РЕШЕНИЕ
№ 30.04.2020
г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
На двадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Петя
Борисова
като разгледа
докладваното от съдия Ралинова
гражданско дело №629 по описа за 2019 година
Предявен
е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
В исковата молба на Л.С.М., с ЕГН ***********,с адрес ***,със
съдебен адрес *** адв.С.С., срещу Прокуратурата на Р.Б.,гр.С.,бул.“В.“ №2,представлявана от
главния прокурор И.Г., Районен съд П. с адрес
гр.П., бул.“* С.“ №167 представляван от административен ръководител-председател
И.К. и Окръжен съд П. с адрес гр.П., бул.“* С.“ №167 представляван от
и.ф.председател на съда А.Р., са изложени обстоятелства,че тримата ответници
при условията на солидарност са извършили нарушение на правата му
регламентирани и обект на защита по чл.5 пар.3 и 4 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В исковата
молба са изложени обстоятелства, че Л.С.М.
е с двойно гражданство - българско и турско,/към датата на депозиране на иска
25.09.2018 година ищецът е бил с наложена мярка „задържане под стража“/, а на
19 януари 2017г. е образувано досъдебно производство-дознание №28/2017г.,по
описа на Трето РПУ- П. срещу неизвестен извършител за това, че на 18 срещу
19.01.2017г., в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Ц.Д.
заблуждение, като е причинил имотна вреда в размер на около 50 000 лева на
фирма «К.Д.» ООД- П. - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.На 19.01.2017 г., Л.М.
е задържан от органите на МВР.
Сочи се,че същият ден е извършен
оглед на местопроизшествието и е изготвен фотоалбум. Извършено е и претърсване
и изземване на обекти, имащи отношение към евентуално извършеното престъпление.Твърди
се, че на 20 януари 2017г., ищецът е привлечен като обвиняем за опит за измама
- престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.1 вр. ал.1, вр. с чл.18 ал.1 от НК,
а с постановление от 20.01.2017 г. Районна прокуратура -П. задържа ищеца за
срок от 72 часа.
На същия ден на Л.М. е наложена
забрана за напускане пределите на Р.Б. с постановление на районна прокуратура
от 21.01.2017г. Според мотивите на районния прокурор: «Посоченото престъпление
е тежко умишлено престъпление, за което е предвидено налагане на наказание
«Лишаване от свобода». Установява се от събраните по делото доказателства, че обв.М. има двойно гражданство, както и няма постоянен или
настоящ адрес ***.Предвид това са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НПК
за налагане на забрана за напускане
пределите на страната,без разрешение от наблюдаващия прокурор».
От изложеното в исковата молба се установява
,че на 22 януари 2017г., ищецът е бил
изправен пред П.ския районен съд за разглеждане на
искането на прокуратурата за определяне на най-тежката мярка за неотклонение.
Образувано е ч.н.д. №439/2017г.по описа на П.ския
районен съд.С определение от същата дата,първонистанционният
съд приема,че от материалите по делото може да се направи обосновано
предположение,че обвиняемите са извършили престъпленията,във връзка с които са
им повдигнати обвинения.Освен това съдът намира,че е налице опасност
обвиняемите да извършат престъпление,ако не бъдат задържани под стража, както и
опасност да се укрият,тъй като нямат настоящ или постоянен адрес на територията
на страната.Определението на П.ския районен съд е
потвърдено с определение на П.ския окръжен съд от
26.01.2017г.
На 28 март 2017г., ищецът отново е привлечен като обвиняем за измама в
условията на продължавано престъпление - чл.210, ал.1 т.5, вр.
чл.209, ал.1 ,вр. чл.20, вр.ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК.
Сочи се, че на 19 април 2017г.,
защитникът на М. депозира пред П.ския районен съд
искане за изменение на мярката за неотклонение «задържане под стража» в
по-лека. Въз основа на искането е образувано ч.н.д. № 2494/2017 г., по описа на
РС. Съдебното заседание се провежда на 21 април 2017 г. Според аргументите на
защитата, изминалият тримесечен период от задържането на ищеца е позволил на
органите по разследването да извършат без забавяне планираните процесуално-следствени
действия, не съществува опасност Л.М. да извърши друго престъпление и да се
укрие, тъй като той е неосъждан;наложена му е забрана за напускане на
страната.В своя лична защита, г-н М. заявява,че би могъл да пребивава на
територията на Р.Б. в дома на баба си и дядо си, завършил е висше образование и
има постоянна работа и доходи.Според пледоарията на държавното
обвинение,повдигнатото срещу Л.М. обвинение е за тежко умишлено престъпление.
От събраните по делото доказателства се установявало обосновано предположение
за извършено от него престъпление.Освен това се посочва,че обвиняемият М. е с
двойно гражданство и наложената мярка забрана за напускане на страната е крайно
недостатъчна за обезпечаване на безпрепятственото развитие на наказателното
производство.От страна на защитата не били посочени нови обстоятелства,извън
изтеклия период от време, които да налагат изменение на най-тежката мярка за
неотклонение.
С определение
от същата дата районният съд оставя искането без уважение. Съображенията на
районния съд са следните: към момента продължават да са налице всички
предпоставки, визирани в чл.63, ал.1 от НПК; в случая се касае за обвинение в
извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер; анализът на
събраните по досъдебното производство доказателства води до извод за обосновано
предположение за извършено престъпление; тъй като става въпрос за лице с турско
гражданство, продължава да е налице опасност обвиняемият да се укрие. Според
мотивите на съда: „Така или иначе в настоящото производство следва да се
преценят единствено наличието на нови доказателства и обстоятелства,които да
обосновават необходимостта от промяна на взетата спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение.Единственото ново обстоятелство в случая се явява изминалият
период от време, който обаче е в рамките на законоустановения допустим
максимум,както и в рамките на разумния срок..."
Твърди се в
исковата молба,че с определение на П.ския окръжен съд от 27.04.2017г. първоинстанционното
определение е потвърдено, като са възприети изцяло мотивите на районния съд.На
29 юни 2017г.защитата на Л.М. подава ново искане за изменение на най-тежката
мярка за неотклонение.В молбата са изложени подробни съображения, свързани с
предпоставките за определяне на по-лека мярка за неотклонение: липсата на
обосновано предположение за извършено престъпление по повдигнатите обвинения;
липсата на реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго
престъпление, изминалият период от време след първоначалното задържане, българското
гражданство и др.
От
обстоятелствата в исковата молба е видно, че е образувано е ч.н.д. № 4192/2017
г. по описа на П.ския районен съд.
Съдебното
заседание пред районния съд се провежда на 3 юли 2017 г. Според определението
на районния съд: «Съдът намира, че и понастоящем продължават да са налице
всички законови предпоставки взетата спрямо обв.М.
мярка за неотклонение «задържане под стража» да продължава да действа… Така или
иначе за вземането и действието на мярката за неотклонение «задържане под
стража» е необходимо и достатъчно да е налице обосновано предположение
-доказателствен стандарт,който в случая е постигнат,за да продължи обв. М. да бъде задържан... Съдът счита, че в случая
продължава да е налице и другата кумулативно изискуема предпоставка, а именно
реалната опасност.И макар от данните по делото да не може да се извлече извод
за такава обвиняемият да извърши престъпление,то е налице другата алтернативно
предвидена опасност-а именно реална такава същият да се укрие,ако не бъде задържан.Този
извод се извежда от факта,че обвиняемият има турско гражданство,което наред с
липсата му на обвързаност с Б. сочи на една реална опасност в случай, че същият
бъде освободен, да се укрие от правосъдието с цел избягване на отговорност.»
Първоинстанционното определение
е обжалвано пред П.ския окръжен съд.
С
определение, постановено в открито съдебно заседание от 11 юли 2017г.,П.ският окръжен съд потвърждава първоинстанционното
определение, възприемайки изводите на районния съд.
На 9 август
2017г. Районна прокуратура- П. внася обвинителен акт в П.ския
районен съд.Първото съдебно заседание,насрочено за 12.09.2017г.,се отлага
поради неявяване на един от съдебните заседатели.
В съдебното
заседание от 18.09.2017 г. районният съд прекратява съдебното производство и
връща делото на прокуратурата поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Според съда, цифровата квалификация на повдигнатото обвинение в
обвинителния акт не отговаря на смисловата такава. Делото е върнато на прокуратурата
на 27.09.2017 г.
Ищецът
твърди,че на 25 С. 2017 г. подава поредното искане за изменение на мярката за
неотклонение «задържане под стража» в по-лека. Образувано е ч.н.д. №6274/2017
г. по описа на П.ския районен съд.Съдебното заседание
пред първоинстанционният съд се провежда на 2 октомври 2017г.Аргументите на
прокуратурата за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение се изчерпват
с наличие на обосновано подозрение за извършено тежко умишлено престъпление и
обстоятелството, че ищецът е с турско гражданство. С определение от същата дата
задържането е потвърдено.Съдът приема липса на нови обстоятелства,посочени от
защитата, които да оборят необходимостта от по-нататъшното протичане на мярката
за неотклонение «задържане под стража».
С определение
на П.ския окръжен съд от 10.10.2017г.
първоинстанционното определение е потвърдено.Според окръжния съд: «Самият
механизъм на извършване на престъплението и участието на всеки от обвиняемите в
него би могъл да се коментира и в смисъл на съществуваща реална опасност да
извършат друго престъпление,въпреки липсата на данни за обременено съдебно
минало.»
На 24
октомври 2017г.в П.ския районен съд е внесен нов
обвинителен акт. Образувано е н.о.х.д. 6853/2017г. С разпореждане от 10.11.2017
г. делото е насрочено за разпоредително заседание на 21.12.2017г.
На 7 декември
2017 г.защитникът на г-н М., адвокат Е. подава искане за изменение на мярката
за неотклонение «задържане под стража» в по-лека. С разпореждане върху молбата
е посочено, че същата ще бъде разгледана в разпоредителното заседание на
21.12.2017 година.Разпоредителното заседание, насрочено за 21 декември 2017г.се
отлага поради нередовното призоваване на един от подсъдимите.В същото съдебно
заседание районният съд разглежда искането на ищеца за изменение на мярката за
неотклонение «задържане под стража» в по-лека.В своята лична защита г-н М.
изтъква, че той е български гражданин, с адрес в Б., позовава се на чл.5§3 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на
ЕСПЧ по български дела.
С определение
от същата дата съдът оставя искането без уважение.Според районния съд, няма
основание за изменение на най-тежката мярка за неотклонение.На първо място,
районният съд декларативно заявява, че и към момента продължава да е налице
обоснованото предположение за извършено престъпление,но съдът отказва да
коментира защо приема това,констатирайки,че това е въпрос по съществото на
обвинението.Съдът приема,че не са налице нови обстоятелства, които да разколебават
вече направения извод за реална опасност от укриване и извършване на нови
престъпления.
С
определение,постановено в закрито съдебно заседание от 03.01.2018г., по в.ч.н.д.
№2564/2017г. ПОС потвърждава определението на районния съд.
Съдебното
заседание насрочено за 09.02.2018 г. се отлага поради нередовно призоваване на
един от подсъдимите Х.Е..
По същата
причина е отложено и съдебното заседание,насрочено за 09.03.2018г.
На 10 април
2018 г. е проведено разпоредително заседание по делото. Съдът оставя без
уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокуратурата. С определение от същата дата е потвърдена и
взетата спрямо подсъдимите мярка за неотклонение «задържане под стража».
С
определение, постановено в закрито заседание от 27 април 2018г. П.ският окръжен съд отменя определението на районния съд в
частта,с която е оставено без уважение искането на защитата на ищеца за
прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени процесуални
нарушения в досъдебното производство и връща делото на прокуратурата,
приемайки, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на НПК.В частта,с
която марката за неотклонение «задържане под стража» спрямо Л.М. е потвърдена
определението е оставено в сила. Окръжният съд приема, че:«Наличните опасности
тези подсъдими да се укрият и да извършат други престъпления,многократно
обсъждани при по ранните съдебни произнасяния в сходни производства, не са
разколебани от доказателствата по делото, събрани до момента».
На 17 май
2018г., Районна прокуратура-П. внася нов обвинителен акт в П.ския районен съд. Образувано е н.о.х.д. № 2180/2018 г.
С
разпореждане от 22 май 2018г.П.ският районен съд
насрочва разпоредително заседание да 2 юли 2018 г.
В съдебното заседание от 2 юли 2018г., ход на
делото не е даден.Съдът констатира,че въпреки заявеното желание на подсъдимите
и техните защитници да се запознаят с акта на окръжния съд,с който делото е
върнато на Районна прокуратура - П.,не им е бил предоставен превод на това
решение.Поради това те не биха могли адекватно да организират защитата си в съдебно заседание.
В същото
съдебно заседание защитата на г-н М. прави искане за изменение на най-тежката
мярка за неотклонение. Според становището на прокурора по искането за изменения
на мярката за неотклонение «задържане под стража»: не са настъпили нови
обстоятелства, различни от тези, по които е била взета най-тежката мярка за
неотклонение;все още е налице опасност от укриване и напускане пределите на Р.Б.,тъй
като подсъдимият е турски гражданин. Искането е оставено без уважение от
районния съд със следните мотиви:«И към настоящия момент настоящият състав
намира,че не са налице обстоятелства, които да разколебават извода за наличие на
обосновано предположение за извършено престъпление какъвто извод са направили
при предходното разглеждане на взетата спрямо тримата подсъдими мярка за
неотклонение и предходните състави, гледали същата в хода на досъдебното
производство и въззивно такова. ...И към настоящия
момент настоящият съдебен състав не намира основание да приеме,че са налице
нови обстоятелства, които да дадат на съда възможност да приеме,че не е налице
такава реална опасност.»
Първоинстанциононното определение
е обжалвано пред П.ския окръжен съд.Образувано е ч.н.д.
№1324/2018 г.
С определение
от 17.07.2018г.,постановено в закрито съдебно заседание, частната жалба е
оставена без уважение. Според мотивите на въззивната инстанция: «в тази връзка
следва да се отбележи,че не се сочат обстоятелства,които да налагат ревизия на
възприетото от предходни състави.»
Следващото
съдебно заседание пред П.ския районен съд, насрочено
за 13 август 2018 г. отново е отложено. Въпреки настояванията на защита да бъде
даден ход на делото,съдът отлага същото, приемайки, че един от подсъдимите
отново не е редовно призован.
В съдебното
заседание, насрочено за 18 С. 2018 г. съдът за пореден път прекратява съдебното производство и връща делото на
прокуратурата за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила.
Във връзка с
изложеното, се моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъдат осъдени
солидарно ответниците Прокуратура на РБ., Районен съд
П. и Окръжен съд П., да заплатят обезщетение на основание
чл.5 пар.5 от КПЧОС във вр.с
чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ в размер на 30 000 лева за нарушения на правата му по чл.5 пар.3 и 4 от Конвенцията гарантиращи разумна
продължителност на задържането под стража и гаранциите за ефективен съдебен
контрол върху задържането, както и за изживян от него стрес, ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 25.09.2018 година.
Твърди се, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в значителен стрес
предизвикан от постоянния отказ на властите да вземат предвид посочените от
него обстоятелства, липсата на каквато и да било благоприятна за него
перспектива.Изпитвал чувство на безпомощност и обреченост поради големия брой
потвърждавания на задържането на всички инстанции без преценка на изложените от
него аргументи.Създало се чувство на недоверие
в националните правни институции съчетано със загуба на самоувереността
му и наранено самочувствие.
В исковата
молба ищецът се позовава на практика на Европейския съд и ВКС относно съответно
основанието и размера на предявения иск.
В срока по
чл.131 от ГПК отговор на исковата молба е депозиран от Прокуратурата на Р.Б..Изразено
е становище,че иска е недопустим при положение,че задържането на ищеца под
стража продължава, към датата на депозиране на иска.Оспорена е и неговата
основателност по съображения,че преценката за липса или наличие на основания за
задържане под стража е в компетентността на наказателния съд, а гражданския не
може да извършва паралелна преценка в този смисъл.Твърди,че не е нарушен
принципа на чл.5 пар.3 от Конвенцията, тъй като
задържането е постановено при спазване на императивните процесуални разпоредби
на чл.63 ал.4 от НПК.Опасността обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление не е отпаднала като преценката за това е от компетентността на
съда.Поддържа се, че прокуратурата не може да отговаря за нарушения на чл.5 пар.4 от Конвенцията при липса на ефективен съдебен контрол
върху задържането под стража.На последно място твърди,че ищеца не доказва
претърпени от него неимуществени вреди.
Като
контролираща страна в производството се явява Окръжна Прокуратура Пазарджик
представлявана от прокурор С.Я..
Становището
е,че предявеният иск е недопустим.Алтернативно се сочи,че е неоснователен,тъй
като не било налице неправомерно задържане и нарушение на чл.5&3 от Конвенцията.
Посочено е,че
според ТР №1/25.06.2002 г. по н.д. №1/2002 г. на ВКС,сроковете по чл.152 ал.4
от НПК /отм./ респ. чл.63 ал.4 от НПК, се отнасят само до досъдебната фаза,
като през времето през което делото е било в съда не се зачита по чл.63 ал.4 от НПК.Сочи се,че преценката относно наличието на основания за продължаващото
задържане, била от компетентността на съда, тъй като прокуратурата нямала
правомощия за изменение на взета от съда мярка за неотклонение „задържане под
стража“, извън хипотезата на чл.63 ал.5 от НПК.Подчертава се, че касае за дело
с фактическа и правна сложност с много обвиняеми, които не владеели български
език.
Относими към предмета
на спора били и нововъзникналите обстоятелства постановената
присъда по н.о.х.д. №7497/2018г. по описа на Районен съд П., с която ищецът М.
бил признат за виновен за едно от деянията включени в продължаваното
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.201 ал.1
във вр. с чл.20ал.2 и чл.26 ал.1 от НК,като на
основание чл.309 от НПК, съдът е заменил мярката му за неотклонение –
„задържане под стража“ с „подписка“.Алтернативно в случай,че съдът приеме
претенцията за основателна се оспорва размера на претендираните вреди.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответника Районен съд гр.П.. На първо място
ответникът счита,че иска против него е недопустим поради липса на пасивна
процесуално правна легитимация.Позовава се на ТР №5/15.06.2015г.на ОСГК на ВКС
по т.д.№5/2013г. По същество ответника РС П. оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства ангажиращи отговорността му.Твърди,че не е налице
незаконосъобразно налагане на мярка за неотклонение задържане под стража,не е
налице забава при произнасяне по молбите на ищеца за изменение на
мярката,неразумна продължителност на задържането , а при условията на
евентуалност оспорва иска по размер.
Депозиран е
отговор на исковата молба от Окръжен съд
гр.П., с която се оспорва допустимостта на предявения иск като се позовава на
ТР №5/15.06.2015г.на ОСГК на ВКС по т.д.№5/2013г.и на т.13 от ТР №3/2005г.по
т.д.№3/2004г.на ОСГК на ВКС .
Оспорват иска
като неоснователен,тъй като за ангажиране на държавата за обезщетение за вреди
от задържане под стража като мярка за неотклонение е необходимо да е била
отменена.Напротив,твърди че в настоящия случай мярката е законосъобразно
наложена и е спазен срока за задържането
в съдебната фаза на производството.Възразява се по твърденията на ищеца, че
съдът е изместил тежестта на доказване на наличието на предпоставките за
изменение на мярката.
Оспорени са
твърденията на ищеца,че при обжалване на определенията на РС, с които са
оставени без уважение исканията му за
изменение на мярката, са нарушени правилата за състезателност в процеса.Позовава
се на разпоредбата на чл.345 от НПК,съгласно която въззивния
съд разглежда частната жалба в закрито съдебно заседание и само ако намери за
необходимо – в открито.Твърди се, че разглеждането на жалбата против
определение във връзка с мярка за неотклонение, става в открито съдебно
заседание само в досъдебната фаза на производството.В настоящия случай
оспорваните актове на районния съд са постановени в съдебната фаза на
процеса.Оспорва се причинната връзка между неимуществените вреди посочени от ищеца
в исковата молба и действията си.Оспорва се предявения иск и по размер.
Окръжният съд, като се запозна с
твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и
доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Установената
фактическа обстановка която ищецът е пресъздал в исковата молба досежно воденото наказателно дело срещу него не се оспорва
от ответниците по делото.
Същата съдът
приема за установена от събраните по делото доказателства.Безспорно установено
по делото е, че по искане на Районна
Прокуратура гр.П. с правно основание чл.64 ал.1 от НПК е било образувано ч.н.д.
№439 по описа на Районен съд гр.П. за 2017г.,по което с определение на съда от 22.01.2017г.по отношение на ищеца е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство
№28/2017г.по описа на РУП при ОДМВР гр.П..Определението е обжалвано и
потвърдено от Окръжен съд гр.П. по в.ч.н.д. №161/2017г.с определение от
26.01.2017г.По цитираното досъдебно производство ищеца е бил привлечен като
обвиняем с постановление на районния прокурор от 20.01.2017г.за престъпление по
чл.209 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.с
ал.1, във вр.с
чл.18 от НК и задържан за срок от 72 часа, след като със заповед за полицейско
задържане от 19.01.2017г., е бил задържан за срок от 24 часа.С прокурорско
постановление от 21.01.2017г. на ищеца е наложена забрана да напуска пределите
на страната без разрешение на наблюдаващият прокурор.
Установява
се,че на 28.03.2017.ищеца е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.с
чл.209 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК заедно с още трима турски граждани.На
19.04.2017г.и на 29.06.2017г.ищецът е сезирал съда с искане за изменение на
наложената му най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“.Били са
образувани съответно ч.н.х..д №2491/2017г. и №4192/2017г.по описа на П.ския районен съд.По двете
дела районния съд е оставил искането без уважение с определения съответно
от 21.04.2017г.и 03.07.2017г.,потвърдени от въззивната инстанция в лицето на
Окръжен съд гр.П. по реда на инстанционния контрол с
определения от 27.04.2017г.и 11.07.2017г.
Бил е
изготвен и внесен в РС П. обвинителен
акт на 09.08.2017г. ,като до този момент ищеца е бил задържан в продължение на
7 месеца и 20 дни.Образувано е н.о.х.д. №5179 по описа на съда за 2017г., което
съдът е прекратил с протоколно определение от 18.09.2017г. ,влязло в законна
сила на 26.09.2017г.От тази дата досъдебното производство е продължило 28 дни до 24.10.2017г.,когато в
съда е бил внесен изготвения на 18.10.2017г. - нов обвинителен акт.
Междувременно
на 25.09.2017г., ищецът е депозирал в съда молба за изменение на мярката за
неотклонение. Било е образувано ч.н.х.д.
№6274/2017г.Искането на ищеца е мотивирано с твърдения,че не са налице
предпоставките на чл.63 ал.1 от НПК и на първо място,че в хода на досъдебното
производство не са събрани доказателства,въз основа на които да се направи
обосновано предположение, че ищеца е извършил деянието,за което е обвинен,че за
част от обвинението касаещо датите преди последната
такава на 19.01.2017г.Прокуратурата не разполага с никакви
доказателства.Изтъква,че в производството по чл.65 от НПК –относително
самостоятелно по своя характер,съдът следва да извърши преценка за наличието на
обосновано предположение въз основа на събраните по делото
доказателства.Настоява съдът да извърши преценка за наличието и на другите две
визирани в закона предпоставки за налагане на мярката,а именно налице ли е
реална предпоставка обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. В тази
насока излага съображения,че липсват доказателства навеждащи на извода,че
такава опасност реално съществува.Напротив,твърди противното като се позовава
на чистото съдебно минало, личността му и начина му на живот,участието му в
досъдебното производство,факта, че до момента са събрани доказателствата
необходими за изясняване на обективната истина,факта,че обвиняемия само два
пъти е искал изменение на мярката с цел да бъде на разположение на властите по
всяко време,когато е необходимо.Изтъква,че опасност да се укрие не
съществува,тъй като има адрес в страната ,а
освен това има наложена забрана да напуска страната.Твърди,че към 22.09.2017г.е изтекъл максималния осем месечен срок на
задържане визиран в разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК.
Искането на ищеца за изменение на мярката е
разгледано от съда в открито съдебно заседание на 02.10.2017г.
Становището
на представителя на районна прокуратура гр.П. е ,че искането е
неоснователно,тъй като на първо място срока по чл.63 ал.4 от НПК не е изтекъл
поради това, че в него не се включва времето от внасяне на обвинителния акт в
съда на 18.09.2017г. до връщането на
делото в Прокуратурата на 27.09.2017г.,както и че с оглед събраните
доказателства се налага обоснования извод,че тримата подсъдими,в т.ч.ищеца,са
извършили престъплението,за което са обвинени.Твърди,че не са налични доказателства разколебаващи извода
за наличие на опасност обвиняемите да се укрият и да извършат престъпление като
относно П.та хипотеза се позовава на двойното гражданство на ищеца и липсата на
постоянен адрес в страната.Съображения,доводи и доказателства за наличието на
реална опасност ищеца да извърши престъпление не се сочат.
В случая
съдът, в мотивите на определението си проследява хронологията на събитията
свързани с предходни производства по вземане на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на ищеца и производствата по чл.65 от НПК
за изменението й.Съдът отбелязва,че следва да извърши преценка относно
правилността и законосъобразността на наложената мярка за неотклонение и
наличието на нови доказателства налагащи нейното изменение.Съдът,без да излага
съображения,заключава,че съвкупната доказателствена маса обосновава извода за
наличие на обосновано предположение,че ищеца е извършил вменените му деяния и
липсват доказателства разколебаващи тази теза.Относно опасността да се
укрият,съдът е посочил,че тримата имат турско гражданство и нямат адреси в Б.,на
които да пребивават трайно.
По отношение
на срока по чл.63 ал.4 от НПК съдът е преценил,че същия не е изтекъл.
Искането на
ищеца за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение.
По въззивна
жалба на ищеца и другите обвиняеми е образувано в.ч.н.д. №1961/2017г.по описа
на П.ския окръжен съд.В мотивите си окръжния съд е
посочил,че споделя изводите на първоинстанционния съд
за наличие на обосновано предположение,че обвиняемия е извършил престъплението,
за което е обвинен.Приел е, че е налице реална опасност да се укрият и да
извършат друго престъпление заради механизма на извършване на процесното и
участието на всеки един от обвиняемите.Съдът, изчислявайки срока на задържането
към датата на постановяване на определението – 10.10.2017г.,
приема,че същия не надвишава осем месечния срок по чл.63 ал.4 от НПК.С оглед на
горните мотиви въззивния съд потвърждава
определението на ПРС от 02.10.2017г.,с което искането на М. за изменение на
мярката за неотклонение е оставено без уважение.
По внесения в
съда на 24.10.2017г.обвинителен акт е
било образувано н.о.х.д. №6853/2017г.по описа на РС П..Съдебната фаза на
производството е продължила до 27.04.2018г.,когато производството по делото е
прекратено и същото е върнато на прокуратурата с определение на Окръжен съд П..Преди
прекратяването на делото на 07.12.2017г.,ищеца е направил искане за изменение
на мярката,оставено от съда без уважение с определение от
21.12.2017г.,потвърдено от ОС П. с определение от 03.01.2018г.
На
17.05.2018г. Прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда и е било образувано н.о.х.д.
№3180/2017г. Съдебната фаза на производството е продължила до
18.09.2018г.,когато производството по делото е прекратено и същото е върнато на
прокуратурата.Определението на РС в горния смисъл е протестирано
от прокуратурата, но протеста е оставен без уважение по в.ч.н.д. №2030/2018г. на П.ския окръжен съд с определение от 15.11.2018г.,което не
подлежи на обжалване.Преди прекратяването на делото, на 02.07.2018г.,ищеца е
направил искане за изменение на мярката,оставено от съда без уважение с
определение от 02.07.2018г.,потвърдено от ОС П. с определение от 17.07.2018г.
На
21.11.2018г.Прокуратурата е изготвила нов обвинителен акт,който е внесен в съда
на 23.11.2018г.съгласно справката изготвена и представена като доказателство по
делото от Прокуратурата на Р.Б.-ответник по делото,която не е оспорена от
ищцовата страна.С Разпореждане от 29.11.2018.съдът е насрочил разпоредително
заседание за 15.01.2019г.
От
представената присъда №206/15.08.2019 година, се установява,че ищецът Л.С.М. е
признат за виновен, в това,че на 19.01.2017 година в съучастие като съизвършител и с още три лица, с цел да набави за себе си
,имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение
у И.М., Ц.Т.Д. ,В.В.В., Е.Г.Т. и Е.И.С. и с това е
направил опит да причини имотна вреда на „К.Д.“ ООД гр.П.,в размер на 20 000
лева, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца
причини, поради което и на основание чл.209
ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр.
с ал.1 вр. с чл.18 ал.2 , вр.
1 във вр. с
чл.54 от НК е осъден на три години лишаване на свобода.На основание чл.66 ал.1
от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание, с изпитателен срок от 5
години от влизане в сила на присъдата.От същата дата е преустановена мярката
„задържане под стража“.Присъдата не е влязла в сила към датата на приключване
на устните състезания в настоящото производство.
При новото разглеждане на
делото, като свидетел е разпитан С. Р. М.-баща на ищеца.Същият установява,че
ищеца е с българско и с турско гражданство. Никога не е бил осъждан или
задържан.От приятелката му разбрал, че е задържан през м.януари 2017г. Тя разбрала от приятелите му.Свидетелят
установява,че през лятото заедно с жена си живее в Б. ,с. М., гр. А., обл. К., ул. „П.“ ,където е
бащината му къща.Иначе работи и живее в Т.,гр. Б..Има брат тук в Б.. Той
живее на същия адрес в с. М..
Установява,че ищеца е с висше
образование. Завършил е специалност „промишлен инженер“ в един от най
престижните университети в гр.И. Б.У..Преди да бъде задържан той живеел и
работел в И..Дошъл в Б. на ски.По пътя към Б. минали през казиното в гр. П.. Установява, че сина му е бил задържан 2
години и 7 месеца и вярвал на правосъдието в Б..Установява,че до 1989г. синът му
живеел в Б., бил на 4 години, когато заминали за Т. и след това идвали на гости
в селото, но никога не бил учил или работил тук. Установява, че бил много
отчаян и разочарован и се променил психически, в резултат на продължилото
задържане.
Съдът
приема,че предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ във вр.с чл.5 пар.3 и пар.4 от ЕКЗПЧОС при условията на солидарност против
тримата ответници и е процесуално
допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.1, предл. 3 и т.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен
арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и
при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана
със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80
от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010
г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията.
Съдът намира,че са
неоснователни възраженията на Прокуратурата на Р.Б. за недопустимост на иска
предвид факта,че задържането на ищеца под стража като наложена мярка за
неотклонение продължавала към датата на депозиране на иска.Константната съдебна
практика приема,че исковете са допустими, а в случая е преустановено
задържането, поради което няма пречка да бъде разгледана претенцията.
Възраженията на Окръжен
съд гр.П. и Районен съд гр.П. по допустимостта на исковата претенция предявена срещу
тях се свеждат до липса на пасивна процесуално правна легитимация като се
позовават на постановките на ТР №5/2013г.от 15.06.2015г.по ТД №5/2013г.
Съдът
приема позоваването за неправилно,тъй като същото касае основанията за отговорност на държавата и
легитимацията на съда като ответник по иска в редакцията на чл.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/действащ до изменението през
2012 година/, преди ЗИД на ЗОДОВ /обн. ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./.
Наличието на пасивна материално
правна легитимация на ответниците пък следва от анализа на правната норма на
чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ,който препраща към чл.5 пар.2-4
от ЕКЗПЧОС като в пар.3 и пар.4
се посочва именно съда като орган, който
следва да даде гаранция за защита на съответните права.
При основанието за отговорност по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ, съгласно което държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи,прокуратурата или съда при
нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията, изложеното като
твърдение в иска трябва да сочи фактическите признаци на нарушението на правото на свобода и сигурност. От това
естество са несъобщаването, или ненавременното съобщаване на основанията за
арестуване и всички обвинения, които се предявяват на лицето; несвоевременен
контрол от съд или друг орган със съдебни функции върху законността и
основанието на ареста, включително за освобождаването при гаранции ;
нарушението на правото да се обжалва законността на задържането в съд, който е
задължен в кратък срок да се произнесе, нарушение на задължението за незабавно
освобождаване при неправомерност на задържането.
Установи се безспорно по делото, че ищецът е бил
задържан на 19.01.2017г. в 04,10ч. със заповед за полицейско
задържане продължило до 15.08.2019г./постановяване на присъда от РС П./
или 2 години и 7 месеца приблизително.Този срок следва да
бъде намален с времето,през което делото е било в съдебна фаза или с 1 година и 4 месеца и 9 дни. Т.е. в досъдебната фаза на производството
задържането на ищеца продължава 1 година и 2 месеца.
Доколкото
ищеца е обвинен за престъпление за което предвиденото в закона наказание е от 1
до 8 години, т.е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 ал.7 от НК, то максимално допустимия срок на задържането под стража като мярка за
неотклонение съгласно императивната разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК е 8
месеца. Този срок в случая е надвишен още към 10.10.2017г.,
когато с определение П.ския окръжен съд потвърждава
определение на П.ския районен съд от 02.10.2017г.,с
което е оставена без уважение молбата на ищеца от 25.09.2017г. за изменение на
мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.Към 10.10.2017г. задържането на ищеца в досъдебната фаза е с
продължителност 8 месеца и 4 дни.,считано от 19.01.2017г. до внасянето на обвинителния акт в съда на
09.08.2017г. и от 27.09.2017г.когато делото е прекратено и върнато в Прокуратурата с определение по н.о.х.д.
№5179/18.09.2017г. до 10.10.2017г.
Съдът приема,че в настоящия казус са
налице достатъчно доказателства,за да се приеме,че правата на ищеца гарантирани
в чл.5 пар.3 и 4 от ЕКЗПЧОС са нарушени.
С оглед
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за установяване на материално правните
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата съдът разглеждащ иска
предявен на посоченото правно основание следва да подложи на преценка
действията на националните власти от гледна точка именно на гаранциите за
защита на правото на свобода и сигурност дадени в чл.5 от Конвенцията.
Наведени са
оплаквания в исковата молба от продължителността на задържането на ищеца под
стража като мярка за неотклонение като нарушение на чл.5 пар.3
от Конвенцията и относно правото на ефективен съдебен контрол на задържането
като нарушение на чл.5 пар.4 от Конвенцията.
Вредите
се изразяват в емоционални, психически терзания на личността, накърнена
чест, достойнство.
В понятието „немуществени вреди“ се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намерили негативно отражение в неговата психика за
определен период от време.
На
обезщетяване подлежат вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
увреждането и техния размер се определя според вида и характера на упражнената
процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Нормално е по време на наказателното производство, едно лице, обвинено в
престъпление когато е задържано да изпитва притеснение, чувство на несигурност,
страх, неудобство, т.е. това
са вреди в
рамките на обичайното.
Наказателното преследване по необходимост е свързано с упражняване на
процесуална принуда, която
обвиняемия/ в съдебна фаза подсъдим/ изтърпява за определен период от време и
вредите, които търпи неминуемо са
свързани с негативни изживявания, пряко свързани с повдигане и
поддържане на обвинението и задържането под стража.
ВКС приема, че когато се твърдят болки и страдания извън
обичайните, с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда, начин на живот, обществено положение, здравословно
състояние и пр., те трябва да бъдат
изрично посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска, а
ищецът следва да ги докаже.В случая в исковата молба се твърди настъпил стрес.
Приема се
също в редица решения на ВКС, че съдът не е строго ограничен в рамките на формалните доказателства за установяване на
обичайното увреждане при определяне на обезщетението за вреди, както и
причинно-следствената връзка между него и продължилото задържане под стража.
ВКС приема още, че за редовността на
исковата молба по чл.2 от ЗОДОВ,
във всичките й хипотези, е достатъчно да се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, като предмета на спора е очертан в рамките на обичайните негативни
преживявания за съответното
действие/бездействие на разследващ орган, прокуратурата или съда.
В настоящият
случай, прокуратурата е следвало незабавно да разпореди освобождаване на ищеца
на основание чл.63 ал.5 от НПК,а съдът /П.ският
окръжен съд/ е следвало да стори същото в производството по чл.65 от НПК към
10.10.2017 година, както бе посочено по-горе.Оттам
насетне задържането на ищеца в досъдебната фаза на производството е било
незаконосъобразно.
Налице е
нарушение по смисъла на чл.5 пар.4 от ЕКЗПЧОС от
страна на съдилищата доколкото текста на посочената разпоредба повелява,че
всеки арестуван има право да обжалва законосъобразността на задържането си в
съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе.В настоящия случай ищецът
е сезирал съда в съдебната фаза на производството с искане за изменение на
мярката за неотклонение.Молбата за изменение на мярката от 07.12.2017г.по н.о.х.д. №6853/2017г. е
била разгледана от първоинстанционния съд на
21.12.2017г.,а жалбата против определението на съда ,с което молбата е оставена
без уважение е разгледана от Окръжен съд гр.П. като въззивна инстанция на
03.01.2018г. И районния и окръжния съд са се произнесли след 14 дни,който срок
не може да бъде квалифициран като кратък,но в същото време не е и значителен..Същото
се отнася и до произнасянето на П.ския окръжен съд на
17.07.2018г.по жалбата на ищеца против определение на Районен съд гр.П. по н.о.х.д.
№2180/2018г.от 02.07.2018г.,с което е оставена без уважение молбата за
изменение на мярката за неотклонение от 02.07.2018г.
Установено е
нарушение на правото на ищеца за произнасяне в кратък срок, отнасящо се до
законността на задържането, по смисъла на чл.5, т.4 от Конвенцията от страна на
съдилищата ответници по делото.
Съдът приема,
че чл.5, т.4 гарантира също и правото на произнасяне в кратък срок по
законността на задържането. Посочените по-горе периоди от 14 и 15 дни са в
нарушение на изискването за произнасяне в кратък срок по чл. 5, т. 4 от
Конвенцията (решението К. с/у М. от 9 януари 2003 г., § § 43-45, където Съдът
приел, че срок от седемнадесет дни за разглеждане на жалба срещу задържане е
прекалено дълъг; и решението Р. с/у С., ECHR 2000 XII, § § 82-86, където два
такива периода от по двадесет и три дни са били счетени за прекомерни).
Безспорно
ищецът е претърпял негативни емоционални усещания и стрес във връзка с
констатираните нарушения при продължилото задържане под стража.Свидетелят С. Р.
М.- баща на ищеца установява,че синът му е бил много притеснен, стресиран и
объркан, когато го е посещавал, изпитвал е и несигурност.
Съдът
намира, че в случая неимуществените вреди,
които се предполагат са пряка и непосредствена последица от увреждането, в
конкретния случай –от продължителността на задържането на ищеца под стража като мярка
за неотклонение. Обезщетението следва да се определи
от съда съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Съдът, като
взе предвид характера на увреждането, неговата степен и интензитет в контекста
на събраните гласни доказателства, факта, че увреденото лице е и чуждестранен грагжданин, което неминуемо повишава интензитета на
моралните вреди и икономическата обстановка в страна, счита, че следва за
претърпените от ищеца неимуществени вреди да определи обезщетение в размер на
3000 лева, заплащането на което следва да се понесе солидарно от ответниците и
същото е дължимо ведно със законната лихва считано от 25.09.2018 година.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца,следва да бъдат присъдени и сторените разноски,съобразно
уважената част от иска.
Представен
е списък по чл.80 от ГПК, за разноски в размер на 1957 лева от които 10 лева
–месечна държавна такса и 1947 лева адв. възнаграждение.Според уважената част
от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 194.70 лева.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б.,гр.С.,бул.“В.“
№2,представлявана от главния прокурор И.Г., Районен съд П. с адрес гр.П., бул.“* С.“ №167 представляван от
административен ръководител-председател И.К. и Окръжен съд П. с адрес гр.П.,
бул.“* С.“ №167 представляван от и.ф.председател на съда А.Р., солидарно да заплатят на Л.С.М., с ЕГН ***********, с адрес ***,със
съдебен адрес *** адв.С.С., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.5, § 2
- 4 на Конвенцията - продължителност
на задържането под стража и последвалият съдебен контрол, в
размер на 3000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на иска - 25.09.2018 година, до окончателното изплащане, както и
разноски в настоящото производство в размер на 194.70 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3000 лева до претендираният размер от 30 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд гр.П., с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: