявените от него установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане решението да бъде отменено в тази част и вместо това
да бъде постановено
друго, с което да бъде уважени изцяло така предявените установителни искове.Твърди се, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите страни
– ответници М.Б.В., И.Л.-П., Б.Р.П. и М.Р. П./
последните трима, конституирани, като ответници в
хода на прозводството по делото във въззивната инстанция на мястото на починалия ответник Р.Б.П./,
не вземат становище по подадената от ищеца въззивна
жалба.
Въззивниците-
ответници М.Б.В., чрез пълномощника си адв.Д.Г., И.Л.-П., Б.Р.П. и М.Р. П./ последните трима,
конституирани, като ответници в хода на прозводството по делото във въззивната
инстанция на мястото на починалия ответник Р.Б.П./, са подали въззивна жалба, с която молят съда решението
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, по изложени съображения в жалбата. Излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона,
по съображения изложени в жалбата Претендират присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна
–ищец „Т.С.“-ЕАД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба от ответниците по
делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по
чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да
се разгледат по същество.
Разгледани
по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. В обжалваното
съдебно решение са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното
съдебно решение е обосновано. Доводите изложени в жалбите са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивните
жалби доводи, следва да се добави и следното:
Безспорно
установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно
договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия. Според действалата през периода разпоредба на чл.
153, ал. 1 ЗЕ /в ред. преди изм. ДВ бр.54/12г./, потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая, не е имало оспорване на
обстоятелството, че ответниците М.Б.В., И.Л.-П., Б.Р.П. и М.Р. П./ последните трима,
конституирани, като ответници в хода на прозводството по делото във въззивната
инстанция на мястото на починалия ответник Р.Б.П./ са собственици на процесния недвижим имот, както и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесния недвижим имот/
е била присъединена към топлопреносната мрежа, т.е без съмнение същите са имали качеството на потребители на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и са страни по договорното правоотношение с ищеца за продажба
на топлинна енергия. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата
на закона /чл.150 от ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/. В случая несъмнено
е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли
в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел,
че между страните са възникнали договорни правоотношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди, със съдържание по общите условия, като
отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г./.
По делото е
доказан и размерът на реално потребеното от ответниците количество топлоенергия за процесния
период, който размер не е оспорен от страна на ответниците.
На следващо място, в настоящия случай, предвид липсата на конкретни оплаквания
в жалбата на въззивника- ищец, относими към предмета на спора във
връзка с незаконосъобразността
на обжалваното решение, в частта в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, въззивната проверка следва да се
ограничи до въпросите, за които
въззивният съд следва да следи
служебно. При тази служебна проверка
се установява, че първоинстанционното решение, в тази му част е валидно
и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни
норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите
на СРС на основание чл. 272 ГПК.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, въззивните жалби следва да
бъдат оставени без уважение, като
неоснователни, а обжалваното с тях решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора,
нито на въззивника-
ищец, нито на въззивниците - ответници се следват разноски за настоящата въззивна инстанция.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.01.2019 г., постановено по гр.дело № 72679/ 2017 г. по описа
на СРС, І Г.О., 51 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.