Р Е
Ш Е Н И Е
3301/20.7.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 - ти състав в
открито съдебно заседание, проведено
на девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4539 по опис на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба с която е предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от К.Д.С. с ЕГН ********** за приемане за установено по
отношение на ответниците Р.Н.К. с ЕГН ********** и Бонко
К.К. с ЕГН **********, че ищцата е собственик на реална
част с площ 29 кв.м. от имот с идентификатор ***, повдигната в
червен щрих и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложена скица №
15-160362/22.02.2019 г., издадена от СГКК Варна, приложена на лист 28 от
делото, при граници на реалната част: от север – ***** от юг - **** /път по проект/, от изток – останала част на **** и ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението за
описания имот. Твърденията в молбата от
които ищцата черпи права в производството са,
че тя е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Варна, район
„Приморски", п.к. 9000, с.о.
„Свети Никола", местност „****", с площ от 430 кв. м, трайно предназначение на територията „Урбанизирана" , начина на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор последно изменение със Заповед № КД-14-03-1695/04. 07. 2011г. на Началника на СГКК-Варна, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор ***, номер по предходен план XXIII, квартал 43, при съседи: ***, ****, **** и ****
Придобила
е правото на собственост по силата на
съдебна спогодба от 05.10.2017 г. по гр. д. № 16609/2011г. по описа на
ВРС XXX състав с която е прекратена съсобствеността с нейния бивш съпруг Георги
Начев Сапунджиев, ЕГН ********** за описания недвижим имот и същият е възложен в нейн дял
ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 21,78 кв.м с
идентификатор ****, която към настоящия момент не съществува. Праводателката й Райна
Методиева Вълкова е придобила 500 кв.м. идеални части от собствения на ответниците ПИ № 1581, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола"
при граници: от североизток - път, югоизток -път, запад ПИ ***, от северозапад - ПИ ***. След тази сделка имотът е разделен на два
самостоятелни имота - ПИ 2920 сега собственост на ищцата и ПИ 2921 – собственост на ответниците по иска. Съгласно нот.акт и приложената скица границите на ПИ 2920 са ПИ 1582, ПИ **** и път. По силата на заповед № 034/03.09.2011 г., издадена на основание чл. 16 ЗУТ и вписана в Службата по вписвания - Варна, ищцата е придобила описания в т. 1 ПИ при границите и съседите, посочени в нея.
Ответниците са собственици на ПИ с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед № КД-14-03-1695/04. 07. 2011г. на Началника на СГКК-Варна, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./.
Правото
на собственост е придобито от тях с
договор за продажба по нотариален акт № 50, том XVIII, дело 4068/06. 07. 2000г. от техните праводатели
Бисерка Д.И. и Иван Борисов И.. По кад.карта същият
има идентификатор **** по действащата кадастрална карта.
През
есента на 2016 г. ответниците са започнали да
струпват камъни и строителни отпадъци в имота на ищцата по линията, както е показано на приложената
скица и по този начин са завзели и
владеят без основание реална част с площ 29 кв.м, заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица при граници: от север - ПИ ***, от юг - ПИ *** /път по проект, от изток останалата площ от собствения имот на
ищцата ПИ *** и от запад - ПИ **** От тези твърдения ищцата обосновава правен интерес от предявеният ревандикационен иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответниците по иска. Считат същия за допустим, но го оспорват изцяло като неоснователен и молят да
бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
По твърденията и обстоятелствата на които се основава
иска:
Ответниците не оспорват твърденията, че са
придобили чрез договор за продажба поземлен имот № 1581 с площ от 1072 кв.м., от който са продали на праводателката на
ищцата 500 кв.м. идеални части, а след извършена делба са собственици на поземлен
имот с идентификатор *** с площ 572 кв.м. /нотариален акт № 50 том XVIII дело № 4068/2000г. на СВ,
приложен към исковата молба/. Не
оспорват и фактът че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор **** с площ 430 кв.м. Оспорват всички останали обстоятелства.
Възражения срещу иска и
обстоятелства, на които те се основават:
Оспорват твърдението, че през
есента на 2016 г. те са струпали камъни
и строителни отпадъци в имота на ищцата с идентификатор **** и са завладяли 29 кв.м. от него. Същите са
останали след премахване на изградената без строително разрешение от ищцата
масивна ограда, която е премахната по силата на влязло в сила решение по адм.
дело № 3298/2008г. на Административен съд Варна, XX състав. Между двата имота,
с изключение на премахнатата масивна ограда, никога не е имало материализирана
граница, такава няма и в момента. Премахването на останалите след събарянето на
оградата материали на основание съдебното решение не е задължение на
ответниците и в случай, че ищцата
твърди, че владението върху посочената част от 29 кв.м. се изразява
именно в наличието на тези камъни и отпадъци, това не може да обоснове
основателност на претенцията й. Твърдят, че не владеят процесната част от 29 кв.м. при посочените граници.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв.Г.Амуджиев
поддържа предявения иск по чл.108 ЗС и моли да се уважи.
Ответниците чрез процесуалния си представител адв.Ст.С.
оспорват иска и молят да се отхвърли.
Съдът след преценка по реда на
чл. 235 от ГПК на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
въз основа на закона приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Искът с правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен,
петиторен и ищецът носи тежестта на доказване относно
твърдяното от тях право на собственост за процесния имот на заявеното
основание, както и относно твърдението, че ответниците осъществяват фактическа
власт върху същия без основание.
Съдът в изпълнение на правомощията и
задълженията си по чл.146 ГПК е указал на страните доказателствената тежест,
която носи всяка от тях, както и спорните факти, които са релевантни за спора.
Обявил е, че не се оспорва правото на
собственост на ищцата съгласно представените титули за собственост.
Ответниците не оспорват твърденията, че са
придобили чрез договор за продажба имот № 1581
с площ от 1072 кв.м., от който са продали на праводателката на ищцата 500
кв.м. идеални части, а след извършена делба са собственици на поземлен имот с
идентификатор ****
с площ 572 кв.м. /нотариален акт № 50 том XVIII дело №
4068/2000г. на СВ, приложен към исковата молба/. Не оспорват и фактът че ищцата
е собственик на поземлен имот с идентификатор **** с площ 430
кв.м. Ответниците не оспорват твърденията, че те осъществяват фактическа
власт върху процесната реална част.
Страните са заявили, че са в процес на разговори
за постигане на извънсъдебна спогодба, но такава не е постигната до
даване ход на устните състезания.
По основателността на иска:
Ищцата се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор *** по кадастрална карта на гр.Варна, СО „Свети Никола“, местност „Свети
Никола“, с площ 430 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, **** както и построенат в
имота жилищна сграда с идентификатор **** Същият имот й е
възложен с със съдебен акт – определение за одобрение на съдебна спогодба по
гр.д.№ 16609/2011 г. на РС Варна.
Ответниците
се легитимират като собственици на съседния поземлен имот с идентификатор ****,
целия с площ 461 кв.м. по кадастрална карта на гр.Варна, жк
Бриз, местност Свети Никола. Правото на собствеността е придобито от тях с договор за продажба по нот.акт № 50, том XVIII, дело № 4068/2000 г. на Служба по вписвания-Варна на
недвижим имот, представляващ дворно място в землището на град Варна,
съставляващо имот № 1581 по плана на местност „Свети Никола“ на адрес 1181, с
площ 1072 кв.м., ведно с изградената на основание разрешително за строеж
постройка с площ 35 кв.м. на изба по одобрен типов проект, подобрения и
насаждения.
С
договор за продажба по нот.акт № 121, том LXIII,
дело № 14324/2003 г. на СВ Варна ответниците Р. и Б. Казълови продават на Райна Методиева Вълкова придобитият по
време на брака им недвижим имот, а именно 500 кв.м.идеални части от ПИ /дворно
място/ № ***, находящ се в гр.Варна, меестност „**** целия с площ 1072
кв.м., при граници по скица: от две страни път, ПИ 1580, ПИ 1582 ведно с
построената северозападно в него жилищна сграда /вила/ с площ 21.78 кв.м. Със
заповед № Р-26/07.09.2004 г. на кмета на район „Приморски“ при Община Варна, на
осн.пар4, ал.1, ПЗР на ЗКИР е одобрено попълване на кадастралната основа
на имот с пл.№ 2920, 2921 на СО „Св.Никола“ – лист 9 от делото.
С договор за доброволна делба от 12.05.2004 г., вписан в СВ Варна Райна
Вълкова получава и става изключителен собственик на поземлен имот,
представляващ дял първи – западната
част на ПИ № 1581 с площ 500 кв.м., находящ се в
гр.Варна, местност „Свети Никола“, при граници по скица ПИ 1582, дял втори, път
и ПИ № VI-1575, заедно с построената в този дял жилищна сграда с
площ 21.78 кв.м.
С договор за продажба по нот.акт № 1, том LXIХ, дело № 15549/2004 г. на СВ Варна Райна Методиева Вълкова продава на Георги Начев Сапунджиев поземлен имот с
площ 500 кв.м.идеални части
от ПИ /дворно място/ № 1581, находящ се в гр.Варна, меестност „Свети Никола“, целия с площ 1072 кв.м., при граници по
скица: от две страни път,
ПИ 1580, ПИ 1582 ведно с построената
северозападно в него жилищна сграда /вила/ с площ 21.78 кв.м.
съгласно изготвената техническа експертиза за целите на делбата делитеелната линия между двата проектни дяла е показана с
прекъсната и точкувана червена линия на скицата, а положението й се определя с
размерите на северната и южна граница на дял първи. Тази линия е успоредна на
западната фасада на вилата на Казълови, на около 7 м.
от нея – листи 47-50.
С цитираната заповед № 034/03.09.2011 г. на зам. кмет на
Община Варна е допуснато ПУП-ПРЗ за регулирането на ПИ № *** с площ 500 кв.м.
и 472 кв.м. по предходен кадастрален план като същият е урегулиран в ПИ *** с площ 430 кв.м. при посочени граници, в кв.43 по
плана на с.о „Свети Никола“, район Приморски, гр.Варна. От имота остават
публична общинска собственост 42 кв.м. – лист 14 от делото.
С влязло в сила определение от
15.10.2017 г. по гр.д.№ 16609/2011 г. на
РС Варна е одобрена спогодба между Георги Начев
Сапунджиев и К.Д.С.,
двамата бивши съпрузи. Със същата съдът е извършил разпределение на
придобити по време на брака на съделителите недвижими
имоти и МПС като на ищцата К.Д.С. е поставен в дял и собственост ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Варна, м-ст „Св.
Никола", съставляващ ПИ с идентификатор №10135.2526.2251, с площ 430 кв.м.
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна при граници: ПИ с
идентификатори №****, ****, **** ****, както и построената в имота жилищна сграда с площ
21,78 кв.м., с идентификатор №****, състояща се от
две стаи, санитарен възел и тераса.
Съгласно скица, издадена от СГКК Варна имот с
идентификатор **** по кадастралната карата на град Варна, район
Приморски, с.о. „Свети Никола“, местност “Свети Никола“ е с площ 430 кв.м.
С решение 2405-10 на ОбС
– Варна по протокол № 24 от 23, 24, 30.06.2010 г. на основание чл.21, ал.1,
т.11 от ЗМСМА, във връзка с чл.129, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗУТ и Специфичните
правила и норми на гр.Варна и предложение на Кмета на Община Варна №
Д-2-9200/671/22.02.2010 г. е одобрен План за регулация и застрояване на
кв.“Свети Никола“, гр.Варна.
Между
страните няма спор, че с решение от 02.04.2009 г. на Адм.съд
Варна е отхвърлена жалбата на Георги Сапунджиев срещу заповед №
ДК-02-ВН-963/21.11.2008 г. на Началника на РДНСК Варна с която на основание
чл.225,2 ал.1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконният строеж – „масивна
ограда“, находяща се между ПИ № *** и ПИ № *** по плана на
м.Свети Никола, гр.Варна. Спорът се свежда до това дали е нарушена
кадастралната граница между двата съседни имоти, собственост на страните по
делото.
От
заключението на проведената СТЕ, изготвено от вещото лице Р.П., което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че за двата имота са действали следните планове и карти:
1.
Кадастрална
карта на Варна със заповед за одобрение на КККР №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК
и заповед за изменение на КККР № КД-14-03-3176/05.12.2013 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК- ВАРНА
2.
Кадастрален
план на местност „Св. Никола" изготвен 1977
г. с текущо попълване 1991 г.
3.
Заповед № Р-26/07.09.2004 г. на Кмета на район „Приморски"
за попълване на кадастрална основа на имоти с №№: 2920
и 2921.
4.
ПНИ
на с.о. „Свети Никола", одобрен със Зап. №
РД-07-7706-203/08.08.2007г. на Областен управител на обл. Варна.
5. ПУП - ПРЗ на кв. „Свети
Никола", одобрен с решение №2405-10 по протокол №24/23, 24, 30.06.201 Ог. на
Общински съвет при Община Варна
Съгласно заповед № 034/03.09.2011 г. на Зам. Кмета на Община Варна,
за поземлен имот №1571 с площ 500 кв.м. по документ за собственост и 472 кв.м. по предходен кадастрален план на ж.к. Бриз м-ст Свети Никола гр. Варна урегулирането му в НИ **** с площ кв.м при граници: ПИ ***; ****; ***.***: **** идентичен
с УПИ XXIII-1571 кв. 43 по
плана на с.о. "Свети Никола" район Приморски, гр. Варна. При
индивидуализацията публична общинска собственост остават 42 кв.м. Съгласно тази заповед границата между двата
имота ***
и **** преминава по лилавата със синя линия / тази на ПУП - ПРЗ за местността/
- на приложената комбинирана скица същата се заключава между точки №№ 1 и 2. На
изготвената комбинирана скица № 1 в която върху сканиран оригинал на кадастралния
план на местност „Св. Никола", изготвен 1977
г. са изчертани границите на процесиите имоти
съгласно последващите планове и карти, както следва:
1. Със зелени линии и
зелен надпис е изчертан имот № 1581
от кадастралния план на местност „Св. Никола" изготвен 1977 г.
2. Със заповед № Р-26/07.09.2004г. е попълнен кадастралния план на
местността, като се обособяван два нови имота №№: 2920
и 2921 за стар имот № 1581, както и се нанася
границата между тях / кафява линия
заключена между точки №№: 3 и 6/.
3. Със светло синини
линии е изчертан имот №: 1020
съгласно ПНИ на с.о. „Свети Никола", одобрен със Зап. №РД-07-7706-203/08.08.2007г. на Областен управител на обл.
Варна, като имоти №№: 2920 и 2921 и границата между тях по предходната заповед № Р-26/07.09.2004г. не са нанесени.
4. Със сини и червени линии са нанесени
регулационните граници от ПУП - ПРЗ на кв. „Свети
Никола", одобрен с решение №2405-10 по протокол №24/23, 24, 30.06.201 Ог. на
Общински съвет при Община Варна, като спорната граница -
сега
дворищна регулационна линия между имоти №№: 2920
и 2921 е изчертана със сини линии и
заключена между точки 1 и 2.
5. С лилава линия е изчертана спорната граница между имотите съгласно
кадастралната карта на Варна одобрена със заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК и изм. със заповед №
КД-14-03-1695/04.07.2011 в която е интегриран цифровия модел от ПУП - ПРЗ на кв. „Свети Никола", одобрен с решение №2405-10 по протокол №24/23,24,30.06.201 Ог. касаеща
прилагане на уличната регулация.
При
извършения оглед да място в присъствието и на двете страни по делото се
констатира че, между двата имота няма изградена ограда. Трайни белези за такава
съществуват откъм улицата преминаваща на юг от имотите, където след събарянето
на масивната ограда между тях, от същата е останала бетонна колона. Останала е
и така също металната портална врата, която е частично затрупана от насип с
каменна подпорна стена изградена от ответника по данни и от двете страни по
делото. Тази частична граница между двата имота представляваща подпорната стена
на комбинираната скица е посочена с жълта линия и се закючава
между точки 4 и 5. По т.5 до
северната граница на двата имота няма изградена ограда. Площта по т. 4
съвпада частично със защрихованата в червено на приложената скица между точки 1,2,3 и 4, като същата е в размер на 15
кв.м. На приложената комбинирана скица № 2, същата е
защрихована с жълт щрих и е заключена между точки 1,4,5
и 7.
На въпроси, поставени от ответниците
вещото лице отговаря така: На лист 50 до лист 51 от делото са представени техническа експертиза за
делба на поземлен имот № 1581 от КП 1977 г, както и графика с нанесени разстояния за определяне
местоположението на делбената линия - неразделна част към експертизата. Съобразявайки
нанесените разстояния, на комбинирана скица № 1
е определено местоположението на границата между двата имота, което
местоположение съвпада с това, определено от заповед Р-26/07.09.2004 г. на
Кмета на район „Приморски" за попълване на кадастрална основа на имоти с №№: 2920 и 2921 /лист 52 от делото/. Тази граница в комбинираната скица е ситуирана между точки №№: 3
и 6 и е изчертана с кафяви
линии. Видно от същата комбинирана скица, границата от скицата за делба
съответстваща на тази от заповед Р-26/07.09.2004 г. на Кмета на район
„Приморски" за попълване на кадастрална основа не съответства по
местоположение на границата по кадастралната карта и действащия регулационен
план ситуирани между точки №№: 1
и 2 /лилава със синя линия на скицата/. На лист 48 от делото е представен договор за
доброволна делба на ПИ 1581, за съставянето на
който е ползвана техническата експертиза и графиката на същата.
От заключението на проведената СТЕ,
изготвено от вещите лица Р.П. и Вл.А., което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че вещите
лица са посетили двата имота в присъствието на страните и с помощта на
специализирана техника GPS система „Leika viva gs08“ с точност max 3 sm са трасирали
същите като са установили и отбелязали
границата. За извършеното трасиране е съставен протокол за трасиране,
означаване и координиране на граничните точки на имот с идентификатор
10135.2526.2251, както и на границата между имоти **** с определящи точки
в координатна система 2005 г. Границата между двата имота е определена между
точки № 3 и № 4 със съответните координати, посочени в протокола, който е
неразделна част от експертизата. Същата граница е посочена върху изготвената
скица с червена линия. В съдебно
заседание заявяват, че границата, която е трасирана отговаря на действащата
кадастрална карта и съответства на
линията, заключена между т.2 и т.4 по приложената по делото скица. На скицата, която е изработена от вещите лица, линията
е по т.4 и т.3. Черната линия е по действащата кадастрална карта. Вещите
лица са извършили трасиране на място и са сложили колчетата по тази линия. При огледа са установили, че на място не е
имало материализирана граница. След
извършеното трасиране са определили местоположението
на границата по кадастрална карта, съответстваща по ПРЗ.
По искане на страните са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Георги Николов, без родство със
страните разказва, че бащата на ищцата
го е наел да изчисти двора и да окоси тревата в
мястото. От четири-пет години отива в имота на К. по
два-три пъти през лятото, когато порасне тревата. За последен път е ходил през месец август 2019 г. Кагато бил на
мястото дошъл съседът и започнали да се
карат с бащата на К.. Спорили за
парцелите и къде е границата. Съседът не ги пуснал да влязат да косят тревата. След като окосили тревата видяли,
че има забито колче, което било скрито
от тревата. Според него имотът е около 600-700 кв.м. и е ограден
откъм улицата. От страната към съседа с който имало спор няма ограда. От улицата има ограда от бетон и врата. На границата между имотите има дървета, които са като плет и от там се
подразбира къде е границата. Б. твърдял,
че Балтов е навлязъл в неговото място, а Балтов му казвал, че не е навлязъл и
спорят.
Свидетелят
Станко Божков, без родство разказва, че
познава бащата на К., защото живеят в една кооперация в гр. Игнатиево и
знае, че той има имот в м-ст „Траката“.
Съдействал е за геодезическата фирма, която да
направи замерването и да трасира мястото. Повода бил, че имали спор със съседа за
границата между имотите. Когато посетили
имота заедно с геодезиста, съседът не разрешил
да се доближат до мястото. Това се случило през месец януари 2019 год. Заявил „Няма да влизате в мястото ми!“. Не успели да
трасират мястото, защото той не ги пуснал да влязат
в долния край по цялото протежение.
Имота на К. е ограден в единия край, но с Б. няма ограда. Границата между имотите
трябва да се определи от геодезист. Докато не се трасира, няма как да се
разбере, къде е границата. Ако се гледа долния край може да се види и може да
се трасира, но дали е там границата не може да се каже. На място когато отишли
с геодезист не са мерили мястото.
Свидетелят Даниел Сапунджиев е син на ищцата.
Заявява, че имат спор с ответниците единствено за границата, защото тази граница от
доста време се премества все по-навътре към тяхното място. Няколко пъти било обозначено, къде е границата, след което тя била
премествана от Б.. Скоро имало физическа саморазправа. Видял как един мъж започнал да троши сложените от вещите лица
обозначения на мястото с обяснението, че нямали разрешение от съда да обозначат
границите. След като си тръгнали вещите лица работникът бил ударен, той също
бил ударен. Господин Б. извикал
сина си, след което дошъл един мъж с
маска и без да обяснява започнал да троши бетонираните колчета, които поставили
вещите лица. След това казал: „Вие мрежи няма да слагате тук, докато не
се установи от съда къде са колчетата!“. Б. първоначално ги питал не им ли е свидно за
дръвчетата, те му предложили да не се премахват ако останат в тяхното място, но
той взел брадва и започнал да ги реже от корените. Оградата от бетон, който е съборена
показвала границата. Тя е строена от
родителите му.
Свидетелката
Ралица Стойкова е дъщеря на ответниците. Същата
заявява, че родителите й закупили имота
през 2001 год., който бил около 2 дка. За първи път вижда К. в съдебната зала. След като баща й го разделил и продал едната
част на жена от гр. София. Не знае каква
част е продадена и каква част е останала за тях. След това, имотът е
закупен от дъщерята на г-н Балтов, който
е съсед. Когато родителите й купили имота нямало ограда и баща й сложил телена ограда. Тази ограда съществувала, но след
това се появила бетонна ограда, която
построили Сапунджиеви. Те премахнали телената
ограда и изградили бетонна ограда. Имало
дело и решението на съда било да се
премахне бетоновата ограда. В момента
няма огради, но има нещо като ров, което отделя двата имота. В имота на родителите на свидетелката има ниски дървета и храсти. На място са
идвали геодезисти често в различни периоди, но не знае
дали са трасирали имота. Смята,
че баща й сложил оградата там, където са
определили границата при продажбата. Не може да кажа на какво разстояние е била телената ограда от дърветата, но не е била точно до тях.
Съдът е предявил на свидетелката скицата по делото и тя посочва, че имот № 2921 е техния имот. Чувала
е, че семейството на К. са построили
неправомерно ограда в тяхното
място. Заради тези огради семействата им
не се разбирали. Не виждала никой на
мястото на К., но е пустеещо. На мястото
са идвали геодезисти, които е викал баща й защото имат спор за границата на северната страна. Баща й е казал, че спори с Балтов и със С. за
тези 2 метра. Когато се продавал имота
на първите купувачи никой нямал
възражения и претенции, но след време
започнали претенциите за тези 2 метра.
Баща й счита, че са техни, но не знае в коя част на имота се намират.
При така установеното от фактическа страна и
въз основа на Закона, съдът направи следните правни изводи:
Основателността
на предявения иск е обусловена от установяване на кумулативното наличие на
активна и пасивна материално правна легитимиция на страните.
Собствеността
на ищцата К.С. върху имот с
идентификатор **** по кадастралната карта
на с.о. Свети Никола, местност Свети Никола, град Варна, с площ 430
кв.м. и установена фактическа власт върху част от същия от ответниците Р. и Б. Казълови без правно основание са обстоятелствата,
които определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени
от ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В настоящия случай, ищцата се легитимира като собственик на имота след като е придобила в СИО правото на
собственост чрез възмездна сделка по договор за продажба от 2004 г. и съдебна
спогодба по гр.д.№ 16609/2011 г. на РС Варна с която й е възложен в дял и
собственост същия поземлен имот, при граници по кадастрална карта: имоти с
идентификатори ****, **** както и
построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****
с площ 21.78 кв.м.
От изготвените две заключения на СТЕ и
обясненията на вещите лица се установи по безспорен и категоричен начин, че границата
между двата имота по действаща кадастрална карта на с.о.Свети Никола се
намира между точки № 3 и № 4 със
съответните координати, посочени в протокола за извършено трасиране, който е
неразделна част от експертизата от 14.05.2020 г., изготвена от правоспосочните лица по ЗКИР инж.Р.п. и инж.Вл.А. и посочена върху изготвената скица с червена линия.
Така трасирана границата между съседните
имоти 10135.2525.2251 – собственост на ищцата и *** – собственост на ответниците
Казълови. Същата
съответства на линията, заключена между т.2 и т.4 по приложената на лист 28 от делото скица. При огледа на място е установено, че няма материализирана граница. След извършеното
трасиране експертите са определили точното местоположението на границата по
кадастрална карта, съответстваща по
ПРЗ.
От доказателствата по делото се установи
по безспорен начин, че така описаната част от имота на ищцата с идентификатор **** е с площ 15 кв.м. и се владее от ответниците,
които не оспорват този факт. Нещо повече
в хода на производството същите поддържат, че владеят процесния
имот и отричат правото собственост на ищцата К.С.. Считат, че същата реална
част е част от техния имот с идентификатор ****.
Това се подкрепя от свидетелските показания. С поведението си ответниците са възпрепятствали както ищцата да упражнява
правото си на собственост, така и вещите лица да изпълнят поставената им задача
от съда. Като не са оказали съдействие на вещите лица, ответниците са извършили самоуправни
действия и са повредили и премахнали поставените обозначения от вещите лица,
както и са извършили акт на саморазправа с физическа сила.
От изложеното, съдът намира, че ищцата е доказала в
производството пред настоящата съдебна инстанция правото й на собственост за ПИ
с идентификатор *** по кад.карта на с.о Свети
Никола, местност Свети Никола, град Варна, както и осъществяваната от ответниците фактическа власт върху реална част от този
имот, представляваща площта от 15 кв.м., заключена между точки № 1, 2, 3 и 4 на скица, приложена на лист 28 от делото. Предявеният
от ищцата ревандикационен
иск е изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен, след като се признае правото й на собственост по
отношение на ответниците.
По
въпроса за разноските:
При
този изход на спора и своевременно заявено искане по
чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят
на ищцата разноски за производството в размер на 1380.73 лева за които е
представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено на осн.чл.108
от Закона за собствеността по
отношение на ответниците Р.Н.К. с ЕГН **********
и Бонко К.К. с ЕГН **********, че ищцата К.Д.С. с ЕГН **********
е собственик на поземлен имот с идентификатор ****
по
КККР на местност Свети Никола, с.о. Свети Никола, район Приморски, град Варна,
с площ 430 кв.м., при съседи: ****, като границата с
имот **** е посочена с червена линия между точки № 3 и № 4 на скицата към заключението на СТЕ от 14.05.2020
г., изготвено от вещите лица инж.Р.П. и инж.Вл.А., която е неразделна част от решението и е подписана от съда.
ОСЪЖДА Р.Н.К. с ЕГН ********** и Бонко К.К. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ
ВЛАДЕНИЕТО на К.Д.С. с ЕГН ********** на реална част с площ 15 /петнадесет/ кв.м. от имот с идентификатор
**** повдигната в червен щрих и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената на
л.28 от делото скица № 15-160362/22.02.2019 г., издадена
от СГКК Варна, при граници на
реалната част: от север – *** /път по проект/,
от изток – останала част на
**** а
по скицата към заключението на вещото лице инж.Р.П. от 05.12.2019 г., която е неразделна част от решението и е подписана от съда реалната част от
15 кв.м. представлява повдигната в жълта линия площ, заключена между т.4, 5, 7 и 1.
ОСЪЖДА Р.Н.К. с ЕГН ********** и Бонко
К.К. с ЕГН ********** да
заплатят на К.Д.С. с ЕГН ********** разноски за производството пред РС в размер на
1380.73 /хиляда триста и осемдесет лева и 73 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: